Р Е Ш Е Н И Е
№
Гр.Русе,
20 януари 2020
год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Русе, V състав, в
публично съдебно заседание на 19 декември две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА
при секретаря БИСЕРКА ВАСИЛЕВА, като разгледа
докладваното от съдия ВЪРБАНОВА адм.дело № 269 по описа на съда за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на Глава ХІХ от ДОПК.
Образувано е по жалба на “Свинекомплекс
Николово ” АД, ЕИК *********, против Ревизионен акт /РА/ №
Р-03000318004910-091-001/21.01.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД
на НАП Варна, потвърден с Решение № 37/04.04.2019 година на директор Дирекция
"Обжалване и данъчно - осигурителна практика" град Варна при
Централно управление на Националната агенция за приходите относно допълнително
определени задължения за внасяне на КД 50 233.26лв. и лихви
19 433.82лв. В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на
обжалвания ревизионен акт. Иска се отмяна на акта.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно
призован, се представлява от адв.Т., която поддържа жалбата и претендира
разноски.
Ответникът по жалбата – директор дирекция
“Обжалване и данъчно - осигурителна практика”, гр.Варна при Централно
управление на Национална агенция за приходите, чрез процесуалния си
представител юрск.Е., поддържа становище за неоснователност на жалбата и моли
съда да я остави без уважение, като се присъди съответното юрисконсултско
възнаграждение.
Встъпилият по делото прокурор от Окръжна
прокуратура Русе счита жалбата за неоснователна.
Съдът, като прецени процесуалните предпоставки
за допустимост на жалбата, събраните доказателства по делото, поотделно и в
тяхната съвкупност, и взе предвид доводите на страните, съобразно с
разпоредбата на чл.160 от ДОПК, прие за установено следното:
Жалбата до съда е подадена срещу подлежащ на
оспорване РА, след изчерпване на фазата на административния контрол, в срока по
чл. 156, ал. 1
от ДОПК от
легитимирано лице, поради което същата е допустима.
От фактическа страна съдът намира за установено
следното:
Ревизията е възложена със Заповед за възлагане
на ревизия (ЗВР) № Р-03000318004910-020-001/21.08.2018 година; заповедта е
издадена във формата по чл. 113, ал. 1 ДОПК и връчена на ревизираното лице, съобразно чл. 113, ал. 2 от ДОПК. За доказване компетентността на органа,
възложил ревизията е представена Заповед № 1249/30.06.2017 година на
териториалния директор на ТД на НАП град Варна, с която на издалия ЗВР е
възложено издаването на такива. Предвид на това съдът приема, че процесната
ревизия е възложена от компетентен орган по приходите.
В срока по чл. 117, ал. 1 от ДОПК е издаден ревизионен доклад (РД) №
Р-03000318004910-092-001 /23.11.2018 година от органите по приходите,
определени в ЗВР, който съдържа реквизитите по чл. 117, ал. 2 от ДОПК, връчен на жалбоподателя, съобразно чл. 117, ал. 4 от ДОПК, като в срока по чл. 117, ал. 5 от ДОПК същият е депозирал възражение. В срока по чл. 119, ал. 2 ДОПК е издаден обжалвания РА № Р –
03000318004910-091-001/21.01.2019 година. Ревизионният акт е връчен на
жалбоподателя и в срока по чл. 152, ал. 1 от ДОПК е постъпила жалба, с която същия е обжалван по
административен ред. В срока по чл. 155, ал. 1 от ДОПК директорът на Дирекция "ОДОП" град
Варна при ЦУ на НАП е постановил Решение № 37/04.04.2019 година, с което е
потвърдил изцяло РА.
РА е издаден в предвидената за това форма и при
липсата на допуснати съществени нарушения на административно производствените
правила.
Със ЗВР № Р-03000318004910-020-001/21.08.2018 е
възложено извършване на ревизия на „Свинекомплекс Николово” АД за задължения за
корпоративен данък за периода 01.01.2014 – 31.12.2014г.
От дружеството е подадена ГДД с положителен
финансов резултат – счетоводна печалба в размер на 148004,50 лв., данъчна
печалба - 645 856.39лв., полагащ се годишен
корпоративен данък – 64585.64 лв. и преотстъпен корпоративен данък по чл.189б
от ЗКПО в размер на 50 233.26лв.
В хода на производството, с оглед установяване
на наличие на право на преотстъпен данък, органите по приходите извършили
множество действия, подробно описани в РД и установили,
че дружеството е изпълнило всички условия по чл.189б, ал.2 от ЗКПО; спор по
установените факти и направените въз основа на тях изводи в настоящето
производство не е формиран.
Приходните органи приели, че:
1. е
нарушен принципа за определяне на размера на преотстъпения данък /нарушение по
чл.189б, ал.1 от ЗКПО/. Дружеството е формирало данъчен финансов резултат само
от дейността по производство на непреработена растителна и животинска продукция,
а то извършва и други дейности. Органите по приходите считат, че преотстъпения
корпоративен данък следва да се определи върху данъчна основа - данъчната
печалба от цялата дейност на задълженото лице. Поради това, при данъчен
финансов резултат по ГДД данъчна печалба - 645 856.39лв. и годишен корпоративен
данък 64585.64 лв., преотстъпеният в случая данък 50 233.26лв. съставлява 77,
78%, а не 60%, съгласно изискването на чл.189б, ал.1 от ЗКПО.
2. нарушен е чл.167, ал.1, т.1 и т.3 от ЗКПО,
тъй като дружеството има подлежащи на принудително изпълнение публични
задължения към 31.12.2014г. За м.ноември 2014г. дружеството е подало декл.
обр.6 №180021410898357/23.12.2014г., с която декларирало задължения ДОО - 12
714.33лв., ДЗПО - УПФ - 1 887.31лв., ЗО - 5 094.31лв. и данък по чл.42 и чл.49 ЗДДФЛ - 6 591.98лв. Част от тези задължения - 46.20лв. главница и 1.44лв.лихви
/платими до 25.12., а предвид неприсъствените дни - до 29.12.2014г./ не са
внесени към 31.12.2014г., а на 12.01.2014г.
Предвид установеното, за „Свинекомплекс
Николово” АД не било възникнало правото на преотстъпване на корпоративен данък
за 2014г. в размер на 50 233.26лв. Поради това, с оспорения ревизионен акт било
определено задължение за довнасяне на корпоративен данък за 2014г. в размера на
непризнатия преотстъпен - 50 233.26лв. , както и лихва върху тази главница в размер на 19433.82лв.
С Решение № 37/04.04.2019 година, директорът на
Дирекция "ОДОП" град Варна при ЦУ на НАП е потвърдил изцяло РА.
По делото са приети две съдебно-счетоводни
експертизи. След извършени изчисления, вещото лице дава заключение, че ако
подлежащия на преотстъпване данък се определя от размера на дължимия
корпоративен данък, изчислен върху данъчната печалба от дейност по производство
на непреработена растителна и животинска продукция, той следва да е в размер 50
233.26лв.; ако като данъчна основа се вземе данъчния резултат от цялостната
дейност на дружеството, деклариран за 2014г., дължимият корпоративен данък
следва да е 64585.64лв. Вещото лице не е посочило конкретния размер на дължимия
във втория случай преотстъпен данък, но просто математическо пресмятане сочи,
че 60% от 64 585.64лв. са 38 751.38лв., т.е. в този случай реално преотстъпения
корпоративен данък не е 60%, а 77.78%.
Вещото лице е констатирало и следното: През
2014г., във връзка със заверка на осигурителна книжка на М.С. се установило, че
за това лице няма подадени данни за изплатени доходи за м.юли 2007г. и
м.септември 2008г. Поради това „Свинекомплекс Николово” АД подал молба-искане
до НОИ вх.№КРД-26-317-6555/27.11.2014г. за издаване на предписания за подаване
на декларация обр.1 за посочените периоди, както и декларация обр.6. Въз основа
на дадени на 15.12.2014г. задължителни предписания, дружеството подава
декларации обр.1 и обр.6. Съгласно тях, за м.юли 2007г. са дължими за ДОО 26.91лв.
и вноски здравно осигуряване 7.02лв., а за м.септември 2008г. - 36.30лв. ДОО и
9.90лв. здравно осигуряване. За м.ноември 2014г. дружеството е подало декл.
обр.6 №180021410898357/23.12.2014г., с която декларирало задължения ДОО - 12
714.33лв., ДЗПО - УПФ - 1 887.31лв., ЗО - 5 094.31лв. и данък по чл.42 и чл.49 ЗДДФЛ - 6 591.98лв. Част от тези задължения - 46.20лв. главница и 1.44лв.лихви
/платими до 25.12., а предвид неприсъствените дни - до 29.12.2014г./ не са
внесени към 31.12.2014г., а на 12.01.2014г.
След 03.04.2014г. внасянето на всеки вид публични задължения от всички
данъчно задължени лица става по четири вида сметки – 1.приходи на централния
бюджет – за данъци и други задължения за централния бюджет, както и лихви върху
тях; 2.приходи за социалноосигурителни фондове към НОИ – за задължителни
осигурителни вноски и лихви върху тях; 3.приходи за НЗОК – за
здравноосигурителни вноски и лихви върху тях за бюджета на НЗОК и 4.вноски за
допълнително задължително пенсионно осигуряване и лихви върху тях. Към
31.12.2014г. първата от тези сметки е приключила с остатък в размер на 6235.81лв,
като тази сума е постъпила на 23.12.2014г. По сметката за допълнително
задължително пенсионно осигуряване към 31.12.2014г. също е имало остатък в
размер на 2.21лв. След предоставена от НАП информация, вещото лице стигнало до
извод, че размерът на непогасените задължения на „Свинекомплекс Николово” АД е
171.67лв., като задълженията са за задължителни осигурителни вноски и лихви и
за здравноосигурителни вноски и лихви, съответно за плащания по втората и
третата от коментираните по-горе сметки. Вещото лице заключава, също така, че
ако не са били автоматично погасени сумите за ДОО и здравно погасяване за
м.септември 2008г., задълженията по декл. обр.6 №180021410898357/23.12.2014г.
са щели да се платят изцяло.
В жалбата до съда жалбоподателят твърди, че
правилно е определил размера на преотстъпения корпоративен данък, както и че
към 31.12.2014г. няма подлежащи на принудително изпълнение публични задължения
и лихви за такива задължения, тъй като задълженията за м.юли 2007г. и
м.септември 2008г. са погасени по давност и в този смисъл не подлежат на
принудително изпълнение.
При така установените факти, спорни по делото
са два въпроса - правилно ли е определен размера на преотстъпения корпоративен
данък и налице ли са условията по чл.167, ал.1, т.1 и т.3 от ЗКПО за
преотстъпване на корпоративен данък за 2014г.
Съдът намира, че жалбоподателят правилно е формирал размера
на преотстъпения данък. Съгласно чл.19 от ЗКПО, данъчната основа за определяне
на корпоративния данък е данъчната печалба. За целите на преотстъпения
корпоративен данък, в чл.189б, ал.1 от ЗКПО е визирана специфична данъчна
основа - данъчната печалба от дейност по производство на непреработена
растителна и животинска продукция. Предвид систематичното разположение на
нормата в Раздел ІV Минимална или държавна помощ под формата на данъчни
облекчения и наименованието на новелата - "Данъчно облекчение,
представляващо държавна помощ за земеделски стопани", очевидна е целта на
законодателя да се предостави държавна помощ за определени дейности, поради
което и данъчната печалба от тях следва да е данъчната основа за определяне на
подлежащия за преотстъпване данък. В противен случай, ако данъчно задължено
лице извършва различни дейности, само една от които, незначителна по обем, е
тази по чл.189б, ал.1 от ЗКПО, предвид големия размер на общата данъчна
печалба, би получило държавна помощ в по-голям размер, респективно би се
стигнало до невнасяне на корпоративен данък за дейности, различни от
посочените, в приход на държавния бюджет.
Съгласно чл. 167, ал. 1 от ЗКПО, преотстъпва се корпоративен данък, съответно се
намалява счетоводния финансов резултат при определяне на данъчни финансов
резултат, при условие, че към 31 декември на съответната година, данъчно задълженото
лице няма: 1. подлежащи на принудително изпълнение публични задължения; 2. задължения за санкции по влезли в сила наказателни постановления,
свързани с нарушаване на нормативните актове относно публичните задължения и 3. лихви, свързани с невнасянето в срок на задълженията по т. 1 и т. 2.
Нормата на чл. 167, ал. 1, т. 1, съответно т. 3 за лихвите от ЗКПО
изисква лицето, което иска да ползва преотстъпването, да няма към края на
данъчния период подлежащи на принудително изпълнение данъчни задължения. В
случая такива са налице, след като към 31.12.2014 г., лицето е имало неизплатени задължения – задължения за ДОО в размер на 63.21лв. и
78.92лв. лихва и задължения за ЗО в размер на 16.92лв. главница и 12.62 лихва
или общо 80.13лв. главници и 91.54 лв. лихви /съгл. таблица към т.4.1 от заключението
на вещото лице на стр.51-58 от делото/, като надвнесени суми по тези сметки
дружеството е нямало. Посочените задължения са декларирани с декларации № 180021410431321/15.12.2014 г., № 180021410443425/15.12.2014
г., № 180021410897409/23.12.2014 г. и № 180021410898357/23.12.2014 г. Нормата
на чл. 209, ал. 2, т. 2 от ДОПК разпорежда, че принудително изпълнение се
предприема въз основа на декларация, подадена от задължено лице с изчислени от
него задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски. Следователно,
задължение, установено с подадена по силата на закон декларация, подлежи на
принудително изпълнение. Изложеното сочи на липса на предпоставките по чл. 167, ал. 1 от ЗКПО за преотстъпване на корпоративен
данък.
Неоснователни
са наведените възражения за това, че органите по приходите не са съобразили, че
задълженията за 2007г. и 2008г. са погасени по давност и не подлежат на
принудително изпълнение. Очевидно в случая се касае до изтичане на петгодишната
давност. С подаването на декларации
№180021410431321/15.12.2014г. и №180021410443425/15.12.2014г. и със
съответното нареждане на суми по сметките, дружеството доброволно е заплатило
по реда на чл.174 от ДОПК публични задължения с изтекъл давностен срок. Така
неплатени към 31.12.2014г. са останали другите задължения по декларации
№180021410897409/23.12.2014г. и №180021410898357/23.12.2014г., а това е
основание за непризнаване на правото за преотстъпване на корпоративен данък за
2014.
Предвид всичко изложено, издателите на РА
законосъобразно са приели, че не са налице всички необходими предпоставки за
преотстъпване на корпоративен данък на „Свинекомплекс
Николово” АД за
2014 година, жалбата срещу Ревизионен
акт /РА/ № Р-03000318004910-091-001/21.01.2019 г., издаден от органи по
приходите при ТД на НАП Варна е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Изходът от оспорването
обуславя възлагане на разноските по делото върху жалбоподателя, съобразно
своевременно направеното искане от процесуалния представител на ответника.
Съгласно чл. 161, ал. 1 изречение ІІ – ІІІ от ДОПК, на ответника се присъждат разноски
съобразно отхвърлената част от жалбата. На администрацията вместо
възнаграждение за адвокат се присъжда за всяка инстанция юрисконсултско
възнаграждение в размера на минималното възнаграждение за един адвокат.
Тази норма изрично урежда
размера на възнаграждението, дължимо на ответника в рамките на съдебния контрол
за законосъобразност на ревизионните актове – при отхвърляне на жалбата. Затова
претендираното юрисконсултско възнаграждение от ответника следва да бъде
определено в размера по чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба №
1/9.07.2004 година
за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Жалбоподателят следва да
заплати на ответника разноски – юрисконсултско възнаграждение по чл. 161, ал. 2 изр. ІІІ от ДОПК в размер на 2620.01 (две хиляди
шестстотин и двадесет лева и една стотинка) лева.
Затова, на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, съдът
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Свинекомплекс Николово” АД с ЕИК ********* и адрес на управление село Николово,
община Русе, представлявано от М.Е.К., против ревизионен акт № Р-03000318004910-091-001/21.01.2019 г., издаден органи по приходите в ТД на
НАП Варна, потвърден с Решение № 37/04.04.2019 година
на директор Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика"
град Варна при Централно управление на Националната агенция за приходите.
ОСЪЖДА „Свинекомплекс Николово” АД с ЕИК ********* и адрес на управление село Николово,
община Русе , да заплати на Националната агенция за приходите сумата от 2620.01
(две хиляди шестстотин и двадесет лева и една стотинка) лева – разноски.
Решението подлежи на
обжалване пред Върховен административен съд, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за постановяването му.
СЪДИЯ: