№ 7836
гр. София, 17.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА
при участието на секретаря СВЕТОСЛАВА В. ОГНЯНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело №
20221110139434 по описа за 2022 година
Ищецът „Е.М.“ ЕООД, ЕИК ..., е предявил срещу Н. Й. Х., ЕГН **********, по
реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК са установителни искове с правно основание чл. 99, ал. 1 от
ЗЗД, чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД във вр. с чл. 9 от ЗПК, за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата 496,47 лева, представляваща главница по Договор за
потребителски паричен кредит с номер 4148776 от 04.06.2020 г., сключен с У.К.Ф., ведно
със законна лихва за период от 28.03.2022 г. до изплащане на вземането , сумата 95,96
лева, представляваща договорна лихва за период от 04.06.2020 г. до 21.05.2021 г. , които
вземания са прехвърлени в полза на заявителя с договор за цесия от 20.04.2021 г., за което
длъжникът е уведомен и за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение от 12.04.2022 г. по ч.гр.д. № 16163/2022 г. по описа на СРС, 178 състав.
Ищецът твърди, че с посочения договор У.К.Ф. е предоставило на ответника заем в
размер на 496,47 лв., като последният се е задължил да го върне на 12 равни двуседмични
вноски, съгласно погасителен план в срок до 21.05.2021 г., ведно с уговорената
възнаградителна лихва. Сочи, че длъжникът не е заплатил дължимия паричен заем. Твърди,
че вземанията са му прехвърлени с договор за цесия от заемодателя. Излага, че за
извършените прехвърляния на вземането до ответника били изпратени уведомителни писма,
но същите се върнали като неполучени, поради което към исковата молба са приложени
такива, като ответникът следва да се счита уведомен за прехвърлянето с исковата молба.
Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК, такъв е постъпил от
ответника, който признава предявените искове. Заявява, че има готовност да погасява
задължението с месечни вноски и прави искане сумата да бъде разсрочена (да прави
частични редовни плащания).
1
Съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 237 от ГПК за постановяване на
решение при признание на иска.
С отговора на исковата молба ответникът признава иска. Не са налице отрицателните
предпоставки по чл. 237, ал. 3 от ГПК, поради което и съдът, на основание чл. 237, ал. 1 и
ал. 2 от ГПК, постановява решение при признание на иска, което не следва да мотивира тъй
като се основава на признанието – чл. 237, ал. 2 от ГПК.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на
разноски за заповедното и исковото производство.
Заявителят в заповедното производство е сторил разноски в общ размер на 205 лева,
от които, 25 лева за държавна такса и 180 лева за възнаграждение за адвокат.
В исковото производство ищецът е сторил разноски в размер на 75 лева за държавна
такса.
Ето защо и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, на ищеца следва да бъдат присъдени
общо за двете производства – 280 лева.
По искането по 241 от ГПК.
Ответникът е направил искане в молбата от 25.11.2022 г., за плащане на признатия
дълг на частични редовни вноски (плащания), което по същността си представлява искане за
разсрочване на изпълнението по чл. 241, ал. 1 от ГПК. Същото е процесуално допустимо
(така и т. 14 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС). Насрещната страна не е възразила. С
оглед заявения финансов статус и липсата на данни, че доходът от труд на ответницата й
позволява да посреща задълженията си без затруднения, съдът намира, че искането за
разсрочване е основателно. При определяне размера на сумата, дължима месечно, следва
бъдат съобразени размерът на дълга и неговата структура (главница, лихва и разноски),
съпоставен към размера на минималната работна заплата за страната, приет с ПМС №
497/29.12.2022 г. в размер на 780 лева, както и фактът, че ответницата полага труд, като на
тази база съдът определя месечна вноска в размер на – 145,41 лева.
Мотивиран от горното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422 от ГПК искове с
правно основание чл. 99, ал. 1 от ЗЗД, чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД във вр. с чл. 9 от ЗПК, че
ответникът Н. Й. Х., ЕГН **********, с адрес в ..., дължи на ищеца „Е.М.“ ЕООД, ЕИК ...,
със седалище и адрес на управление в ..., сумата 496,47 лева, представляваща главница по
Договор за потребителски паричен кредит с номер 4148776 от 04.06.2020 г., сключен с
У.К.Ф., ведно със законна лихва за период от 28.03.2022 г. до изплащане на вземането ,
сумата 95,96 лева, представляваща договорна лихва за период от 04.06.2020 г. до 21.05.2021
г., които вземания са прехвърлени в полза на заявителя с договор за цесия от 20.04.2021 г.,
2
за което длъжникът е уведомен и за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение от 12.04.2022 г. по ч.гр.д. № 16163/2022 г. по описа на СРС, 178 състав.
ОСЪЖДА Н. Й. Х., ЕГН **********, с адрес в ..., да заплати на „Е.М.“ ЕООД,
ЕИК ..., със седалище и адрес на управление в ..., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата
от 280 лева - разноски, от които 75 лева разноски в исковото производство и 205 лева
разноски в заповедното производство.
РАЗСРОЧВА, на основание чл. 241, ал. 1 ГПК, изпълнението на дължимите съгласно
настоящото решение суми за главница, лихва и разноски, като ПОСТАНОВЯВА Н. Й. Х.,
ЕГН **********, да заплаща на „Е.М.“ ЕООД, ЕИК ..., сумата от 145,41 лева месечно,
дължима до 15-то число на всеки месец, считано от датата на влизане в сила на решението
до окончателното изплащане на вземането.
Присъдената сума може да бъде платена по банкова сметка на ищеца с IBAN ..., при
банка У.Б..
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3