О П Р Е Д Е Л Е Н
И Е № 1111
гр.Пловдив,06.06.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският окръжен съд,въззивно
гражданско отделение, в закрито заседание на шести юни,през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Светлана Изева
ЧЛЕНОВЕ:
Радостина Стефанова
Анна Дъбова
като разгледа докладваното от
председателя гр.д.№ 847
по описа на ПОС за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.435–438 от ГПК.
Образувано е по жалба на Е.И.П.
***,длъжник по изп.д.№ 248/11г. по описа на ЧСИ Мариана Кирова, рег. № 823 на
КЧСИ и район на действие ПдОС,срещу действията на съдебния изпълнител по
налагане на запор върху банкови сметки на длъжника като наложен на отпаднало
основание при твърдения,че на основание чл.433,ал.1,т.6
и т.8
от ГПК изпълнителното дело било прекратено към датата на налагане на
запора,тъй като към този момент били изтекли повече от две години от извършване
на последното същинско изпълнително действие –наложени по молба на взискателя
запори.В тази връзка се иска от съда отмяна на действията на ЧСИ по налагане на
всички наложени запори,като бъде постановено прекратяване на изпълнителното
дело съгл.чл.433,ал.1,т.8 от ГПК; да се постанови решение,с което да се
признае,че задълженията на П. към „Юробанк България“АД са погасени по давност
и тя не дължи посочените от взискателя
суми; да се обезсили изпълнителния лист,въз основа на който е образувано
изп.производство,издаден по ч.гр.д.№
740/11г.на КРС.
Взискателят по изпълнението -
„Юробанк България“АД,ЕИК-********* е депозирал писмени възражения в срока по чл.436,ал.3
от ГПК,в които изразява становище за недопустимост на жалбата,а по същество
намира същата за неоснователна.
По делото са представени
мотиви на ЧСИ по чл.436,ал.3,изр.2
от ГПК, с които е заявено становище за недопустимост,евентуално за
неоснователност на жалбата.
Настоящият състав на
Пловдивски окръжен съд намира жалбата за процесуално недопустима.
С действащия ГПК
законодателят ограничава възможността за обжалване на действията на съдебния
изпълнител,като я свежда до лимитативно изброени актове, подлежащи на обжалване
от лимитативно определен кръг лица и на лимитативно посочени в закона
основания,което изключва всяко разширително тълкуване на разпоредбите относно
обжалването на действията и отказите на съдебния изпълнител.
Разпоредбите на чл.435,ал.2
и ал.3
от ГПК изчерпателно предвиждат кои действия на съдебния изпълнител могат да
бъдат предмет на съдебен контрол по жалба на длъжника: постановлението за
глоба; насочването на изпълнението върху имущество, което смята за
несеквестируемо;отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот,поради
това,че не е уведомен надлежно за изпълнението; отказа на съдебния изпълнител
да извърши нова оценка по реда на чл.468,ал.4 и чл.485; определянето на трето
лице за пазач,ако не са спазени изискванията на чл.470, както и в случаите по
чл.486,ал.2; отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи
принудителното изпълнение; разноските по изпълнението, както и постановлението
за възлагане поради това,че наддаването при публичната продан не е извършено надлежно
или имуществото не е възложено по най-високата предложена цена.
Налагането на запор не попада
в изчерпателно изброените действия,освен когато се твърди такъв да е наложен
върху несеквестируемо имущество на длъжника. В случая длъжникът обжалва действията
на ЧСИ по налагане на запор върху банковите му сметки,но не твърди същият да е
наложен върху несеквестируемо вземане,а поради това,че е наложен на отпаднало
основание,тъй като според длъжника изпълнителното производство било прекратено
в хипотезата на чл.433,ал.1, т.8 от ГПК и чл.
433,ал.1,т.6 от ГПК-с изтичане на
две години от извършване на последното същинско изпълнително действие.Поради
това подадената жалба се явява процесуално недопустима и следва да бъде
оставена без разглеждане.
Що се отнася до искането да
бъде постановено прекратяване на изпълнителното производство,съдът няма подобно
правомощие.По същество твърденията на длъжника в жалбата са за наличие на
предпоставки за прекратяване на принудителното изпълнение,но съгласно чл.435,ал.2,т.6
от ГПК компетентен да се произнесе по такова искане е съдебният
изпълнител,чийто отказ подлежи на обжалване от длъжника.В случая обаче от приложеното изп.дело е видно,че след
подаването на жалбата с Постановление на ЧСИ от 11.03.19г.изпълнителното
производство е прекратено именно на осн.чл.433,ал.1,т.8 от ГПК спрямо всички
длъжници по изпълнителното дело и след влизането на постановлението в сила са
вдигнати всички наложени обезпечителни мерки,включително запорите по банкови сметки.Ето защо не се
налага съда да задължава ЧСИ след връщане на делото да се произнася по
съдържащото се в жалбата искане за прекратяване на изпълнителното
производство,тъй като вече се е произнесъл по него.
По отношение на исканията в
жалбата за признаване,че задълженията към взискателя са погасени по давност и
длъжникът не дължи посочените суми и за обезсилване на изпълнителния лист,въз
основа на който е образувано изп.производство,следва да се отбележи,че е
недопустимо те да се разглеждат в настоящото производство.Не е в правомощията
на ЧСИ да се произнася по
материално-правни възражения,вкл.възражението за погасителна
давност,нито по обезсилването на издаден
в заповедно производство изп.лист.Такава преценка може да се направи само
от съда,и то не в производство по обжалване на действията на съдебния изпълнител,каквото
е настоящото,а в исково такова.
С оглед на горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ
жалбата на Е.И.П.,ЕГН-********** ***,длъжник
по изп.д.№ 248/11г.по описа на ЧСИ Мариана Кирова,рег. № 823 на КЧСИ и район на
действие ПдОС,срещу действията на съдебния изпълнител по налагане на запор
върху банкови сметки на длъжника,като недопустима.
Определението подлежи на
обжалване с частна жалба пред Пловдивския апелативен съд в едноседмичен срок от
връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: