Решение по дело №75/2024 на Административен съд - Ямбол

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 156 и следващите от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), във връзка с чл. 144 и чл. 106 от ДОПК.

Образувано е по жалба на „Агромил“ ЕООД, [ЕИК] със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ет.4, ап. 11, представлявано от управителя Р. И. Р. със съдебен адрес за призоваване [населено място], [улица], офис 311 против Акт за установяване на задължение по декларация № ПО-02002823109180-91-001 от 12.12.2023г., издаден от Г. Д. В.-главен инспектор по приходите в офис „Обслужване“, отдел УК, офис Ямбол при ТД на НАП, Бургас, обжалван по реда на чл. 106, ал. 2 от ДОПК пред Директора на ТД на НАП, Бургас и потвърден от него с решение № 5/16.01.2024г.

В жалбата се излагат подробни съображения относно незаконосъобразността на оспорения АУЗ. Претендира се прогласяването на неговата нищожност поради неспазване формата и вида на административното производство – нарушение, довело до произнасянето на акта от некомпетентен по материя орган; алтернативно се иска съдът да отмени изцяло оспорения акт и да присъди в полза на оспорващия разноските по делото.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от управителя Р. И. Р., който поддържа жалбата на изложените в нея основания и претендира присъждане на разноски съобразно приложен списък. Представя и писмени бележки.

Ответната страна – Директор на ТД на НАП, гр. Бургас, редовно призована не се явява, представлява се чрез процесуалния си представител юрисконсулт Егов който оспорва жалбата като неоснователна. Сочи, че при направена проверка е установено, че дружеството „Агромил“ ЕООД няма право да ползва преотстъпен подоходен корпоративен данък от ЗКПО, тъй като не изпълнява нужните условия за това ползване, посочени в Закона за корпоративното подоходно облагане. Намира, че тъй като в регистъра на НАП дружеството има публични задължения, които не са погасени и макар че са в много малък размер, системата е така направена, че не позволява това ползване, затова е издадено решението, с което е потвърден издадения акт за установяване на задължения като законосъобразен и мотивиран. Иска постановяване на решение, с което да бъде потвърдено Решение № 5 от 16.01.2024 г. на Директора на ТД на НАП - Бургас като мотивирано и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

По делото са събрани писмени доказателства, приложена е административната преписка по издаване на оспорения акт.

След преценка на събраните по делото доказателства и като взе предвид доводите и изразените становища на страните, ЯАС прие за установено следното от фактическа страна:

АУЗД №ПО-02002823109180-91-001/12.12.2023г. е издаден след възложена проверка за установяване на факти и обстоятелства с Резолюция №ПО- 02002823109180-ОРП-001/16.11.2023г., за корекция на данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО за 2022г. с вх.№2800И0154962/23.06.2023година. С него са определени задължения за довнасяне на корпоративен данък в размер на 24965,93лв., лихви корпоративен данък 1501,10лв. и лихви по чл.89 от ЗКПО-корпоративен данък в размер на 1342,02лева.

С обжалваният АУЗД на осн. чл. 106, ал. 1 от ДОПК на дружеството са установени дължими суми след извършена от органа по приходите промяна на резултата на подадената от „Агромил“ ЕООД годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО с вх. № 2800И0154962/23.06.2023г. за данъчен период 01.01.2022г. - 31.12.2022г. Установените дължими суми са както следва:

Корпоративен данък - 24 965.93лв.,

Лихви за просрочил към тях в размер на 2 843.12лв.

В обжалваният АУЗД е заключено, че „Агромил“ ЕООД няма основание за преотстъпване на корпоративен данък по реда на чл. 189б от ЗКПО за отчетната 2022г., декларирано в посочената по горе ГДД по чл. 92 от ЗКПО в размер на 24 965.93лв, тъй като не са изпълнени законовите норми за допустимост на преотстъпването и в частност общото изискване по чл. 167, ал. 1 от ЗКПО, тъй като след извършена от органите по приходите проверка в данъчно осигурителната сметка на дружеството се установило, че към 31.12.2022г. дружеството има задължение за данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения - главница в общ размер на 0.30лв. по декларация обр. 6 с вх. № 280022210530745/13.12.2022г. с период 01.11.2022г. - 30.11.2022г. и срок за плащане 29.12.2022г.

При направената проверка на основание на чл.106, ал.1 от ДОПК е установено следното:

Жалбоподателят е подал на 23.06.2023г. по електронен път с КЕП годишна данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО за 2022г. с вх.№2800И0154962/23.06.2023година. Определеният с годишната данъчна декларация корпоративен данък е в размер на 16291,35лв. след като е ползвано данъчно облекчение под формата на преотстъпване на корпоративен данък за земеделски стопани в размер на 24965,93лева.

