№ 267
гр. Враца, 05.06.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на пети юни през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Ана Б. Ангелова-Методиева
при участието на секретаря Галина Ем. Вълчкова-Цветкова
в присъствието на прокурора К. Мл. Т.
като разгледа докладваното от Ана Б. Ангелова-Методиева Частно
наказателно дело № 20241400200384 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 437, ал. 2 НПК и е образувано по молба от С. М. К.,
изтърпяващ наказание "лишаване от свобода" в Затвора - Враца, с искане да бъде
освободен условно предсрочно от неизтърпяната част от наложеното му наказание
"лишаване от свобода".
Към молбата са приложени писмени доказателства – становище от Началника на
Затвора - Враца, доклад за оценка на риска от рецидив и вреди по чл. 155 ЗИНЗС, план
на присъдата и личното затворническо досие на осъдения, които са надлежно приети
към доказателствената съвкупност.
Осъденият С. М. К. поддържа молбата и прави искане да бъде освободен условно
предсрочно от изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание. Иска да бъда
условно предсрочно освободен, като посочва, че е изтърпял по-голяма част от
наказанието, работил е, включвал се е във всички програми и мисли, че отговаря на
изискванията на закона. Организирал е събития.
Представителят на Затвора – Враца, инспектор А. М., изразява становище за
неоснователност на молбата с доводи, че осъденият е изтърпял изискуемият минимум,
но въпреки корекционната дейност с него, изразените зони с дефицит остават без
конструктивни промени. Лицето формално признава своята вина и е склонен да
омаловажава вредата от същото. Счита, че за по-добър шанс за поправяне и осъзнаване
на неговото престъпно поведение трябва наказанието да бъде изтърпяно до край.
Участващият в съдебното производство прокурор от ОП Враца дава становище за
неоснователност на молбата и прави искане за оставянето й без уважение. Навежда
доводи, че л.св. е изтърпял изискуемата част от наложеното му наказание. Мо с оглед
1
втората предпоставка и от приложения по делото доказателствения материал счита, че
макар и формално да признава вината си лишения от свобода все още е склонен да
омаловажава употребата на алкохол като фактор за извършеното правонарушение, с
което и първоначално отчетените дефицитни стойности към настоящият момент се
запазват в същите норми. Счита, че молбата му не се следва да бъде удовлетворена, с
оглед факта, че не са налице достатъчно доказателства за неговото трайно и убедително
поправяне.
Окръжният съд, след като изслуша страните в процеса и провери представените по
делото писмени доказателства, намира молбата за процесуално допустима, но
неоснователна по следните съображения:
С протоколно определение от 20.12.2023г. по НОХД №1482/2023г. по описа на
Районен съд – Монтана е одобрено споразумение за прекратяване на наказателното
производство, по силата на което С. М. К. е признат за виновен в престъпление по чл.
144, ал.3, т.1, вр. с ал.2, вр. с ал.1, чл.131, ал.1, т.1 и т.12, вр. с чл.130, ал.1 НК и по
чл.325, ал.2, вр. с ал.1 НК и му е наложено общо най – тежко наказание "лишаване от
свобода" за срок от 8/осем/ месеца, което следва да изтърпи при първоначален "общ"
режим на изтърпяване.
Л.св. С. К. е започнал да търпи наказанието в Затвора – Враца от 29.12.2023г. и към
настоящият момент е изтърпял ефективно 5 месеца и 6 дни, от предварителен арест 1
ден, от работа 23 дни. Неизтърпяната част от наказанието е в размер на 2 месеца.
При това положение, съдът намира, че осъденият К. е изтърпял фактически повече
от 1/2 от наложеното му наказание, така, както изисква разпоредбата на чл. 70, ал.1, т.1
НК.
Първоначалната оценка на риска от рецидив е била със средни стойности 55 точки.
В профила на криминогенни нужди, като дефицитни зони са посочени –
настоящето правонарушение – закана с убийство и телесна повреда на длъжностно
лице, повреда на чуждо имущество; отношение към правонарушение – формално
признава вината си и има оневинителни нагласи; злоупотреба с алкохол – употребата
на алкохол от л.св. е рисков фактор; - умения за мислене – не се замисля за
негативните последици от действията си.
Рискът от вреди е с ниски стойности за служителите и останалите лишени от
свобода. Не декларира дискриминационни нагласи.
Рискът от суицид и автоагресия е с ниски стойности.
Рискът от бягство към настоящия момент е също с ниски стойности.
Рискът от вреди за обществото също е среден и се обуславя от настоящото
правонарушение и криминално минало.
В изготвения първоначален план на присъдата, като цели и задачи са заложени:
2
формиране на известна самокритичност и осъзнаване на причините, довели до
правонарушението; анализ на досегашния начин на живот и факторите с негативно
въздействие, с цел ползване на ресурсите на л. св.; пълноценно оползотворяване на
престоя в затворническото общежитие чрез мотивация за участие в организираните
мероприятия, спазване на ЗИНЗС и недопускане на дисциплинарни нарушения;
формиране на умения за разпознаване на проблемите и осъзнаване на последствията,
затвърждаване на създадените трудови навици. Лишеният от свобода е запознат, че е
необходимо да проявява инициативност при изпълнение на договорените дейности.
От постъпването му в затвора до момента няма регистрирани дисциплинарни
нарушения и наложени наказания. Не е награждаван, поради липса на системни
положителни прояви.
Мотивиран е за участие в организираните общопенитенциарни и специализирани
групови дейности. По време на престоя си в пенитенциарното заведение е завършил
следните корекционни програми: "Умения за мислене" и "Подготовка живот на
свобода". Участвал е в турнири по шах и тенис на маса, както и в културно –
информационните беседи, организирани в затвора.
Л.св. К. е полагал доброволен труд на основание чл.80 от ЗИНЗС като "Перач", но
не е изпълнявал съвестно задълженията си и му е обърнато внимание да се отнася
отговорно към възложените му задачи на работното място.
Отчетено е в доклада по чл.155 от ЗИНЗС, че л.св. К. признава формално вината си,
склонен е да омаловажава вредата от извършеното деяние. Не осъзнава в пълна степен,
че употребата на алкохол е фактор за извършеното правонарушение.
Първоначално отчетените дефицитни стойности в разделите: "Настоящо
правонарушение", "Отношение към правонарушението", "Злоупотреба с алкохол",
"Междуличностни проблеми" и "Умения за мислене" се запазват, въпреки проведената
корекционна работа.
Становището на затворническата администрация е, че за времето на престой,
показания интерес към ангажирането с работа и липсата на наложени дисциплинарни
наказания са положителна тенденция в поведението, но все още не би могла да се
извърши реална преценка на нагласите за промяна в цялостното поведение на лишения
от свобода и да се гарантира бъдещо съобразяване с общоприетите норми в условията
на свобода. Необходимо е в следващия период на наблюдение, да се проследи
устойчивостта на декларираните нагласи във времето - както на работното място, така
и в общежитието.
Според ИСДВР, у осъдения не са налице доказателства за действителното му
поправяне, поради което е посочено в доклада, че работата с него и изпълнението
плана на присъдата следва да бъде продължена, в посока изграждане на устойчива
3
мотивация за законосъобразно поведение и формиране на гъвкав модел на мислене и
поведение.
От така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи: За
да се допусне УПО съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 1 НК, е необходимо
кумулативно да са налице две предпоставки: осъденият да е изтърпял фактически в
настоящия случай не по-малко от 1/2 от наказанието си и да е дал достатъчно
доказателства за своето поправяне.
По отношение на л. св. К. първата предпоставка формално е налице.
