Решение по дело №1091/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Администрартивнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 54, ал. 6 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР).

Образувано е по жалба на А. Н. Н., [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], ет. *, ап. *, подадена чрез адв. К. С. от ВАК, срещу Заповед № 18-4396/ 19.04.2024 г. на Началника на Службата по геодезия, картография и кадастър (СГКК) Варна, с която е одобрено изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) на [населено място], състоящо се в нанасяне на нова сграда с [идентификатор], с площ от 36 кв.м, предназначение: селскостопанска сграда, собственост на Н. Н. Н. по силата на съдебна делба.

В жалбата се твърди, че оспорваният акт е незаконосъобразен, постановен в нарушение на материалния закон и на административнопроизводствените правила. Сочи се, че оспорващия, като съсобственик на [ПИ], придобил правото на собственост по наследство от Н. Н. С. и Я. Д. С., подава възражение срещу нанасянето на „селскостопанска сграда“ върху имота, тъй като в случай, че бъде нанесена, се изменя режима на застрояване на урегулирания поземлен имот, както и ми се пречи да упражнявам правото си на собственост върху притежаваните от мен идеални части от поземления имот. Излагат се съображения, че процесният обект подлежи на премахване и не следва да се нанася в КК и КР на [населено място] като самостоятелна сграда. Навесът съставлява приращение към поземления имот, а и е налице спор за материално право. Поддържа се също, че под част от т. нар. „сграда“ попада септичната яма, обслужваща собствения му етаж от сграда в поземления имот и нанасянето на самостоятелна сграда върху нея, не само ще попречи на обслужването на собствения му етаж от сградата, като ограничи достъпа до септичната яма, но е и в противоречие със санитарно-хигиенните изисквания.

Отправя се искане за отмяна на извършеното нанасяне, както и за присъждане на направените съдебно – деловодни разноски.

Ответникът – Началникът на СГКК Варна, в писмено становище поддържа тезата за неоснователност на жалбата, като отправя искане за нейното отхвърляне. Излага, че с обжалваната заповед е одобрено изменение в кадастралната карта на административен район „Приморски“, [населено място], изразяващо се в отразяване на сграда с проектен [идентификатор], което е в резултат на извършени геодезически измервания и в съответствие с документите за собственост, представени по преписката. Твърди се, че от административният орган са изяснени всички факти и обстоятелства, от значение за случая и е издал законосъобразен, мотивиран и стабилен административен акт. Видно от проекта за изменение на КК и КР, който е изготвен от правоспособно лице по ЗКИР и е приложен към заявлението за изменение, съгласно чл. 51, ал. 1, т. 2 от ЗКИР и във връзка с чл. 55, т. 2 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016 г. на МРРБ, процесният обект не е бил отразен при изработване на КК, поради което се счита че административният орган правилно е приложил хипотезата на чл. 74, ал. 1 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016 г. на МРРБ и са налице законовите предпоставки за изменение на КК и КР на [населено място]. Релевира възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от оспорващия и се иска редуцирането му до посочения минимален размер в Наредба № 1/2004 г.

Заинтересованата страна – Н. Н. Н. (собственик на сграда с [идентификатор], чрез пълномощник - адв. П. Ч. оспорва жалбата, като поддържа становище за нейната неоснователност.

Заинтересованата страна – Д. А. К., редовно призован, в съдебно заседание не се явява и не изразява становище по жалбата.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Началото на административното производство е поставено със заявление вх.№ 01-2000259/ 06.04.2023 г. до СГКК Варна от Н. Н. Н., с искане за нанасяне на настъпили промени в КК за ПИ с [идентификатор] в [населено място], район „Приморски“. Към заявлението са приложени проект за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, обяснителна записка, скица-проект.

Според обяснителната записка целта и обхвата на проекта са изменение на кадастралния регистър за [ПИ] и попълване на заснета сграда в ПИ. Като основание за изменението е посочен чл. 51, ал. 1, т. 2 от ЗКИР. Посочено е, че собственик на стопанската постройка, находяща се в [ПИ] по КК на [населено място], съгласно Протокол за съдебна делба от РС-Варна, 42 състав, вписан в служба по вписвания-[населено място] с № ******., е Н. Н. Н..