В информационната система на НАП ГДД по чл.92 от ЗКПО за 2022г. с вх.№2800И0154962/23.06.2023г. е приета със статус „некоректна“ поради наличието на подлежащи на принудително изпълнение публични задължения към 31.12.2022г. в размер на 0,30лв. в данъчно-осигурителната сметка на „ Агромил“ ЕООД. Това е задължение за данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения- главница в общ размер на 0,30лв. по декларация обр.6 с вх.№280022210530745/ 13.12.2022г. с период от 01.11.2022г. до 30.11.2022г. и срок на плащане 29.12.2022година. Общият размер на задължението е 1027,65лева. На 15.12.2022г. е постъпило плащане от дружеството в размер на 1027,35лева. Към 31.12.2022г. е налице остатък от главница 0,30лв., която сума е подлежаща на принудително изпълнение.

Корекция на декларация обр.6 във връзка с подадено заявление от дружеството е направена с протокол №ПО-02002823105692-073-001 от 24.11.2023година. Коригирани са сумите за ДОО, здравно осигуряване и ДЗПО.

От дружеството е подадена справка по чл.73 от ЗДДФЛ с вх.№28000233023069/ 24.02.2023година. В нея е посочено, че на лицето Д. Ж. А. е изплатен доход в размер на 960лв. и удържан данък 82,77лева.

В случая е издадено удостоверение за липса на задължения изх.№280202200250261/29.12.2022година. То е издадено в последния ден от срока за плащане на задължението 29.12.2022г. и към тази дата задължението от 0,30 лв. е било в срока за доброволно плащане. Въз основа на изложеното е прието, че за да бъде ползвано данъчно облекчение, представляващо държавна помощ за земеделски стопани, преотстъпване на корпоративен данък в размер до 60 на сто на основание чл.189б,ал.1 от ЗКПО данъчно задълженото лице трябва да отговаря на общото изискване на чл.167, ал.1 от ЗКПО.

С оглед изложеното адм. орган е приел, че задълженото лице има подлежащи на принудително изпълнение задължения в размер на 0,30лв към 31.12.2022година. След като не са спазени законовите норми за допустимост на преотстъпването, не се поражда правото, то да се ползва съгласно чл.189б от ЗКПО.

На проверяваното лице е връчена покана по чл. 103 от ДОПК № ПО-02002823109180-177-001 от 17.11.2023г. за извършване на корекция на резултата по ГДД по чл.92 от ЗКПО за отстраняване на несъответствията. Изводът на адм. орган е, че в 14-дневен срок, който е изтекъл на 11.12.2023г., ЗЛ не е подало коригираща годишна данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО с коректни данни.

На ЗЛ е съставен Акт за установяване на задължения № ПО-02002823109180-91-001 от 12.12.2023г., издаден от Г. Д. В.-главен инспектор по приходите в офис „Обслужване“, отдел УК, офис Ямбол при ТД на НАП, Бургас, с който е променен данъчният резултат по ГДД по чл.92 от ЗКПО за проверявания период от 01.01.2022г. до 31.12.2022година. С него е определен допълнително дължим данък за довнасяне след корекцията в размер на 24965,93лв, лихви в размер на 1501,10лв.и лихви по чл. 89 от ЗКПО-1342,02лв.

От представената преписка е видно, че оспорващия е представил корекции на декларации образец 1 и образец 6 за м.септември 2022г.

Актът е връчен на 12.12.2024 г., като е оспорен по административен ред пред Директора на ТД на НАП-Бургас, който с Решение № 5/16.01.2024г. го е потвърдил като правилен и законосъобразен. Решението на горестоящия орган е връчено на управителя на „Агромил“ ЕООД на 02.02.2024 г., а жалбата против АУЗД е депозирана на 14.02.2024г. в ЯАС.

При така изяснената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима като подадена от надлежна страна в рамките на законоустановения срок, след изчерпване на предвидения в закона ред за административното му оспорване пред решаващия орган – Директорът на ТД на НАП, гр. Бургас. Разгледана по същество, жалбата е основателна, по следните съображения:

Предмет на оспорване е Акт за установяване на задължение по декларация № ПО-02002823109180-91-001 от 12.12.2023г., , издаден от Г. Д. В.-главен инспектор по приходите в офис „Обслужване“, отдел УК, офис Ямбол при ТД на НАП, Бургас, обжалван по реда на чл. 106, ал. 2 от ДОПК пред Директора на ТД на НАП, Бургас и потвърден от него с решение № 5/16.01.2024г.

