№ 4379
гр. София, 14.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:БИЛЯНА СИМЧЕВА
при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА
като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело №
20241110144756 по описа за 2024 година
Предявени са установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД.
Ищецът „Топлофикация София” ЕАД е подал искова молба срещу Е. Д.
М. с искане да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумите, за които е издадена Заповед № 3529/29.01.2024 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 71687/2023 по описа на СРС,
76 с-в, а именно:
3148.16 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия в
топлоснабден имот – апартамент № 16, находящ се гр.София, ****, за периода
от 01.2020 г. – 30.04.2022 г., ведно със законната лихва, считано от подаване
на заявлението в съда /28.12.2023 г./ до окончателното изплащане на
задължението, сумата от 600.83 лева – лихва за забава в плащането на
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 04.12.2023 г.,
сумата от 32.21 лева, представляваща цена на услуга дялово разпределение на
топлинна енергия за периода от 01.11.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със
законната лихва, считано от подаване на заявлението /28.12.2023 г./ до
окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 8.06 лева –
лихва за забава в плащането на главницата за разпределение на ТЕ за периода
от 15.01.2021 г. до 04.12.2023 г.
Ищецът твърди, че ответникът, в качеството си на наемател на
процесния общински топлоснабден имот се явява клиент на топлинна
енергия в същия и дължи заплащането й. Сочи, че е доставил на ответника
топлинна енергия по силата на общи условия, приети на основание Закона за
енергетиката. Твърди, че ответникът е ползвал енергията, като за процесния
1
период не е заплатил дължимата цена. С оглед на това за ищеца е възникнал
правен интерес да подаде заявление за издаване на заповед за изпълнение и да
се снабди със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
Сочи, че в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК ответникът е подал възражение
срещу издадената заповед за изпълнение, поради което, в указания от съда
срок по чл. 415 ГПК е предявил настоящия иск. Моли съдът да установи
вземанията, които има към ответника, така както са описани в издадената
заповед за изпълнение. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Е. Д. М. е депозирала писмен
отговор на исковата молба, с който оспорва исковете и моли за тяхното
отхвърляне.
Третото лице-помагач на страната на ищеца - „Техем Сървисис“ ЕООД
взема становище предявените искове, като намира същите за основателни и
моли за тяхното уважаване.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства и взе
предвид доводи на страните, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове
по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150,
вр. с чл. 153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
Видно от приложеното ч. гр. д. № 71687/2023 г. по описа на СРС, 76 с-
в, вземанията по настоящото производство, съобразно петитума на исковата
молба, съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Исковата молба е
предявена в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК от получаване на
указанията на съда по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК. Налице е пълна
идентичност между страните и предмета на образуваното заповедно
производство и настоящото дело, поради което предявените искове са
допустими и подлежат на разглеждане по същество.
На основание чл. 154 ГПК, в тежест на ищеца по главния иск е да
установи, че по силата на възникнало на твърдяното основание облигационно
отношение с ответника /явяващ се наемател на общински имот/, съществувало
към процесния период, е доставил топлинна енергия за отопление и/или
подгряване на вода в посочения в исковата молба обем, като за ответника е
възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания
размер.
В тежест на ответника, при доказване на горните факти, е да докаже
положителния факт на погасяване на дълга.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима
редакция след 17.07.2012 г. / потребител, респективно битов клиент на
топлинна енергия през процесния период, е физическо лице – ползвател,
притежаващ вещно право на ползване, или собственик на имот, който ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за
домакинството си.
2
Съгласно тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. по тълк. дело №
2/2017 г., ОСГК на ВКС, клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат
да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, ако
ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно
носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и
същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за този имот при публично известните общи условия, директно
с топлопреносното предприятие.
В гореизложения смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ
на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като
клиенти /потребители/ на топлинна енергия за битови нужди и страна по
продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е
изчерпателно. Противното разбиране би противоречало на принципа за
договорна свобода, регламентиран в чл. 9 от ЗЗД и приложим както за
гражданските, така и за търговските сделки. При постигнато съгласие между
топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл.
153, ал. 1 от ЗЕ, за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР
публично известни общи условия, съставляващи неразделна част от договора,
този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за
собствените му битови нужди.
В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент"
на топлинна енергия за битови нужди /"битов клиент" по смисъла на т. 2а § 1
ДР ЗЕ/ и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи
цената й пряко на топлопреносното предприятие.
Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното
предприятие обаче подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с
откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното
дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на
топлоснабдения имот.
В процесния случай безспорно е обстоятелството, че по силата на
настанителна заповед, издадена от Столична община, р-н “Слатина”,,
ответникът е бил настанен в процесния топлоснабден недвижим имот, поради
което е придобил качеството “наемател” на общински недвижим имот. Това
обстоятелство не се оспорва, а и се установява по делото от приложените
писма от Столична община.
По делото обаче не се доказва /въпреки дадените от съда изрични
указания в доклада по делото/, а и не се твърди от ищцовата страна, чиято е
доказателствената тежест в процеса, между наемателя на имота и
топлопреносното дружество да е бил сключен индивидуален договор
продажба на топлинна енергия. Напротив - ищецът изрично сочи, че такъв
договор не е сключван, както и че не е откривана индивидуална партида, а че
сумата се претендира от ответника, тъй като, в качеството й на наемател на
общински имот, ползва отдадената топлинна енергия.
За да бъде доказано възникването на договорно правоотношение
3
между страните е необходимо по делото да се ангажират доказателства, че
ответникът е направил изрично искане пред ищцовото дружество да бъде
открита партида на негово име въз основа на копия от документи,
удостоверяващи правата му върху имота, както и декларация за съгласието на
собственика.
Наемателят на топлоснабден имот няма качеството потребител на
топлинна енергия за имота по смисъла на ЗЕ и не дължи стойността на
използваната топлоенергия на доставчика на топлинна енергия /ищец в
производството/. Такова задължение същият има само по отношение на своя
наемодател /в случая - Столична община/, но не в качеството на потребител на
топлинна енергия, а като наемател по наемно правоотношение /в този смисъл
решение № 504/26.07.2010 г. по гр. д. № 420/2009 г. на IV г. о. на ВКС/.
Предвид елемента на административно регулиране в чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
съдът намира, че договорно отношение по продажба на топлинна енергия с
включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ, е възникнало
между ищеца и Столична община като собственик на топлоснабдения имот.
Обстоятелството, че действителният ползвател на услугата е трето лице /в
случая ответникът в качеството на наемател/, не обуславя извод за
възникването на договорно правоотношение с него при липса на данни, че
между ответника и доставчика е сключен изричен писмен договор за продажба
на топлинна енергия за процесния обект.
Собственикът или титулярът на вещното право на ползване върху имот
в сграда в режим на етажна собственост по презумпция на закона се смята за
потребител на топлинна енергия. Такава законова презумпция обаче не е
предвидена по отношение на държателите на имота въз основа на
облигационно правоотношение.
Действително, Общите условия за продажба на топлинна енергия
предвиждат възможност качеството потребител, съответно клиент на
топлинна енергия, да може да се придобие и от наемател на имота. За същото
обаче, съобразно чл. 64, ал. 1 от Общите условия на ищеца от 2016 г., следва да
има изрично съгласие на собственика на имота в нотариално заверена форма.
Такова съгласие по делото не се твърди, че е дадено от собственика на имота
Столична община, нито са ангажирани доказателства за същото.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че по делото
липсват доказателства за подадена молба-декларация, респ. за съгласие за
промяна на партидата от собственика на имота, поради което не се установява
при условията на пълно и главно доказване първата материална предпоставка
от фактическия състав на претенцията. С оглед гореизложеното предявените
главни искове са неоснователни, поради което следва да бъдат отхвърлени,
като е безпредметно обсъждането на останалите предпоставки за тяхното
уважаване.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Предвид изхода на делото по исковете с предмет главните парични
вземания, неоснователни се явяват и претенциите за присъждане на
4
акцесорните вземания за обезщетение за забава в размер на законната
мораторна лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, право на
разноски има само ответникът в производството, като съдът следва да се
произнесе и по отговорността за разноски в заповедното производство.
В заповедното и исковото производство ответникът не е извършвал
разноски и не е претендирал присъждането на такива, поради което разноски
не му се следват.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените по реда на чл. 422 ГПК
от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, срещу Е. Д. М., ЕГН
**********, установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр.
чл. 150, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумите, за които е издадена Заповед №
3529/29.01.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 71687/2023 по описа на СРС, 76 с-в, а именно:
3148.16 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия в
топлоснабден имот – апартамент № 16, находящ се гр.София, ****, за периода
от 01.2020 г. – 30.04.2022 г., ведно със законната лихва, считано от подаване
на заявлението в съда /28.12.2023 г./ до окончателното изплащане на
задължението, сумата от 600.83 лева – лихва за забава в плащането на
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 04.12.2023 г.,
сумата от 32.21 лева, представляваща цена за услуга дялово разпределение на
топлинна енергия за периода от 01.11.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със
законната лихва, считано от подаване на заявлението /28.12.2023 г./ до
окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 8.06 лева –
лихва за забава в плащането на главницата за разпределение на ТЕ за периода
от 15.01.2021 г. до 04.12.2023 г.
Решението е постановено при участието на „Техем Сървисис“ ЕООД в
качеството му на трето лице - помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5