Видно от представените ведно със заявлението от С. и Н. Н. до Началника на СГКК конструктивно становище и обяснителна записка, при извършения оглед на място е установено, че в югозападната част по южната и западната граница (дъното) на [ПИ] има построена масивна стопанска сграда – склад, като складът е изграден с тухлена зидария с покрив, представляващ дървени конструкции, покрит с поцинковата ламарина. Отразено е още, че сградата се състои от две части, като едната е склад за инструменти, а другата – навес, както и че сградата представлява масивна конструкция с ламаринен покрив с циментова замазка. Извършена е справка в информационната система на АГКК, от която е установено, че масивната селскостопанска сграда не е отразена в имота.

На основание чл. 26, ал. 1 от АПК, е уведомено заинтересованото лице за започналата административна процедура по изменение на КККР на [населено място], състоящо се в нанасяне на нова сграда с [идентификатор], с площ от 36 кв. м, предназначение: селскостопанска сграда, собственост на Н. Н. Н. по силата на съдебна делба.

А. Н. Н., действащ чрез адв. К. С., депозира писмено възражение, в което той изразява несъгласие с искането на Н. Н. за изменение на КККР, относно попълването на сградата. Това становище е обосновано с твърдения, че изграденото не представлява „сграда“, а паянтов навес, направен с подръчни материали и помещение за съхранение на инструменти, така както е посочено на стр. 7 от експертизата, изготвена от вещото лице при извършване на съдебната делба на сградите в поземления имот. А. Н. оспорва приложените по преписката документи и е изразява становище за липса на основания за нанасяне в КККР на самостоятелен обект - „сграда“, тъй като такъв обект не съществува.

Административният орган приема възражението за неоснователно, и на основание чл. 54, ал. 4, във връзка с чл. 54, ал. 1 и чл. 51, ал. 1, т. 2 от ЗКИР, одобрява изменение на КККР на [населено място], одобрени със Заповед № РД-18-92 от 14.10.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на КККР, състоящо се в нанасяне на нова сграда с [идентификатор], съгласно проект за изменение, изработен от правоспособно лице по ЗКИР, оглед и измерване на място и документа за собственост – протокол за съдебна делба - нанасяне на сграда с [идентификатор], с площ 36 кв.м., предназначение – селскостопанска сграда, собственост на Н. Н. Н., въз основа на протокол за съдебна делба № ******г., издаден от АВ-Варна.

За изясняване на спора от фактическа страна, в хода на съдебното производство са допуснати и приобщени три експертни заключения.

От заключението на вещото лице инж. Т. Х. О. се установява следното: в южната част на ПИ с [идентификатор] по КККР на [населено място] по кадастралните граници със съседните ПИ с [идентификатор] и ПИ [идентификатор] е изградена масивна едноетажна стопанска сграда със ЗП, съгласно приложеното геодезическо заснемане, от 36 кв.м.; сградата е самостоятелен строеж, обект е на заснемане и съгласно Класификатора за предназначение на сградите, на съоръженията на техническата инфраструктура със самостоятелни обекти и на самостоятелните обекти в тях, процесната сграда следва да получи код 420 (селскостопанска сграда) - така, както е отбелязано в кадастралния регистър на недвижимите имоти към проекта за поправка на КК, във връзка с попълването на стопанската сграда; въз основа на анализ на представената по делото аерофотоснимка, към 2001 г. сградата е построена в имота; процесната сграда е идентична на изчертаната с оранжев цвят масивна сграда на приложената на л. 58 от делото комбинирана скица; към 1999 г. са действащи специфични правила и нормативи за устройство и застрояване на територията на [населено място], одобрени със Заповед № РД-02-14-1734/ 21.09.1999 г. на Министъра на МРРБ, съгласно които, поземления имот попада в зона „ОТ“- зони за вилен отдих и курортен туризъм, за които нормативите за застрояване са следните:

Пзастр.— 25%; Кинт = 0.8; Позел. = 55%

Според експерта, от заключението, изготвено за целите на друго производство от вещото лице Р. П., се установява следното: на място в имота съществува само вилна сграда с [идентификатор], която е със ЗП от 131.92 кв.м. и РЗП от 550.20 кв.м., ако към тях добавим ЗП от 36 кв.м. на стопанската сграда, ще получим следните резултати:

Пзастр. = 167.92 /1123 = 14.95% < 25%; Кинт. = 586,20 /1123 = 0.52 < 0.80; Позел.= (1123-167.92)/1123 = 85% < 55%

При това положение, към момента на изграждане на стопанската сграда градоустройствените нормативи са изпълнени.

Към момента действащ е Общия устройствен план на [населено място] одобрен със заповед № РД-02-14- 2200/ 03.09.2012 г. на Министъра на МРРБ, съгласно който поземления имот попада в зона „Жм2“- жилищна устройствена зона, с ниско застрояване, с допълнителни специфични изисквания, за която нормативите за застрояване са следните: Пзастр. — 20%; Кинт = 0.60; Позел. = 70%

Към настоящия момент градоустройствените нормативи са изпълнени.

В съдебно заседание, експертът допълва, че не е налице възможност да определи налице ли е идентичност между сградата, на която е направен огледа е и тази, посочена с червена стрелка на аеро фото снимка. Установява наличие сграда, разположена в посочената част на имота. Процесната постройката, в по-ниската си част, е а с височина малко под 2 метра, около 1,90 метра, а във високата част е около 2,50 м. Експертът уточнява, че сградата се състои от три отделни сектора и в средната част под сградата е имало септична яма.

От заключението по допуснатата повторна съдебно – техническа експертиза, изготвена от вещото лице В. С., се установява следното: моментът на изграждане на процесната сграда не може да бъде безспорно установен, тъй като в конструктивното становище, приложено на л. 71 - 73 от преписката, е посочен период на изграждане 1982 - 1985 г. Същевременно, в протокол от о. с. з. на 07.10.2024 г. се посочва за вероятен период на изграждане 1980 - 1985 г., а в архитектурното заснемане за издаване на Акт за узаконяване на сградите в имота № 73/ 18.08.2000 г., на чертеж Ситуация, в дъното на имота е показана стопанска постройка с размери 11.5 м./ 3.2 м., съответстваща по площ и размери със местоположение и към настоящия момент; вещото лице приема, че стопанската постройка, е изградена в периода 1980 – 2000 г., когато приложение намират ЗТСУ, ППЗТСУ, Наредба № 5/ 1977 г. за ПНТСУ и Специфични правила и норми за устройство и застрояване територията на [населено място] (СПНУЗТВ) от 1999 г., одобрени със Заповед № РД- 02-14-1734/ 21.09.1999 г. на Министъра на регионалното развитие и благоустройството. В КК и КР, имотът и сградите са описани, както следва: [ПИ] [населено място], район Приморски, п. к. 9000, 20-та, вид собственост частна, вид територия Урбанизирана, НТП За друг обществен обект, комплекс, площ 1123 кв. м, стар номер ****, [жк], парцел III, Заповед за одобрение на КККР № РД-18-92/ 14.10.2008 г., издадена от Изпълнителен директор на АГКК, Съседи: ******

- Сграда ******* [населено място], район Приморски, п.к. 9000, 20-та, вид собств. Частна, функц. предн. Вилна сграда - еднофамилна, брой етажи 4, застроена площ 120 кв. м, Заповед за одобрение на КККР РД-18-92/14.10.2008 г., издадена от Изпълнителен директор на АГКК, Съседи ******;

- Сграда ********* [населено място], район Приморски, п.к. 9000, 20-та, вид собств. Частна, функц. предн. Вилна сграда - еднофамилна, брой етажи 3, застроена площ 82 кв. м, Заповед за одобрение на КККР № РД-18-92/14.10.2008 г., издадена от Изпълнителен директор на АГКК, Съседи ********

- Сграда ********[населено място], район Приморски, п.к. 9000, 20-та, вид собств. Частна, функц. предн. Хангар, депо, брой етажи 2, застроена площ 68 кв. м, Заповед за одобрение на КККР № РД-18-92/14.10.2008 г., издадена от Изпълнителен директор на АГКК, Съседи *********.

- С града ******** е допустима за изграждане съобразно действалите градоустройствени планове и нормативи за показатели за застрояване към периода на нейното изграждане, но е недопустима по показателите за застрояване по ОУП по отношение на плътността на застрояване към настоящия момент, поради следното: в периода 1985-1999 г. нормативно изискване за устройствените показатели за вилни зони е максимална плътност на застрояване - 20 на сто; максимална интензивност на застрояване - 0,6, минимална свободна дворна площ - 80 на сто, минимална озеленена площ - 60 на сто, максимална етажност - два етажа; в периода 1999-2000 г. нормативно изискване за устройствените показатели е максимална плътност на застрояване - 25 на сто, максимална интензивност на застрояване - 0,8, минимална озеленена площ - 60 на сто; към настоящия момент, устройствените показатели са: максимална плътност на застрояване - 20 на сто, максимална интензивност на застрояване - 0,6, минимална озеленена площ - 70 на сто.

От заключението на вещото лице Д. П. по изготвената допълнителна съдебно – техническа експертиза, изготвена след изследване и анализ за представената аерофотоснимка, установява, че процесната сграда с [идентификатор] е построена и завършена преди 05.05.2001 г.