При преценката на законосъобразността и обосноваността на акта, в изпълнение на задължението си по чл. 160, ал. 2 от ДОПК, във връзка с чл. 144, ал. 1 от ДОПК, съдът следва да извърши проверка дали той е издаден от компетентен орган и в съответната форма; дали са спазени процесуалноправните норми при издаването му, както и правилно ли е приложен материалния закон.

С акта, съобразно направените констатации, послужили и като фактически основания за издаването му, на дружеството-жалбоподател са определени задължения за довнасяне на корпоративен данък в размер на 24965,93лв., лихви корпоративен данък 1501,10лв и лихви по чл. 89 от ЗКПО –корпоративен данък в размер на 1342,02лв.

В настоящия случай оспореният Акт за установяване на задължение по декларация № ПО-02002823109180-91-001 от 12.12.2023г., издаден от Г. Д. В.-главен инспектор по приходите в офис „Обслужване“, отдел УК, офис Ямбол при ТД на НАП, Бургас, е издаден от компетентен орган, определен надлежно с резолюция за извършване на проверка. АУЗ е издаден в писмена форма и съдържа всички необходими реквизити на индивидуален административен акт.

В случая АУЗД е издаден на основание чл. 106, ал. 1 от ДОПК. В констативната част на административния акт органът по приходите е посочил, че „Агромил“ ЕООД ползва преотстъпен корпоративен данък за отчетната 2022г. в размер на 24 965.93лв., но след като при назначената допълнителна проверка е установено, че дружеството има подлежащи на принудително изпълнение публични задължения в размер на 0.30лв. и е отправена покана по реда на чл. 103 от ДОПК. Дружеството не подало нова /коригираща/ ГДД по чл. 92 от ЗКПО, поради което органите по приходите са предприели последващи действия по установяване на съответните фактически данни относно декларираната от тях информация по ЗКПО в ГДД по чл. 92 от ЗКПО за данъчната 2022г., в следствие на която установяват допълнително данъчно задължение в размера на преотстъпения корпоративен данък за 2022г. в размер на 24 965.93 лв., ведно със съответните лихви за изтеклия времеви период.

Като правно основание за издаване на акта е посочена разпоредбата на чл. 106, ал. 1 ДОПК, озаглавена „Служебни корекции“, като в текста са посочени условията, при които законът допуска тяхното извършване, а именно: когато в декларация по чл. 105 от ДОПК се установят несъответствия, засягащи основата на данъчното облагане или изчисляването на задължителните осигурителни вноски, или размера на задължението, които не са отстранени по реда на чл. 103 от с.з. Несъответствията, които законодателят има предвид, са посочените в чл. 103, ДОПК, и те са: несъответствия между съдържанието на подадената декларация и изискванията за попълването  или несъответствия между данните в декларацията и данните, получени от органите по приходите от трети лица или администрации съгласно изискванията на данъчното и осигурителното законодателство за подаване на декларации или информация, извън случаите по чл. 101, ал. 4 и чл. 102, ал. 4, ДОПК, т.е., несъответствията, които могат да се коригират по реда на чл. 106, ал. 1 от ДОПК, са само такива, установени по и в самата декларация, без да се търси друга допълнителна информация. Тълкуването на посочените разпоредби във връзка една с друга, както и при сравнителното им тълкуване с нормите на чл. 106, ал. 3 и чл. 108, ал. 1 от ДОПК, налага извод за ограничения предмет на акта, на който законът признава само корекционни, но не и установителни функции, за разлика от ревизионнния акт. Целта на производството по чл. 106, вр. чл. 103 от ДОПК, е отстраняване на грешки, непълноти и несъответствия по отношение на основата и размера на задълженията, но не и установяване на предвидени в закона предпоставки за тези задължения. Наличието на уредени в закона условия за възникване на данъчни задължения съгласно чл. 110 от ДОПК се установява чрез контролната дейност на органите по приходите в производствата по ревизии и проверки. Предвид различната цел и предмет производството по чл. 106 ДОПК и ревизионното производство по чл. 108 ДОПК съществено се различават и по процесуалните правила, при които следва да бъдат проведени.

Фактите, въз основа на които е издаден оспореният акт, не могат да бъдат определени като несъответствие по смисъла на чл. 103, ДОПК, което засяга данъчната основа или размера на задължението - не се касае за несъответствие между съдържанието на подадената декларация и изискванията за попълването  или между данните в декларацията и данни, които да са получени от органите по приходите от трети лица или администрации съгласно изискванията на данъчното и осигурителното законодателство за подаване на декларации или информация, извън случаите по чл. 101, ал. 4 и чл. 102, ал. 4 от ДОПК. В конкретния случай извършената с акта корекция по реда на чл. 106, ДОПК по своето същество представлява установяване от органа по приходите на данъчно задължение в резултат на изследване на предпоставки за прилагане на института на преотстъпване на данък - преценката за наличието на изискванията на закона за преотстъпване на данък по чл. 167 от ЗКПО засяга основанието на данъчното задължение, което подлежи на изследване в ревизионно производство, при съобразяване на специалните за него процесуални правила и компетентност на участващите органи. След като в случая не става дума за несъответствие в данните на декларацията относно данъчната основа и размера на установения данък, а се е налагало извършване на допълнителни процесуални действия по събиране на доказателства за установяване на размера на данъчните задължения по ЗКПО и по-специално - за наличието на подлежащи на принудително изпълнение публични задължения на декларатора към 31.12.2022 г. като основание за преотстъпване на корпоративен данък за периода, то е следвало да бъде възложено извършването на ревизия, като в ревизионното производство, при гарантиране на правото на защита на данъчно-задълженото лице, се извърши събиране на доказателствата, обосноват се фактически констатации въз основа на тях и се установят публичните задължения за периода. В случая органите по приходите са обосновавали несъответствие между подадената декларация и основанията за ползване на данъчно облекчение, като в резултат на това са определили задължения по ЗКПО, поради това доколкото преценката за наличието на изискванията на закона за преотстъпване на данък по чл. 167 ЗКПО засяга основанието на данъчното задължение, тази преценка подлежи на установяване в ревизионно производство. След като административните производства за издаване на АУЗ и за издаване на ревизионен акт са различни, в случая не е спазена формата и видът на административното производство, което е достатъчно основание за незаконосъобразност на акта поради нарушение на материалния закон. Този извод е верен, предвид следното: за да издаде оспорения АУЗД, органът по приходите е взел предвид данните в подадената от задълженото лице ГДД за 2022 г., но доколко те са основание за осъществяване на корекция чрез АУЗД по реда на чл. 106, ал. 1 от ДОПК, се касае за въпрос, който обуславя материалната законосъобразност на акта, но не и неговата валидност. Независимо, че разпоредбата на чл. 106, ал. 3 от ДОПК сочи, че задълженията за данъка или за задължителни осигурителни вноски подлежат на установяване чрез извършване на ревизия, то тя не предвижда забрана за издаване на АУЗ. Дори и в случай, че той е издаден в рамките на недопустимо образувано производство, както е в настоящия случай, то неспазването на процесуалните разпоредби не е порок, който да има за своя правна последица нищожността на АУЗ. При това положение оспореният Акт за установяване на задължение е издаден при нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменен като незаконосъобразен.

Не на последно място следва да се посочи, че оспорения адм. акт е издаден в нарушение на основни принципи, заложени в АПК. Съгласно чл. 6, ал. 1 АПК административните органи упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо. Адм. орган е установил, че дружеството има подлежащи на принудително изпълнение публични задължения в размер на 0.30лв, определения данък за довнасяне е в размер на 24 965.93 лв., ведно със съответните лихви за изтеклия времеви период.

Административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която акта се издава ( чл. 6, ал. 2 АПК). Според чл. 6, ал. 5 АПК административните органи трябва да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Цитираните принципи на съразмерност са приложими и в процедурите по издаване на процесните адм. актове. Тези принципи изискват от органа да съобрази релевантните за законосъобразността на акта, от гледна точка на пропорционалността, обстоятелствата относно вида, естеството, характера и тежестта на нарушението, както и настъпването на вредни последици от него. Преценката за това е на органа и тя е задължителна.

С оглед изложеното жалбата е основателна и обжалвания адм.акт следва да бъде отменен. При този изход на спора в полза на оспорващия се дължат от ответната страна направените по делото разноски, които са общо в размер на 50 (петдесет) лева, заплатена държавна такса.

 

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, ЯАС, втори административен състав

 

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ по жалба на „Агромил“ ЕООД, [ЕИК] със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ет.4, ап. 11, представлявано от управителя Р. И. Р. със съдебен адрес за призоваване [населено място], [улица], офис 311 Акт за установяване на задължение по декларация № ПО-02002823109180-91-001 от 12.12.2023г., издаден от Г. Д. В.-главен инспектор по приходите в офис „Обслужване“, отдел УК, офис Ямбол при ТД на НАП, Бургас, потвърден с Решение № 5 от 16.01.2024 г. на Директора на ТД на НАП, гр. Бургас.

 

ОСЪЖДА ТД НА НАП-БУРГАС да заплати на „Агромил“ ЕООД, [ЕИК] със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ет.4, ап. 11, представлявано от управителя Р.И.Р. със съдебен адрес за призоваване [населено място], [улица], офис 311 разноски в размер на 50 ( петдесет) лева.

 

 

 

 

 

 

 

 

Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето пред Върховен административен съд на Република България.