Р  Е   Ш  Е  Н  И  Е

 

№___

гр. Русе, 15.07.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

        РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД… ХII граждански състав…в публично заседание на 16.06 през две хиляди и двадесета година в състав:

                                                          Председател: Десислава Великова

при секретаря Светла Георгиева и в присъствието на прокурора……………….. като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гр. д. №173 по описа на 2020 г., за да се произнесе съобрази:

 

Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК.

Ищецът „Енерго-Про Продажби” АД твърди, че ответникът М.Й.А., бил потребител на електрическа енергия. В периода от 13.12.2017 г. до 13.02.2018 г., била  доставена в имот , находящ се в с. ..., обл. Русе, ул. „...” № 19, електрическа енергия на стойност 399,69  за обект с абонатен номер № № .... Поради неплащане в срок на задължението дължала и мораторна лихва върху главницата в размер на 23,33 лева, от падежа на всяка една фактура до 04.10.2018 г. Дружеството подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, въз основа на което било образувано гр. д. № 6517/2019 г. по описа на РРС и издадена заповед за изпълнение, с която било разпоредено на ответника да заплати на ищеца сумата от 399.69 лв. – представляваща 1/3 от главница за незаплатена ел. енергия по фактури, издадени за периода от 13.12.2017 г. до 13.02.2018г. за обект с аб.№ ... и адрес: с...., ул....19, с клиентски №..., мораторна лихва в размер на 23.33лв., периода за който е изчислена мораторната лихва на всяка една от претендираните 1/3 фактури е падежа на всяка от 3 броя фактури до 04.10.2018 г., ведно със законната лихва от 30.10.2019 г. до изплащане на вземането, както и разноски по делото в размер на 25.00 лв. – заплатена държавна такса и 50.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение.. Ответникът подал възражение в срока по чл.414 от ГПК, поради което е предявен настоящия иск. Иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че същият дължи на дружеството сумата от 399.69 лв. – представляваща главница за незаплатена ел. енергия по фактури, издадени за периода от 13.12.2017 г. до 13.02.2018г. за обект с аб.№ ... и адрес: с...., ул....19, с клиентски №..., мораторна лихва в размер на 23.33лв., периода за който е изчислена мораторната лихва на всяка една от претендираните фактури до 04.10.2018 г., ведно със законната лихва от 30.10.2019 г. до изплащане на вземането. 

Ответникът М.Й.А. оспорва иска, като твърди, че направила отказ от наследство, вписан в особена книга при РРС на 18.02.2020 г.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

 По заявление на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 31.10.2019 г. по гр. д. № 6517/2019 г. по описа на РРС, с която е разпоредено на длъжника М.Й.А. да заплати на ищеца сумата от 399.69 лв. – представляваща 1/3 от главница за незаплатена ел. енергия по фактури, издадени за периода от 13.12.2017 г. до 13.02.2018г. за обект с аб.№ ... и адрес: с...., ул....19, с клиентски №..., мораторна лихва в размер на 23.33лв., периода за който е изчислена мораторната лихва на всяка една от претендираните 1/3 фактури с падежа на всяка от 3 броя фактури до 04.10.2018 г., ведно със законната лихва от 30.10.2019 г. до изплащане на вземането, както и разноски по делото в размер на 25.00 лв. – заплатена държавна такса и 50.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение.В срока по чл.414 от ГПК –длъжникът възразил писмено срещу заповедта за изпълнение и съдът дал указания на ищеца да предяви иск за установяване на вземането си, който е предмет на настоящия правен спор.

От представените  по делото документи е видно, че за периода от 13.12.2017 г. до 13.02.2018 г. ищецът начислил за обект находящ се в с. ..., обл. Русе, ул. „...” № 19, електрическа енергия на стойност 399,69 лв. за обект с абонатен номер № № ....

Не е спорно по делото, че този имот бил собственост на П.Й.В..

Съгласно Удостоверение за наследници П.Й.В., починал на 14.01.2018 г. оставила за свои наследници по закон ответницата - негова сестра и Й.Г.В. – преживяла съпруга.

От Справка на СВ при РРС по лице за периода от 01.01.1992 г. до 31.05.2019 г. за П.Й.В. е видно, че процесния имот е бил завещан на трети за производството лица.

Според приетото по делото Удостоверение на РРС от 20.02.2020 г.  в особената книга при РРС бил вписан отказът от наследство на ответницата останало след смъртта на П.Й.В., починал на 14.01.2018 г.

Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Предявен е положителен установителен иск, в производството, по който ищеца цели да установи, че ответникът му дължи парични суми за доставена ел. енергия за периода от 13.12.2017 г. до 13.02.2018 въз основа на издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. Предявеният иск е процесуално допустим, тъй като е издадена заповед за изпълнение, срещу която длъжникът е подал възражение в законоустановения срок за недължимост на сумите.

Разгледан по същество, същият се явява неоснователен.

Съдът приема, въз основа на приетите по делото доказателства, че ищцовото дружество е доставяло ел. енергия в процесния имот.

Ответницата е направила отказ от наследство останало от П.Й.В., починал на 14.01.2018 г., т.е. отказалият се от наследсво се счита, че никога не е бил наследник. В този смисъл  е нормата на чл.53 от ЗН, съгласно която частта на отреклия се или на оня, който е изгубил правото да приеме наследството, уголемява дяловете на останалите наследници.

Следва да се посочи, че  потребител на ел. енергия за битови нужди  по силата на разпоредбата на чл. 4 от ОУ на договорите за продажба на ел енергия на ищеца е физическо лице собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа на Енерго Про Мрежи АД, което ползва ел. енергия за домакинството си и е снабдявано или закупува същата от ищеца. В този смисъл задължено лице към ищеца за доставена и ползвана ел. енергия е лице, което отговоря на изистванията на закона, а именно да е собственик или ползвател. Предвид направения отказ от наследство собственик  и ползвател на имота са други  трети за производството лица,/ още повече, че процесния имот е бил завещан/, поради което съдът счита,че предявеният иск е неоснователен, тъй като ответницата няма качеството потребител.

Предвид изложеното следва да се отхвърлят предявените искове, включително и акцесораната претенции за лихви за забава.

С оглед изхода на спора ищецът следва да заплати на  ответника сумата от 300 лв.- разноски на в производството.

Мотивиран така, съдът

Р     Е       Ш       И :

ОТХВЪРЛЯ, предявените „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. Варна, район Владислав Варненчик, бул. “Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс Г срещу М.Й.А., ЕГН:********** ***, обективно съединени искове с правно основание чл.422 от ГПК за установяване съществуването на  парични задължения както следва: 399.69 лв. – представляваща главница за незаплатена ел. енергия по фактури, издадени за периода от 13.12.2017 г. до 13.02.2018г. за обект с аб.№ ... и адрес: с...., ул....19, с клиентски №..., мораторна лихва в размер на 23.33лв., периода за който е изчислена мораторната лихва на всяка една от претендираните фактури до 04.10.2018 г., ведно със законната лихва от 30.10.2019 г. до изплащане на вземането, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от 31.10.2019 г. по гр. д. № 6517/2019 г. на РРС.

ОСЪЖДА Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. Варна, район Владислав Варненчик, бул. “Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс Г да заплати на М.Й.А., ЕГН:********** *** сумата от 300 лв.- разноски за производството.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред  Русенски  окръжен  съд  в двуседмичен срок от връчване на препис от него до страните.

 

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/