Мотиви
към присъда № 260008/ 25.ІХ.2020г.,постановена по НОХД № 183
по описа на
Районен съд Харманли за 2020г.
Обвинението против А.Д.А. ЕГН ********** *** е за това,
че:
В периода от м. юни 2018г. до м.
ноември 2018г. (включително) и в перио-да от м. декември 2018г. до м. март
2020г. (включително) в гр. Харманли, обл. Хасково, при условията на
продължавано престъпление, след като е осъдена с Решение № 138 от 09.Х.2017г.
по гражданско дело № 168/2017г. по описа на РС Харманли, влязло в сила на 24.Х.2017г.,
да издържа свой низходящ - сина си А.Ю.А.,
род. на 07. ІХ.2015г., съзнателно не е изпълнила задължението си в размер на
повече от две месеч-ни вноски, съответно 6 месечни вноски по 120.00лв., на
стойност 720.00лв. и 16 месеч-ни вноски по 120.00лв., на стойност 1 920.00лв.
или всичко 22 месечни вноски по 120.00лв. на обща стойност 2 640.00лв., като
деянието е извършено повторно, след като е осъдена с влязла в сила присъда за
друго такова престъпление с Присъда № 41/06.ХІІ. 2018г., постановена по НОХД №
278/2018г. по описа на Районен съд - гр.Харманли, влязла в сила на 21.ХІІ.2018г.
– престъпление по чл.183 ал.4 вр. ал.1 вр.чл.26 ал.3 вр. ал.1 вр. чл.28 ал.1 от
Наказателния кодекс.
Представителят на Районна прокуратура-Харманли,
поддържа в съдебно заседание обвинението като
доказано по несъмнен начин и предвид характера на проведеното
производство пледира за индивидуализация на наказанието при условията на чл.54
от НК.
На досъдебното производство
подсъдимата се признава за виновна. Изра-зява съжаление за стореното и се
разкайва.Обяснява своето поведение – неизплащане на дължима издръжка с
обстоятелството, че няма постоянна работа и съответно редов-ни трудови доходи .
В съдебно заседание, редовно
призована се явява и се представлява от служебно назначения и служебен защитник.
Призвана се за виновна по предявеното обвинение и дава обяснения по същество. Не
оспорва изложената в обвинителния акт фактическа обстановка. Пледира за
налагане на наказани „ Пробация „ .
Съдът след като прецени събраните
по делото доказателства във връзка с обясненията на подсъдимата прие за
установено следното:
През 2015г. подс. А.А. и св. Ю.М.
живели съвместно - на семейни начала в гр. Харманли - в дома на М.. От съвместното
съжителство на 07.ІХ.2015г. им се родило дете - А.Ю.А..
На 07.ІІ.2017г. подсъдимата напуснала
съвместно обитаваното жилище в гр. Харманли
и се върнала в родния си гр. Свиленград, като малолетното дето А.А. останал при
баща си - св. М. ***. За уреждане на родителс-ките права по отношение на детето, св. М. подал искова молба с правно основа-ние чл.127 ал.2 от CK, вр.
чл.59, вр. чл.143 и чл.149 от CK, въз основа на която било об-разувано гражданско
дело № 168/2017г. в Районен съд- гр. Харманли. С Решение № 138 от 09.Х.2017г.
постановено по делото - влязло в законна сила на 24.Х.2017г., родителс-ките
права относно детето били предоставени на св. М., като за подсъдимата бил
определен режим на лични контакти с детето. Подс. А. била осъдена и да запла-ща
на св. М. -като баща и законен представител на детето им - А.А., месечна
издръжка в размер по 120.00лв. Въпреки
че била осъдена със съдебното реше-ние, подсъдимата не изплатила, нито една
месечна вноска от издръжката на малолетния си син.
На 21.ХІІ.2018г., с влязла в сила Присъда № 41/06.ХІІ.2018г постановено
по НОХД № 278/2018г. по описа на Районен
съд - гр. Харманли , подс. А. била осъдена за престъпление по чл.183 ал.1 от НК -
за неизплатени месечни вноски по изд-ръжката за периода от м.ноември 2017г. до
м.май 2018г.(включително).
След влизане в сила на присъдата подсъдимата,
продължила да не изплаща издръжката. За периода от м .юни 2018г. до м. ноември
2018г.(включително) преди вли-зане в сила на присъдата и в периода от м.декември
2018г. до м. март 2020г. (включи-телно) в гр. Харманли, обл. Хасково след
влизане в сила на присъдата подсъдимата, не изплатила повече от две месечни
вноски, съответно 6 месечни вноски по 120.00лв., на стойност 720.00 лв. (за
първия период) и 16 месечни вноски по 120.00лв., на стойност 1920.00 лв. (за
втория период) или всичко 22 месечни вноски по 120.00лв. на обща стойност 2 640.00лв.
Във основа на издаден в полза на
св. М. изпълнител лист 64/05.ІІ. 2018г.
, той образувал в Съдебно - изпълнителна служба при РС - Харманли изпълни-телно
дело № 62/2018г. срещу подсъдимата, по което не били постъпвали никакви суми за присъдената издръжка .
Гореизложената фактическа
обстановка се доказва по безспорен начин от събраните на досъдебната и
съдебната фаза на производството писмени доказателства, посочени на съответното
място по – горе, както и от приобщените към доказателствата по делото по реда
на чл. 281 и чл. 283 от НПК, писмени материали, съдържащи се в до-съдебното
производство, както и от гласните доказателствени източници, съдържащи се в
обясненията на подсъдимата дадени в хода на досъдебното производство и съдебно
следствие и показанията на разпитания в качеството на свидетел Ю.М.. В случая
не се налага обсъждане на гласните доказателства откъм тяхната достоверност,
тъй като не е налице разминаване между тях, както и несъответствие с останалия
събран доказателствен материал.
При тези факти, съдът прие за
установено по несъмнен начин, че подсъди-мата А.А. е осъществила от обективна и
субективна страна признаците от състава на престъпление по чл.183 ал.4 вр. ал.1
вр.чл.26 ал.3 вр. ал.1 вр. чл.28 ал.1 от Наказателния кодекс, за което с
повдигнатото му обвинение е привлечена към наказателна отговорност.
Изпълнителното деяние на
престъплението по основния състав - чл.183 ал. 1 НК, се свързва с наличието на
съдебно решение, без да съществува изискване да е об-разувано изпълнително
производство за събиране на вземанията или наказателната от-говорност да е
обвързана с гражданскоправната погасителна давност. За да е съставо-мерно
деянието по чл.183 ал.1 от НК, е необходимо от обективна страна, издръжката на
лицата от кръга на посочените в нормата да е дължима съгласно влязло в сила
решение на граждански съд, да не е платена за период не по-малко от два месеца,
а от субектив-на страна това задължение да не е изпълнено съзнателно от
дължащото лице. Престъп-лението по чл. 183 от НК, по своя характер е продължено
престъпление, което се осъ-ществява с едно деяние във форма само на бездействие
и то трайно и непрекъснато в определен период от време. Началото на
престъплението по чл.183 от НК е след изти-чане на срока, от който нататък
осъденият да издържа свой съпруг, възходящ, низхо-дящ, брат или сестра, става
неизправен длъжник най-малко за две месечни вноски. Същото престъпление се
явява довършено в момента, в който деецът изпълни задълже-нието си за издръжка
или пък то бъде погасено, при хипотезите, посочени в Семейния кодекс. Изводът
е, че с нормата на чл. 183 ал. 1 НК са
създадени допълнителни гаран-ции за своевременно изпълнение на съдебните
решения относно заплащане на издръж-ка от родител на дете. Осигурена е наказателно
правна защита на интересите на низхо-дящия с цел да се създадат възможно
най-благоприятни условия за неговото
отглежда-не и получаване на образование. Защитено е и правото на изправния
родител за принос и оказване материална подкрепа на неговото дете от страна на
другия родител.
От събраните по делото писмени и
гласни доказателства, е безспорно уста-новена обективната страна на деянието.
Подсъдимата А. е осъдена да издържа свои низходящи – да заплаща на св. М., като баща и законен
представител на детето А.Ю.А. род. на 07.ІХ.2015г.,месечна издръжка в размер на
120лв., считано от 01.ІІІ.2017г. до настъпване на законните причини за нейното
изменение или прекратяване, с влязло в сила решение на гражданския съд. Въпреки
това подсъдимата не е изпълнила доброволно своето задължение за периода от м.
юни 2018г. до м. ноемв-ри 2018г. (включително) и в периода от м. декември
2018г. до м. март 2020г. (включи-телно). Не е необходимо от гледна точка
обективните признаци на състава на престъпление по чл. 183 ал.1 НК, срещу подсъдимата
да е образувано и производство при държавен или частен съдебен изпълнител за
принудителното събиране на дължи-мата издръжка. В случая е налице съзнателно
неизплащане на дължимите месечни вноски през инкриминирания период от време,
поради което подсъдимата следва да понесе наказателна отговорност. Разпоредбата
на чл. 183 ал. 1 НК изрично постановява, че наказателно отговорен е онзи,
който, като е осъден да заплаща издръжка на свой низходящ, съзнателно не
изпълни задължението си в размер на две или повече месечни вноски. В случая
допуснатото неизпълнение е за сумата общо в размер на 2 640.00лв.,
представляващи 22 месечни вноски по 120.00лв за инкриминирания период.
След като по делото се установи
по несъмнен начин, че не е било изпълне-но задължението на подсъдимата за
даване на издръжка за повече от два месеца, съдът призна същата за виновна в
извършване на престъплението, за което и е повдигнато обвинение. От друга
страна, не е налице последващо нейно поведение, в резултат на което фактически
да е изпълнила задължението си до постановяване на присъдата от първата
инстанция, поради което да се приеме, че е осъществено основанието да се
приложи привилегирования състав на чл.183 ал.3 от НК. Тъкмо напротив, от данните за съдимостта на
подсъдимата, се установява, че същата е осъждана: с Присъда № 41/ 06.ХІІ.2018г.,
постановена по НОХД № 278/2018г. по описа на Районен съд - гр. Хар-манли,
влязла в сила на 21.ХІІ.2018г. за деяние извършено през периода м. ноември
2017г. – м. май 2018г., като на основание чл. 183 ал.1 от НК и чл. 57 ал.1 и чл.
54 от НК на подсъдимата е наложено наказание „Пробация” , с което се обосновава
и изводът на прокурора за наличието на квалифициращия признак повторност по чл.
184 ал. 4 и чл. 28 ал.1 НК.
Подсъдимата А.Д.А. е ромка, българска гражданка, с начално образование,
неомъжена, неработи, осъждана, род. на …г. в гр. Свилен-град, живуща ***, ЕГН **********.
Подсъдимата е наказателно отговорно
лице. Извършила е деянието при ус-ловията на пряк умисъл – същата е съзнавала
обществено опасния характер, предвиж-дала е обществено опасните последици и е
целяла тяхното настъпване. Извод, който не се променя от заявеното от подсъдимата,
че не е разполагала с достатъчно средства да изпълни задълженията си, поради
това, че няма постоянна работа.
С оглед последното и при
определяне вида и размера на наказанието, съдът взе предвид: от една страна
степента на обществена опасност на деянието, както и стой-ността на предмета на
престъплението, а от друга страна – степента на обществена опасност на дееца и
подбудите за извършване на
престъплението. При индивидуализа-ция на наказанието, съдът прецени
обстоятелствата, които имат значение за определяне конкретната степен на
обществената опасност на деянието и дееца. Като смекчаващи отговорността
обстоятелства съдът отчете характеристични данни, които не следва да се приемат
за негативни. Подсъдимата, се признава за виновна, съдействала е на досъ-дебното
производство за разкриване на обективната истина, като е дала обяснения, ва-жащо
в пълна степен и в съдебна фаза на процеса. Т.е. цялостното и процесуално пове-дение
може да бъде окачествено като положително. Като отегчаващи вината обстоя-телства
следва да се вземе предвид обремененото и съдебно минало и сравнително про-дължителния
период от време, през който подсъдимата е бездействала и не изпълняв-ала
следващото се по силата на влязло в сила съдебно решение за заплащане на
издръжка. По делото това и неизпълнение е общо за 22месеца, обосноваващо тезата
за упоритост в извършване на деянието. То от своя страна е довело до
затруднения в материално отношение за задоволяване на жизнените потребности на
детето.
Преценявайки поотделно и в
съвкупност гореизложеното, съобразявайки принципите за законоустановеност и
индивидуализация на наказанието, залегнали в чл. 54 от НК, изхождайки от
предвидено за гореописаното престъпление наказание „Лиша-ване от свобода” и
алтернативно „Пробация”, съдът счете, че не са налице изключител-но или многобройни смекчаващи
вината обстоятелства. Изложеното по-горе и конк-ретно за данните за
съдимостта на подсъдимата и упоритостта на престъпната деятел-ност са от
решаващо значение за индивидуализацията на наказанието. Въпреки че изтърпяването
на предходното наказание „Пробация“ за срок от 6 месеца не е постиг-нало
желания резултат за поправяне на подсъдимата, съда счита че не са налице
условията и предпоставките за определяне на настоящото наказание съобразно по – тежката от двете алтернативи,
а именно предвиденото в закона наказание „Лишаване от свобода”.
Според настоящия съдебен състав
на подсъдимата следва да се наложи отново наказание „ Пробация“ която да бъде с
продължителност от една година. На ос-нование чл.42А ал.2 т.1 и 2 и ал.2 от
Наказателния кодекс на подсъди-мата следва да се наложат следните пробационни мерки: „Задължителна
регистрация по настоящ адрес”*** за срок
от 12(дванадесет) месеца, като на основание чл. 42 Б от НК се определи
периодичност на явяване и подписване пред пробационен служител или оправомощено
от него лице на два пъти седмично и „Задължителни периодични срещи с
пробационен служител „ за срок от 12(дванадесет) месеца.
Освен това наказание, съдът
наложи на подсъдимата и наказанието „Об-ществено порицание”, предвидено в
санкцията на чл.183 ал. 4 НК да се наложи наред с някое от лишаване от свобода
или пробация, като прие, че същото следва да се изпълни чрез поставяне на
препис от присъдата на таблото за обяви в Община Свиленград за срок от един
месец.
По този начин на изпълнение според
настоящия състав на съда биха се постигнали в максимална степен целите в чл. 36 НК, особено генералната превенция.
Причини за извършване на
деянието- слабо развито чувство за родителски дълг.
Водим от горните съображения съдът
постанови присъдата си.
Районен съдия : ..................
/В.Коларов /