№ 32847
гр. София, 13.08.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА Частно гражданско
дело № 20221110140541 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Постъпила е молба от адв. К. б - процесуален представител на длъжника С. С. И. и от
адв. св – процесуален представител на длъжника К. Г. И., за допълване на постановеното по
делото определение № 24852 от 17.06.2024 г. в частта за разноските, с искане в полза на
процесуалните представители на длъжниците да бъде присъдено адвокатско възнаграждение
за оказана безплатна правна помощ по чл. 38 ЗА на длъжниците по делото съразмерно на
частта, в която издадената по делото заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е обезсилена.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК насрещната страна по молбата - т изразява становище за
неоснователност на исканията.
Като взе предвид изложените в молбата доводи и данните по делото, съдът намира
следното:
Исканията по чл. 248 ГПК са направени в законоустановения срок, поради което се
явяват процесуално допустимо. Разгледани по същество, същите са основателни,
съображенията за което са следните:
По арг. от чл. 78, ал. 2 и ал. 4 ГПК разноските в производството следва да се понесат от
страната, станала повод за образуване на делото, като съгласно чл. 38, ал. 1 и ал. 2 ЗА, в
случаите на оказана от адвоката безплатна адвокатска помощ, ако в съответното
производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско
възнаграждение в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗА и
осъжда другата страна да го заплати. С оглед задължителния характер на даденото от СЕС
тълкуване на чл. 101, пар. 1 ДФЕС с решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС,
съдът следва да откаже да приложи определените с Наредба № 1/09.01.2004 г. минимални
размери на адвокатските възнаграждения поради нарушаване на забраната на чл. 101, пар. 1
ДФЕС, поради което при определяне на възнаграждението следва да съобрази конкретните
обстоятелства по делото.
В разглеждания случай производството по делото е образувано по заявление на т
срещу С. С. И. и К. Г. И., въз основа на което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК от 30.08.2022 г., с която е разпоредено всеки от длъжниците да заплати на заявителя
сумата в размер на по 369,59 лева, представляваща главница за цена на доставена от
дружеството топлинна енергия в имот, находящ се на адрес: гр. София, ул. "Цар Иван Асен
II" № 4, ет. 2, надпартерен, апартамент, аб. № 26963, за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021
г., ведно със законната лихва от 27.07.2022 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на
по 50,17 лева, представляваща мораторна лихва върху вземането за главница за цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 16.10.2020 г. до 15.07.2022 г.,
1
сумата в размер на по 32,67 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга
дялово разпределение за периода от 01.06.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва
от 27.07.2022 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на по 6,61 лева,
представляваща мораторна лихва върху вземането за главница за цена на извършена услуга
дялово разпределение за периода от 31.07.2019 г. до 15.07.2022 г., както и сумата в размер на
по 12,50 лева - държавна такса и сумата в размер на по 25 лева - юрисконсултско
възнаграждение.
В срока по чл. 414 ГПК са постъпили възражения от длъжниците, с които са оспорили
единствено вземанията в размер на по 6,61 лева - мораторна лихва върху вземането за
главница за цена на извършена услуга дялово разпределение за периода от 31.07.2019 г. до
15.07.2022 г. В останалата част изрично са заявили, че признават дължимостта на сумите по
заповедта за изпълнение. Ето защо на заявителя са дадени указания в едномесечен срок да
предяви иск относно оспорените вземания за мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение и да представи по делото доказателства за това, в противен случай заповедта
за изпълнение ще бъде обезсилена. Такъв не е предявен в срока по чл. 415 ГПК, поради
което с определение от 17.06.2024 г. съдът е обезсилил издадената по делото заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК в частта за сумата в размер на по 6,61 лева, представляваща
мораторна лихва върху вземането за главница за цена на извършена услуга дялово
разпределение за периода от 31.07.2019 г. до 15.07.2022 г.
Следователно производството по делото е изчерпано с частично обезсилване на
заповедта за изпълнение, поради което доколкото заявителят не е предявил иск по чл. 415
ГПК следва да се приеме, че той е дал повод за образуване на производството в частта за
вземанията в размер на по 6,61 лева - мораторна лихва върху вземането за главница за цена
на извършена услуга дялово разпределение за периода от 31.07.2019 г. до 15.07.2022 г.
Предвид обстоятелството, че адв. б и адв. д са оказали на длъжниците безплатна
адвокатска помощ за подаване на възражението по чл. 414 ГПК, то същите имат право на
адвокатско възнаграждение съразмерно на вземанията, срещу които са подадени
възражения.
При определяне размера на дължимото адвокатско възнаграждение следва да се
съобрази разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, съгласно която същото следва да се определи
съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. В настоящия случай
предмет на издадената заповед за изпълнение са вземания на заявителя доставена топлинна
енергия. Делото не се отличава с фактическа и/или правна сложност, като се претендират
вземания по едно правоотношение между страните, което е характерно за заявителя. Делото
не се отличава с каквато и да било особеност от множеството идентични заповедни
производства в СРС, по които се претендират суми за стойност на топлинна енергия.
Ето защо съдът намира, че видът и обемът на извършената работа не обосновават
адвокатско възнаграждение в размер по-висок от по 50 лева за подаване на възраженията по
чл. 414 ГПК, тъй като последните нямат самостоятелен характер, а служат единствено като
формална пречка за влизане в сила на заповедта за изпълнение. Възражението не служи като
средство за материалноправна защита на длъжника, поради което не се изисква
обосноваването му (чл. 414, ал. 1, изр. 2 ГПК). Съдът не дължи произнасяне по същество, а
единствено следва да се увери, че вземанията по заповедта за изпълнение са оспорени от
длъжника, след което дължи указания на заявителя по чл. 415 ГПК.
С възприемането на това становище, настоящият състав на съда споделя аргументите,
изложени в редица въззивни съдебни актове относно начина на определяне на
възнаграждението за подадено възражение по чл. 414 ГПК, обективирани в Определение №
13255 от 21.12.2022 г. по ч.гр.д. № 12649/2022 г. на СГС, Определение № 268172 от
07.05.2021 г. по ч.гр.д. № 4751/2021 г. на СГС, Определение № 4273 от 17.11.2021 г. по
ч.гр.д. № 12926/2021 г. на СГС, Определение № 276018 от 24.11.2021 г. по ч.гр.д. №
2437/2021 г. на СГС, Определение № 3767 от 27.04.2022 г. по ч.гр.д. 2817/2022 г. на СГС,
Определение № 1204 от 14.02.2022 г. по ч.гр.д. № 999/2022 г. на СГС, Решение № 265337 от
10.08.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 6442/2020 г., IV-A с-в, Решение № 264070 от 18.06.2021 г.
на СГС по в. гр. д. № 15394/2019 г. и др.
Следователно определено съразмерно на вземанията, за които заповедта за изпълнение
2
е обезсилена, дължимото в полза на процесуалните представители на длъжниците
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ възлиза на сумата в размер
по 0,72 лева.
При това положение в полза на адв. К. б - процесуален представител на длъжника С. С.
И. и на адв. св – процесуален представител на длъжника К. Г. И., следва бъде присъдено
адвокатско възнаграждение в размер на по 0,72 лева.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА определение № 24852 от 17.06.2024 г., постановено по ч.гр.д. №
40541/2022 г., по описа на СРС, II ГО, 74 състав, в частта за разноските, като:
ОСЪЖДА т, с ЕИК ********* и със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
„Ястребец“ 23Б, да заплати на адвокат адв. К. и б, с ЕГН ********** и с адрес на кантората
гр. София, ул. „Гургулят“ № 31, ет. 1, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв сумата в размер на 0,72
лева – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА т, с ЕИК ********* и със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
„Ястребец“ 23Б, да заплати на адвокат адв. с д, с ЕГН ********** и с адрес на кантората гр.
София, ул. „Гургулят“ № 31, ет. 1, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв сумата в размер на 0,72
лева – адвокатско възнаграждение.
Определението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в едноседмичен
срок от връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3