№ 14385
гр. София, 22.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:АНГЕЛИНА К. БОЕВА
при участието на секретаря В.Е.
като разгледа докладваното от АНГЕЛИНА К. БОЕВА Гражданско дело №
20211110157254 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация София”
ЕАД срещу К. С. П., с която са предявени кумулативно обективно съединени искове, както
следва: иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и
сл. ЗЕ за признаване за установено спрямо ответника съществуването на вземане на ищеца
за сумата в общ размер на 498,59 лева – главница, от която сумата 476,62 лева,
представляваща стойността на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до
30.04.2020 г., и сумата 21,97 лева, представляваща стойността на услугата дялово
разпределение за периода от 01.11.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до
окончателното изплащане на дължимата сума; и иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответника съществуването на
вземане на ищеца за сумата в общ размер на 73,66 лева, представляваща лихва за забава
върху главницата за периода от 15.09.2018 г. до 15.03.2021 г.
В исковата молба се твърди, че ответникът К. С. П. бил клиент на топлинна енергия по
смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, поради което за него били приложими всички нормативни
актове в областта на енергетиката. За процесния период били в сила Общи условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на
потребители в гр. София, приети с Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на Съвета на
директорите на „Топлофикация София“ ЕАД и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г.
на КЕВР, в сила от 11.08.2016 г. В чл. 33, ал. 1 от раздел ІХ на Общите условия бил
определен 45-дневен срок за заплащане на месечните дължими суми за топлинна енергия,
който започвал да тече след изтичане на периода, за който се отнасяли. Ответникът
използвал доставената от ищеца топлинна енергия до следния топлоснабден имот, а именно:
1
апартамент, находящ се в гр. София, АДРЕС, партерен етаж, с абонатен № ****** през
периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2020 г., но не бил заплатил цената на същата.
Топлоснабденият имот се намирал в сграда в режим на етажна собственост, за която бил
сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с
„Техем Сървисис” ЕООД. През отоплителния сезон ищцовото дружество начислявало
прогнозни месечни вноски, а в края били изготвяни изравнителни сметки от фирмата,
извършваща дяловото разпределение, на база реален отчет на уредите за дялово
разпределение. За имота на ответника били издадени изравнителни сметки, което
означавало, че сумите за топлинна енергия за този имот били начислени по действителен
разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в него. За
вземанията си ищцовото дружество депозирало заявление за издаване на заповед за
изпълнение, което било уважено и била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 23.06.2021 г. по ч. гр. д. № 28191 по описа за 2021 г. на
Софийски районен съд, Второ гражданско отделение, 60 състав. Ответникът възразил в
срока по чл. 414 ГПК, което наложило предявяването на настоящите искове от ищеца. Ето
защо моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявените искове.
Претендира направените по делото разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника К. С. П. за отговор,
като след изтичане на срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата. Ответникът
оспорва изцяло предявените искове като неоснователни. Оспорва твърденията на ищеца за
наличие на облигационно отношение между страните. Възразява, че сградната инсталация в
сградата – етажна собственост, в която се намира процесното жилище, не била изградена и
присъединена към абонатната станция по нормативно определения за това ред. Липсвал
валиден договор между етажните собственици и фирмата за дялово разпределение, като
оспорва твърдението на ищеца, че начислените суми отразявали реално извършени отчети
от третото лице – помагач. Възразява, че нямал качеството „потребител на топлинна
енергия“ и съгласно чл. 62 ЗЗП не дължал заплащане на топлинна енергия, която не бил
поръчал. Прави възражение за погасяване на част от претендираните вземания по давност.
Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявените искове
като неоснователни и недоказани.
Третото лице – помагач „Техем Сървисис” ЕООД изразява становище, че предявените
искове били основателни и доказани, като не оспорва същите.
В съдебно заседание ищецът „Топлофикация София” ЕАД, редовно призован, се
представлява от юрк. Трифонов. Процесуалният представител поддържа исковата молба.
Депозирана е молба от юрк. П., в която моли съда да постанови решение, с което да уважи
предявените искове като доказани по основание и размер от събраните доказателства.
Претендира направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение, за които
представя списък по чл. 80 ГПК.