Не е налице обаче втората предпоставка за УПО по чл. 70, ал. 1, т. 1 НК –
достатъчно доказателства за поправянето на осъдения. Съгласно чл. 439а НПК
доказателства за поправянето са всички обстоятелства, които сочат за положителна
промяна на осъдения по време на изтърпяване на наказанието. Както е видно,
преценката дали има поправяне на осъдения следва да се формира от поведението му
по време на цялостния му престой в пенитенциарното заведение, въз основа на всички
събрани по делото доказателства и от посочената разпоредба, без съдът да е обвързан
от мнението на затворническата администрация.
Съдът, като прецени наличните доказателства по делото, фактите от които са
описани в горното изложение, поведението на л. св. по време на изтърпяване на
наказанието, в изпълнение на набелязаните цели и задачи в плана за преодоляването им
и риска от рецидив и вреди, счита, че няма как да се приеме наличие на достатъчно
доказателства за поправянето му по смисъла на чл. 70, ал. 1 НК.
Констатираните частични положителни промени по отношение трудовите навици на
осъдения и включването му в организираните курсове и мероприятия, съдът намира, че
все още не са налице достатъчно доказателства за поправянето на осъдения.
В случая са налице източници на информация за поведението на осъденото лице, от
които е видно, че не се е поправил в пълна степен. Корекционната работа с него не е
осъществена в максимална степен, поради което и следва да бъдат положени
допълнителни усилия за постигането на максимално снижаване на риска от бъдещо
противоправно поведение. Явно е, че за осъдения институтът на условно предсрочно
освобождаване бива разглеждан само като една потенциална възможност за
преждевременно напускане границите на местата за лишаване от свобода.
В тази насока и като се вземе предвид, че инспекторите, които осъществяват
социалната дейност и възпитателната работа в местата за лишаване от свобода имат
най-пряко наблюдение върху осъдените лица, съдът не намира основание да не
възприеме мотивираното становище на затворническата администрация, че процесът
на поправяне при лишения от свобода не е завършен към момента.
Следва да се отбележи, че законодателят ясно е посочил, че УПО от изтърпяване
4
остатъка от наказание "лишаване от свобода" може да бъде постановено по отношение
на осъден, който е дал доказателства за своето поправяне и същевременно е изтърпял
съответно 1/2 от наложеното му наказание "лишаване от свобода". Не случайно на
първо място в разпоредбата на чл. 70, ал. 1 от НК законодателят като условие за
постановяване на УПО е посочил необходимостта осъденият да е дал доказателства за
своето поправяне, след което е поставил като изискване изтърпяването на съответната
част от наказанието "лишаване от свобода".
Имайки предвид горното, от всички данни по делото може да се направи
единственият извод, че е налице само една от двете законови предпоставки за условно
предсрочно освобождаване, а именно тази по чл. 70, ал. 1, т. 2 НК - изтърпяване на не
по-малко от 1/2 от наложеното наказание. Не е налице обаче втората предпоставка, тъй
като с поведението си осъденото лице не е дало достатъчно убедителни доказателства
за своето трайно поправяне и превъзпитание. Необходимо продължаване на
поправителното въздействие спрямо молителя, за пълното постигане целите на
наложеното наказание, дефинирани в чл.36 от НК, поради което и следва да бъде
постановен отказ на молбата на осъдения за условно предсрочно освобождаване от
неизтърпяната част от наложеното му наказание.
При горните съображения и на основание чл. 441 НПК, вр. чл. 70, ал. 1 НК,
Врачанският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения С. М. К., роден на *** в
гр.Берковица, понастоящем в Затвора - Враца, българин, български гражданин,
осъждан, ЕГН **********, да бъде освободен условно предсрочно от изтърпяване на
неизтърпяната част от наказанието "лишаване от свобода", с остатък 2/два/ месеца.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в 7-дневен срок от днес.
Препис от определението след влизане в сила да се изпрати на Затвора гр. Враца.
Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________
5