Така установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения 14- дневен срок, пред надлежен съд, от легитимирано лице, при наличие на правен интерес от предприетото, поради което се налага извод за нейната процесуална допустимост.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Този извод се налага по следните съображения:

Съгласно чл. 168 АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК. Съдът следва да осъществи проверка издаден ли е същият от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните предпоставки за издаването му и съобразен ли е с целта на закона.

Процесната Заповед № 18-4396/ 19.04.2024 г. е издадена от компетентен орган - началника на СГКК – Варна, предвид нормата на чл. 54, ал. 4 от ЗКИР.

В настоящата хипотеза, оспорения акт е издаден в изискуемата, съгласно чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от АПК, писмена форма и съдържа необходимите реквизити, а именно: наименование на органа - издател, посочен е адресатът на акта, изложени са фактически и правни основания за издаването им, налице е разпоредителна част, с която са определени правата и задълженията, начинът и срокът на изпълнението, дата на издаване и подпис на лицето, издало акта, с означаване на длъжността му.

С оглед горните данни, налага се извод, че при издаване на оспорената заповед е спазена изискуемата писмена форма.

В административното производство по издаване на процесната заповед не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – такива, чието избягване би резултирало в различно произнасяне по същество на спорния предмет.

Безспорно се установява от приобщените по административната преписка документи, че оспорващият е получил уведомление за започване на административното производство, като е подал и писмено възражение, което е прието ответникът за неоснователно по отношение на процесната постройка. В съответствие с изискванията на чл. 34 – чл. 36 АПК, от административния орган е осигурено участието на оспорващия в производството, събрани са необходимите и относими доказателства, проверени и преценени са от административния орган, а обжалваният индивидуален административен акт е издаден след изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая. Правилно е прието от ответника, че възражението на оспорващия не съдържа факти и обстоятелства, които да са относими и да препятстват одобряването на поисканото изменение на КК.

Оспорваният акт е постановен и в съответствие и с материалния закон.

Непълнотите или грешките по смисъла на § 1, т. 16 от ДР на ЗКИР са несъответствия в границите и очертанията на недвижимите имоти в кадастралната карта за урбанизирана територия спрямо действителното им състояние.

Когато непълнотата или грешката е свързана със спор за материално право тя се отстранява след решаване на спора по съдебен ред - чл. 54, ал. 2 от ЗКИР, като влязлото в сила съдебно решение, придружено от проект за изменение, изготвен от правоспособно лице по кадастър, е основание за изменение на кадастралната карта по реда на чл. 53а, т. 1 от ЗКИР.

Съгласно § 1, т. 16 от ДР на Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри "спор за материално право" по смисъла на чл. 70 и чл. 71 е налице, когато в проекта за изменение на кадастралната карта местоположението и границите на имотите не съответстват на правата на собственост на всички заинтересовани лица съгласно представените и събрани писмени доказателства в административното производство.

Разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от ЗКИР определя кадастъра като съвкупност от основни данни за местоположението, границите и размерите на недвижимите имоти, както и за правото на собственост и другите вещни права върху недвижимите имоти и техните носители. Обекти на кадастъра, съгласно чл. 23 от ЗКИР, са поземлените имоти, сградите и съоръженията и самостоятелни обекти в сгради или технически съоръжения, като данните за тези обекти се документират в кадастралната карта и кадастрални регистри съобразно съществуващото положение, като се отчитат материализирани на място граници и се заснемат съществуващи сгради и технически съоръжения, както и самостоятелни обекти в тях, съобразно техните очертания (арг. чл. 29 от ЗКИР, чл. 38 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри). Кадастралните карти и регистри се поддържат в актуално състояние, като се изменят при наличие на някое от основанията, посочени в чл. 51, ал. 1 от ЗКИР, след информация, получена по реда на чл. 52 и чл. 86, ал. 1 от ЗКИР и чрез геодезически измервания.

В случая, от заключението на вещото лице Д. П., кредитирано като всестранно, обективно и компетентно изготвено, безспорно се установява, че процесната сграда и построена и завършена преди 05.05.2001 г., т. е. преди одобряване на действащата кадастрална карта за процесната територия.

Същевременно, от заключението на вещото лице Т. О., се установява съответствието между размерите и конфигурацията сградата и тези, дадени скицата-предложение за оспорваното изменение.

Преди одобряване на кадастралната карта за [населено място], през 2008 г., процесната постройка е с конфигурацията и с размерите, обективирани в скицата-проект за изменението.

Горното обуславя извод за наличие на непълнота в кадастралната карта, одобрена през 2008 г. по смисъла на § 1, т. 16 от ДР на ЗКИР. Касае се за несъответствие в границите и очертанията на недвижимите имоти в кадастралната карта за урбанизирана територия спрямо действителното им състояние.

Допуснатото изменение не засяга вписване в кадастралния регистър по отношение на собствеността на процесната селскостопанска сграда, а и жалбоподателят не оспорва собствеността върху сградата. Ангажирани са писмени доказателства, че заинтересованата страна Н. Н. е собственик на сградата, съгласно протокол за съдебна делба, вписан в АВ-Варна. Не е налице несъответствие на местоположението и границите на имотите с правата на собственост на оспорващия и заинтересованата страна. В случая не е налице спор за материално право, по смисъла на § 1, т. 16 от ДР на Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на КККР. Изложеното обосновава и извод, че в случая не се установява наличието на материалноправен спор, който да е отрицателна предпоставка за одобряване на процесното изменение на КК.

Неоснователни са въведените от оспорващия възражения, че процесната сграда представлява временна постройка - паянтов навес, който не е трайно прикрепен към земята, не е включен и не следва да се включва в режима на застрояване на урегулирания поземлен имот, тъй като за него няма каквито и да е строителни документи и не подлежи на узаконяване, като отделно от това е разположена на границата със съседния [имот номер], без да има съгласие за поставянето му.

Както вече бе посочено, установява се от заключенията на вещите лица О. и П., че процесната сграда, находяща се в ПИ с [идентификатор], представляваща селскостопанска сграда, със застроена площ 36 кв. м., е построена и завършена преди 05.05.2001 г., без необходимите строителни книжа.

Въпросите дали този строеж се явява незаконен по смисъла на чл. 225 и чл. 225а от ЗУТ и дали същият подлежи на премахване, са ирелевантни при проверката за законосъобразност на оспорения административен акт остават извън пределите на преценката на настоящата инстанция.

Оспорената заповед, с която е одобрено процесното изменение на КК по отношение на очертанията и площта на постройката с [идентификатор] е издадена и в съответствие с целта на закона – актуализиране кадастралните данни по реда и на основанията, регламентирани в закона, така че да се осигури съответствието им с действителните данни за обектите на кадастъра.

Не се установява по делото да са налице основанията по чл. 146 от АПК за отмяна на оспорваната заповед като незаконосъобразна. Жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.

На основание чл. 143 ал. ал. 4 от АПК, с оглед своевременно направеното искане, оспорващият следва да бъде осъден да заплати заинтересованата страна Н. Н. Н., извършените съдебно – деловодни разноски за възнаграждение за вещо лице и адвокатски хонорар. Заплатената такса за изготвяне на аерофоснимка не съставлява съдебно – деловоден разход, поради което не следва да се присъди.

В предвид релевираното възражение за прекомерност от процесуалния представител на жалбоподателя, след преценка на фактическата и правна сложност на спора, броят на проведени открити съдебни заседания, всички с участие на пълномощниците на страните, предприетите процесуални действия, се налага извода, че не са налице предпоставките за редуциране на претендираното от заинтересования Н., адвокатско възнаграждение. Проведени са общо четири съдебни заседания, всички с участие на упълномощения от това лице адвокат, изслушани за трима експерти и приобщени три експертизи. Последното предполага допълнителна подготовка на процесуалния представител. Същевременно, претендираното възнаграждение съответства на определения в чл.8 ал.2 т.1 от Наредба от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за дела по ЗКИР, минимум.

На основание чл. 172, ал. 2 АПК, Административен съд - Варна, ХХІ състав

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалбата на А. Н. Н., [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], ет. *, ап. *, подадена чрез адв. К. С. от ВАК, срещу Заповед № 18-4396 от 19.04.2024 г. на Началника на Службата по геодезия, картография и кадастър (СГКК) Варна, с която е одобрено изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) на [населено място], състоящо се в нанасяне на нова сграда с [идентификатор], с площ от 36 кв.м, предназначение: селскостопанска сграда, собственост на Н. Н. Н. по силата на съдебна делба.

ОСЪЖДА А. Н. Н., [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], ет. *, ап. * да заплати на Н. Н. Н. с [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], ет. *, ап. *, сумата в размер на 1650.00 ( хиляда шестстотин и петдесет) лева, представляваща разноски по делото.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за постановяването му.