№ 9564
гр. София, 26.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 80 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КОНСТАНТИНА М. ХРИСТОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ПЛ. КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИНА М. ХРИСТОВА Гражданско
дело № 20221110114509 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Глава втора от Закона за защита от
домашното насилие /ЗЗДН/.
Образувано е по молба с вх. № 54239/21.03.2022 г., уточнена с молба с
вх. № 56155/22.03.2022 г., с правно основание чл. 8, т. 1 и т. 2 от ЗЗДН,
подадена от К. ЕМ. СТ., с която търси защита от домашно насилие за себе си
и за сестра си - Т. ЕМ. СТ., срещу тяхната майка АС. В. В.. В молбата се сочат
извършени спрямо молителката и сестра й актове на домашно насилие,
подробно описани по време, място и начин на извършване.
Ответницата АС. В. В. се явява лично в проведеното по делото първо
съдебно заседание, като оспорва молба за защита, както и изложените в
последната фактически твърдения относно твърдяното за упражнено от нея
спрямо децата й насилие.
Софийски районен съд, след като прецени доказателствата по делото и
доводите на страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
От представените по делото доказателства – два броя удостоверения за
раждане /л. 6 и л. 7 от делото/, се установява, че ответницата АС. В. В. е
майка на К. ЕМ. СТ. и Т. ЕМ. СТ..
Молбата за защита е подадена от пострадалия съгласно чл. 8, т. 1 от
ЗЗДН в лично качество и като процесуален субституент по реда на чл. 8, т. 2
от ЗЗДН, поради което е налице валидно сезиране на съда от процесуално
легитимирана страна, като е спазен преклузивният срок по чл. 10, ал. 1 от
ЗЗДН, поради което тази молба е процесуално допустима.
В проведеното по делото на 01.06.2022 г. открито съдебно заседание
съдът е отделил като безспорно и ненуждаещо се от доказване между
страните обстоятелството, че на 13.03.2022 г., около 19:30 часа, между АС. В.
В. и децата й К. ЕМ. СТ. и Т. ЕМ. СТ., както и лелята на последните и сестра
1
на ответницата – Деница В., се е осъществила среща в дома на А.В., находящ
се в гр. София, жк Младост 3, бл. 340, вх. 3, ет. 2, ап. 70.
Съгласно разпоредбата на чл. 3 от ЗЗДН, защита по този закон може да
търси всяко лице, пострадало от домашно насилие, извършено от съпруг или
бивш съпруг; лице, с което се намира или е било във фактическо съпружеско
съжителство; лице от което има дете; възходящ; низходящ; лице, с което се
намира в родство по съребрена линия до четвърта степен включително; лице,
с което се намира или е било в родство по сватовство до трета степен
включително; настойник, попечител или приемен родител; възходящ или
низходящ на лицето, с което се намира във фактическо съпружеско
съжителство; лице, с което родителят се намира или е бил във фактическо
съпружеско съжителство.
Описаните в молбата действия представляват домашно насилие по
смисъла на чл. 2 от ЗЗДН, тъй като е налице твърдение за осъществено
физическо и психическо насилие спрямо пострадалите. Според разпоредбата
на чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН „домашно насилие е всеки акт на физическо,
сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и
опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот,
личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в
родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо
съпружеско съжителство. За психическо и емоционално насилие върху дете
се смята и всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие.”.
Съгласно това определение актът на домашното насилие представлява
специален деликт, поради което и за него следва да са налице
характеристиките на непозволеното увреждане по чл. 45 от ЗЗД: виновност и
противоправност на деянието на извършителя.
Ответницата попадат сред лицата, срещу които може да се търси защита -
чл. 3, т. 4 от ЗЗДН, доколкото се явява майка на твърдените за пострадали
деца.
От наличните по делото данни въз основа на приобщените писмени
доказателства се установява, че към момента на постановяване на настоящия
съдебен акт отношенията между страните са конфликтни и недиалогични. В
ходя на производството е изискан и постъпил социален доклад, в който е
отразено, че след процесния инцидент детето Тони се отглежда и възпитава в
семейната среда на нейния баща и пълнолетната й сестра Катрин, с които има
изградена емоционална връзка, живее в жилището на последната, където
притежава отделна стая и баня и са задоволени основните й потребности.
Съдът намира, че представената по делото декларация по чл. 9, ал. 3 от
ЗЗДН от молителя не може да бъде доказателство за деянията на ответницата,
доколкото същата е обявена от закона за достатъчно доказателство,
единствено когато по делото няма други събрани доказателства, какъвто не е
настоящият случай. Освен това, в сезиращата съда молба молителят е
посочил, че на заявения с нея акт на насилие от 13.03.2022 г. е имало преки
очевидци, а именно – лелята на сочените за пострадали лица и сестра на
ответницата. Поради което декларацията не следва да се ползва с
доказателствената стойност, придадена й от чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН.
Както вече беше посочено, страните не спорят, че на 13.03.2022 г., около
19:30 часа, между тях, както и лелята на децата и сестра на ответницата –
Деница В., се е осъществила среща в дома на А.В., находящ се в гр. София,
2
жк Младост 3, бл. 340, вх. 3, ет. 2, ап. 70. За установяване на конкретната
хронология и интензитет на събитията, развили се в посочения ден, час и
място, по делото е проведен разпит на свидетел – очевидец на случилото се, а
именно лицето Деница В., както и е изслушано детето Т. ЕМ. СТ.. Що се
касае до останалия събран по делото доказателствен материал, включително
по отношение разпита на свидетеля Мариана Денчева Пейкова, съдът не го
поставя в основата си при установяване на точната динамика на процесното
събитие, доколкото в него не се съдържат преки данни за последното, а
единствено се възпроизвеждат такива, свързани с отношенията между страни.
Съдът кредитира изцяло показанията на св. В., доколкото същите са
логични, последователни и кореспондират с останалите доказателства по
делото, преценявайки ги и по реда на чл. 172 от ГПК. От същите се
установява, че на проведената между страните среща, на която е присъствала
и свидетелката - на 13.03.2022 г., около 19:30 часа, в дома на ответницата,
между тях е възникнал скандал, по време на който А.В. отправила към
дъщеря си Т.С. думите, че ще отиде в дом и че никой от семейството й няма
да я види, като по време на конфликта я бутала, към дъщеря си К.С.
ответницата отправила думите „айде умри“, а пред двете си дъщери ударила
свидетелката в областта на ръцете и гърдите, като след излизането им пред
блока обиждала К.С. и Деница В. с думите „боклук мръсен, парцал“, както и
ги заляла с моторно масло.
Представени по делото са и изисканите на основание чл. 14 от ЗЗДН от
07 РУ-СДВР материали, свързани с процесния инцидент, от които се
установява, че на 13.03.2022 г. в 20:40 часа, на основание чл. 64 от ЗМВР на
ответницата е издадено разпореждане, с което е предупредена да не влиза във
физическа или словесна саморазправа с К.С. и Деница В., да не нарушава
обществения ред и всички спорни въпроси да разрешава по
законоустановения начин.
Предвид изложеното, съдът намира, че безспорно се установява по
делото да са налице конфликтни отношения между страните, както и че на
процесната дата 13.03.2022 г. е възникнал скандал между тях, в рамките на
които поведението на ответницата е ескалирало до степен на вербална
агресия спрямо тях и физически действия в тяхно присъствие по отношения
на общия им роднини, което осъществява признаците на домашно насилие.
При това положение, установявайки по делото нарушаване на нормалната
комуникация между страните, съдът намира, че става въпрос за агресия,
изразена от страна на ответницата към пострадалите лица, с които свои
действия е осъществено домашно насилие, под формата на физическо и
психическо такова. Установява се извършено от А.В. психическо насилие над
дъщерите й посредством отправянето към тях на обиди и заплахи, като Т.С. е
била бутана от нея, а К.С. – залята с моторно масло, като в присъствието и на
двете й деца ответницата е нападнала и ударила леля им Деница В.. Актът на
домашно насилие е извършен от ответницата виновно, а умисълът му е
обективиран в поведението й - вербално и физически.
