№ 2
гр. Кърджали, 09.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, II. СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Пламен Ал. Александров
Членове:Кирил М. Димов
Невена К. Калинова
при участието на секретаря Петя Хр. Михайлова
като разгледа докладваното от Кирил М. Димов Въззивно гражданско дело
№ 20235100500301 по описа за 2023 година
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 231/24.08.2023 г., постановено по гр.д. № 153/2023 г. по
описа на РС – М., е отхвърлен предявеният от Ю. А. М., с ЕГН **********,
иск с правно основание чл.108 от ЗС, във вр. с чл.124 от ГПК, против Н. А.
М., с ЕГН **********, за признаване за установено по отношение на
ответника, че ищецът е собственик по наследство на 1/3 ид.част от двуетажна
масивна жилищна сграда, находяща се в с.Р., ул."П." №14, общ.М., със
застроена площ от 78.00 кв.м., състояща се от две стаи, кухня и коридор на
първия етаж, и две стаи, кухня и коридор на втория етаж, с отстъпено право
на строеж върху държавен урегулиран поземлен имот № IХ, пл.сн.№ 110, кв.7
по ПУП на с.Р., общ.М., с площ от 480 кв.м. при граници на поземления имот;
север - УПИ № 8, пл.сн. № 110; изток - улица; юг - УПИ № Х, пл.сн.№ 111, и
запад - КВС на с.Р., и осъждането му да отстъпи собствеността и предаде
владението на 1/3 идеална част от процесният имот. Със същото Ю. А. М. е
осъден да заплати на Н. А. М. напР.ите по делото разноски в общ размер на 1
000 лева.
Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът Ю. А.
1
М., представляван от процесуалния си представител адв. А. С., който го
обжалва изцяло като неправилно поради нарушение на материалния закон и
необоснованост. В жалбата се излагат съображения, че процесният имот имал
наследствен характер, като бил построен от наследодателите на страните през
1973-1974 г. Установено било, че при строежа въззивникът помагал с труд и
парични средства. Твърди се, че въззиваемият не е упражнявал владение над
притежаваната от въззивника идеална част от процесния имот. Доказателство
за това било, че до 1997 г. неговият багаж се намирал в къщата и до тогава
имал пълен контрол и достъп до имота си. До този момент нямали никакви
претенции от въззиваемия, касаещи собствеността на въззивника. Това
обстоятелство водело до необоснованост на извода на решаващият съдебен
състав, че ответника упражнявал владение на имота от 1973-1974 г., когато
родителите на страните били живи и живеели в имота. От 1997 г. започнали
скандалите и претенциите относно процесния имот не били спирали. Застъпва
становището, че сънаследник, който упражнява фактическа власт върху
имота, владее своята част и се явява държател на частите на останалите, освен
ако не е демонстрирал ясно и категорично, че е променил държането на
частите на останалите във владение за себе си. По делото липсвали
доказателства за преобръщане на държането на идеалната част на въззивника
във владение на същата, а било установено, че при строежа на къщата същият
участвал, както и, че при завръщането му от гр.Г. живеел в къщата на
родителите си до момента, в който построената в съседство негова къща не
била готова за обитаване. Установено било също, че въззивникът приживе се
грижил за родителите си, докато били болни, както и че живял в къщата. Не
можело да се приемат твърденията, че извършените ремонти, са действия на
упражнавяне на фактическа власт върху целия имот, надхвърлящи
обикновеното ползване на имота и упражняване на каквото и да е било
владение на притежаваната от въззивника идеална част. Несъстоятелен бил и
доводът, че въззивникът посещавал родното си населено място и бащината
къща, но не и като собственик на същата. По това време къщата била на
родителите на страните, а техните деца придобили собствеността едва след
тяхната смърт, като техни наследници. Представеният по делото нотариален
акт за собственост върху недвижим имот придобит по давностно владение, с
който се признавало право на собственост върху недвижимия имот, не се
ползвал с материална доказателствена сила по чл.179, ал.1 от ГПК относно
2
констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост,
тъй като такава била присъща на официалните свидетелстващи документи за
факти. В случая наследствения характер на процесния имот бил безспорен,
като въззиваемия бил този, който следвало да докаже, че не е държател на
притежаваната от въззивника идеална част от процесния имот. Моли съда да
отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да уважи
предявения иск. Претендира разноски. В съдебно заседание лично и чрез
процесуалния си представител - адв.А. С., поддържа въззивната жалба по
изложените в същата съображения.
Въззиваемият Н. А. М., представляван от процесуалния си представител
- адв. С. М., е представили отговор, наименован „възражение“, на основание
чл.263, ал.1 от ГПК, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна.
Излагат се съображения, че общите наследодатели на страните по делото
изградили процесната двуетажна къща през 1973-74 г., като при строежа
помагали и техните деца. В къщата живели само въззиваемият Н. А. М. и
неговото семейство, като въззивникът и неговото семейство през 1971 г.
заминали за работа в гр.Г., периодично идвали в селото си с.Р., общ. М. и до
1977 г. отсядали в процесната къща. Установено било, че въззивникът и
семейството му започнали да строят своя къща и след завръщането си през
1997 от гр.Г. заживели в тази къща. Твърди се, че от построяването на
процесната къща до настоящия момент в къщата живеел Н. А. М. със своето
семейство и извършвал всички ремонти по нея, като обработвал дворното
място. Родителите на въззиваемия живели в къщата до смъртта си, като
бащата починал през **** г., а майката през **** г., след което в къщата е
останал да живее само въззиваемият със своето семейство. От показанията на
свидетелите било установено, че ищецът и неговото семейство в периода от
1971 г. до 1997 г. работели и живеели в гр.Г., като през 1977 г. построили своя
къща в същото село и не живели в процесната къща. Въззивникът отсядал в
къщата при идванията си за отпуск, но само като гост. Твърди се, че
въззиваемият е придобил процесния имот по давност, като непрекъснато и
необезпокоявано владеел същия от началото на 1973 г. Моли съда да
отхвърли въззивната жалба. Претендира разноски. В съдебно заседание,
лично и чрез процесуалния си представител - адв. С. М., поддържа
становището си, изразено в отговора на въззивната жалба. Представя писмена
защита.
3
Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото
доказателства, по повод и във връзка с оплакванията, изложени от
въззивника, констатира: Въззивната жалба е допустима, подадена е в срок от
лице, имащо пР. интерес от обжалване, а по съществото разгледана е
неоснователна. Решението на РС - М. е валидно и допустимо, като не са
налице основания за обезсилването му като недопустимо или обявяването му
за нищожно.
Първоинстанционното производство е било образувано по предявен иск
с правно основание чл.108 от ЗС за признаване за установено и осъждане на
ответника да предаден владението върху 1/3 идеална част от двуетажна
масивна жилищна сграда. Ищецът твърди, че е собственик по наследство на
1/3 идеална част от процесния недвижим имот, който бил построен от
родителите му с негова помощ. Твърди също, че през 1997 г. ответникът
изхвърлил багажа му от къщата и от тогава не го допуска в имота.
Ответникът оспорва предявения иск, като твърди, че е собственик на
процесния имот на основание придобивна давност. Сочи също, че през 1973 г.
заедно със своя баща построили къщата, за което взел пари на заем.
Ответникът и съпругата му се грижили за неговите родители до смъртта им.
С нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по
давностно владение (констативен) № 22/02.06.**** г., том II, рег. № 974, дело
№ 206/**** г. по описа на Нотариус Н. Б., вписан под № 416 в регистъра на
Нотариалната камара – София, с район на действие РС – М., Н. А. М. бил
признат за собственик по давностно владение на следния недвижим имот:
двуетажна масивна жилищна сграда, находяща се в с.Р., ул."П." № 14,
общ.М., със застроена площ от 78.00 кв.м., състояща се от две стаи, кухня и
коридор на първия етаж и две стаи, кухня и коридор на втория етаж, с
отстъпено право на строеж върху държавен урегулиран поземлен имот № IХ,
пл.сн.№ 110, кв.7 по ПУП на с.Р., общ.М., с площ от 480 кв.м. при граници на
поземления имот; север - УПИ № VIII, пл.сн. № 110; изток - улица; юг - УПИ
№ Х, пл.сн.№ 111 и запад - КВС на с.Р..
Видно от представената скица № 202/16.09.2022 г., презаверена на
27.03.2023 г. построената в УПИ IX, пл.сн. № 110, кв. 7 по плана на с.Р.,
общ.М., двуетажна масивна жилищна сграда е записана в разписния лист на
Н. А. М. на основание нотариален акт № 22, дело № 206/**** г.
4
От представеното удостоверение за наследници изх. № 4/02.04.**** г.,
изд. от Кметство с.Р., общ.М., се установява, че А. М. С. е починал на
01.09.**** г., като негови наследници по закон са: Г. Ю. М. – съпруга,
починала на 24.08.**** г., Ю. А. М. – син, Н. А. М. – син и Х. А. М. – дъщеря.
По делото са представени като доказателства заверени копия от
приходни квитанции за платени данъци за недвижим имот и такси битови
отпадъци от Н. А. М., с адрес на имота 6834 с.Р..
