№ 277
гр. Бяла Слатина, 30.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА СЛАТИНА, II-РИ ГР. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:КАТЯ Б. АНГЕЛОВА-ПЕТРОВА
при участието на секретаря Соня Анд. Ралчева
като разгледа докладваното от КАТЯ Б. АНГЕЛОВА-ПЕТРОВА Гражданско
дело № 20241410101056 по описа за 2024 година
Производството е образувано по постъпила искова молба от Х.а Д., ЛНЧ:**********,
родена на 20.06.1958 г. във Великобритания, с постоянен адрес: с.Д., общ.Б., ул.“М.Б.“№22,
против „Водоснабдяване и канализация“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Враца, ул. „А.С.“ № 2.
Предявен е иск с правно основание по чл. 124, ал. 1 ГПК за признаването за
установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи на последния сумата в размер
на 4058,68 лв., дължима въз основа на издадена фактура, с оглед констатирано на 21.03.2016
г. от служителите на дружеството наличие на незаконно присъединяване в имот, находящ се
в с.Д., общ. Б., ул. „М.Б.“№22, като съгласно чл. 46 и чл.47 от Общите условия дружеството
е начислило количество вода.
В исковата молба се твърди, че ищцата е закупила имота на 11.09.2014 г. и след
придобиването му е подала заявление за откриване на партида на имота в качеството на нов
собственик. Заявлението е било одобрено от ответното дружество и повече от година и
половина е заплаща дължимите сметки за питейна вода.
Поддържа се, че на 21.03.2016 г. служители на дружеството при проверка в имота
констатирали наличие на незаконно присъединяване, където съобразно изискването по
Общите условия начислили количество вода в размер на 4058,68 лв.
Сочи се, че ищцата изразила несъгласие с установеното присъединяване, тъй като не
е знаела за него, заявила, че е чужд гражданин, който не е влизал, ползвал и живял в имота
до момента на закупуването му, поради тази причина отказвала да заплати сумата.
Поддържа се, че през годините ищцата периодично е посещавала клона на
дружеството в Б. с искане за възстановяване на водоподаването, но същото и е отказвано
поради наличието на неплатено задължение по фактура. Посочва, че е посетила и
седалището на дружеството, като последното посещение е от началото на месец юни 2024 г.,
но и е отказано захранване, поради неплатени сметки.
Твърди се, че вземането по корекционна сметка не е периодично по смисъла на чл.111
1
б. „в“ от ЗЗД и за него е приложим чл. 110 от ЗЗД. За дата на която е издадена фактурата в
размер на 4058,68 лв. обективиращи задължения на база констативен протокол следвало да
се приеме датата на проверката 21.03.2016 г. Погасителната дата на това задължение е
петгодишна и е изтекла на 21.03.2021 г. През този срок ответника не е предприемал
действия за принудително събиране или подписване на споразумение.
Сочи се, че с погасяване на главницата на задължението се погасяват и акцесорните
задължения за лихви по силата на чл.119 от ЗЗД.
Твърди се, че към датата на подаване на исковата молба ищеца е с прекъснато
водоподаване поради неплатени задължения, което обуславя правния му интерес от
предявяване на иска с оглед признаване недължимостта на посочените суми.
Направено е искане да се признае за установено, че ищцата не дължи сумата от
4058,68 лв. Поради изтекла погасителна давност на вземанията. Претендират се и разноски.
В срока по чл. 131 ГПК от ответника е постъпил отговор, с който на първо място се
навеждат доводи за недопустимост на предявения иск поради липса на правен интерес от
водене на процеса. Посочва се, че от момента на придобиване на собствеността
собственикът на водоснабдения имот и оператора са в облигационни отношения по между
си по Договор за предоставяне на В и К услуги при Общи условия. С оглед на което
задълженията на ищцата са законосъобразни начислени и не са установени данни, че друго
лице е причастно и има отношение към изграденото в имота незаконно отклонение.
Сочи се, че задължението на ответника да възстанови водоподаването към имота е
възникнало след подаване на Заявление с вх.№9400-321/01.07.2024 г., приложено като
доказателство, с което ищецът е поискал възстановяване на водоподаването като изрично се
е позовала на погасителна давност върху задължението си от 4058,68 лв. за незаконно
присъединяване. На основание депозираното заявление водоподаването е възстановено на
04.07.2024 г.
Твърди, се че спряното водоподаване не е възстановено по –рано след изтичане на
погасителната давност поради бездействието на ищцата да поиска това и да се е позовала на
давността. Сочи, се още че с поведението си не са станали причина за завеждане на делото.
В случай че предявеният иск се приеме за допустим, ответникът заявява, че признава
същия. Поддържа се, че разноските следва да останат за ищеца, предвид това, че ответникът
не е дал повод за делото и признава иска. По тези и останалите подробно изложени в
отговора на исковата молба съображения се иска от съда да прекрати производството поради
липса на правен интерес, а алтернативно да постанови решение по реда на чл.237 ГПК, като
възложи разноските в тежест на ищеца.
Със становище вх.№5998/22.10.2024 г. пълномощника на ищеца е заявил позиция за
насроченото съдебно заседание на 23.10.2024 г, като на същото да се даде ход без
представител на ищеца, поради негова служебна ангажираност. Изразил е становище по
същество, като моли съда да постанови решение при признание на иска. Поддържа, че иска е
основателен и доказан, моли са бъде уважен изцяло, както и че ищцата многократно е
искала възстановяване на водоподаването. Сочи, че дружеството продължава да генерира
суми от лихви и задължението стои по партидата. Претендира разноски, относно факта, че
ответника е дал повод за завеждане на делото
В откритото по делото съдебно заседание, проведено на 23.10.2024 г., процесуалният
представител на ответника поддържа, че предявеният отрицателен установителен иск е
недопустим поради липсата на правен интерес. Поради което моли съда да приеме, че
предявения иск за недопустим поради липса на материален интерес и да прекрати
производството по делото като им бъдат присъдени съдебните разноски в това число
юрисконсултско възнаграждение съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК.
Алтернативно ако съда прецени, че искът е допустим, моли да постанови решение при
2
признаване на иска, от тяхна страна като отново да им бъдат присъдени разноските, тъй като
с поведението си не са станали причина и не са дали повод за завеждане на производството.
За да бъде постановено решение по реда на чл. 237 ГПК, следва ответникът да
признае иска, признатото право да не противоречи на закона или на добрите нрави, както и
да е признато право, с което страната да може да се разпорежда. В случая всички
предпоставки са налице, поради което искането следва да бъде уважено.
По аргумент от чл. 237, ал. 2 ГПК, решението не се мотивира по същество, като съдът
само следва да укаже, че то се основава на признанието на иска.
По разноските:
Съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК ако ответникът с поведението си не е
дал повод за образуване на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца.
Разпоредбата визира отклонение от общия принцип на чл. 78, ал. 1 ГПК за разпределяне
отговорността за разноските в исковия процес.
За да е налице повод за завеждане на делото по причина поведението на ответника,
необходимо е той да претендира отричаното вземане въпреки противопоставянето на ищеца,
т. е. да е налице правен спор за дължимостта на вземането. За да е дал повод за завеждане на
делото ответникът трябва да е предприел съдебни действия или да оспорва предявения иск
за несъществуване на вземането.
Следва да бъде посочено, че с изтичането на давностния срок възниква право за
длъжника да се позове на давността чрез възражение и да откаже изпълнение, ако такова се
претендира от кредитора. Ако това е сторено, но кредиторът продължава да претендира
вземането, налице е правен спор и повод ищецът да отрече съществуването на вземането по
съдебен ред /в този смисъл Определение № 188 от 17.05.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. №
722/2022 г.; Определение № 468 от 18.12.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4586/2018 г.;
Определение № 2858 от 2.11.2021 г. на САС по в. ч. гр. д. № 3264/2021 г./.
Съдът намира, че в случая са налице и двете предпоставки, които сочат на отпадане
отговорността на ответника за разноските в производството. С отговора на исковата молба
ответното дружество е заявило в исковия процес, че признава иска – признава изтичане на
погасителната давност спрямо вземането. Следователно ответникът признава и твърдения от
ищеца факт. Видно от представената по делото молба от ответника с приложеното
доказателство, че след депозиране на заявлението /вх.№9400-321/001.07.2024 г. на
дружеството-ответник/ с което ищцата е поискала възстановяване на водоподаването, като
се позовавала на изтекла погасителна давност върху своите задължения, същото и е
възстановено.
По делото са изложени само твърдения от ищцата, но не са представени доказателства,
че същата многократно е правила опити да й бъде възстановено водоподавеното,
предхождайки завеждането на иска. Няма доказателства ищцата да се е позовавала пред
дружеството на изтекла погасителна давност, след което позоваване дружеството да е
продължавал да иска изпълнение. Не се установява още ищецът да е правил възражение
пред ответника за погасяване на вземанията по давност и той по някакъв начин да се е
противопоставил.
Липсват доказателства и доводи, че погасителната давност е била предявена на
ответника от ищцата и той с процесуално или извънпроцесуално поведение не е съобразил
същата, като е оспорвал възражението за изтекла погасителна давност.
Посоченото обосновава извод, че ответникът не е станал повод за завеждане на делото,
а предвид и направеното признание на иска, налице са предпоставките за прилагане на чл.
78, ал. 2 ГПК, поради което разноските по делото следва да бъдат възложени върху ищеца.
Така мотивиран и на основание чл. 237 ГПК, съдът
3
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 124, ал. 1 ГПК, че Х.а Д., ЛНЧ
**********, родена на 20.06.1958 г. във Великобнритрания, с постоянен адрес: с.Д., общ. Б.,
ул. „М.Б.“№22, НЕ ДЪЛЖИ поради изтекла погасителна давност на „Водоснабдяване и
канализация“ООД гр.Враца, ЕИК *********, със седалище и адрес гр.Враца, ул. „А.С.“№2,
сумата в размер на 4058,68 лв., дължима въз основа на издадена фактура, с оглед
констатирано на 21.03.2016 г., обективирано в протокол №1121/21.03.2016 г. от служителите
на дружеството наличие на незаконно присъединяване в имот, находящ се в с.Д., общ. Б., ул.
„М.Б.“№22.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Враца в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бяла Слатина: _______________________
4