№ 698
гр. София , 23.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на двадесет и осми май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело
№ 20201000504133 по описа за 2020 година
Производството е образувано по въззивна жалба на Гаранционен фонд
срещу решение № 260011/28.09.2020г. на ОС- Кюстендил, ГК, постановено
по т.д. № 100/19г. , с което е уважен иск по чл.288, ал.1, т.2, б. „а“ от
КЗ/отм/.
Жалбоподателят твърди, че първоинстанционното решение е
порочно и необосновано. Сочи, че с ТР № 1/21.06.2018г. на ОСНГТК на
ВКС е прието, че право да получат обезщетение за неимуществени вреди от
причинена смърт на техен близък при ПТП са и лицата извън тези, посочени
в ПП № 4/61г и ПП 5/69г. Прието е, че това са лица , които са създали трайна
и дълбока емоционална връзка с починалия и търпят от смъртта му
продължителни болки и страдания. Установеното с това тълкувателно
решение няма обратно действие. Към момента на настъпване на събитието
то не е било прието, поради което следва да се приложи тълкувателният акт,
който е действал тогава. Поради което счита, че ищецът не притежава
материална легитимация да предяви иска. От друга страна поддържа, че ако
се приеме, че е от кръга на лицата, имащи право на обезщетение за
1
неимуществени вреди, то не е доказано, че той е създал трайна, дълбока
емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни
болки и страдания. От събраните гласни доказателства се установява
наличието на обичайната и традиционна за българското семейство връзка и
обич и взаимна привързаност между двама братя, но не и изключителна по
интензитет и продължителност болка и страдание, обосноваваща
присъждане на обезщетение. Съдът, при постановяване на решението, не е
преценил противоречията в свидетелските показания относно поведението
на ищеца, когато починалият му брат е бил в болница. Счита, че
необосновано съдът е присъдил такъв висок размер на обезщетението като
неправилно е преценил фактите, поради което е нарушил критерият за
справедливост по чл.52 от ЗЗД. Доводът на съда, че е съобразил размера на
обезщетението с икономическите условия в страната е декларативен.
Затова моли въззивния съд да отмени решението и да постанови друго,
с което да отхвърли иска.
К.И. в депозиран писмен отговор оспорва жалбата. Счита я за
неоснователна. Поддържа, че първоинстанционното решение е съобразено с
материалния закон.
Съдът след като обсъди събраните доказателства в
първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.235 от ГПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
ОС- Кюстендил е сезиран с иск по чл.288, ал.1, т.2, б. „а“ от КЗ/отм/. В
исковата молба ищецът К.И. твърди, че на 19.10.2014г. около 18.20 ч. А. Н.
И. е пътувал на предна дясна седалка в лек автомобил „Фолксваген Голф“ рег.
№ ***, управляван от М. Л. А.. Движели са се по третокласен път BLG 1066-
Покровнишко шосе, на моста над река Струма, в посока с. Покровник към гр.
Благоевград, когато водачът на МПС е предприел изпреварване с висока и
несъобразена с пътните условия скорост, при което е загубил контрол ,
излязъл е от пътното платно и се е ударил в началото на оградата на моста.
След удара автомобилът се е завъртял и се е преобърнал на дясната си
страна. За настъпилото ПТП е съставен Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица и е образувано нохд № 377/15г. на ОС- гр. Благоевград. С
2
присъда от 21.06.2016г. водачът М. А. е признат за виновен за станалото
ПТП като е извършил престъпление по чл.343, ал.1, б. „в“ , пр.1 от НК във вр.
с чл.342, ал.1, пр.3 от НК вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП и чл.373, ал.2 от НПК. В
резултат на инцидента е пострадал А. Н. И., който на 26.11.2014г е починал.
Той е брат на ищеца. Двамата са били изключително близки, живеели са в
едно домакинство, споделяли са обща стая и заедно с родителите си са били
сплотено семейство. Двамата са били на една и съща възраст, поради което са
споделяли общи интереси, били са най- добри приятели и са си споделяли
всичко. Те са разчитали един на друг и са се подкрепяли взаимно.
Ищецът, за когото А. е бил най- близкият човек, е приел много тежко
смъртта му. И сега той не може да преживее болката от внезапната загуба.