В съдебно заседание ответникът К. С. П., редовно призован, се явява лично. Не е
съгласен с депозирания от особения представител отговор, с изключение на възражението за
2
погасяване на част от вземанията по давност, но поддържа депозираното по съществото на
спора становище от 03.05.2023 г. В хода на устните състезания моли съда да отхвърли
предявените искове като неоснователни, тъй като имали за предмет непоискана услуга.
Депозира писмена защита, в която развива подробни доводи и съображения в подкрепа на
направените искания.
Третото лице – помагач „Техем Сървисис” ЕООД, редовно призовано, не изпраща
представител.
Съдът, след като прецени по вътрешно убеждение събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на
страните, приема за установено следното.
Видно от приложеното по делото удостоверение, издадено от Агенция по вписванията,
ищцовото дружество е търговец с предмет на дейност производство на топлинна енергия,
пренос на топлинна енергия, производство на електрическа и топлинна енергия и други
дейности, обслужващи основните такива.
Ответникът не оспорва, че от 2003 г., включително през исковия период, е бил
собственик на процесното жилище. Посоченото обстоятелство се потвърждава от приложен
към исковата молба нотариален акт за дарение на недвижим имот № 001, том І, рег. № 979,
нот. дело № 001 от 2003 г. по описа на нотариус Слави Крашевски, рег. № 270, с район на
действие Софийски районен съд.
Видно от приетите по делото писмени доказателства, много преди исковия период
сградата, в която се намира процесният имот, била присъединена към топлоснабдителната
мрежа и започнало ползването на топлинна енергия за отопление и битово горещо
водоснабдяване. От приложените по делото Договор № 459 от 18.10.2002 г., сключен между
„Термокомплект“ ООД и етажната собственост, и протокол от 01.09.2002 г. от общото
събрание на етажните собственици се установява, че отношенията по топлоснабдяването на
сградата на АДРЕС съществували още към 2002 г. Видно от протокол от 01.09.2002 г.,
общото събрание на етажните собственици в сградата на посочения адрес взело решение за
сключване на договор с „Термокомплект“ ООД за доставка и монтаж на индивидуални
разпределители на всички радиатори в апартаменти с частично изключени до момента
отоплителни тела, за доставка и монтаж на радиаторни вентили с термостатични глави и за
индивидуално разпределение на топлинната енергия по апартаменти съгласно системата за
индивидуално измерване, прилагана от „Термокомплект“ ООД. Приложеният към посочения
протокол списък на етажните собственици съдържа подпис за ответника, чиято автентичност
не е оспорена в хода на производството.
Въз основа на взетото решение от Общото събрание, на 18.10.2002 г. бил подписан
договор № 459/18.10.2002 г. между етажната собственост на АДРЕС, в качеството на
възложител, и „Термокомплект“ ООД, в качеството му на изпълнител, по силата на който
възложителят възложил, а изпълнителят приел да извърши доставка и монтаж на
радиаторни вентили с термостатни глави и индикатори за разпределение на разхода на
3
топлинна енергия, както и да извършва индивидуално измерване на потреблението на
топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода
съгласно методиката на Siemens. В т. 2.1 от договора било уговорено изготвянето на общата
и индивидуалните сметки на потребителите да се извършва на база реално постъпилото
количество топлинна енергия, отчетено и фактурирано от „Топлофикация София“ ЕАД. От
писмо на „Термокомплект“ ООД от 07.04.2023 г. се установява, че последната изравнителна
сметка, изготвена от тази фирма за дялово разпределение, била за отоплителен сезон
2011/2012 г., след което договорът с етажната собственост бил прекратен. От заключението
на съдебно-техническата експертиза (т. 2 от същото) се установява, че през процесния
период услугата дялово разпределение в процесната сграда била извършвана от „Техем
Сървисис“ ЕООД.
С договор № 144 от 29.07.2015 г. ищецът възложил на третото лице – помагач
извършването на услугата дялово разпределение на топлинна енергия. Съгласно чл. 1 от
договора възложителят възлага, а изпълнителят приема да извършва услугата дялово
разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради – етажна собственост
срещу възнаграждение, определено в Приложение № 2 към договора въз основа на броя
обслужвани имоти и броя средства за дялово разпределение в тях.
