РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен
съд Пловдив
Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1724/13.10.2020г.
гр.Пловдив, 13 . 10 . 2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд-Пловдив, VI състав , в открито заседание на осми октомври през две хиляди и
двадесета година, в състав :
Административен съдия : Здравка Диева
С
участието на секретаря Г.Г., като разгледа докладваното
от съдията адм.д.№ 2099/2020г., за да се произнесе ,
взе предвид следното :
Д.М.Г.,*** обжалва Заповед рег.№
273з – 104 от 14.08.2020г. на Началник РУ Хисар при ОД МВР - Пловдив, с която е
отказано издаване на разрешение за придобиване на късоцевно
огнестрелно оръжие.
Становища на страните :
- Жалбоподателят не е съгласен с
отказа и е заявил, че е допуснал грешка за основния мотив – за посегателство
върху здравето и живота му – случаят е през 2016г., а не през 2018г. „Другият
мотив е, че живея на отдалечено място.”. Счита, че са налице предпоставките за
удовлетворяване на искането му и са издадени всички документи, вкл. е закупил
метална каса, проверена от КОС.
В ход по същество е поискана отмяна на
заповедта. Д.Г. подържа, че е застрашен и има основание за поиска разрешение за
придобиване на оръжие.
- Ответникът Началник РУ Хисар при ОД
МВР – Пловдив не изразява становище по жалбата и по същество.
- Окръжна прокуратура Пловдив не
участва в съдебното производство.
1. Жалбата е допустима за разглеждане по основателност
поради подаването й в 14 дневен срок от адресат на неблагоприятен акт –
заповедта е съобщена с известие за доставяне, получено на 19.08.2020г., л.18. Жалбата
е с вх. номер в АС – Пловдив от 21.08.2020г. Оспорващото лице е адресат на
неблагоприятен административен акт – отказ, подлежащ на обжалване.
В заповедта – т.2 е отразено екземпляр
от същата да се връчи или съобщи на Д.Г., като заповедта е изготвена в три
екземпляра. В тази вр. се отбелязва, че
жалбоподателят е получил третия екземпляр, номериран „Заповед № 273з-104 /3/,
14.08.2020г.” /л.3/, а в преписката е приложен втория екземпляр, номериран
„Заповед № 273з-104 /2/, 14.08.2020г.” /л.19/ и заверен „вярно с оригинала”.
Съдържанието на двата екземпляра е идентично, поради което следва, че
обжалваният акт е един - този, оспорен от г-н Г..
Няма данни за проведено производство
по административно оспорване на заповедта пред Директора на ОД МВР – Пловдив. В
заповедта е отразено, че съгласно чл.83 ал.6 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните
вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/, подлежи на обжалване по реда на
АПК. Дори при непосочен изрично срок за оспорване, приложима би била
разпоредбата на чл.140 ал.1 АПК /"Удължаване сроковете за обжалване
при нередовно съобщаване" - когато в административният акт или в съобщението
за неговото издаване не е указано пред кой орган и в какъв срок може да се
подаде жалба, съответният срок за обжалване по този дял се удължава на два
месеца.”/. Липсата на указания в тази насока са предпоставката за удължаване на
срока за оспорване без да повлияват върху преценката за законосъобразност на
акта.
2. Началникът на РУ Хисар при ОД МВР - Пловдив разполага
с правомощия, пряко произтичащи от закона /чл.76 и сл. във вр.
с чл.83 ЗОБВВПИ/. Към този орган е отправено заявление вх.№ 273000-3363/03.07.2020г.
за издаване на разрешение за „закупуване и транспортиране на късо огнестрелно
оръжие” /л.29/, предвид посочен постоянен адрес ***. В заявлението е отразено,
че късото огнестрелно оръжие е „за самоотбрана”.