Мъката е неописуема и никога няма да бъде преодоляна. Към момента на
събитието виновният водач не е имал валидна застраховка „гражданска
отговорност“ за лек автомобил „Фолксваген Голф“ с ре ***. Ищецът е
отправил претенция към Гаранционния фонд за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди, но е получил отказ. Затова моли съда да го осъди да
му заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000 лв. в
едно със законната лихва от 26.11.2014г. до окончателното изплащане на
сумата. Претендира разноски.
Ответникът Гаранционен фонд в депозиран писмен отговор в срока по
чл.131 от ГПК оспорва иска. Сочи, че не са представени доказателства , от
които да се установят житейски обстоятелства и ситуации, породили особена
близост между ищеца и починалия му брат, както и че К.И. е понесъл
морални болки и страдания с продължително проявление във времето.
Позовава се на чл. 493а, ал.2 от КЗ. Прави възражение за изтекла погасителна
давност към момента на предявяване на иска.
Видно от представения констативен протокол за ПТП с пострадали
лица е, че на 19.10.2014г. е настъпило описаното в исковата молба ПТП, при
което е пострадал и в последствие починал А. Н. И.. За смъртта му е
издаден препис –извлечение от акт за смърт.
С влязла в сила присъда от 21.01.2016г., постановена по нохд №
377/2015г. на ОС- Благоевград е признат за виновен водачът М. Л. А. за
станалото на 19.10.2014г. ПТП, при което е причинил по непредпазливост
3
смъртта на А. Н. И..
Не се спори, че с писмена претенция от 06.06.2019г. ищецът е поискал
от ответника да му изплати застрахователно обезщетение, но с писмо от
29.08.2019г. той му е отказал.
Безспорно е, че за лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № *** не е
имало сключена застраховка „Гражданска отговорност“ към момента на
настъпване на ПТП.
Ответникът не оспорва, механизма на произшествието, извършителят на
деянието, неговата противоправност, както и че от инцидента е причинена
смъртта на А. И..
В хода на съдебното дирене са събрани гласни доказателства.
Свидетелят А. П. е чичо на ищеца и починалия А.. Желае да
свидетелства. Познава ги от раждането им. Растели са като близнаци, защото
са родени в една година. Единият януари, а другият декември. Били са много
близки, поделяли са си храната, заедно са учели в един клас, на един чин са
седели. Такава връзка между братя свидетелят не е виждал. Ако е извикал
единият да работи и другият е идвал. В една група в една детска градина са
били. Единият не е правел нищо без другия. Живеели са при родителите си.
Като деца са били неразделни. На 23г. ищецът е решил да замине за чужбина.
А. е решил да остане тук. Свидетелят заявява, че две седмици е крил от К. за
катастрофата. Ищецът е бил вече в чужбина. Видели са, че състоянието на
брат му не е добро и са му се обадили и той се е прибрал веднага. Тогава А. е
бил в болница, но свидетелят е крил това от ищеца и е забранил да му казват.
Починалият е бил 16 дни в болница в гр. Благоевград. Лекарите са дали
надежда, че ще се оправи, но след като са го закарали в болница „Токуда“,
свидетелят веднага се е обадил на ищеца и той се е прибрал в България. А.
все още е бил жив. От момента, в който К. се е върнал до когато е починал А.
все някой е бил при него. Ищецът е бил като пребит. Не са могли да го
познаят. Пропушил е цигари, след като две години не е пушил. Когато
ищецът е разбрал за смъртта на брат си е изглеждал като мумия. Все едно
няма човек. Ищецът е преживял много тежко смъртта на брат си. Двамата
братя са се уважавали прекалено много. Избягват да говорят за брат му.
4
Започнал е да си търси работа. К. са грижи да организира задушницата. Сега
има приятелка, ходи на работа. Има собствено жилище и живее в него.
Среща се с приятели, отпуснал се е малко. Една година след смъртта на А.
не е искал да излиза. А. и К. за учили заедно до осми кла, след това в
техникум, но са се отказали. Не са работили заедно. Били са в едно компания,
когато са пораснали. К. е започнал да излиза след една година от смъртта на
брат му. В началото не е искал да говори с никого, свил се е, променил се е,
не е бил весел. Сега се е пооправил, но се виждат рядко. Контактуват по
телефона. А. е решил да замине за гр. Благоевград, намерил си е приятелка и е
отишъл при нея. Заради нея не е заминал за чужбина.
Свидетелят Ч. познава К. и А. още от деца. Израснали са заедно.