От показанията на разпитаните по делото свидетели М. Р. М. – съпруга
на въззивника и М. Х. Ю. се установява, че процесната жилищна сграда е
била построена от родителите на Ю. А. М. и Н. А. М. през 1973 – 1974 г. След
като къщата била построена, в нея живеели родителите на страните по делото,
както и техните семейства. Бащата на Ю. А. М. и Н. А. М. предоставил една
стая на сина си Ю. А. М. и съпругата му М. Р. М.. Двамата живеели и
работели в гр.Г. и когато идвали в селото оставали да спят в тази стая, където
имали свой багаж. През 1977 г. Ю. А. М. и съпругата му М. Р. М. построили
своя къща в съседство с къщата на родителите си, а през 1997 г. се
установили за постоянно в новата си къща. До 1997 г. двамата имали свой
багаж в стаята, дадена им от бащата на въззиваемия в процесната къща,
когато въззивникът изнесъл багажа им и оттогава не ги допускал в имота.
От показанията на свидетелите Х. А. М. – сестра на страните по делото
и Б. С. Р. се установява, че процесната къща била построена от бащата на
страните по делото през 1973 г. От тогава в къщата живеели родителите на
страните и Н. А. М. със семейството си. Ремонтите в къщата били
извършвани от Н. А. М., а Ю. А. М. и съпругата му живеели и работили в
гр.Г.. Свидетелите сочат също, че Ю. А. М. не е живял в къщата.
При така установените данни следва извода, че предявеният иск е
неоснователен и недоказан, а решението на първоинстанционния съд е
правилно. В исковата молба ищецът излага съображения, че е придобил 1/3
идеална част от процесния имот по наследство от своите родители. Сочи
също, че ответникът не е упражнявал давностно владение върху неговия дял
от имота. Тези твърдения не се доказват по несъмнен начин от
доказателствата по делото. Напротив, установява се от показанията на
разпитаните по делото свидетели, че след като родителите на страните са
построили къщата през 1973 г., на ищеца и неговата съпруга е била
5
предоставена една стая за живеене. През 1976 г. Н. А. М. и съпругата му
построили своя къща, в съседство с процесната, където се преместили да
живеят постоянно, а в спорния имот останали да живеят Ю. А. М., със
семейството си и родителите на страните по делото. Установява се също, че
през 1997 г. ответникът е изхвърлил багажа на ищеца, намиращ се в
предоставената му стая и оттогава не е допускал ищеца до имота, като
многократно е заявявал, че неговия брат няма собственост в процесната къща.
Също така се установява, че през годините Н. А. М. е извършвал ремонти и е
поддържал имота. Тези действия на въззиваемия недвусмислено показват, че
същият е отхвърлил владението на своя брат върху 1/3 идеална част от имота,
или от предоставената му стая, и е установил свое владение върху целия имот
от 1997 г. В тази връзка твърденията на въззивника, че въззиваемият не е
упражнявал давностно владение върху неговия дял от имота се опровергават
от събраните по делото доказателства и най-вече от съпругата на въззивника
– свидетелката М. Р. М., която сочи, че през 1997 г. въззивникът изнесъл
багажа им и оттогава не ги допускал в имота. Обстоятелството, че през
годините е имало скандали между страните не доказват твърденията на
въззивника, че същият е упражнявал фактическа власт върху процесния имот.
Освен изложеното, въззиваемият се е снабдил с нотариален акт за
собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение
(констативен) № 22/02.06.**** г., том II, рег. № 974, дело № 206/**** г. по
описа на Нотариус Н. Б., вписан под № 416 в регистъра на Нотариалната
камара – София, с район на действие РС – М., по отношение на целия имот.
Също така видно от представената скица № 202/16.09.2022 г., презаверена на
27.03.2023 г., построената в УПИ IX, пл.сн. № 110, кв. 7 по плана на с.Р.,
общ.М., двуетажна масивна жилищна сграда е записана в разписния лист на
Н. А. М., а видно от удостоверение за данъчна оценка, процесната жилищна
сграда е декларирана от Г. М. М. и Н. А. М.. Същевременно по делото не са
налице никакви данни въззиваемият да е изгубил владението върху 1/3
идеална част от процесната къща, или върху предоставената на въззивника
стая. В тази връзка показанията на всички свидетели са еднопосочни, че в
процесната къща е живял въззиваемият със семейството си, а от 1997 г.
въззивникът не е бил допускан до процесния имот.
Ето защо, решението на РС - М. е правилно и като такова следва да бъде
потвърдено. При този изход на делото в полза на въззиваемия следва да бъдат
6
присъдени разноски за настоящата инстанция в размер на 1500 лв.,
представляващи адвокатско възнаграждение, съгласно представен договор за
правна защита и съдействие.
Водим от изложеното и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, въззивният
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 231/24.08.2023 г., постановено по гр.д. №
153/2023 г. по описа на РС – М..
ОСЪЖДА Ю. А. М., с постоянен адрес с.Р., ул.“П.“ № 12, с ЕГН
**********, да заплати на Н. А. М., с.Р., ул.“П.“ № 14, с ЕГН **********,
сумата в размер на 1500 лв., представляваща разноски за въззивна инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС при наличието
на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК, в едномесечен срок от връчването
му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7