Видно от приложени по делото 3 броя индивидуални справки за отопление и топла
вода за периодите 01.05.2017 г. – 30.04.2018 г., 01.05.2018 г. – 30.04.2019 г. и 01.05.2019 г. –
30.04.2020 г., топлинна енергия в процесния имот била начислявана единствено за сградна
инсталация пропорционално на отопляемия обем на имота по проект. Посоченото
обстоятелство се потвърждава и от заключението на изслушаната съдебно-техническа
експертиза.
Приети са като доказателства Общи условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители в гр. София, приети с
Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на Съвета на директорите на „Топлофикация
София“ ЕАД и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 11.08.2016 г.
По делото няма данни ответникът да е изразил несъгласие с тях и да е предложил на
топлопреносното предприятие специални условия, които да са намерили отражение в
подписано между страните писмено допълнително споразумение (чл. 150, ал. 3 ЗЕ).
Следователно, приложените по делото Общи условия влезли в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да било необходимо изрично писмено приемане от клиентите на
„Топлофикация София” ЕАД. Съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от Общите условия клиентите
били длъжни да заплащат месечните суми за топлинна енергия, респ. стойността на
изравнителната сметка за потребено количество топлинна енергия за отчетния период в 45-
дневен срок след изтичане на срока, за който се отнасяли начислените суми. Клиентите
имали право да правят възражения пред продавача за начислената сума за топлинна енергия
в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасяли възраженията. След
изтичане на този срок възраженията можело да се правят по общия исков ред пред родово
компетентния съд (чл. 33, ал. 3 от Общите условия). Съгласно ал. 4 на чл. 33 от Общите
4
условия продавачът начислявал обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не били заплатени в срока по ал. 2.
Допусната е по искане на ищеца съдебно-техническа експертиза. Заключението на
вещото лице е прието от съда и не е оспорено от страните. Същото е изготвено след
запознаване с приложените по делото документи и други такива, предоставени на вещото
лице от ищеца и от подпомагащата страна. От заключението се установява, че за периода от
01.05.2017 г. до 30.04.2020 г. в сградата в режим на етажна собственост била постъпила
топлинна енергия за отопление и битово горещо водоснабдяване в ежемесечни количества,
съгласно представена от ищеца справка за показанията на общия топломер. Топлинна
енергия се измервала в кВтч, като данните от общия топломер били отчетени към 0,00 часа
на първо число на месеца съгласно правилата. Отчетената енергия била разлика между
„ново“ и „старо“ показание на уреда. От отчетените стойности били приспаднати т. нар.
„технологичните разходи” или „загуби в абонатната станция”, тъй като същите били за
сметка на ищцовото дружество. Установено е, че размерът на технологичните разходи бил
съответстващ на нормативните изисквания. За разликата били издадени фактури за всеки
месец и същите следвало да се заплатят от потребителя. Вещото лице установило по
представените от „Техем Сървисис” ЕООД отчети, че в процесния апартамент се
разпределяла топлинна енергия единствено за сградна инсталация. В имота нямало
монтирани радиатори, прикачени към отоплителната инсталация на блока. В апартамента не
се ползвала и вода за битови нужди – нямало уреди за дялово разпределение, както и топъл
водомер. Вещото лице установило, че топлинната енергия за сградна инсталация била
изчислена съгласно методиката, определена в т. 6.1.1. от приложението към чл. 61, ал. 1 от
Наредба № 16-334 за топлоснабдяването (отм.), и в зависимост от пълния отопляем обем на
процесния имот – 205 куб. м. съгласно акт за разпределение на кубатурата и скица на
апартамента. За исковия период от ищеца ежемесечно били изготвяни фактури за дължимите
суми за доставената топлинна енергия по прогнозни данни за потребление, като общата сума
по фактури в размер на 499,77 лева не включвала просрочени суми от периоди преди
процесния. Изравняването на сумите от третото лице – помагач за абонатен № ****** било
извършено съгласно действащите през съответния период цени на топлинната енергия и
възлизало общо на -22,10 лева (за връщане) за целия исков период. А за периода от
01.04.2018 г. до 30.04.2020 г. дължимите суми по фактури възлизали общо на 352,97 лева, а
изравняването на сумите за същия период било в размер на -23,10 лева (за връщане).