Живеели са в един блок. Двамата братя са били неразделни. Учили са и са
живеели заедно. Делели са си хляба. Били са повече от близнаци. Родени са в
една година. Били са заедно постоянно. Учили са в един клас, на един чин са
седели. Подкрепяли са се. До осми клас са учели заедно със свидетеля, след
това той е отишъл да учи в друго училище И когато са пораснали пак са били
заедно. Живеели са в един апартамент. За катастрофата е разбрал от майка
им. К. е бил в чужбина. Преживял го е много тежко. Започнал е да пуши
отново. Докато брат му е бил в болницата в гр. Благоевград, ищецът е ходил
всеки ден и свидетелят е ходил с тях. След това са преместили А. в гр. *** и
там също е ходел ищецът. Когато е научил за смъртта на брат си се е
депресирал. Много тежко я е преживял. Двамата братя са били неразделни,
делели са си храната, не са се карали. Били са и братя и най- добри приятели.
И двамата не са завършили техникума в ***. Свидетелят и братята са
работили заедно в хлебозавод, но е имало моменти, когато не са работили
заедно. Дори и да не са били един до друг пак са поддържали контакт. Когато
е станала катастрофата ищецът е бил в чужбина. Не са му казали веднага, тъй
като са искали да изчакат, за да се види състоянието на А.. След като е
станало ясно че положението му не се оправя, са му се обадили. Когато К. се
е върнал от чужбина вече се е чувствал зле, бил е съсипан. След като са
разбрали, че А. е починал, ищецът няколко дни не е спал, не е ял. След това е
минало време и не е имал никакви контакти. Бил се е затворил в себе си.
Приел е много зле смъртта на брат си. И до днес това му тежи. След като е
разбрал за смъртта на брат си ищецът два дни не е искал да излиза, плачел е
5
постоянно.
Съдът кредитира показанията на свидетелите като основаващи се лични
впечатления за фактите, които излага. Съдът прецени тези на А. П. при
условията на чл.172 от ГПК поради близкото родство между свидетеля и
ищеца, но ги счита за достоверни и обективни. Съдът не кредитира
показанията на свидетеля Ч. в частта, в която свидетелства за посещения на
К.И. в болницата в гр. Благоевград, тъй като влизат в противоречие с тези на
другия свидетел.
При тези събрани доказателства първоинстанционният съд е уважил
иска изцяло.
Пред настоящата инстанция нови доказателства не са ангажирани.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът
приема, че предмет на въззивно разглеждане е иск по чл.288, ал.1, т.2, б. „а“
от КЗ/отм/.
Въззивният съд се произнася служебно по валидността на
първоинстанционното решение, по допустимостта му в обжалваната част, а по
отношение на правилността му е обвързан от посоченото в жалбата- чл.269 от
ГПК, с изключение на допуснато нарушение на императивна
материалноправна норма.
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
По правилността му.
Предвидена е възможност Гаранционният фонд да изплати
обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, вследствие на смърт
или телесни увреждания, когато ПТП е настъпило на територията на Р
България и виновният водач не е имал сключена застраховка „Гражданска
отговорност“.
Предпоставка за предявяване на иск пред съда за вредите е
пострадалият да е поискал обезщетение пред Гаранционния фонд и той да
му е отказал или увреденият не е бил съгласен с размера му- чл.288, ал.11 от
6
КЗ/отм/. Не се спори, че К. И. е поискал от ответника да му изплати
доброволно обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на брат му, но е
получил отказ. Това предпоставя възможността пострадалите или другите
правоимащи лица да ангажират отговорността на Гаранционния фонд.
Отправянето на искане пред ответника обуславя допустимостта на иска,
предявен от пострадалия спрямо него тъй като изтичането на тримесечния
срок е абсолютна положителна процесуална предпоставка за упражняване на
правата му пред съда, предвидена в специален закон. Фактическият състав,
при осъществяването на който, ГФ отговаря, обуславя неговата пасивна
материалноправна легитимация по възникналото правоотношение от деликт.
Той е носителят на задължението да обезщети имащите право на обезщетение
лица.
Основателността на иска е обусловена от наличието и на
предпоставките от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД- действие или
бездействие, то да е противоправно, вреда и причинна връзка между тях,
вина. По тях няма спор, а и по отношение на деликвента има влязла в сила
присъда, която е задължителна за съда, разглеждащ гражданските последици
от деянието на основание чл.300 от ГПК.