Съдът намира за доказано твърдяното извършване на акта на домашно
насилие спрямо пострадалите лица, доколкото по делото са ангажирани
писмени и гласни доказателства, които установяват по достатъчно конкретен
начин извършването на същия по време и място от страна на ответницата.
С оглед на гореизложеното и след като съобрази характера и интензитета
на акта на домашно насилие, съдът намира за подходяща спрямо А.В.
3
мярката по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН, а именно: задължаване на извършителя
да се въздържа от домашно насилие спрямо пострадалите, като при
определяне на тази мярка съдът намира, че тя е единствената, предвидена в
ЗЗДН, която би могла ефективно да подейства в бъдещите отношения между
страните. Отделно, чрез тази мярка ще се даде защита на пострадалите, като
те няма да бъде обект на бъдещо насилие от страна на ответницата, доколкото
неизпълнението на последната ще доведе до прилагането на предвидените в
чл. 21, ал. 3 от ЗЗДН последици.
Така приетото за доказано по делото обстоятелство, че на процесната
дата А.В. е извършила актове на насилие, определената от съда мярка по чл.
5, ал. 1, т. 1 следва да я мотивира към неагресивно поведение към дъщерите
си, както и ограничаване на последиците за последните от акта на насилие.
Мерките за защита от домашно насилие, макар и да не представляват
наказание, имат силно рестриктивен характер и ограничават правата и
интересите на засегнатите лица.
За посочената мярка за защита по т. 1 на чл. 5 от ЗЗДН не следва да се
определя срок, тъй като задължението на ответницата да се въздържа от
домашно насилие е постоянно негово законово задължение и не е ограничено
във времето.
При налагане на мерките по чл. 5 от ЗЗДН съдът не е обвързан от
искането на молителя или становището на ответницата, а следва да наложи по
своя преценка една или повече защитни мерки /чл. 16, ал. 1 от ЗЗДН/.
По налагане на глоба на ответницата:
Съгласно чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН, във всички случаи съдът с решението по
чл. 15, ал. 1 от ЗЗДН налага на извършителя и глоба в размер от 200 до 1000
лева. Съдът, при преценката си относно размера на глобата, съобрази
характера и тежестта на извършеното от ответницата, и намира, че следва да
й се наложи глоба в размер на сумата от 200 лева.
По разноските:
При този изход на делото право на разноски има единствено молителя, но
същият не е претендирал присъждането на такива.
На основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН дължимата държавна такса по делото
следва да се възложи в тежест на ответницата, която съгласно чл. 3 от
Тарифата е в размер на 50 /2х25.00/ лева по всеки от субективно съединените
искове, дължима в полза на съда, доколкото съгласно чл. 11, ал. 1 от ЗЗДН тя
не се внася предварително от молителя.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ИЗДАВА ЗАПОВЕД, на основание чл. 15, ал. 2 от ЗЗДН, срещу АС. В.
В., ЕГН **********, като:
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН АС. В. В., ЕГН
**********, да се въздържа от извършване на домашно насилие по
отношение на лицата К. ЕМ. СТ., ЕГН ********** , и Т. ЕМ. СТ., ЕГН
**********.
4
ПРЕДУПРЕЖДАВА АС. В. В., ЕГН **********, че при неизпълнение
на настоящата заповед, на основание чл. 21, ал. 3 от ЗЗДН полицейският
орган е длъжен да я задържи и незабавно да уведоми органите на
прокуратурата.
НАЛАГА на АС. В. В., ЕГН **********, на основание чл. 5, ал. 4 от
ЗЗДН, глоба в размер от по 200 /двеста/ лева, платима в полза на държавния
бюджет.
ОСЪЖДА АС. В. В., ЕГН **********, да заплати по сметка на СРС
държавна такса в размер от по 50 /петдесет/ лева, на основание чл. 11, ал. 2 от
ЗЗДН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 7-
дневен срок от връчването му на страните, като издадената заповед подлежи
на незабавно изпълнение /чл. 20 от ЗЗДН/.
Препис от настоящото решение да се изпрати на районните управления
на МВР по адресите на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5