№ 8909
гр. София, 07.03.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20221110117355 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.248 от Гражданския процесуален кодекс ( ГПК ).
Постъпила е молба от Д. Н. П. с искане за изменение на решението в частта за разноските
като бъде присъдено адвокатско възнаграждение.
Насрещната страна в производството - "*** не изразява становище по искането.
Софийският районен съд счита,че молбата е допустима като подадена в срока за въззивно
обжалване,но разгледана по същество се явява неоснователна.
Разпоредбата на чл.81 от ГПК предвижда,че съдът се произнася по въпроса за разноските с
крайния съдебен акт,а отговорността за разноски се разпределя според уважената или
отхвърлената част от исковата претенция. Съгласно чл.248 от ГПК съдът може да допълни
или измени решението в частта за разноските,ако съдът не се е произнесъл по искането за
разноски или ако размерът на разноските е неправилно определен.
В настоящия случай със съдебното решение съдът е възприел,че липсват доказателства за
заплатено от ответницата П. адвокатско възнаграждение,поради което и съдът не е присъдил
такова.
Софийският районен съд приема,че липсват предпоставки за изменение на решението в
частта за разноските и за присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на ответната
страна. Както е посочено в мотивите на съдебното решение,присъждането на
възнаграждение за адвокат не е обусловено единствено от доказване,че такова е
уговорено,но и от доказване,че е заплатено. От изложените към т.1 от ТР № 6/06.11.2013 г.
по тълк.дело № 6/2012 г. по описа на ОСГТК на ВКС мотиви се установява,че доказването
за направените разноски трябва да е пълно,т.е. документално да е установено,че
възнаграждението за адвокат е заплатено. С оглед това,че правото да бъде претендирано
присъждане на разноски и на възнаграждение за адвокат принадлежи на страната в
производството,именно страната - ищец или ответник трябва да докаже при условията на
пълно доказване,че е сторила съответните разноски,респективно че е заплатила
възнаграждение за адвокат. Софийският районен съд счита,че от представените по делото
1
доказателства се установява,че е уговорено,но не се доказва,че е заплатено от страната
ответник възнаграждение за адвокат,поради което и молбата с правно основание чл.248 от
ГПК се явява неоснователна. Представеният договор за правна помощ позволява да бъде
възприето,че страните са уговорили размер на адвокатско възнаграждение,както и срок за
неговото плащане - седем дни от подписване на договора,което означава,че договорът
удостоверява размера на уговореното възнаграждение,но не представлява доказателство,че
същото е заплатено,издадената фактура представлява покана за плащане,но също не
установява факта,че уговореното адвокатско възнаграждение е заплатено,а преводното
нареждане от 13.12.2021 г. с наредител Д. З. и получател Д. З. с посочено основание -
"плащане по фактура за Д. П." позволява да бъде формиран извод,че възнаграждението не е
заплатено от страната в производството,респективно липсва основание за присъждането му
в полза на страната в производството. Липсата на проведено доказване,че уговореното
адвокатско възнаграждение е заплатено от страната по делото според настоящия състав на
съда означава,че страната в производството не може да претендира присъждането му.
Развитите съображения мотивираха съда да приеме,че молбата се явява неоснователна.
По изложените съображения и на основание чл.248 от ГПК, Софийският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата,подадена от Д. Н. П. с искане за изменение на
решението,постановено по гражд.дело № 17355/2022 г. по описа на Софийския районен
съд,в частта за разноските.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2