От събраните доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, се установява, че Гаранционният фонд е пасивно
материалноправно и процесуалноправно легитимиран, да отговаря по
предявените искове. По делото са установени предпоставките за ангажиране
на отговорността му.
Отговорността на Гаранционния фонд е гаранционно- обезпечителна
и безвиновна. Той отговаря за виновни и противоправни действия на водач,
който не е имал задължителна застраховка „гражданска отговорност на
автомобилистите“ към момента на настъпване на пътния инцидент.
Спорният въпрос, поставен за разглеждане пред въззивния съд, е за
това дали ищецът е материалноправно легитимиран да поиска обезщетение
за неимуществени вреди от смъртта на своя брат.
В жалбата е поставен и въпросът за действие на тълкувателните актове
на ВКС във времето. С тълкувателните ППВС и ТР съдът не дава разрешение
7
на конкретен правен спор. С тях той извършва общо тълкуване на конкретна
правна норма, по повод на прилагането, на която е възникнала
противоречива практика или е налице неправилна практика. Тези
противоречия или неправилното прилагане на правната норма, трябва да са
възникнали по повод на прилагането й от съдилищата при разрешаването на
конкретни правни спорове. По този ред не може да бъде давано абстрактно
или теоретично тълкуване на правната норма. В поставените тълкувателни
ППВС и ТР се изяснява действителния смисъл и съдържание на съответната
правна норма, като в резултат на това се създава задължение на съответните
органи, да прилагат разпоредбата в смисъла, опреден в тълкувателния акт.
Тълкувателните ППВС и ТР не съществуват самостоятелно, а само във връзка
с конкретна правна норма, която е предмет на извършваното със същите
тълкуване. Законът не е предвидил момент, от който започват да действат
тези тълкувателни актове. Поначало съдилищата не могат да прилагат
тълкувателните ППВС и ТР, преди същите да са постановени и обявени по
съответния за това ред. Доколкото обаче същите не съществуват
самостоятелно и могат да бъдат прилагани само във връзка с прилагането на
тълкуваната от тях правна норма, следва да бъде прието, че когато се касае до
първоначално приети тълкувателни ППВС и ТР те имат обратно действие и
даденото с тях тълкуване важи от момента, в който правната норма е влязла в
сила, т.е. счита се, че тя още тогава е имала съдържанието, което
впоследствие е било посочено в тълкувателните актове. В случая с ТР №
1/2016/21.06.2018г. на ОСНГТК на ВКС са допълнени приети преди това
тълкувателни актове на ВС, като то е прието във връзка със синхронизиране
на българското законодателство с това на Европейския съюз, както и във
връзка с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. С него не се изоставя до сега
прилаганите ППВС от 1961г. и 1969г., а те само се допълват. Новото
тълкувателно решение признава за загубило сила ППВС 2/20.11.1984г.
Нормата на чл.52 от ЗЗД във връзка, с която са приети всички посочени
тълкувателни актове на ВС и ВКС не е нова, но не може да се създаде по-
неблагоприятно положение за тези лица, които са получили право да
претендират обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техен
близък, преди приемането на последното тълкувателно решение. Поради
изложеното въззивният съд приема, че ищецът е материалноправно
легитимиран да предяви настоящия иск.
8
В хода на един граждански процес всяка страна е длъжна да установи
при условията на пълно и главно доказване фактите, които твърди.
Разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК й вменява това задължение, тъй като от
тях тя черпи благоприятни за себе си правни последици. При недоказването
им съдът трябва да приеме, че фактите не са се осъществили. Затова в тежест
на въззивника е да докаже, че е настъпил описания в исковата молба пътен
инцидент, че получените увреждания са в причинна връзка с него, че
произшествието е настъпило от неидентифицирано МПС. Във връзка с
доказването той може да ангажира всички относими и допустими
доказателствени средства.
Ищецът извежда своето субективно материално право от факта, че
починалият е негов брат. В тази връзка съдът следва да съобрази ПП на ВС
№ 4/25.05.1961г., ПП на ВС № 5/ 24.11.1969г., с които се дава разрешение
на въпроса относно кръга на лицата, имащи право на обезщетение за
неимуществени вреди, както и разрешенията дадени с ТР №
1/2016/21.06.2018г. на ОСНГТК на ВКС. Според последното право на
обезщетение за неимуществени вреди имат и лица извън най- близкия семеен
и родствен кръг, ако са създали с починалия постоянна, трайна и дълбока
емоционална връзка. Те имат право на обезщетение за неимуществени вреди
от смъртта на техен близък само по изключение.