Според данни от административната преписка : Във вр. със заявлението вх.№ 273000-3363/03.07.2020г., на
30.07.2020г. /л.23, 22/ г-н Г. е уведомен за необходимост от представяне на
допълнителни мотиви за закупуване на късо оръжие, на основание чл.83 ал.2 от
Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия
/ ЗОБВВПИ /. Предоставен му е 30 - дневен срок за представяне на допълнителни
мотиви с указание, че при непредставянето им, производството по издаване на
разрешение ще бъде прекратено. На 02.08.2020г. жалбоподателят представил
допълнително сведение за необходимостта от закупуване на късо огнестрелно
оръжие /л.21/ - като първи мотив е посочено, че през 2018г. имал инцидент, при
който са били застрашени живота и здравето му, изразяващ се в посягане с дървен
кол от страна на комшия на Г., който бил спасен от негов приятел и посоченото
било отразено в подадена до РУ жалба; като втори мотив е посочено, че
заявителят живее в края на квартала сам; като трети мотив - оръжието ще послужи
за работа като охрана в бъдеще време.
Посочената аргументация е съобразена от административния
орган, но не е преодоляла извода за липса на основателна причина, която по
несъмнен начин да обоснове издаване на разрешение за придобиване, съхранение,
носене и употреба на огнестрелно оръжие с цел самоотбрана.
В докладна записка № 273р-7160/2020г. от 07.07.2020г.
/л.27/ относно проучване на заявителя във вр. с
искането за издаване на разрешение е отразено, че е извършена проверка за
определена принадлежност на лицето към категория ЛПИ принадлежност към
престъпни групи, както и близки отношения с лица, представляващи оперативен
интерес; проверка относно : противообществени прояви; употреба на упойващи и
психотропни вещества; злоупотреба с алкохол; създадени условия за съхранение на
оръжието; нарушения на обществения ред по УБДХ и ЗООРПСМ, за което са налагани
наказания; наложени мерки по ЗЗДН; настаняване за принудително лечение по глава
Пета, раздел Втори от Закона за здравето. Според данни от проверка в информационните
фондове на МВР е установено, че : лицето не е осъждано; няма данни за
образувано НП за извършено престъпление от общ характер; няма получено
уведомление от НАП по реда на ДОПК; няма наложени мерки по ЗЗДН. Изразено е
становище за отсъствие на основателна причина в заявлението, която по несъмнен
начин обосновава издаването на разрешение за самоотбрана. В докладна записка от
17.07.2020г. /л.25/ са документирани факти относно извършена проверка по
издаване на разрешение за придобиване на късо огнестрелно оръжие – заявителят
не се води на учет в ЦПЗ – Пловдив ЕООД. Група
„Криминална полиция” при РУ – Хисаря към момента не разполага с информация за
участие и съучастие на Д.Г. в престъпления, престъпни групировки и контактни
лица от криминалния контингент, както и с такива със съмнително поведение. С
позоваване на докладна записка № 273р-7160/2020г., е отразено, че кандидата за
издаване на разрешение за придобиване на късо огнестрелно оръжие – няма наличие
на основателна причина, която по несъмнен начин да обосновава издаване на
разрешение. Изразено е становище, че г-н Г. не отговаря на изискванията в
ЗОБВВПИ и съответно – не може да бъде одобрено искането за издаване на
разрешение за придобиване на късо огнестрелно оръжие. В докладна записка от
22.07.2020г. /л.24/ е отразено относно искане на разрешение за придобиване и
съхранение на късо огнестрелно оръжие за самоотбрана, че за лицето Д.Г. няма
данни да злоупотребява с алкохол и други видове психотропни или упойващи
вещества. Освен това, Г. няма регистрирани противообществени прояви и отсъства
информация да се движи с лица от криминалния контингент и други със съмнително
поведение. Отразено е още, че заявителят е пенсионер и притежава каса за
съхранение на оръжие, която отговаря на изискванията на ЗОБВВПИ.
Преписката съдържа и : медицинско свидетелство от ЦПЗ
Пловдив ЕООД; удостоверение – справка от ЦПЗ Пловдив ЕООД; Протокол №
394/24.06.2020г. от ОД МВР – Пловдив за успешно положен изпит от Д.Г. в курс за
безопасно боравене с огнестрелно оръжие; удостоверение от ОД МВР – Пловдив за
завършен курс за безопасно боравене с огнестрелно оръжие № 21137/2020г.;
свидетелство за съдимост.
В обстоятелствената част на оспорената заповед е
отразено, че е разгледана преписката по искането на Д.Г. от 03.07.2020г. и
изложените от заявителя допълнителни мотиви – оръжието му е необходимо, поради застрашеност на живота и здравето, като лицето е заявило,
че е подало жалба в РУ Хисар, вкл. че живее в края на квартала, както и за
започване на работа. Предвид тези данни, в заповедта е посочено, че при
извършена проверка в деловодството на РУ Хисар е констатирано, че през 2018г.
не е подавана жалба от Д.Г. и е забранено използването на лично оръжие за
охранителна дейност. Административният орган се е позовал на чл.6 ал.1 ЗОБВВПИ,
съгл. която норма - в зависимост от предназначението му, субектите, които го
ползват и техническата му характеристика, огнестрелното оръжие е за служебни
или граждански цели. Посочено е, че за да бъде издадено разрешение за
придобиване на огнестрелно оръжие, се подава заявление, в което се отразява
основателна причина, която по несъмнен начин обосновава издаването, тоест –
необходимо е начинът на живот, средата, в която се движи, работи и
отговорностите на заявителя, да са опасни за личността, здравето и живота му.
„В хода на прегледа на материалите по преписката, не се намери заявена
претенция на заявителя Г. да се самоотбранява с огнестрелно оръжие. В
подаденото заявление Г. не е обосновал и подкрепил с убедителни доказателства
основателна причина за придобиване на оръжие”. Отразено е още, че режимът за
придобиване, съхраняване и носене е ограничителен, което означава, че правото
да се придобие оръжие следва да е основано на убедителни и безспорни данни,
сочещи основателна причина за издаване на исканото разрешение. Преценено е, че
според изложените от заявителя причини – не е налице основателна причина, която
по несъмнен начин да обоснове издаването на разрешение за придобиване на
огнестрелно оръжие.
При тези фактически обстоятелства е приложено правното
основание на чл.58 ал.1 т.10 ЗОБВВПИ : „Разрешения за придобиване и/или
съхранение на взривни вещества и пиротехнически изделия, разрешения за
придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и
боеприпаси за тях не се издават на лице:: 10. което
няма основателна причина - самоотбрана, ловни цели, спортни цели, учебни цели,
културни цели, колекциониране, която по несъмнен начин обосновава издаването на
разрешение..”. Прието е, че в конкретния случай не е преодоляна забраната,
установена в закона, предвид отрицателната предпоставка по т.10 от чл.58 ал.1 ЗОБВВПИ.
3. Към страните са отправени указания по доказателствената тежест, като за жалбоподателя – на
основание чл.170 ал.2 АПК : „Когато се оспорва отказ за издаване на
административен акт, оспорващият трябва да установи, че са били налице
условията за издаването му.”.
Във вр. с твърдението в жалбата
за неправилно заявен период на заплаха – 2018г., вместо 2016г., оспорващото лице
представи Постановление за отказ за образуване на досъдебно производство от
10.08.2016г. на РП - Пловдив /л.4 и сл./. В прокурорския акт е отразено, че
тъжителят Г. и В.Л. били съседи в гр.Хисаря и поддържали добри съседски
отношения, но Л. имал навика да влиза в дома на Г. без да се обажда. По тази
причина Г. на 06.07.2016г. казал на Л. вече да не идва в дома му и че не желае
да има никакви отношения с него. Между двамата възникнала свада, като Л.
отправил обиди и псувни по отношение на Г.. Според жалбата на тъжителя, му били
отправени и заплахи, вкл. за запалване на дома му. В постановлението е
отразено, че заканите „не са били конкретизирани по съдържание от тъжителя в
снетите от него обяснения”. „Според тъжителя, след това Л. отишъл до дома си,
взел един кол и се запътил обратно към тъжителя, който стоял до входната си
врата, като през това време по улицата минавал Д.И., който казал на Л. да
хвърли кола и да се прибере” – Л. го послушал. Прокурор при РП – Пловдив
преценил, че дори да са отправени „закани” – същите не са били конкретизирани
по какъвто и да е начин от тъжителя, респект. твърдени единствено от него, то
същите не биха могли да се приемат като такива „с убийство” по см. на чл.144
ал.3 вр. с ал.1 НК, респект. за „палеж” по см. на
чл.320а вр. с чл.330 НК. При тези съображения е
отказано образуването на досъдебно производство и преписката е прекратена.
Не се твърди постановлението за отказ да е обжалвано и
отменено, поради което следва, че не е опроверган изводът на прокурора –
евентуално отправените от Л. „закани” са били формално изречени в словесен спор
при съществуващи влошени отношения между двете лица. Твърденията за
посегателство върху живота и здравето на жалбоподателя през 2016г. не са
възприети за доказани в прокурорското постановление, поради което при отсъствие
на нова или допълнителна информация в хода на съдебното производство, няма
основание за друг извод. Посоченият факт в заповедта за отказ относно липса на
жалба през 2018г. не е оспорен, а жалбата през 2016г. не е уважена, предвид
постановен отказ за образуване на досъдебно производство. Други твърдения за
заплаха върху живота и здравето на лицето не са поддържани.
По отношение местоживеенето на жалбоподателя – в края на
квартала, също не са налице конкретни факти, обосноваващи извод за
основателност на искането. Обективно – фактът може да е причина за осигуряване
надеждна защита на дома посредством различни способи, но сам по себе си не
доказва обоснована необходимост от издаване на разрешение.
4. Оспореният административен акт е фактически и правно
мотивиран, с обсъдени доводите в допълнителното пояснение на заявителя, при
извършена самостоятелна преценка от органа-издател. Констатира се спазена процедура
във вр. с подаденото заявление, в съответствие с
предвидените в АПК правила, без процесуалните права на лицето да са
ограничавани /арг. и от предписанието на чл. 83 ал. 2
от ЗОБВВПИ/.
Съгласно разпоредбата на чл. 58 ал. 1
т. 10 ЗОБВВПИ разрешения за придобиване, съхранение и/или употреба
на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, което няма
основателна причина, която по несъмнен начин обосновава издаването на
разрешение - самоотбрана, ловни цели, спортни цели, културни цели,
колекциониране. В тежест на лицето, подало искане за издаване на разрешение за
придобиване, носене и употреба на огнестрелно оръжие е да обоснове - заяви и
подкрепи с убедителни доказателства необходимостта си. Относно фактическите
основания, обосновали отказа се отбелязва, че на нормите, регламентиращи режима
на носене и употреба на огнестрелно оръжие, е придаден стриктен характер.
Законовото изискване към лицето, подало искането, е доказване необходимостта от
издаване на разрешението /както при първоначално подаване на заявление, така и
когато иска подновяване на вече издадено разрешение - Решение № 15874/2012г. ,
ВАС, Седмо О./. В тази насока са съображенията на органа - нуждата от самоохрана не е установена от Г. убедително.
4.1. Разрешение за придобиване, съхранение и/или носене
на огнестрелно оръжие и боеприпаси за него се издава по реда на чл. 76 и
следващите от ЗОБВВПИ. Съгласно чл. 83 ал. 1 ЗОБВВПИ, при постъпване на документите ГДНП на МВР, съответно РУ на МВР,
оценява пълнотата и съответствието на подадените документи с изискванията за
издаване на разрешение и извършва при необходимост проверка на място на обектите
за съхранение. При всички случаи искането следва да отговаря на общите
изискванията на чл. 58 ал. 1 ЗОБВВПИ,
като според чл. 76 ал. 3
т. 3 ЗОБВВПИ, молителят е длъжен в заявлението да посочи основателна
причина за издаване на разрешението в случаите на дарение, закупуване и замяна.
Дейностите, свързани с огнестрелно оръжие са с висока степен на обществена опасност,
поради което са разграничени целите за ползване на оръжие на служебни и
граждански - чл. 6 ал. 1,
2
и 3 ЗОБВВПИ,
вкл. лимитативно са определени и видовете граждански цели - чл. 58 ал. 1
т. 10 ЗОБВВПИ. Физическите лица могат да придобиват огнестрелно
оръжие и боеприпаси само за граждански цели - чл. 6 ал. 3,
съответно чл. 58 ал. 1
т. 10 ЗОБВВПИ. Те не могат да придобиват оръжие за служебни цели,
тъй като такива цели имат само физическите и юридически лица, регистрирани като
търговци и извършващи съответната търговска дейност или дейност, която изисква
да бъде водена по търговски начин. В тази вр. се
отбелязва, че заявлението касае граждански цели /”самоотбрана”/, които именно
са съпоставени при преценката за обоснована необходимост от издаване на
разрешително.
4.2. В съдебното производство не бяха заявени доказателствени искания от страна на жалбоподателя / напр. изслушване
на свидетел; справка от РУ Хисар - за конкретни факти, сочещи нападения спрямо Г./,
при доказателствената тежест при оспорване на отказ .
Преценката на административния орган досежно
отсъствие на конкретни данни за заплаха и опасност за здравето, живота и имуществото
на жалбоподателя не е опровергана, нито разколебана. Действително, липсва пряко
изискване против дадено лице да са регистрирани противоправни
действия или опити към такива, за да бъде прието, че е налице основателна
причина за самоотбрана, за да се счита преодоляна забраната по см. на чл.58
ал.1 т.10 ЗОБВВПИ. Независимо от това, законът изисква доказване на
“основателна причина” за самоотбрана, тъй като според цитираната норма - основателна
е причината, която по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение.
Следователно, за доказване основателност на причината за издаване на
разрешителното, е необходимо да са налице убедителни доказателства, които
изключват всякакво съмнение от необходимостта от оръжие. Същите следва да бъдат
с достатъчно силен интензитет на убеждаващо въздействие, а не само да насочват
към данни за необходимост. В обхвата на основателните причини попадат и
регистрирани против заявителя противоправни действия,
заплахи и др. от този характер. Интензитетът на проявено действие с последица
заплаха към дадено лице се проявява различно в конкретна ситуация и може да има
комплексен характер /източник на въздействие, обстановка, субективно възприятие
за характера и степента на посегателството, др./, но винаги трябва да е
конкретизирано, за да се извърши преценката за основателност. От този аспект,
заявените в допълнителното обосноваване на заявлението данни и тези в жалбата,
се определят като общи, тъй като липсва конкретна ситуация, разкриваща
несъмнено обективна необходимост от снабдяване с оръжие.
Съобразява се, че снабдяването с огнестрелно оръжие в
хипотезата на чл. 6 ал. 3 т. 1 от ЗОБВВППИ /самоотбрана/ е крайна мярка за
опазване на обществено значими и лични блага, поради което в законодателството
е установен разрешителен режим, при който за всеки конкретен случай следва да
бъде доказана по несъмнен начин нуждата от използването на тази мярка /
“доказването на необходимостта от притежаването, носенето и съхранението на
огнестрелно оръжие за някоя от изрично изброените в закона цели е задължителен
елемент от фактическия състав по разрешаване на дейност по ЗОБВВППИ; веднъж
издаденото разрешение за носене на огнестрелно оръжие не означава, че същото
автоматично ще се подновява; периодът на доказване на оправданата нужда от
носене на оръжие е към датата на заявлението” - Решение № 1471/2013г., ВАС,
Седмо О./. При подаването на заявлението, жалбоподателят е трябвало за
установи, че към този момент отговаря на изискванията, предвидени от закона за
издаване на индивидуалния административен акт. Законодателят е възложил в
тежест на заявителя да обоснове искането си, като представи съответните доказателства
в зависимост от конкретното основание, посочено от него, от които да е видно,
че действително е налице основателна причина за придобиване на огнестрелно
оръжие. Предвид установената доказателствена тежест не
е предвидено задължение за административният орган да събира служебно данни или
презюмира обстоятелства, установяващи потенциална
необходимост за заявителя.
Ведно с това, разпоредбата на чл. 58 ал. 1
т. 10 ЗОБВВПИ, въвежда доказаната обоснована необходимост като
самостоятелно основание за постановяване на отказ за издаване на благоприятен
акт, без значение дали са изпълнени останалите критерии на закона /съставът се
позовава на Решение № 16149/2012г., ВАС, Седмо О./.
В случая и в съдебното производство не бяха представени
конкретни доказателства за реална или потенциална лична заплаха. Предвид
установен разрешителен, а не регистрационен режим, следва да бъде доказана
необходимостта от носене на оръжие, като съответстваща на целта му. Несигурни
събития не е възможно да бъдат подлагани на обективна преценка и в конкретиката на фактите отказът не е издаден при неизяснени
обстоятелства, тъй като в допълнителната обосновка на заявлението и в жалбата
не е посочена конкретна информация за непосредствена настояща опасност за
живота и здравето на жалбоподателя. Като се има предвид, че разпоредбата на чл. 58 ал. 1
т. 10 ЗОБВВПИ отрича издаване на разрешения за придобиване и/или
съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях,
на лице, което няма основателна причина – в случая самоотбрана, следва извод за
законосъобразност на оспорената заповед, тъй като преценката за наличие или липса
на обстоятелства, установяващи необходимостта от притежаване на огнестрелно
оръжие е по законосъобразност на акта. При отсъствие на данни и доказателства,
които да водят до еднозначен извод за наличие на реална заплаха за живота и
здравето, както и имуществото на жалбоподателя, които да обосноват необходимост
от придобиването на късо огнестрелно оръжие за самоотбрана от страна на
жалбоподателя, следва, че преценката на административния орган е правилна.
Същата не е опровергана в хода на съдебното производство посредством
допълнителни относими факти, вкл. по см. на чл.142
ал.2 АПК.
По отношение твърденията за бъдеща дейност – охранител, е
необходимо да бъде отчитана разликата между носенето на оръжие за самоотбрана и
с цел охрана като трудова дейност. Освен, че е посочено предстоящо събитие без
определен времеви период, във втората хипотеза разрешението не се издава поради
наличие на опасност с източник битието на заявителя, а за нуждите на
изпълняваното занятие. В случая искането касае носенето на оръжие за
самоотбрана, както правилно е преценил административния орган, като във вр. със съдържанието на допълнителното обосноваване
правилно е посочил, че е забранено ползването на лично оръжие за охранителна
дейност.
В тази насока е съдебната практика по прилагане на ЗОБВВПИ -безпротиворечиво се приема, че в тежест на иницииралото
производството лице е да докаже нуждата от придобиване, съхранение и/или носене
и употреба на огнестрелно оръжие - при липса на данни за конкретни актове,
застрашаващи личната безопасност на заявителя и целостта на неговото имущество,
необходимостта от придобиване, съхранение, носене и употреба на огнестрелно
оръжие, не следва да бъде квалифицирана като доказана. Разрешителният режим
изисква установяването на категорична необходимост от носенето на оръжие към
момента на упражняване на субективно право – тоест, без да се отрича вероятната
основателност на твърдението за местоживеене, тази причина се разглежда при
съпоставка с характера на регулираните от закона отношения, поради което
основанието – самоотбрана, следва да бъде мотивирано с конкретни и убедителни
аргументи /в този см. Решения №№ 16145 / 2012г.; 16191/18г.; 15159/2018г. - ВАС, Седмо О. и др./.
Оспореният административен акт е
издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма и
фактическото основание обосновава постановеният резултат, съответстващ на целта
на ЗОБВВПИ. Жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Мотивиран с изложеното и на основание
чл.172 ал.2 АПК, съдът
Р Е
Ш И :
Отхвърля жалбата на Д.М.Г.,*** против
Заповед рег.№ 273з – 104 от 14.08.2020г. на Началник РУ Хисар при ОД МВР –
Пловдив.
Решението може да се обжалва пред Върховния Административен Съд, в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.
Административен съдия :