Решение по дело №1446/2023 на Административен съд - Пловдив

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

 

 

 

 

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№ 1871

 

гр. Пловдив,  31 октомври 2023 год.

 

 

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХVІІ състав, в публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в състав:

              

ПРЕДСЕДАТЕЛ:    ТАТЯНА ПЕТРОВА

 

при секретаря БЛАГОВЕСТА КАРАКАШЕВА и участието на прокурора МИРОСЛАВ ЙОСИФОВ, като разгледа докладваното от председателя ТАТЯНА ПЕТРОВА административно дело № 1446 по описа за 2023 год. на Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1, ал. 2 от Закон за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

Образувано е по искова молба предявена от А.И.П., с ЕГН **********,***, чрез адвокат С.Д.,***. Ищцата, иска ответникът ОД на МВР - Пловдив да бъде осъден да й заплати сумата от 2000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди, за периода от 07.06.2022 г. (датата на издаване на отменения административен акт) до 06.06.2023 г. (датата на подаване на исковата молба), изразяващи се в негативни емоционални преживявания, страдания, чувство на безпомощност, безсилие и незащитеност, унижение и накърняване на личното й достойнство, претърпени в резултат на издадена Заповед за задържане на лице рег. № 1177333-30/07.06.2022 г., от Г.Н. – служител на отдел „Икономическа полиция“ при ОД на МВР гр. Пловдив, отменена с Решение № 3977/28.11.2022 г., постановено по гражданско дело № 8440/2022 г. по описа на Районен съд (РС) – Пловдив, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на влизане в сила на решението (14.12.2022 г.), с което заповедта е отменена до окончателно й изплащане. Претендират се адвокатско възнаграждение по чл. 38 от Закона за адвокатурата (ЗА) и 10 лв. платена държавна такса.

Ответникът – ОД на МВР - Пловдив, чрез процесуалния си представител, оспорва иска както по основание така и по размер като подробни съображения в тази насока излага в писмен отговор вх. № 13813/23.06.2023 г. по описа на съда. Иска се искът да бъде отхвърлен изцяло, алтернативно да се намали неговия размер. Претендира се съответното юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна Прокуратура – Пловдив счита иска за доказан по основание, но не и по размер.

Пловдивският Административен Съд – седемнадесети състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства и доводите на страните, намира за установено следното:

По делото няма спор от фактическа страна.

Със Заповед за задържане на лице рег. № 1177333-30/07.06.2022 г., издадена от Г.Н. – служител на отдел „Икономическа полиция“ при ОД на МВР гр. Пловдив, на основание чл. 72, ал. 1 от ЗМВР е постановено  задържана на А.П. за срок от 24 часа в помещение за временно задържане в 02 РУ към ОД на МВР Пловдив. Именно от този административен акт се твърди, че са настъпили неимуществени вреди за ищцата. Последната е оспорила цитираната заповед пред съда, като с Решение № 3977/28.11.2022 г., постановено по гражданско дело № 8440/2022 г. по описа на Пловдивския районен съд (ПРС), (приложено по настоящото дело), заповедта е отменена. Решението на ПРС е влязло в законна сила на 14.12.2022 г.

Като свидетел по делото е разпитана Х.А.Л.. Същата заявява, че А. била задържана юни месец 2022 г. Тя й се обадила по телефона изключително притеснена, че ще я задържат и била в шок, който до ден днешен не е минал изцяло. Това се случило след договорка със строителен хипермаркет „Рила“ за строителни материали. Тя се разбрала за покупката на материалите на една цена. В последствие във фактурите били отразена доста различна цена от уговорената. В момента, в който у тях пристигнала полицията да прави обиск, тя й се обадила по телефона да отиде до тях, тъй като там било и детето й, което тогава било на 10 години. То също много се изплашило. Тя не била на себе си и я помолила да взема детето й, за да не присъства на всичко, което се случвало. Тя (Л.) отишла да вземе детето. Полицаите била още там. Взела детето със себе си, за да го махне от тази обстановка. А. не била на себе си, била много притеснена. В продължение на месеци след това А. не можела да спи, не знаела как да обясни на детето защо се случвало всичко това при положение, че тя никога не била задържана, нямала криминално минало. Три, четири, пет месеца А. не можела изобщо да спи. До ден днешен тя все още се притеснявала, когато се звъннело на вратата. Шокът бил много голям. Тя съвсем не била спокойна, не можела да живее спокойно. Този стрес А. не можела да го преодолее и до ден днешен, както и стресът, който бил нанесен на детето я притеснявал още повече, защото детето е много малко, задава много въпроси, на които тя не знаела как да отговори. Едно дете на 10 години, вече на 11, нямало как да разбере тези неща, които се случвали. Месец, два, три след задържането А. била затворена, стояла вкъщи, изпитвала срам от хората. Нейното семейство също се притеснявало обществото как е настроено, как ще ги гледа, какви приказки ще говорят хората и поради тази причина А. почти не излизала от вкъщи освен само при необходимост. Всеки ден плачела. Звъняла й страшно много пъти на ден. Свидетелката заявява, че е ходила у А. да я вижда. Те ежедневно се виждали и чували с нея, и до ден днешен било така. А. не била получила никакво обвинение след това задържане. Тя имала притеснение, защото собственикът на хипермаркет „Рила“ бил влиятелен човек и тя, и от това имала притеснение, дали няма да се отрази след задържането й и след пускането й. Не знае дали А. е ходила на психолог след задържането. Но знае, че тя в тази връзка четяла много книги за самопомощ, защото изпитвала голям срам от това да се разчуе, че ходи на психолог. Според свидетелката тя изпадала в паник атаки и до ден днешен. Това се изразявало в задух, загуба на съзнание, учестен пулс. Консултирали се с лекари и те просто казвали да се пият успокоителни. Причината за задържането Л. я разбирала след като пуснали А.. След като я освободили, тя й се обади. Този ден, когато взела детето на А., тя й казала, че ще я задържат хората, които са у тях. Тя й обяснила след задържането й, че е имало разпити. До три-четири месеца след задържането й може би шокът и стресът били най-силни. А. сама си гледала детето. След като я задържали тя не била работила. От миналата година до сега не са излизали и не са ходили на почивка заедно, не са ходили на море. Л. не знае дали тя е излизала и ходила на почивки някъде през този период от време.

След анализа на така изложените фактически обстоятелства Съдът съобрази следното от правна страна:

Съгласно чл. 203 АПК исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица се разглеждат по реда на Глава единадесета, а за неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Чл. 1 ЗОДОВ постановява, че държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като исковете се разглеждат по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

За да възникне правото на иск за обезщетение задължително е необходимо наличието на няколко, кумулативно определени предпоставки, а именно: причинена вреда - имуществена или неимуществена; незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината; незаконосъобразният акт, действието или бездействието да са при или по повод изпълнението на административна дейност; пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието, и настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Условие за допустимост на иска (чл. 204, ал. 1 АПК) е административният акт да бъде отменен по съответния ред. В този смисъл предявените от ищците искови претенции се явяват допустими, доколкото няма спор, че Заповед за задържане на лице рег. № 1177333-30/07.06.2022 г., от Г.Н. – служител на отдел „Икономическа полиция“ при ОД на МВР гр. Пловдив, е отменена с Решение № 3977/28.11.2022 г., постановено по гражданско дело № 8440/2022 г. по описа на Районен съд – Пловдив, влязло  законна сила на 14.12.2022 г. При това положение следва да се приеме, че е налице първият елемент от фактическия състав на иска за обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Касае се за противоправно поведение от страна на орган на МВР, изразяващо в издаването на незаконосъобразен административен акт.

Впрочем, в конкретния случай от събраните по делото доказателства се доказа наличието и на останалите предвидени в закона материални предпоставки. На първо място следва да се посочи, че самият престой в помещение за временно задържане в резултат на наложена принудителна административна мярка по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, обективно води до негативни последици върху емоционалното, психическото и физическото състояние на всяко лице. Конкретните негативни последици за ищеца в резултат на незаконосъобразната заповед за задържане, по несъмнен начин се установяват  от показанията на разпитаната по делото свидетелка Х.А.Л.. Свидетелката установява, че именно в резултат на издадената Заповед за задържане на лице рег. № 1177333-30/07.06.2022 г., ищцата е преживял негативни емоции - създаден у нея психически дискомфорт и чувство на унижение и срам пред близки и познати в град Пловдив и най-вече пред детето й (присъствало при пристигане на полицията в дома й), притеснение и страх от извършения полицейски произвол, довели до уронване на доброто й име и личното й достойнство. Това е довело до  понижаване на жизнения й тонус, оказало е влияние върху цялостното й емоционално състояние, затворила се е в себе си, отразило се е негативно на съня й, не е излизала от дома си, освен при необходимост, не е работила през процесния период.

Негативните преживявания на ищцата, установени от обсъжданите показания на разпитания по делото свидетел (подробно възпроизведени по-горе), които съдът възприема като обективни, последователни, непротиворечиви и взаимно допълващи се, са с такъв интензитет и продължителност, че несъмнено следва да бъдат квалифицирани като неимуществени вреди и съответно да бъде определен справедливия размер за тяхното обезщетяване.

Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ обезщетение се дължи за всички вреди - както имуществени, така и неимуществени, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Цитираната правна норма сочи, че следва да се установи наличието на причинна връзка между вредите и незаконния административен акт като елемент от горепосочения фактически състав, от който възниква обезщетителната отговорност на държавата. В доказателствена тежест на ищеца е да установи наличието на причинна връзка между претърпените неимуществени вреди и конкретния незаконен акт. Причинна връзка е налице, когато вредите са в резултат на увреждането, настъпили са по повод и във връзка с него. За установяването на причинна връзка между вредите и незаконния акт са допустими всякакви доказателствени средства, вкл. и свидетелски показания. Отново следва да се подчертае, че с показанията на разпитания по делото свидетел се установява по категоричен начин, че ищцата е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в негативни преживявания, в резултат на издадения незаконосъобразен акт. Вредите, които са й причинени са по повод и във връзка със Заповед за задържане на лице рег. № 1177333-30/07.06.2022 г. В случая свидетелските показания в достатъчна степен установяват, както вида и интензитета на неимуществените вреди, така и че същите са пряка и непосредствена последица от незаконната заповед. Казано с други думи, налице е пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда.

Ето защо, следва да се приеме, че неимуществените вреди на ищцата, са доказани по основание.

Конкретният размер на следващото се обезщетение за претърпените неимуществени вреди, следва да бъде определен при съблюдаване изискването на чл. 52 от ЗЗД, приложим в настоящото производството по препращане от § 1 от ЗР на ЗОДОВ.

Според цитираната разпоредба на ЗЗД (чл. 52), размерът на обезщетението за претърпените неимуществени вреди се определя по справедливост. Понятието "справедливост" е морално-етична категория и включва съотношението между деянието и възмездието. Всъщност размерът на обезщетението като паричен еквивалент на причинените неимуществени вреди следва да бъде определен при съобразяване характера, вида, изражението и времетраенето на претърпените вредни последици, ценността на засегнатите нематериалните блага и интереси и при отчитане икономическия стандарт в страната към момента на увреждането, така, че обезщетението да не бъде средство за неправомерно обогатяване. Спазването на принципа на справедливостта като законово въведен критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, изисква размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди да бъде определен от съда с оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото лице.

При определяне размера на претендираните от П. неимуществени вреди, следва да се съобрази, че: по време на задържането от органите на МВР П. е бил на 32 години (възрастта, в която човек е натрупал опит, създал е деца, изградил е авторитет пред обществото и семейството си), поради което самото задържане безспорно е имало за нея травмиращ характер, макар последното да е било само за 24 часа; в гр. Пловдив, макар и голямо населено място, събития от категорията на процесното без всякакво съмнение стават публично достояние, а фактът на задържане на едно лице от полицията означава за обществеността едно единствено нещо - че това лице е извършило някакво противоправно деяние; липсата на каквито и да било данни ищцата да е бил привлечена като обвиняем за престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК. Незаконосъобразното задържане несъмнено е повлияло върху психиката на П. до степен да затрудни социалните й контакти. Тези обстоятелства са напълно достатъчни, за да се приеме, че интензитета на породените страдания и негативни преживявания, е бил в значителна степен завишен, включително и с оглед конкретното им въздействие и възприятие от ищцата. Въпреки това обаче претендираното обезщетение в размер на 2000 лв. се явява прекомерно завишено предвид продължителността на периода на увреждането – от 07.06.2022 г. (датата на издаване на отменения административен акт) до 06.06.2023 г. (датата на подаване на исковата молба).

При това положение, претенцията спрямо ответника следва да се уважи, като на база изводите по-горе, следва да се присъди обезщетение по справедливост в размер на 1200 лева, който е най-справедлив и най-точно и съответно ще овъзмезди претърпените неимуществени вреди от незаконната заповед за задържане на административния орган, като искът до 2000 лв. следва да бъде отхвърлен като недоказан по размер. Съответно, спрямо този размер на главния иск, ще следва да бъде уважена и акцесорната претенция за присъждане на обезщетение за забавено плащане на парично задължение, в размер на законната лихва върху главницата, считано от 14.12.2022 г. – датата на влизане в сила на Решение № 3977/28.11.2022 г., постановено по гражданско дело № 8440/2022 г. по описа на Районен съд - Пловдив, до окончателното изплащане на главницата.

С оглед изхода на спора, на основани чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, на ищцата следва да бъдат присъдени сторените в производството разноски, които се констатираха в размер на 10 лева - заплатената държавна такса.

С оглед изхода на спора, на основани чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата и чл. 8, ал. 1 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 2, от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ответникът следва да бъде осъден да заплати на пълномощника на ищеца адвокатско възнаграждение за процесуалното представителство по настоящото дело в размер на 300 лв., съразмерно уважената част от иска.

С оглед изхода на спора, на основани чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, настоящият съдебен състав определя на ответника юрисконсултско възнаграждение по настоящото в размер на 150 лв. Доколкото обаче, искът не е отхвърлен изцяло, ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 60 лв., съразмерно отхвърлената част от иска.

 

Така мотивиран, Пловдивският Административен съд, ХVІІ състав,

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР - Пловдив, да заплати на А.И.П., с ЕГН **********, сумата от 1200 лв., представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху посочената сума считано от 14.12.2022 г. до окончателното й изплащане, за периода от 07.06.2022 г. до 06.06.2023 г., изразяващи се в негативни емоционални преживявания, страдания, чувство на безпомощност, безсилие и незащитеност, унижение и накърняване на личното й достойнство, претърпени в резултат на незаконен административен акт - Заповед за задържане на лице рег. № 1177333-30/07.06.2022 г., издадена от Г.Н. – служител на отдел „Икономическа полиция“ при ОД на МВР гр. Пловдив, отменена с Решение № 3977/28.11.2022 г., постановено по гражданско дело № 8440/2022 г. по описа на Районен съд - Пловдив, като ОТХВЪРЛЯ претенцията до пълния й размер от 2000 лева.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР - Пловдив да заплати в полза на А.И.П., с ЕГН **********, сумата от 10 лв., представляваща сторените в производството разноски за заплащане на държавна такса.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР - Пловдив, да заплати в полза на С.Г.Д., с личен № **********, адвокат при Адвокатска колегия – Пловдив, сумата от 300 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за процесуалното представителство по адм. дело № 1446 по описа за 2023 г. на Административен съд Пловдив, съразмерно уважената част от иска.

ОСЪЖДА А.И.П., с ЕГН **********, да заплати в полза на Областна дирекция на МВР - Пловдив, сумата от 60 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение съобразно отхвърлената част от иска.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: