Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Плевен, 02.10.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, в публично съдебно заседание на седемнадесети
септември, през две хиляди и шестнадесета
година, в състав:
Председател:
ЦВЕТЕЛИНА ЯНКУЛОВА
Членове: РЕНИ Г.
ЕМИЛИЯ КУНЧЕВА
при секретаря К. Д. …………….
и в присъствието на
прокурора ……………………..……. като разгледа докладваното
от
съдията Емилия Кунчева в.гр.дело № 481 по описа за 2019 година, на основание данните по делото и
закона, за да се произнесе, взе предвид:
Въззивно производство по реда на чл.
258 и сл. от ГПК.
Образувано е въз основа на постъпила
въззивна жалба от адв. М.Д.,***, назначена
за особен представител на Ж.К.Г. – ответница в производството по гр.д. № 9225/2018 г. по
описа на Районен съд - Плевен, срещу постановеното по същото дело съдебно
решение от 16.05.2019 г., с което на
основание чл. 422, вр. с чл. 124 от ГПК
е признато за установено съществуването на вземането на „*****” ЕАД към Ж.К.Г.,
от гр. П., в размер на сумата от 221,28 лв. – главница за ползвана и
незаплатена топлинна енергия за периода 01.10.2016 г. до 30.04.2018 г., лихва върху
главницата в размер на 23,60 лв. за периода от 02.12.2016 г. до 16.10.2018 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението – 24.10.2018 г. до окончателното й изплащане, за
които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК № 4704/25.10.2018 г. по ч.гр.д. № 7634/2018 г. по описа на Плевенски районен съд.
С въззивната жалба се поддържа довод, че решението на районния съд е неправилно
и необосновано на събраните по делото доказателства. Изложени са оплаквания, че
искът е уважен въпреки липсата на доказателства по делото, установяващи качеството на ответницата на абонат на топлинна енергия
като собственик или носител на вещно
право на ползване върху процесния топлоснабден имот, както и за това, че между нея и ищеца съществува валидно
облигационно правоотношение. Претендира се отмяната на обжалваното решение и
отхвърляне на предявения иск.
Ответникът по въззивната жалба „*****” ЕАД, със седалище гр. П.,
изразява становище за нейната неоснователност чрез пълномощника юрк. С.Ч..
Подробни съображения са изложени в
представения писмен отговор на жалбата.
Ответникът по въззивната жалба „****” ЕООД гр. С., което дружество е
конституирано като трето лице – помагач в първоинстанционното производство, не
ангажира становище.
Въззивната жалба е подадена в
предвидения от закона срок, от надлежна страна в процеса и при наличието на
правен интерес от обжалване на първоинстанционния съдебен акт, с оглед на което
разглеждането й е процесуално допустимо.
Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна.
От данните по делото се
установява, че по подадено от „*****” ЕАД гр. П.заявление
в полза на дружеството е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 7634/2018 г. по описа на
Плевенски районен съд, срещу длъжника Ж.К.Г., от гр. Плевен. След като
съобщение за издадената заповед е било връчено на длъжника при условията на чл.
47, ал. 5 от ГПК, първоинстанционният съд е дал указания на заявителя да
предяви иск по реда на чл. 422 от ГПК за установяване на присъденото със
заповедта вземане, което е сторено в указания срок.
От събраните по делото писмени доказателства
се установява по безспорен начин, че претенцията
на ищцовото дружество касае топлофицирано жилище с административен адрес гр. П.,
ул. „****“ № **, ап. **, което се намира в топлофицирана сграда в режим на
етажна собственост, като отчитането и дяловото разпределение на потребената
топлинна енергия се извършва от „*****” ЕООД, както и че за същия имот в „*****“
ЕАД съществува партида с абонатен № 23318, чийто титуляр е Ж.К.Г.. Топлинният
счетоводител е избран с решение на общото събрание на етажната собственост,
като в приложения по делото протокол от същото фигурират имената на
ответницата, срещу които е положила подпис. Съгласно представеното от Община
Плевен удостоверение, ответницата Ж.Г. е декларирала пред Дирекция „Приходи от
местни данъци и такси“ към същата община, че притежава жилище /апартамент/ в
гр. П., с адрес: ул. „*****“ № ***, ет.**, ап.**. Видно е от служебно
изисканите справки, че същият адрес е
регистриран като постоянен адрес на ответницата, а за настоящ такъв е посочено,
че лицето пребивава в САЩ.
Според приетото в първоинстанционното
производство заключение на вещото лице по назначената съдебно-икономическа
експертиза, дължимите от ответницата суми за ползвана, но незаплатена топлинна
енергия, са в претендираните от ищеца размери за главницата и мораторните
лихви.
Спорният по делото въпрос дали ответницата притежава качеството на потребител
на топлинна енергия, следва да бъде разгледан
на плоскостта на законовия регламент, даден със Закона за енергетиката /ЗЕ/, и
в частност нормата на чл. 153 от същия закон. Съгласно въведеното с
разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ законово правило, собственикът или титулярът
на вещното право на ползване в имот, под режима на етажна собственост, по
презумпция на закона се смята за клиент на топлинна енергия, а по силата на ал.
6 от същата разпоредба, клиентите, прекратили топлоподаването към отоплителните
тела в имотите си, остават по презумпция клиенти на топлинната енергия,
отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела в общите части на
сградата.
Въз основа на доказателствения материал по
делото може да се направи извод, че при
ищцовото дружество на ответницата Ж.К.Г.
е открита партида на потребител в качеството й на собственик на жилищен имот в
топлофицирана сграда – етажна собственост, на посочения в исковата молба
административен адрес. В този смисъл ответницата притежава качеството на клиент
на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на Глава Десета, Раздел VІІ от Закона за
енергетиката /ЗЕ/ и между нея и ищцовото дружество съществува валидно
облигационно правоотношение по доставка
и продажба на топлинна енергия,
което се регламентира от
действащите в тази област нормативни актове – Закон за енергетиката и приетите
въз основа на него Общи условия.
По делото е безспорно установено, че за процесния период е било отчетено
ползване на топлинна енергия в жилището на ответницата, която не е заплатена.
Предвид
тези съображения, въззивният съд намира, че предявеният положителен установителен иск се
явява доказан по своето основание и размер и следва да бъде уважен, както
правилно е приел и първоинстанционният съд.
Въззиваемата страна е претендирала разноски
за юрисконсултско възнаграждение и при този изход на процеса следва да й бъдат
присъдени такива в размер на 100 лв., на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Така мотивиран и на основание
чл. 271, ал. 1 от ГПК, Окръжният съд
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 888 от 16.05.2019 г. на Плевенски районен съд,
постановено по гр.д. № 9225/2018 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1, вр.
с чл. 78, ал. 6 от ГПК Ж.К.Г., ЕГН **********, да заплати в полза на „*****“
ЕАД гр. П., ЕИК ****, сумата 100 лв., представляваща направени разноски във
въззивното производство за юрисконсултско възнаграждение.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: