Решение по дело №625/2019 на Районен съд - Сливница

Номер на акта: 260014
Дата: 17 март 2021 г. (в сила от 15 април 2021 г.)
Съдия: Ангелина Гергинова Гергинска
Дело: 20191890200625
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 18 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

Гр.Сливница 17 март 2021г.

 

В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

Сливнишки районен съд , шести състав, в открито заседание проведено на единадесети февруари през две хиляди и двадесет и първа година в състав:

 

Районен съдия :  Ангелина Гергинска

 

При участието на секретаря Паулина Велкова, като разгледа докладваното от съдията Гергинска н.а.х.д.№ 625 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното :

 

Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.

Д.Ц., гражданин на Р Сърбия, роден на ***г., чрез адв. Я.М. - САК, е подал жалба против Наказателно постановление  № 4379а-31 от 10.05.2019г., издадено от началника на ГПУ-Калотина , с което на жалбоподателя е наложено административно наказание “глоба” в размер на 2 000лв. на основание чл.48, ал.1, т.3 ЗЧРБ за нарушение по чл.34 ЗЧРБ.

С жалбата се моли съдът, да отмени обжалването наказателното постановление, поради допуснати материално и процесуалноправни нарушения. Навежда твърдения за неяснота на разпоредбата предвид изчисляването на дните престой. Твърди че е подал заявление от Агенция по заетостта на 26.03.2019г. и изчаквал отговор до 24.05.2019г. Алтернативно се моли за намаляване на размера на наложеното административно наказание. В съдебно заседание се явява, поддържа доводите си. Претендира разноски по делото в размер на заплатения адвокатски хонорар.

Въззиваемата страна не взима отношение по така внесената в жалба. В съдебно заседание редовно призована изпраща представител - юрисконсулт П. и моли съда да потвърди процесното наказателно постановление, като правилно и законосъобразно издадено. Представя АНП  и подробни писмени бележки.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и наведените доводи, провери изцяло атакуваното наказателно  постановление, като приема за установено от фактическа страна следното :

            На 25.04.2019г.на ГКПП-Калотина, около 09,30ч. за излизане от страната, се явява за гранична проверка, сръбският гражданин Д.Ц., роден на ***г. и представя паспорт №*********, изд. на 19.07.2011г. в Р Сърбия. Св.Н.К. ***, извършвайки паспортна проверка на жалбодателя, установил, че същият е пребивавал в страната ни общо 121 дни за последните 180 дни , т.е. повече от разрешените му 90 дни за последните 180 дни при условията на безвизов режимза краткосрочно пребиваване в Р България. За констатираното нарушение, му бил съставен АУАН №4379а-31 от 25.04.2019г. , в присъствието на св.Р.Т. и св.К.И., за нарушение по ч.34 ЗЧРБ, връчен на жалбодателя с отбелязано от него саморъчно в графа „възражения”, че разбира написаното и няма нужда от преводач. Въз основа на издадения акт за установяване на административно нарушение, началника на ГПУ-Калотина на 10.05.2019г., издал обжалваното наказателно постановление  №4379а-31 от 10.05.2019г. за нарушение на чл.34 от ЗЧРБ.

В съдебно заседание, св.Т. и св.И., заявяват, че при въвеждане на данните при извършване на граничен контрол, системата автоматично отчита и изчислява престоя в страната ни. А също така и че са присъствували при връчване на съставеният АУАН на жалбодателя, който разбирал български език, т.к. работил в страната ни.

Видно от представеният трудов договор е видно, че жалбодателят е работел в страната ни.

Изложената фактическа обстановка, съдът прие за безспорно установена въз основа на показанията на св.Т. и св.И., както и от приетите по делото писмени доказателства.

При така приетата за установена фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:

От приложените по делото доказателства е видно, че наказателно постановление №4379а-31 от 10.05.2019г. е връчено на жалбоподателя на 08.11.2019г., а жалбата е подадена до РС - гр.Сливница на 15.11.2019 г. / отбелязването на товарителницата на куриерската пратка/. Съдът приема, че жалбата е допустима с оглед на обстоятелството, че същата е подадена в предвидения в чл.59 от ЗАНН 7-дневен срок за обжалване на връченото наказателно постановление.

Актът за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление отговарят на изискванията на закона и съдържат всички реквизити, изискващи се от него.

При съставянето на акта за установяване на административно нарушение №4379а-31 от 25.04.2019г. не са допуснати съществени нарушения на императивни разпоредби на ЗАНН. Административнонаказателното производство срещу жалбоподателя е започнало по акт за установяване на административно нарушение, съставен от компетентно длъжностно лице от съответното учреждение, което като граничен орган осъществява функция по граничния контрол и надзор -  актът е съставен от Н.К.  в качеството му на ст.полицай при ГПУ Калотина при спазване разпоредбите на чл. 37, ал. 1 ЗАНН.

В настоящия случай нарушението е констатирано в присъствие на св.Т. и св.И. и е спазена разпоредбата на чл. 40, ал. 1 ЗАНН - актът е съставен в присъствие както на нарушителя, така и на свидетелите, присъствувал при констатиране на нарушението.

Актът за установяване на административно нарушение е съставен при спазване разпоредбата на чл. 42 ЗАНН за извършено на 25.04.2019 г. нарушение по чл. 34 от ЗЧРБ, като в него е посочен нарушителят – Д.Ц.. Актосъставителят е направил пълно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено. Изпълнявайки изискванията на чл. 42 ЗАНН, органът, издал акта за установяване на административно нарушение, е направил пълна идивидуализация на нарушението и нарушителя, обезпечавайки правото на жалбоподателя на активно участие в административнонаказателния процес.

Спорен по делото е въпросът допуснато ли е съществено нарушение на процесуалните правила при положение, че актът за установяване на административно нарушение е съставен и предявен на сръбския гражданин в отсъствието на преводач. Отговорът на този въпрос е отрицателен. В конкретния случай от събраните по делото гласни доказателства безспорно се установява, че актосъставителят е разяснил на жалбоподателя съдържанието на акта за установяване на административно нарушение на български език, който същия говорел и че същия е разбрал причината за съставянето му. Поради това е подписал акта без възражения, още повече че саморъчно е отбелязал, че няма нужда от преводач . Разпоредбата на чл.43, ал.1 от ЗАНН задължава съставителя на акта да го предяви на нарушителя да се запознае със съдържанието му и в конкретния случай това задължение е изпълнено. След като съдържанието на АУАН е разяснено на жалбоподателя, то правотомуй на защита не е нарушено и административното производство е проведено законосъобразно.

Предявените факти, за които на жалбоподателя е наложено наказаниe, съставляват административно нарушение и наказващият орган при спазване на закона е издал наказателното постановление за реализиране на административно- наказателната отговорност на жалбоподателя.

По изложените съображения съдът обосновава извод за законосъобразност на обжалваното наказателно постановление от формална страна.

При преценка на делото по същество съдът намери следното:

Жалбата е частично основателна.

Съгласно разпоредбата на чл.34 от ЗЧРБ всеки чужденец е длъжен да напусне страната до изтичане на срока за пребиваване. Неизпълнението на тази норма е скрепено със санкция, която е регламентирана в чл.48, ал.1, т.3 от ЗЧРБ – глоба от 500 до 5 000 лева за чужденец, който е останал в страната след изтичането на срока за пребиваване. В настоящия случай е безспорно установено, че жалбоподателят е имал разрешено от националните власти краткосрочно пребиваване в страната, с продължителност до 90 дни от датата на влизане в Република България. Безспорно е, че същия е влязъл на територията на страната на 29.01.2019 г. и е предприел действия за напускане на 25.04.2019 г. Съгласно чл. 4, ал.4 от Наредбата за условията и реда за издаване на визи и определяне на визовия режим, издадена на основание чл. 9е от ЗЧРБ, 90-дневният престой на всеки 6 месеца се брои, считано от датата на първото влизане в страната. С оглед на това категоричен е изводът, че същия не е напуснал страната до изтичане на срока за пребиваване, с което е нарушил нормата на чл.34 от ЗЧРБ. Констатацията, че жалбодателя е надвишил престоя си в РБългария над 90 дни не се опровергава. Ето защо съдът намира за осъществено от обективна и субективна страна състава на нарушението, визирано в чл.34 от ЗЧРБ от страна на жалбоподателя Д.Ц..

С оглед извършеното нарушение на чл.34 от ЗЧРБ, законосъобразно наказващият орган е определил санкцията по реда на чл.48, ал.1, т.3 от ЗЧРБ, която разпоредба предвижда наказание с налагане на глоба от 500 до 5000 лева за чужденец, който е останал в страната след изтичането на срока за пребиваване. Изхождайки обаче от събраните по делото доказателства съдът намира, че административнонаказващият орган не е съобразил в пълнота обстоятелствата по чл.27 от ЗАНН при определяне размера на административното наказание. С обжалваното постановление на жалбоподателя е наложена глоба в размер от 2000 лева, който съдът намира за необоснован, доколкото в НП не се сочат никакви мотиви за определяне на наложения размер наказание. Настоящата съдебна инстанция като взе в предвид, че по делото не са ангажирани доказателства за това Д.Ц. да е бил санкциониран за друго такова нарушение по ЗЧРБ, както и продължителността на превишения разрешен срок за пребиваване в Р България, / 31 дни /счита, че следва размера на наложената глоба да бъде редуциран до  500 лв., като намира, че този размер на санкцията се явява съответен на извършеното нарушение и би способствал за постигането на целите на ЗАНН.

Настоящият съдебен състав намира, че конкретният случай не попада в хипотезата на маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Процесното нарушение не разкрива признаци, които да го отличават по степен на обществена опасност от типичната в сравнение с други административни нарушения от същия вид.

    Предвид изхода на делото, жалбодателят има право на разноски по делото, а именно сумата от 300лв. за адвокатски хонорар, които следва да се възложат на възизиваемата страна.

 

Предвид гореизложеното и на основание чл.63,ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление  № 4379а-31 от 10.05.2019г., издадено от началника на ГПУ-Калотина, с което на Д.Ц., гражданин на Р Сърбия, роден на ***г. е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 2000 /две хиляди/ лева за нарушение на чл.34 от Закона за чужденците в Република България /ЗЧРБ/, на основание чл.48, ал.1, т.3 от ЗЧРБ, като НАМАЛЯВА размера на наложената глоба от 2000 /две хиляди /лева на 500 / петстотин/ лева.

ОСЪЖДА ГПУ-Калотина да заплати на Д.Ц., гражданин на Р Сърбия, роден на ***г. сумата от 300,00лв., представляваща разноски по производството.

Решението подлежи на обжалване и протест в 14 дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд- София област .

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: