Определение по дело №171/2021 на Окръжен съд - Ямбол

Номер на акта: 156
Дата: 22 юни 2021 г. (в сила от 22 юни 2021 г.)
Съдия: Николай Енчев Иванов
Дело: 20212300500171
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 18 юни 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 156
гр. Ямбол , 22.06.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ в закрито заседание
на двадесет и втори юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Красимира В. Тагарева
Членове:Николай Енч. Иванов
Галина Ив. Вълчанова
Люцканова
като разгледа докладваното от Николай Енч. Иванов Въззивно частно
гражданско дело № 20212300500171 по описа за 2021 година
Производството е по чл.274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба на З.М. С.., чрез пълномощник адв. Ж.Г. К. -АК-*,
срещу Определение №260632/07.05.2021 г. постановено по гр. дело №3022/2019 г., по описа
на ЯРС, с което съдът е прекратил, производството по предявения от З.М. С.. от гр.* против
А.А.А.. иск по чл.56 СК, а именно след прекратяване брака, на страните с развод, ползването
на семейното жилище в **** да бъде предоставено на ищцата.
В жалбата се твърди, че определението е неправилно. Сочи се, от ЯРС е било указано
да се внесе сумата 600 лв.- хонорар за особен представител, за предявения иск за ползване на
семейното жилище, предявен с иска за развод. Твърди се, че неправилно съдът е приел, че за
този иск се дължи отделен хонорар различен от този, заплатен за цялото бракоразводно
дело. В случая освен по иска по чл.49 СК, съдът на осн. чл.322, ал.2, изр.2 ГПК дължал
задължително произнасяне по небрачните искове -като този за ползване на семейното
жилище, за възстановяване на предбрачното фамилно име, но в случая е неприложима
разпоредбата на чл.2, ал.5 от Наредбата при определяне на минимално дължимото
адвокатско възнаграждение по исковото производство. В случая интересът, за който ищецът
е търсил защита с исковата молба, е един, тъй като след прекратяване на брака, съдът дължи
произнасяне и за ползването на семейното жилище, т.е. единият от исковете е изцяло в
зависимост от другия. Съдът неправилно бил приел, че следва да се дължи адвокатско
възнаграждение отделно за всеки иск. Твърди се, че не следва да се дължи още един хонорар
на особения представител на ответника, и то в пълен размер, предвиден за едно
бракоразводно дело. За положената от същия работа по иска за ползване на семейното
жилище вече му бил заплатен хонорар, а на този етап на делото той не би могъл да извърши
каквито и да било други процесуални действия, още повече, че няма връзка с ответника.
Претендира се отмяна на обжалваното определение.
Съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Производството пред ЯРС е било образувано по искова молба на З.М. С.., с която
против А.А.А.. е бил предявен иск с правно основание чл.49, ал.1 СК - за прекратяване на
брака между страните с развод по вина на съпруга-ответник, ведно със субективно
съединените придружаващите го небрачни искове по чл.59, ал.2 и чл.53 СК, както и иск с
правно основание чл.127а, ал.2 СК относно пътуването на децата в чужбина.
С постановеното по спора Решение №260179/16.11.2020г., ЯРС е приел да разгледа
1
иска за развод по чл.49, ал.1 СК, като го е уважил, прекратил е брака на страните по вина на
съпруга и е постановил съпругата да носи предбрачното си фамилно име С... По останалите
въпроси - относно упражняването на родителските права по отношение на родените от брака
на страните три малолетни деца, местоживеенето им, личните контакти с бащата,
издръжката на децата и претенцията по чл.127а СК, съдът на основание чл.17 от Регламент
/ЕО/ № 2201/2003г. на Съвета е приел, че не е компетентният съд да се произнесе, тъй като
тези въпроси са субсумирани от понятието "родителска отговорност" по смисъла на
Регламента и тъй като обичайното местопребиваване на децата е в друга държава - членка,
компетентен да се произнесе е съответният съд в държавата - членка. Поради това ЯРС е
прекратил производството по делото в тази му част. Съдът е прекратил производството по
делото и в частта относно претенцията за ползването на семейното жилище на страните в
гр.*, като в тази му част съдебният акт не е бил обоснован с изложени от
първоинстанционния съд мотиви.
С определение № 260037/19.01.2021 г. постановено по възз. ч. гр. дело № 629//2020 г.
по описа на ЯОС, въззивният съд е отменил Решение №260179/16.11.2020г. на Ямболски
районен съд, постановено по гр.д.№3022/2019г. в частта, с която е прекратено
производството по делото по предявения от З.М. С.. против А.А.А.. от гр.* съединен с иска
за развод иск по чл.56 СК за предоставяне ползването на семейното жилище в гр.* и е
върнал делото на ЯРС за продължаване на съдопроизводствените действия по делото по
този иск.
След насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание от ЯРС, е
постъпила молба от особения представител на ответника по делото, с която е поискано от
съда на основание чл.2, ал.4 от Наредба № 1/2004 год. на ВАС да се определи
възнаграждение за явяването му и за защита интересите на ответника по този иск.
С разпореждане на съда от 08.04.2021 г., иска по чл.56 СК е бил оставен без
движение, като на ищцата са били дадени указания в 1-седмичен срок от съобщението да
внесе по сметка на РС Ямбол депозит в размер на 600 лв. за възнаграждение за назначения
от съда за особен представител на ответника – адвокат от АК Ямбол, както и че ако не стори
това производството по така предявения иск ще бъде прекратено. Видно от делото, за това
разпореждане ищцата е била уведомена, на 22.04.2021 г.
В дадения от съда срок указанията на съда не са били изпълнени.
С атакуваното определение, ЯРС е посочил, че до датата на неговото постановяване,
ищцата не е изпълнила указанията на съда и на основание чл.129, ал.3 ГПК производството
по делото е било прекратено.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Частната жалба е процесуално допустима - подадена е в срок, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, от лице с правен интерес от обжалването.
Преценена по същество, частната жалба е основателна:
Както бе посочено по-горе в мотивите, с първоначалната ИМ, ЯРС е бил сезиран с
иск за развод по чл.49 СК и свързани с него небрачни искове досежно местоживеенето на
децата, родени от брака, режим на личните отношения с тях, месечната издръжка,
ползването на семейното жилище и фамилното име на съпругата след развода. Доколкото от
брака е имало ненавършили пълнолетие деца, съгл. чл.322 ал.2 ГПК претенцията за
ползването на семейното жилище е задължително е следвало да се предяви с първоначалния
иск за развод, а съдът и служебно да се произнесе за предоставяне на семейното жилище
след брака.
На ответника е бил назначен особен представител по чл.47 ал.6 ГПК, за когото съдът
правилно е определил възнаграждение в размер на 600лв. на осн. чл.7 ал.1 т.2 от Наредба №
1/2004 год. на ВАС /Разпореждане №490/31.01.2020 г./. Определеното възнаграждение е
било внесено от ищцата на 12.02.2020 г.
За ЯРС, с оглед гореизложеното относно характера и начина на предявяване на
исковете по делото, е липсвало основание за оставяне на производството без движение, след
2
върщането му от ЯОС /съгл. определение №260037/19.01.2021 г. постановено по възз. ч. гр.
дело №629//2020 г. по описа на ЯОС/.
В случая неправилно първоинстанционния съд се е позовал на разпоредбата на чл.2,
ал.4 от Наредба № 1/2004 год. на ВАС, възнагражденията за процесуално представителство
се дължат за всяка инстанция, включително и при връщане на делото за ново разглеждане. В
случая не е налице връщане на делото за ново разглеждане, а връщане на делото за
продължаване на съдъпроизводствените действия и произнасяне по същество, след
незаконосъобразно прекратяване на производството по иска по чл.56 СК за предоставяне
ползването на семейното жилище в гр.*. В случая на особения представител на ответника
не се дължи ново възнаграждение, различно от първоначално определеното от съда и вече
внесено от ищцата.
С разпореждането от 08.04.2021 г., ЯРС неправилно е определил ново
възнаграждение от 600 лв., което да бъде внесено от ищцата. Макар и същото да не е било
внесено, неизпълнението на неправилно указание не може да влече след себе си
неблагоприятни последици за ищцата.
Предвид гореизложените съображения, въззивният съд счита, че обжалваното
определение, като неправилно, следва да бъде отменено и делото върнато на районния съд
за продължаване на съдопроизводствените действия по него.
Предвид изложеното, ЯОС
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение №260632/07.05.2021 г. постановено по гр. дело №3022/2019
г., по описа на ЯРС.
ВРЪЩА делото на ЯРС за продължаване на съдопроизводствените действия по иска
по чл.56 СК за предоставяне ползването на семейното жилище в гр.*.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3