Р E Ш Е Н И Е
№ 457
гр.Плевен,
15.07.2020 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, втори касационен
състав, в открито съдебно заседание на седми юли през
две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Даниела Дилова
Членове: Цветелина Кънева
Венелин Николаев
При участието на
прокурора от ОП Плевен Иван Шарков, при
секретаря Цветанка Дачева, като разгледа докладваното
от съдия Дилова касационно административно-наказателно дело № 513 по
описа на Административен съд - Плевен за 2020 год. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по чл.63, ал.1,
изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 15 от 16.03.2020 г., постановено по НАХД № 2640/2019 г., Районен съд – Плевен е
потвърдил наказателно постановление № 459758-F 501371 от 27.08.2019 г.,
издадено от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново в Централно
управление на Национална агенция за приходите, с което на осн.
чл.53, ал.1, вр. чл.27 /чл.83/ и чл.3, ал.2 от ЗАНН и
на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС, вр. чл.185, ал.1
от ЗДДС на „ВИП КОНДОР“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Плевен, ул. „Неофит Бозвели“ № 5, вх.Г, ет.8,
ап.15, представлявано от В.Р. Д. и Б.М. Д. е наложено административно наказание
– имуществена санкция в размер на 500.00
/петстотин/ лева, за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на
МФ.
Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от
„Вип кондор“ ООД
представлявано от Б.М. Д., в която се сочи че решението на Районния съд е неправилно и моли
съда да го отмени и да отмени НП. Твърди, че при издаване на АУАН и
наказателното постановление са допуснати съществени процесуални нарушения, като
не става ясно за кое точно от описаните деяние е наложено наказание на
дружеството. Твърди, че нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28
от ЗАНН и е следвало наказващият орган, преценявайки всички обстоятелства да
извърши преценка за маловажност и вместо да издаде наказателно постановление да
предупреди търговеца, че при повторно нарушение, ще му бъде наложено
административно наказание. В заключение моли решението да бъде отменено и да
бъде постановено ново, с което да се отмени наказателното постановление. В съдебно заседание се представлява от адв. И., която
изразява становище, че поддържа касационната жалба.
Ответникът по касационната жалба – ТД на НАП-Велико
Търново, в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт Ж. с надлежно
пълномощно, която оспорва жалбата, моли съда да остави в сила обжалваното
решение.
Представителят на Окръжна
прокуратура Плевен дава заключение, че касационната жалба е неоснователна,
решението на ПлРС е правилно, обсновано
и законосъобразно, поради което жалбата следва да бъде оставена без уважение.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения
срок и от надлежна страна и е допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
С обжалваното решение съдът е приел за установено, че на 20.07.2019г. в 1.15 часа при извършена проверка в търговски обект по
смисъла на §1, т.41 от ДР на ЗДДС в обект – кафе-аперитив „Кондор“, находящ се в гр. Плевен, ул. „Иван Вазов“ №10А, експлоатиран
от „Вип Кондор“ ООД, с ЕИК:********* е установено, че
всяка промяна на касовата наличност извън случаите на продажби, не се
регистрира във фискалното устройство чрез операциите „служебно въведени“ или
„служебно изведени“ суми в касата. От наличното фискално устройство /ФУ/ модел
„Datecs DP 25-KL“ с ИН на ФУ№ DT499003 и ФП
№02499003 - е разчетена наличност в общ
размер на 416.32 лева, видно от дневен финансов отчет №0097540/20.07.2019г., а
фактическата наличност преброена по банкноти и монети, вписани в опис от
присъствалата при проверката Б.М. Д. – управител, съгласно изготвените описи на
паричните средства е в общ размер на 469.50 лева. Установената разлика между
разчетената наличност по документи и фактическата наличност към момента на
проверката е в размер на 53.18 лева. Установено е, че фискалното устройство
притежава операциите „служебно въведени“ и „служебно изведени“ суми. Установена
е положителна разлика в касовата наличност на търговския обект, която не е
отразена чрез ФУ, като „служебно въведени“ в касата суми. Установените факти и
обстоятелства при проверката са документирани с протокол за извършена проверка Сер. АА №0372916/20.07.2019г. подписан без възражения,
съставен на основание чл.110, ал.4, вр. чл.50, ал.1
от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Проверката е документирана с ПИП
№0372916/20.07.2019г., в който подробно са отразени констатациите от проверката
и приложени веществени доказателства. По повод горното свидетелят Г.М. е съставил АУАН № F501371/23.07.2019г,
който бил предявен и връчен на представляващия едноличния търговец. Въз основа
на съставения акт, на 25.06.2019г. било издадено и атакуваното наказателно
постановление, с което на „Вип кондор“ ООД на осн. чл. 185
ал.2 от ЗДДС вр. чл. 185 ал.1 от ЗДДС, за нарушение
на чл.33, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ е наложено административно
наказание – имуществена санкция в размер
на 500 лв.
За да постанови съдебното решение въззивният
съд е кредитирал показанията на свидетелите Г. М. и В.Д. като последователни, логично изложени,
непротиворечиви и кореспондиращи с писмените доказателства по делото. Съдът изцяло е кредитирал и писмените материали от административнонаказателната преписка, приобщени към
доказателствата по делото като непротиворечиви помежду си и кореспондиращи с установената по делото фактическа
обстановка. По отношение на възраженията на жалбоподателката
при съставяне на акта относно констатираната разлика не са ангажирани
доказателства.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът
е направил следните изводи:
В разпоредбата на чл.33, ал.1 от Наредба
№Н-18/13.12.2006 год. за регистриране и отчитане на продажбите в търговските
обекти чрез фискални устройства на МФ
законодателят не е придал правно
значение на това какви са причините, довели до наличието на разлика между фактическата
касова наличност и разчетната такава, достатъчно е
констатиране на нейното различие и отразяването и във фискалното устройство за
да е налице осъществен състав на нарушението. Приел е, че описаните в АУАН и НП
факти и обстоятелства съответстват на посочената нарушена норма, че правилно за
нарушението е приложена санкцията на чл. 185 ал.1 изр. последно, във вр. с чл. 185 ал.1 от ЗДДС, тъй като нарушението не е
довело до неотразяване на приходи, поради което имуществената санкция следва
размерите по чл. 185 ал.1 от ЗДДС.Изложил е мотиви, че административно
наказващия орган е определил размера на имуществената санкция преценявайки
обстоятелствата по чл. 27 ал.2 от ЗАНН, като в това число е съобразил че
разликата между разчетната наличност по документи и
фактическата наличност към момента на проверката е в размер на 53,18 лв. Приел е, че не е налице маловажен случай по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН тъй като нарушението на чл. 33 ал.1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти
чрез фискално устройство е резултатно-установена е разлика между разчетната наличност по документи и фактическата наличност
към момента на проверката.Нарушението е първо за жалбоподателя, но въпреки това
не може да се приеме, че неговата тежест не е голяма и извършеното представлява
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушения от същия вид, именно поради което е наложено наказание в минимален
размер.
Касационната инстанция намира постановеното решение за
правилно и обосновано на събраните по делото доказателства. По делото не се
оспорва, че при проверката е констатирана разлика между фактическата наличност и разчетната
такава + 53,18 лв. Впрочем тези данни не се опровергават и от самия търговец,
който във възражението си при съставяне
на акта е посочил, че разликата се дължи на това, че работещата в момента на проверката
сервитьорка била подпомогната от близки и познати с по-големи бакшиши. Всичко
това налага извод, че намерените пари в размер на 53,18лева са свързани с
дейността на търговския обект и е следвало да бъдат въведени в паметта на
фискалното устройство като служебно въведени в касата.
Имуществената санкция
е наложена на дружеството на основание чл. 185, ал. 2 вр. с ал. 1 от ЗДДС. Според чл. 185, ал. 2 от ЗДДС извън
случаите по ал. 1 на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение
по чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба - за
физическите лица, които не са търговци, в размер от 300 до 1000 лв., или
имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от
3000 до 10 000 лв. Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се
налагат санкциите по ал. 1. А предвидените в ал. 1 на чл. 185 от ЗДДС санкции
са глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 100 до 500
лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в
размер от 500 до 2000 лв. В случая наложената имуществена санкция на
дружеството е в в минимален размер и е наложена на основание чл. 185, ал. 2 във връзка с ал. 1 ЗДДС, т. е. приложен е привилегированият състав. От обективна страна този
състав включва извършване или допускане на нарушение по чл. 118 или на
нормативен акт по неговото прилагане, което не води до неотразяване на приходи.
Този състав кореспондира с описаното нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006г, за което е наложена санкцията, по неотразяване във фискалното
устройство в обекта на констатирана положителна разлика на паричните средства в
размер на 53,18лв, чрез функция "служебно въведени суми". Нарушението
е подробно, пълно и ясно описано. Следва
извод, че то е и доказано, предвид съвкупна преценка на събраните в хода
на съдебното следствие писмени доказателства: Протокол за извършена проверка
0372916/20.07.2019, приложените към него
опис на паричните средства в касата към момента на проверката, дневен отчет,
както и с дадените показания на разпитаните по делото свидетели. За същото
законосъобразно на касатора е наложена имуществена
санкция на основание чл. 185, ал. 2 вр. с ал. 1 от
ЗДДС в хипотезата, когато нарушението не е довело до неотразяване на приходи.
Това е видно както от описаните
фактически обстоятелства във връзка с констатираното нарушение, така и от наложената
санкция в размер от 500.00 лв., който
размер попада в предметния обхват на този по ал.1 на чл.185, към който препраща
ал.2 в хипотезата, в която деянието не е довело до неотразяване на приходи.
Допуснатото административно нарушение не може да се определи и като маловажен
случай. Липсват предпоставки за прилагане на чл. 28 от ЗАНН предвид значимостта
на обществените отношения, чието гарантиране цели законодателят с
регламентираната санкция за този вид нарушения и формалния характер на самото
нарушение. За нарушения, които не са довели до неотразяване на приходите е
определен състав на административно деяние, т. е. този факт е съставомерен и не може да се обсъжда като смекчаващо или
отегчаващо вината обстоятелство.
С оглед гореизложените съображения административният
съд намира, че решението на районния съд, в което са изложени аналогични
съображения, като правилно, валидно и допустимо следва да се остави в сила.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2
във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 155 от 16.03.2020 г., постановено по НАХД № 2640/2020
г. на Районен съд – Плевен.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/
2./п/