Вещото лице установило, че сумата за топлинна енергия за имота на ответника била
определена съгласно изискванията на действащата нормативна уредба и актуални цени на
топлинната енергия за периода. На адрес АДРЕС била монтирана една абонатна станция №
9100, магистрала 38, която захранвала един вход. Измерването на потребеното количество
топлинна енергия в сградата в режим на етажна собственост през процесния период било
извършвано от общ топломер за търговски цели. Общият топломер в абонатната станция
били обект на метрологичен контрол и периодични проверки от лицензирани лаборатории
през м. 08.2018 г. и м. 03.2022 г., като било установено, че уредът съответства на одобрения
тип. Съдът намира, че заключението на вещото лице е пълно, ясно, обосновано и не
5
възниква съмнение относно неговата правилност, поради което го възприема изцяло.
По делото са представени и други писмени доказателства, неотносими към настоящия
спор.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи.
Релевираните по делото правоотношения между страните са нормативно регулирани от
разпоредбите на Закона за енергетиката (обн. ДВ, бр. 107 от 09.12.2003 г.), Наредба № 16-334
от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (отм.), Общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители в гр. София,
приети с Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на Съвета на директорите на
„Топлофикация София“ ЕАД и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в сила
от 11.08.2016 г.
По иска с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл.
149 и сл. ЗЕ:
От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че през исковия период
ответникът бил собственик на процесния имот и като такъв притежавал качеството „клиент
на топлинна енергия“. Съгласно действащата към датата на възникване на облигационните
отношения между страните разпоредба на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и титуляри
на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединена към абонатната
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са
длъжни да заплащат цена на топлинна енергия при условията и по реда, определени в
съответната наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ. Придобивайки правото на собственост върху имот в
сграда в режим на етажна собственост, присъединена към топлопреносната мрежа, в която
се ползва топлинна енергия за битови нужди, ответникът е получил качеството потребител
на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Направените в тази насока възражения
в становището на ответника се явяват неоснователни. Няма данни по делото, а и твърдения
през исковия период това качеството да е било загубено поради промяна на собствеността
или учредяване на вещно право на ползване.
Този извод не се променя от обстоятелството, че ответникът не ползва топлинна
енергия за отопление и за битово горещо водоснабдяване в процесното жилище, че всички
радиатори в имота били затапени, нямало уреди за дялово разпределение и топъл водомер.
Както отмененият Закон за енергетиката и енергийната ефективност в чл. 108, така и сега
действащият Закон за енергетиката дават право на етажните собственици да се откажат от
ползването на централно отопление, но като се вземат предвид особеностите на заварените
топлоснабдени сгради. Титулярят на права върху отделни обекти може да откаже
заплащането на доставено против волята му централно отопление в тези обекти, но не може
да откаже заплащането на отдадената от сградната инсталация или от отоплителните уреди в
общите части енергия при доставката на централно отопление в сградата. В настоящия
случай безспорно беше установено, че в имота на ответника не се ползва топлинна енергия
6
за отопление и за битово горещо водоснабдяване, но К. П. останал на клиент на топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация. По тези съображения в Тълкувателно решение
№ 2 от 25.05.2017 г. по тълк. д. № 2/2016 г., ОСГК, ВКС е прието, че за отношенията,
възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда – етажна
собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката, които не противоречат на
разпоредбата на чл. 62, вр. § 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на
потребителите. Направените в тази насока възражения от страна на ответника, че не дължал
претендираната сума, тъй като същата била за непоискана услуга, не може да бъдат приети.
Напълно в синхрон с цитираната задължителна практика на ВКС е и Решение на Съда
(четвърти състав) от 05.12.2019 г. по съединени дела С-708/17 и С-725/17. В същото Съдът
на Европейския съюз приема, че член 27 от Директива 2011/83/ЕС на Европейския
парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 година относно правата на потребителите, за
изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 85/577/ЕИО на Съвета и Директива
97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, във връзка с член 5, параграфи 1 и 5 от
Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 година
относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния
пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и
2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (EО) № 2006/2004 на
Европейския парламент и на Съвета („Директива за нелоялни търговски практики“), трябва
да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, която предвижда, че
собствениците на апартамент в сграда – етажна собственост, присъединена към система за
централно отопление, са длъжни да участват в разходите за топлинна енергия за общите
части на сградата и за сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали
доставката на отопление и не го използват в своя апартамент. Член 13, § 2 от Директива
2006/32/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2006 година относно
ефективността при крайното потребление на енергия и осъществяване на енергийни услуги
и за отмяна на Директива 93/76/ЕИО на Съвета и член 10, § 1 от Директива 2012/27/ЕС на
Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 година относно енергийната
ефективност, за изменение на директиви 2009/125/ЕО и 2010/30/ЕС и за отмяна на
директиви 2004/8/ЕО и 2006/32/ЕО, трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална
правна уредба, която предвижда, че в сградите в режим на етажна собственост сметките за
топлинна енергия за сградната инсталация се изготвят за всеки собственик на апартамент в
сградата, пропорционално на отопляемия обем на неговия апартамент.
Следователно, от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че през
исковия период съществувало валидно облигационно правоотношение между ищцовото
дружество и ответника за доставка на топлинна енергия до процесния имот. Доколкото по
делото няма данни, а и твърдения между страните да е било сключено писмено
допълнително споразумение, отразяващо предложени от ответника и приети от ищеца
специални условия (чл. 150, ал. 3 ЗЕ), то към договорното отношение между тях се прилагат
7
публично известни общи условия от 2016 г., предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от ДКЕВР, със съдържание, посочено в чл. 150, ал. 1 ЗЕ. Т.е. законът урежда
определен вид договори при публично известни общи условия, чието съдържание е
типизирано без практическа възможност за индивидуално разискване на договорните
клаузи. По силата на този договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди
ищцовото дружество, в качеството си на продавач, имало задължение през процесния
период да доставя топлинна енергия до имота – собственост на ответника. Ответникът, в
качеството му на купувач, се задължил да заплаща реално доставената му топлинна енергия
по определена цена и по начин и в сроковете, посочени в действащите общи условия.
Разпоредбата на чл. 156, ал. 1 ЗЕ урежда принципа за заплащане на реално доставената
топлинна енергия до границата на собственост на съоръженията, измерена със средства за
търговско измерване, собственост на топлопреносното предприятие. Съгласно чл. 156, ал. 2,
т. 2 ЗЕ в сгради – етажна собственост тази граница е последната спирателна арматура преди
разпределителната мрежа на сградните инсталации. Това означава, че законът гарантира на
топлопреносното предприятие правото да получи цената на реално доставената до
абонатната станция на сградата – етажна собственост топлинна енергия. А съгласно
разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинна енергия в сградата – етажна
собственост се извършва по система за дялово разпределение чрез средствата за търговско
измерване на количеството топлинна енергия в абонатната станция, индивидуални
разпределители или топломери, общ водомер за битово горещо водоснабдяване и
индивидуални водомери за топла вода. Общото консумирано количество топлинна енергия в
сграда – етажна собственост, присъединена към една абонатна станция, се разпределя за
горещо водоснабдяване и за отопление (чл. 140а ЗЕ). Топлинната енергия за отопление на
сграда – етажна собственост се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за
отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Всеки потребител на топлинна енергия по смисъла
на закона дължи, от една страна, заплащането на топлинната енергия за отопление на своя
имот и топлинна енергия за загряване на консумираната от него вода за битово горещо
водоснабдяване. От друга страна, потребителят дължи и част от топлинната енергия,
отдадена от сградната инсталация, и топлинната енергия за отопление на общите части на
сградата, изчислена пропорционално на отопляемия обем на неговия имот по проект (чл.
143, ал. 5 ЗЕ).
В настоящия случай от представените по делото доказателства се установява, че през
исковия период индивидуалното отчитане в процесния имот било извършвано от
подпомагащата страна „Техем Сървисис” ЕООД. Макар по делото да не е представен
протоколът от общото събрание на етажните собственици за избор на посочената фирма за
дялово разпределение, релевантното обстоятелство се установява както от представените
изравнителни сметки, така и от заключението на съдебно-техническата експертиза. Липсват
данни по делото ответникът по някакъв начин да се е противопоставял на извършваното от
„Техем Сървисис” ЕООД дялово разпределение. Ежегодно посочената ФДР е изпълнявала
8
поетия ангажимент да извършва услугата топлинно счетоводство и да разпределя
потребената топлинна енергия между отделните абонати в процесната сграда – етажна
собственост. С това двете страни фактически потвърдили обвързаността си от договор за
топлинно счетоводство на разходите за отопление. Освен това съгласно трайната съдебна
практика съществуването или несъществуването на договорни отношения между
потребителите на топлинна енергия и топлинния счетоводител не се отразява на
облигационното правоотношение между клиента и топлопреносното предприятие, нито на
дяловото разпределение, стига същото да е законосъобразно извършено. Това следва от
систематичното тълкуване на разпоредбите на чл. 139б ЗЕ и чл. 140, ал. 5 ЗЕ. Договорът
между етажната собственост и фирмата за дялово разпределение е от значение само за
отчитането на потребената топлинна енергия, респ. само за размера на процесните
задължения на ответника към ищцовото дружество, но не и за тяхното съществуване (вж.
Определение № 793 от 19.06.2013 г. по гр. д. № 1371/2012 г., IV г. о., ВКС). Направените в
тази насока възражения в становището от 03.05.2023 г. са неоснователни.
От събраните по делото доказателства се установи още, че дължимата от потребителя
месечна сума за топлинна енергия била определена въз основа на прогнозна месечна
консумация и действащата за съответния период цена на топлинната енергия. След отчитане
на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителната сметка от ФДР,
ищцовото дружество издавало данъчни дебитни и кредитни известия за разликата между
прогнозното и действително потребеното количество топлинна енергия в процесния имот.
Заключението на вещото лице, изготвило съдебно-техническата експертиза е, че сумата за
топлинна енергия за процесния имот, собственост на ответника, била определена съгласно
действащата към момента нормативна уредба и актуални цени на топлинната енергия, като
не е нужно да се преповтарят направените по-горе фактически изводи в тази насока.
Експертизата е извършена от лице с необходимите за случая специални знания.
Изчисленията на ФДР относно дължимата от К. П. сума за топлинна енергия през процесния
период според вещото лице са правилни. Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването (отм.) урежда техническите правила за извършването на дялово
разпределение на топлинна енергия в сгради – етажна собственост, но приложението на тези
правила не е от компетентността на съда, тъй като изисква специални знания в областта на
науката и техниката, каквито същият не притежава. Именно поради това беше назначена и
съдебно-техническа експертиза и доколкото по делото липсват доказателства, които да
поставят под съмнение правилността на изводите на вещото лице, съдът намира, че следва
да кредитира заключението му изцяло. Не бяха събрани доказателства за нарушаване на
Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (отм.) при определяне на
дължимата от ответника сума за топлинна енергия или пък за отопляем обем на имота,
различен от този, използван от ФДР. Ответникът не ангажира доказателства, че се е
възползвал от предвиденото рекламационно производство и е оспорил изготвените от
подпомагащата страна изравнителни сметки в предвидените срокове.
Въз основа на изложеното дотук настоящият съдебен състав приема за безспорно
9
установено, че през исковия период ответникът потребил топлинна енергия, чиято стойност
дължи на ищцовото дружество, поради което предявеният иск е установен в своето
основание. При определяне размера на вземането на ищеца по реда на чл. 162 ГПК съдът взе
предвид следното. От начислените суми за прогнозно потребление трябва да се приспаднат
сумите по изравнителните сметки за възстановяване и платените от потребителя суми, а да
се прибавят сумите по изравнителните сметки за доплащане. Следва да бъде уточнено още,
че се касае за изравнителни сметки само от исковия период. В тази насока от заключението
на съдебно-техническата експертиза се установява, че от изравнителните сметки за
получаване няма погасени задължения на ответника извън процесния период.
Освен това настоящият съдебен състав счита, че в размера на вземането на ищеца не
следва да се включва сумата за услугата дялово разпределение. Посочената услуга се
извършва не от ищеца, а от третото лице – помагач по силата на сключен с етажната
собственост договор (който не е представен по делото). За съда остава неясно на какво
основание ищецът претендира заплащане на стойността на извършената услуга от
потребителите и то в своя полза. Съгласно чл. 149б, ал. 3 ЗЕ в договора по ал. 1 услугата
дялово разпределение се извършва от и за сметка на доставчика самостоятелно или по
сключен от него договор с лице, регистрирано по реда на чл. 139а ЗЕ.
На следващо място, следва да бъде разгледано възражението на ответника за
погасяване на част от вземанията на ищеца поради изтекла погасителна давност. Съгласно
Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по т. д. № 3/2011 г., ОСГТК ВКС по отношение
на претендирана главница, представляваща стойност на доставена топлинна енергия, е
приложима уредената в чл. 111, б. „в” ЗЗД тригодишна давност. Съгласно чл. 116, б. „б”,
предл. 1 ЗЗД давността се прекъсва с предявяване на иск. А съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК
искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато е спазен срокът по чл. 415, ал. 4
ГПК. В настоящия случай заявлението е подадено на 20.05.2021 г. Следователно,
тригодишната давност е изтекла за вземанията, чиято изискуемост е настъпила преди
20.05.2018 г. От представените по делото фактури се установява, че последната фактура,
чийто падеж е настъпил преди 20.05.2018 г., а именно на 15.05.2018 г., е тази за месец март
2018 г. Това означава, че претендираните месечни суми за периода от 01.05.2017 г. до
31.03.2018 г. са погасени по давност. Непогасени по давност се явяват вземанията за периода
от 01.04.2018 г. до 30.04.2020 г., които по прогнозни данни (фактури) съгласно заключението
на съдебно-техническата експертиза са в общ размер на 352,97 лева. От тази сума следва да
бъдат приспаднати изравнителните сметки за възстановяване, които съгласно същото
заключение възлизат общо на -23,10 лева. По делото няма данни, а и твърдения за
извършени от страна на ответника плащания в периода, непогасен по давност. Или общо
задължението за топлинна енергия, непогасено по давност, възлиза на 329,87 лева, до който
размер предявеният иск по чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл.
ЗЕ се явява основателен и следва да бъде уважен, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното
10
изплащане на дължимата сума. За разликата над уважения размер от 329,87 лева до пълния
предявен размер от 498,59 лева, както и за периода от 01.05.2017 г. до 31.03.2018 г. искът
като неоснователен следва да бъде отхвърлен.
По иска с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Мораторната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД има обезщетителна функция за вредите на
кредитора от забавата при изпълнение на парично задължение. Обезщетението в размер на
законната лихва е функционално обусловено от главния дълг, поради което същото се
присъжда върху признатата за основателна претенция за главницата. Съгласно чл. 86, ал. 1
ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата.
Разпоредбата на чл. 119 ЗЗД предвижда, че с погасяването на главното вземане се
погасяват и произтичащите от това акцесорни вземания, каквото е това за лихва, макар
давността за тях да не е изтекла. Следователно, погасени по давност са вземанията за
мораторна лихва върху погасените по давност суми за топлинна енергия, поради което в тази
си част искът по чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД е неоснователен. За задълженията за
топлинна енергия от непогасения по давност период, а именно от 01.04.2018 г. до 30.04.2020
г. приложими са Общите условия от 2016 г., съгласно които лихва за забава не се начислява
върху прогнозните сметки, а само върху общата изравнителна сметка, ако стойността й не е
заплатена в срока по ал. 2 на чл. 33. А съгласно чл. 33, ал. 2 от общите условия стойността
на общата фактура следва да бъде заплатена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнася. Следователно, задължението по първата обща фактура от непогасения по
давност период е станало изискуемо на 14.09.2019 г., поради което считано от следващия ден
– 15.09.2019 г. ответникът е изпаднал в забава. Или, К. П. дължи мораторна лихва върху
непогасената по давност главница за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до
15.03.2021 г., която на основание чл. 162 ГПК съдът изчисли в общ размер на 32,90 лева (от
която 25,55 лева върху непогасената по давност главница по първата обща фактура и 7,35
лева върху втората обща фактура). Поради изложените по-горе съображения лихва за забава
върху сумата за дялово разпределение не следва да се начислява.
С оглед изложеното дотук искът по чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явява
основателен и следва да бъде уважен за сумата в размер на 32,90 лева и за периода от
15.09.2019 г. до 15.03.2021 г. За разликата над уважения размер от 32,90 лева до пълния
предявен размер от 73,66 лева, както и за периода от 15.09.2018 г. до 14.09.2019 г. искът като
неоснователен следва да бъде отхвърлен.
По отношение на разноските:
Процесуалният представител на ищеца е направил искане за присъждане на
направените по делото съдебни разноски и на юрисконсултско възнаграждение, като е
представил списък по чл. 80 ГПК. В заповедното производство ищцовото дружество е
извършило разноски в общ размер на 75 лева, от които 25 лева за внесена държавна такса и
50 лева за юрисконсултско възнаграждение. Посочените разноски не са оспорени от
11
ответника, а и същите са в минимален размер. В исковото производство разноските са
следните: 75 лева за довнесена държавна такса, 300 лева за депозит за вещо лице и 100 лева
за юрисконсултско възнаграждение, изчислено съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от
24.01.2017 г.), вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ. С оглед изхода на настоящия спор и предвид даденото
разрешение в т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г.,
ОСГТК, ВКС, ответникът К. С. П. следва да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество
сумата в общ размер на 385,27 лева, представляваща направените в заповедното и в
исковото производства съдебни разноски за внесена държавна такса и депозит за вещо лице
и юрисконсултско възнаграждение съразмерно с уважената част от исковете.
Ответникът не е поискал присъждане на разноски, а и по делото няма доказателства за
реалното извършване на такива.
Воден от горното, съдът:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че съществуват следните вземания на
„Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, представлявано от изпълнителните
директори И.И.Е. и В.И.К., със седалище и адрес на управление гр. София, район „Красно
село“, ул. „Ястребец” № 23Б, срещу К. С. П., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. София,
АДРЕС, ет. 1, ап. 1, както следва: по иска с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл.
79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ за сумата 329,87 (триста двадесет и девет лева и
87 ст.) лева, представляваща стойността на доставена топлинна енергия през периода от
01.04.2018 г. до 30.04.2020 г. до следния топлоснабден имот, а именно: апартамент, находящ
се в гр. София, АДРЕС, партерен етаж, с абонатен № ******, ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 20.05.2021
г. до окончателното изплащане на дължимата сума; по иска с правно основание чл. 415, ал.
1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 32,90 (тридесет и два лева и 90 ст.) лева,
представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 15.09.2019 г. до 15.03.2021 г.,
които вземания са предмет на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
от 23.06.2021 г., издадена по ч. гр. д. № 28191 по описа за 2021 г. на Софийски районен съд,
Второ гражданско отделение, 60 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 415,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ за разликата над уважения
размер от 329,87 лева до пълния предявен размер от 498,59 лева, както и за периода от
01.05.2017 г. до 31.03.2018 г., а иска с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1
ЗЗД – за разликата над уважения размер от 32,90 лева до пълния предявен размер от 73,66
лева, както и за периода от 15.09.2018 г. до 14.09.2019 г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, К. С. П., ЕГН **********, с
постоянен адрес гр. София, АДРЕС, ет. 1, ап. 1, да заплати на „Топлофикация София”
ЕАД, ЕИК *********, представлявано от изпълнителните директори И.И.Е. и В.И.К., със
12
седалище и адрес на управление гр. София, район „Красно село“, ул. „Ястребец” № 23Б,
сумата 385,27 (триста осемдесет и пет лева и 27 ст.) лева, представляваща направените в
заповедното и в исковото производства съдебни разноски за внесена държавна такса и
депозит за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение съразмерно с уважената част от
исковете.
Решението е постановено при участието на „Техем Сървисис” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, район „Слатина”, ул. „Проф. Георги Павлов”
№ 3, представлявано от управителя М.П. С. и прокуриста С.М.С., като трето лице – помагач
на страната на ищеца „Топлофикация София” ЕАД по предявените от него искове.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на страните да се връчи препис от решението.
Заверен препис от решението да се приложи по ч. гр. д. № 28191 по описа за 2021 г. на
Софийски районен съд, Второ гражданско отделение, 60 състав.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13