Предпоставките, за да се приложи това изключение, са: 1./ създадена
особено близка връзка между починалия и претендиращия обезщетението и
2./ действително претърпени неимуществени вреди, които надхвърлят по
интензитет и времетраене вредите, нормално присъщи за съответната връзка.
В тежест на претендиращия обезщетение за неимуществени вреди е да
установи, че е изградил особено близка, трайна и дълбока житейска връзка с
починалия и поради това търпи значителни болки и страдания от неговата
загуба с продължително проявление във времето, присъщи за родствениците
от ней- близкия семеен кръг. В тежест на ищеца е да докаже при условията
на пълно и главно доказване, че поради конкретни житейски обстоятелства
привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от
родствениците е причинила на другия морални болки и страдания,
надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за
съответната родствена връзка. За получаване на обезщетение не е достатъчна
9
само формалната връзка на родство, а е необходимо вследствие на смъртта
на близкия човек преживелият родственик да е понесъл такива болки и
страдания, които в достатъчна степен да обосновават основание да се
направи изключение от разрешението, дадено в горните две постановления на
ВС. Т.е. обезщетение може да се присъди само , ако от доказателствата може
да се направи несъмнен извод за съществуването на дълбока и трайна
емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат на смъртта му
сериозни по интензитет болки и страдания. Тези обстоятелства съдът следва
да преценява във всеки конкретен случай.
За да установи своето материално субективно право ищецът е
ангажирал гласни доказателства. Не се спори, че починалият А. И. е негов
брат. Близката родствена връзка предполага изпитването на силни чувства
между тях, пораждането на доверие, взаимопомощ и подкрепа, живеене в
едно домакинство. Разпитаните свидетели установяват, че между тях е имало
именно такава емоционална връзка и че смъртта му се е отразила негативно
на К. И.. Но показанията им не доказват, че смъртта на А. И. е причинила
на ищеца морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и
времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка. Не са
установени такива житейски обстоятелства/ ищецът и починалия да са
израснали без баща или без родители/, които да обосновават изключително
силна връзка извън обичайната и традиционната между братя, характерна за
българската традиция, а именно за връзката между братята и сестрите -
израстването им сами като деца поради продължително отсъствие на
родителите за работа в чужбина или поради смърт на родител(Р № 372 от
14.01.2019 г. по т. д. № 1199/2015 г. на ВКС, II т. о., Р № 92/17.11.2020г. по
т.д. № 1275/19г., ВКС, ТК, II т.о/ Живеенето съвместно в един дом,
полагането на грижи един за друг не е необичайно за такъв вид родственици.
Няма нещо изключително за отношения между братя, което да обосновава
по- голям интензитет на моралните болки и страдания на ищеца. Това, което
той е правил, за да почита паметта на брат си/ задушница/, временната
промяна в поведението на ищеца, не са нещо изключително и необичайно от
това, което българската традиция предвижда и изисква и което всеки
преживял близък чувства или извършва в такъв случай. Ищецът не е
доказал и двете кумулативни предпоставки, посочени по – горе,
10
обосноваващи основателност на претенцията му.
Горните правни изводи водят до извод за неоснователност на
предявения иск.
Поради изложеното обжалваното решение следва да се отмени и
вместо него се постанови ново от въззивния съд, с което искът се отхвърли.
По разноските.
На жалбоподателя при този изход на спора се дължат разноски в
размер на 1000лв., внесена държавна такса.
На ответника не се дължат такива, както и на пълномощника му
адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗАдв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260011/28.09.2020г. на ОС- Кюстендил, ГК,
постановено по т.д. № 100/19г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от К. Н. И., гр. *** срещу Гаранционен
фонд, гр. София с правно основание чл.288, ал.1, т.2,б. „а“ от КЗ/отм/ за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА К. Н. И., ЕГН **********, гр. ***, ул. „***“ № 5, вх.Б, ет.2,
ап.12 и със съдебен адрес: гр. ***, ул. „***“ № 1, ет.4 чрез адв. Р. М. да
заплати на Гаранционен фонд, гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет.4 и със
съдебен адрес: гр. ***, ул. „***“ № 41, офис 114 чрез адв. Р. И. сумата от 1000
лв. / хиляда лева/ разноски по делото пред САС.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
съобщението до страните.
11
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12