Р Е Ш
Е Н И Е
Номер 734/16.4.2019г. Година 2019 Град Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД
ПЕТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ
На дванадесети
март
Година две хиляди и деветнадесета
В публично съдебно
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВАЛЯ ЦУЦАКОВА
СЕКРЕТАР: КАЛИНА
КАРАДЖОВА
като разгледа
докладваното от съдията
НАХД № 864 по описа за 2019г.
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на М.Н.,
депозирана в качеството му на управляващ и представляващ“М.” ООД- ***,против Наказателно
постановление № 03-008724/ 10.01.2018г. на Директора на Дирекция “Инспекция по
труда”- гр.Варна, с което на дружеството, за нарушение на чл.128 т.2 вр.чл.270 ал.2 и ал. 3 от
КТ, на основание чл.416 ал.5 във вр. с чл.414
ал.1 от КТ, е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв.
Жалбата е процесуално допустима. Подадена е процесуално
легитимиран субект и в срок, поради което е приета от съда за разглеждане по
същество.
С жалбата се изразява становище, че
НП е незаконосъобразно, издадено в нарушение на материалния и процесуалния
закон.Твърди се, че процесният работник многократно е
бил канен за получаване на трудовото възнаграждение, но същата не се е явила
поради ползването на платен годишен отпуск.Сочи се, че предвид даденото предписание
на 08.01.2018г. работодателят е изпълнил задължението си,като е платил
възнаграждението за месец май 2017г., като се приема, че неправилно и
незаконосъобразно са съставени АУАН и НП, тъй като е налице несъставомерност
на деянието и дори и да се приеме, че такова е извършено, не са произтекли
вредни последици от същото.Аргументира се приложимост на нормата на чл.28 от ЗАНН и в заключение се иска отмяна на НП, а в условията на евентуалност се моли
за прилагане на нормата на чл.415 в ал.1 от КТ.
В съд.заседание въззивната страна, редовно призована,
се представлява от адв.А.-К.,
която поддържа жалбата.В хода на делото по същество процесуалният представител
моли за отмяна на НП, като незаконосъобразно и неправилно, отново се излагат
аргументи относно липса на състав на нарушение, поради каненето на процесното
лице да получи възнаграждението си и
отново се излагат аргументи относно приложимостта на чл.415 в от НК, поради
последващото изплащане на процесното възнаграждение.
Въззиваемата страна се
представлява от ю.к. О., която оспорва жалбата, а в хода на делото по същество
моли за потвърждаване на НП, аргументирайки доказаност и съставомерност
на извършеното нарушение и неприложимост на нормата на чл.415 в от НК.
Варненският
районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
По повод сигнал за неизплатени
възнаграждения и обезщетения, постъпил в
Д”ИТ”-Варна,през месец през месец декември 2017г., служители на Д”ИТ”-Варна, сред които и св.М.,
извършили проверка по спазване на трудовото законодателство от страна на
работодателя “М. ” ООД- ***, стопанисващ
обект, находящ се в гр.Варна, на ул.”Дебър” №7.Установено било, че
работодателят не е изплатил в уговорения
срок дължимото трудово възнаграждение за
месец май 2017г. на лицето С. В. И.,
изпълняваща длъжността технически сътрудник в горепосочения обект.Поради това
АНО приел, че нарушението е извършено в първия ден на забавата, а именно
на 27.06.17 г., тъй като съгласно
вътрешните правила, работната заплата е следвало да се изплати до 25-то число
на месец юни, който е почивен ден. Във ведомостта заплатата на И. била
начислена, но не й била изплатена.
На 04.01.2018г., срещу дружеството бил съставен АУАН,
предявен и връчен на упълномощено от представляващия и управляващ дружеството
лице, което го подписало без възражения.
В законоустановения срок постъпили писмени възражения
срещу съставения АУАН, но същите били приети от АНО за неоснователни, поради
което въз основа на материалите по преписката на 10.01.2018г. АНО издал НП,
предмет на настоящата въззивна проверка, като възприел
изцяло описаните фактически констатации в АУАН.
От приетите по делото писмени
доказателства се установи, че заплата за
месеците май, юни, юли и септември
2017г. са били преведени по банкова сметка ***.01.2018г..
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава
от събраните по делото доказателства:
Съдът
кредитира писмените доказателства - ведомост
, таблица за отчитане явяването на работа, справка, вътрешни правила за работна
заплата АУАН и др.като събрани по реда на НПК.
Като непротиворечиви
и житейски логични, съдът кредитира показанията на св.М.. С оглед
гореизложеното, фактическата обстановка се установява и потвърждава такава,
каквато е описана в обстоятелствената част на АУАН и НП.
По
приложението на процесуални закон.
При провеждане на АНП не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила.
АУАН и НП са издадени от компетентни
органи и в законоустановения срок. Съдържат формално
реквизитите, изисквани съгласно чл.42 и 57 ЗАНН. Обстоятелствената част на НП
отговаря на разпоредителната. Нарушението е индивидуализирано по начин,
позволяващ на въззивника да разбере в какво се изразява то и срещу какво се
защитава, като нарушението е описано пълно, точно и ясно както от правна, така и от фактическа
страна. Описани са и доказателствата, на които се е позовал АНО.Срещу АУАН са били депозирани възражения, които видно от
съдържанието на НП са били преценени от АНО, преди да се произнесе по
преписката, поради което съдът не констатира нарушение на чл.52 ал.4 от ЗАНН.В
жалбата срещу НП не се сочат конкретни процесуални нарушения, поради което от
една страна съдът служебно не констатира такива, а от друга страна е лишен от
възможност да изложи конкретни аргументи.
По приложението на материалния закон.
Видно от събраните по делото
доказателства,С.И. е положила добросъвестно труд за м. май 2017 год./ спор по
този въпрос няма/, но към 27.06.2017 г. все още не получила трудовото си възнаграждение за месец
май. По силата на вътрешните правила за работната заплата, това възнаграждение
следвало да се плати в срок до
25.06.2017 г., поради което нарушението е било извършено в първия ден след
изтичане на работният ден на забавата –
27.06.2017 г.
Предвид горното, нарушени са правилата на чл.128 т.2 от КТ вр. Чл.270 ал.2 от КТ,
което е обявено от закона за наказуемо по чл. 414 ал. 1 от КТ. Именно за това е наказано лицето,
поради което правилно са отнесени
фактите към нарушената правна норма и към тази, регламентираща санкцията. С
оглед прецизност следва да се отбележи,
че ненужно е била посочена нормата
на чл.270 ал.3 от КТ, т.к. не е нарушен реда за изплащане на възнаграждението, а
възнаграждението не е било изплатено в срок.
Това обаче не налага отмяна на НП, а само неговото
изменение, т.к. изцяло в правомощията на
въззивния съд е да наложи наказание за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение.
Посочването на чл.270 ал.3 от КТ не е довело до противоречие и в този смисъл до съществено
процесуално нарушение, т.к. става безспорно ясно от фактите, че нарушението се изразява в неизплащане на
възнаграждението в срок.
Неоснователни са
възраженията, че нарушение не е извършено, тъй като работникът е бил канен за
получаване на възнаграждението и сам не се е явил, тъй като доказателства, че в
действителност работникът е бил канен за получаване на възнаграждението си и не
се е явил не са ангажирани в нито един момент от хода на АНП, а и очевидно е
имало възможност трудовото възнаграждение да се преведе по банкова сметка, ***УАН.
Основателно не е била приложена
разпоредбата на чл.415 В от КТ, тъй като нарушението не е било отстранено
незабавно след установяването му/ отстранено е четири дни след връчването на АУАН/ и тъй като се касае
за неизплатени трудови възнаграждения, касаещи пряко издръжката на работниците
и то не за един месец, следва да се приеме, че за работника са настъпили вредни
последици.
По справедливостта на наказанието:
АНО е наложил наказание, превишаващо
предвидения минимум от 1500 лева, без да изложи мотиви за това. Като отегчаващо
отговорността обстоятелство съдът отчита
факта, че заплатата не е била платена за няколко месеца.Като смекчаващи
отговорността обстоятелства съдът приема макар и закъснялото изплащане на
възнагражденията на И.. Липсват доказателства по делото дружеството да е било
санкционирано за други идентични нарушения и предвид икономическата обстановка
в страната ни, както и предвид очевидното критично отношение към извършеното с
оглед последващото изпълнение на задължението и неоспорването на нарушението в
хода на АНП, както и предвид превеса на смекчаващите отговорността
обстоятелства, съдът намира, че
имуществена санкция в минимално предвидения от закона размер от 1500лева
би била съответна на извършеното деяние.В този смисъл, наказание над минимално
предвидения от закона размер би имало по-скоро негативно, отколкото
поправително и възпиращо въздействие.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ
НП № 03-008724/ 10.01.2018г. на
Директора на Дирекция “Инспекция по труда”- гр.Варна, с което на “М.” ООД- ***,
представлявано и управлявано от М.Н.Н., за нарушение
на чл.128 т.2 вр.чл.270 ал.2 и ал. 3 от КТ, на основание чл.416 ал.5 във вр. с чл.414 ал.1 от КТ, е наложена имуществена санкция в
размер на 2000 лв., като налага наказание
на същото основание за нарушение
чл.128 т.2 вр.чл.270 ал.2 от КТ и НАМАЛЯВА размера на наказанието
„ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” на 1500 /хиляда и петстотин / лева.
Решението подлежи на касационно обжалване
по реда на АПК пред Варненския административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
След влизане в сила на решението, АНП да се върне по компетентност на
АНО.
СЪДИЯ: