№ 16438
гр. София, 02.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:И Г
при участието на секретаря С Р
като разгледа докладваното от И Г Гражданско дело № 20231110126196 по
описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.237 от ГПК.
Образувано е по подадена искова молба от Н. П. Д. с ЕГН **********, срещу
“Т С” ЕАД, с която е предявен отрицателен установителен иск за признаване
за установено в отношенията между страните, че ищцата не дължи на
ответника сумата в общ размер на 11 276,25 лв., за която е издадена фактура
№001802059419/30.04.2023г., включваща вземания за потребена топлоенергия
и за дялово разпределение, както и лихви за периода от м.януари 2010г. до
м.октомври 2018г., дължими за топлоснабден имот, находящ се в гр. ххх, като
погасени по давност.
Ответникът в срока по чл.131 ГПК е представил писмен отговор, с който се
заема становище за недопустимост, а при условията на евентуалност - за
неоснователност на исковата претенция. Претендират се разноските по
производството.
В рамките на проведеното по делото открито съдебно заседание, ищцата се
явява лично като поддържа исковата си претенция. Ответникът се
представлява от юрк.А, която от негово име и за негова сметка отправя
изявление за признание на исковата претенция, както и искане за присъждане
на разноски - юрисконсултско възнаграждение, като поддържа, че са налице
предпоставките по чл.78, ал.3 ГПК, а именно, че ответникът не е дал повод за
завеждане на производството по настоящото дело.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 237 от ГПК, приема
за установено следното:
1
По допустимостта на производството.
От представените към исковата молба писмени доказателства, е видно че
ищцата е погасила дължимите вземания за топлинна енергия, лихви и съдебни
разноски, дължими за процесния топлоснабден имот, с платежно нареждане
от 11.03.2022г., като с влязло в сила разпореждане на съда от 28.05.2022г., е
отказано издаването на изпълнителен лист в полза на ответника с оглед факта
на настъпило погасяване на сумите. В издадената от ответника фактура
№001802059419/30.04.2023г., са включени и вземания за потребена
топлоенергия и за дялово разпределение, както и лихви за периода от м.януари
2010г. до м.октомври 2018г., т.е. периода предхождащ вземанията, които
ищцата е погасила с преводното нареждане от 11.03.2022г., което обуславя и
правния й интерес от водене на настоящото производство за признаване със
сила на пресъдено нещо в отношенията между страните, че ищцата не дължи
сумите за процесния период от м.януари 2010г. до м.октомври 2018г., тъй като
ответникът е издал фактура за същите от 30.04.2023г.
Настоящият съдебен акт е постановен съобразно изрично отправеното от
надлежно упълномощения за това процесуален представител на ответника,
волеизявление за признание на исковата претенция, което се подкрепя изцяло
от представените към исковата молба, писмени доказателства, като съдът не
следва да излага подробни мотиви по същество.
С оглед на гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че
предявената искова претенция следва да бъде уважена в цялост.
По разноските.
Съобразно изхода от настоящия правен спор, както и изрично отправеното
волеизявление за признание на иска от страна на ответника и искането му на
основание чл.78, ал.3 ГПК, в негова полза да бъдат присъдени разноски за
юрисконсултско възнаграждение, поради това че не е дал повод за завеждане
на настоящото производство, съдът намира, че същото се явява основателно,
като следва същото да бъде присъдено в минимален размер от 100 лв. По
делото липсват доказателства, ищцата да е предприела конкретни
извънпроцесуални действия по отношение на вземанията, предмет на
настоящото производство /за процесния период от м.януари 2010г. до
м.октомври 2018г./, като и самият ответник в отговора на исковата молба
поддържа, че същите дори не са били “счетоводно отписани” , поради което
съдът намира, че възнаграждение в полза на ответника, макар и в минимален
размер е дължимо.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявения от Н. П. Д. с ЕГН
**********, отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1
ГПК, че ищецът не дължи на “Т С” ЕАД, ЕИК ххх, със седалище и адрес на
2
управление гр. ххх, сумата в общ размер на 11 276,25 лв., за която е издадена
фактура №001802059419/30.04.2023г., включваща вземания за потребена
топлоенергия и за дялово разпределение, както и лихви за периода от м.януари
2010г. до м.октомври 2018г., дължими за топлоснабден имот, находящ се в гр.
ххх, като погасени по давност.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК, Н. П. Д. с ЕГН **********, да
заплати на “Т С” ЕАД, ЕИК ххх, сумата от 100 лв., разноски за
юрисконсултско възнаграждение по исковото производство.
Решението не подлежи на обжалване. Препис да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3