РЕШЕНИЕ №46

гр.Кюстендил, 26.03.2020г.

В     ИМЕТО     Н А     НАРОДА

 

КЮСТЕНДИЛСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, в открито съдебно заседание на дванадесети март  две хиляди и двадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:   РОСИЦА САВОВА

          ЧЛЕНОВЕ:  ТАТЯНА К.

                                КАЛИН ВАСИЛЕВ

 

при участие на секретаря Вергиния Бараклийска, като разгледа докладваното от съдия Савова в.гр.дело №70 по описа на КнОС за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

 

            К.Р.К., ЕГН **********, с адрес: гр. П., кв. „***“ №***, действащ чрез пълномощника адв. Д.М.,***, офис 6а, обжалва решение №759 от 11.12.2019 г. на Районен съд – Дупница, постановено по гр.д.№2442 по описа за 2019 г. на същия съд.

С оспорвания първоинстанционен съдебен акт ДнРС е задължил К.Р.К., ЕГН **********, адрес: гр. П., кв. „***“ № ***, на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо М.Г.К., ЕГН **********, с адрес: ***; забранил е на същия на основание чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЗДН да се доближава до молителката, обитаваното от нея жилище и местата за социални контакти и отдих на по–малко от 20 метра за срок от 12 месеца, както и е  предупредил  ответника по молбата на основание чл. 16, ал. 2 ЗЗДН, че при неизпълнение на заповедта на съда, полицейският орган, констатирал нарушението, задържа нарушителя и уведомява незабавно органите на прокуратурата по реда на чл. 21, ал. 3 ЗЗДН.  К.Р.К., ЕГН **********, адрес: гр. П., кв. „***“ № ***, е осъден да внесе по сметка на РС – Дупница сумата в размер на 200 лева, представляваща глоба на основание чл. 5, ал. 4 ЗЗДН, както и да заплати по сметка на ДнРС държавна такса в размер на 25 лева, а на молителката -  сторените от същата разноски в производството, възлизащи на сумата от 450 лева.

            Оспорваният първоинстанционен съдебен акт се приема за неправилен, поради неговата незаконосъобразност. Иска се отмяната му и отхвърляне на молбата по ЗЗДН. Претендират се разноски.

 Въззивникът твърди, че за да уважи молбата по ЗЗДН, съдът е обосновал своето решение единствено на декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН. Изтъква, че при събрани в процеса и други доказателства, декларацията трябва да се цени във връзка с тях. Сочи, че в настоящият случай районният съд не е сторил това. Въззивникът оспорва наличие на достоверна дата на процесната декларация, като твърди, че допуснатата техническа грешка в изписването на датата не може да бъде отстранена след доклада по делото, с оглед на което същата не се приема за годно доказателствено средство.

Сочи несъответствие между изводите на съда относно загубата на съзнание на молителката в резултат на осъщественото над същата физическо насилие и удостовереното в представената по делото епикриза. Приема, че епикризата оборва описаната от молителката фактическа обстановка.

Въззивникът оспорва да е извършил акт на насилие над молителката, който довод подкрепя с показанията на разпитаната по делото свид. З.. От същите ставало ясно, че на процесната дата и време ответникът е бил със свидетелката в гр. К. и впоследствие в гр. П.. В тази връзка се оспорва изводът на районния съд за некредитиране показанията на тази свидетелка. Въззивникът излага обстойни доводи защо съдът е следвало да кредитира показанията на св. З., респ. да не кредитира показанията на св. М. и С.

 Сочи се, че молителката, с оглед възложената й доказателствена тежест, не е направила доказателствено искане за прилагане към делото на разпечатка от регистрираните разговори към тел. 112, което обстоятелство оборвало нейната теза за осъществено физическо насилия спрямо нея.

 Обобщава се, че молителката не е успяла да докаже основателността на молбата си по ЗЗДН и авторството на деянието от страна на ответника.

 С въззивната жалба не се сочат доказателства и не се правят доказателствени искания.

В  срока  по чл. 263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна, като по същество в откритото съдебно заседание жалбата е оспорена от въззиваемата страна, считайки решението на РС-Дупница, предмет на настоящата въззивна проверка, за законосъобразно и правилно.Претендира разноски.

Кюстендилският окръжен съд намира, че въззивната жалба е допустима, доколкото същата е подадена в срок и от надлежна страна.

            Окръжният съд,след самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства,както и на доводите и възраженията на страните при условията на чл.235 ГПК, счита жалбата за неоснователна при следната фактическа обстановка:

Установено е, че страните по делото  са съпрузи.От събраните в първоинстанционното производство гласни доказателства се установява, че същите са във влошени личностни отношения, като за настоящото производство са ирелевантни причините , които са породили тези отношения.

Молителката е депозирала подписана от нея декларация по чл.9,ал.3 от ЗЗД, в която описва извършен спрямо нея от ответника по молбата  акт на домашно насилие на дата 11.11.2019г., в с. П. в къщата на нейните родители- а именно:около 08, 00ч на тази дата ответникът й се обадил и заявил: „До пет минути те приключвам“, тя веднага позвънила на тел. 112 и съобщила за случая, от където й отговорили, че след като не е при нея, не могат да изпратят патрул. В момента, в който затворила телефона, стъклото на терасата се счупило, той влязъл и започнал да я бие, като й нанасял многобройни удари с юмруци по главата и тялото. Тя се свлякла  на земята и отново набрала 112, като се опитала да каже, че той вече я бие, но К.К. взел телефона й и продължил да я засипва с ритници и юмручни удари. Била настанена в Хирургично отделение на МБАЛ „Св.***“ ООД гр. Дупница, от където я изписали на 13.11.2019г.

Отдолу под декларацията е поставена дата 31.05.2018г., за което пред първоинстанционния съд е направено изявление от пълномощника на тази страна адв.И.А., че се касае за техническа грешка при съставянето, но в самата декларация е описан подробно случаят и как доверителката му го е възприела.

            От показанията на свидетеля С.С.се установява, че на 11.11.2019г.му се обадили от полицията в гр.Бобов дол, като му съобщили, че молителката е при тях и го чака да дойде да я вземе.При отиването си видял, че е „подута и посинена по лицевата част“, „уплашена и неадекватна“.М. му казала, че е пребита от мъжа си и е изпаднала в безсъзнание , след което е потърсила помощ при кметицата на с.Паничарево и с такси е отишла до гр.Бобов дол.Свидетелят я откарал в гр.Дупница първо при психиатър д-р П., който казал, че е по-добре тя да постъпил в болницата в хирургично отделение. След това свидетелят я оставил в болницата, където й правили скенер и му се наложило  да отиде до къщата в с.П. да й вземе някои вещи- пижама и др., като  при отиването си същият видял, че стъклото на терасата е счупено.

           От приетата по делото Епикриза с ИЗ № 6501 на МБАЛ „Св. Иван Рилски” ООД, гр. Дупница се установява, че на 11.11.2019г. молителката е постъпила в Хирургично отделение на МБАЛ „***” ООД, гр. Д.със снета анамнеза: след нанесен побой на 11.11.2019г. около 08, 30 часа била с гадене и повръщане, без загуба на съзнание, диагноза при изписването на 13.11.2019г.: контузио капитис. комоцио  цербри; статус при приемането: крайници: горни - лек оток на десен лакът, долни: б.о.; ст. локалис: на двете зигоматични области има одрасквания и оток, като този на лявата е по-голям, има оформени орбитални хематоми двустранно, оток на лява буза и оток на носа. 

            Свидетелката В.З. посочва в показанията си, че на 11.11.2019г.имали уговорка с въззивника да дойде да я вземе от гр.К.и да отидат в гр.П., където колата на свидетелката била на ремонт.Срещата им станала след 8ч, според свидетелката, след като е откарала децата си на училище- с примерно посочване  8,15-8,20ч-на площада в гр.К., пили кафе и тръгнали към 9ч за гр.П. където пристигнали към 10ч и въззивникът я оставил.

            Останалите гласни доказателства визират предишни случаи и взаимоотношения между страните, поради което съдът ги намира за ирелевантни.

Предвид изложеното, от правна страна въззивният съд намира следното:

                        С оглед специфичния характер на отношенията, чиято защита се търси по ЗЗДН, е предоставен улеснен ред за търсещия защита молител срещу домашно насилие, като представи декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН , на която е придадено доказателствено значение доколкото в нея се съдържа конкретно и ясно описание, като посочване на датата, мястото, времето, съответно и конкретните действия, с които е извършено действието на насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН. Разумът на закона е заповедта за защита да се основава само на декларацията, когато поради особеностите на случая не могат да се ангажират никакви други доказателства за насилието - то е извършено в място, където други лица не са присъствали и т.н.

Съгласно чл. 10 ЗЗДН, молбата или искането за защита се подава в срок от един месец от извършването на акта на домашно насилие, който е спазен- предвид изложеното, че актът на домашно насилие е осъществен на 11.11.2019г., а молбата е постъпила в РС – Дупница на 18.11.2019г .Законът изисква самият акт за твърдяното домашно насилие да е в месечния срок от подаване на молбата, по която се образува производството, т.е.не се визира момента на създаване на самата декларация, а освен това е налице и изрично изявление за допускане на техническа грешка при съставяне на декларацията от тази страна чрез нейния пълномощник.

 

            В настоящото производство доказателствената тежест е на ответника при направеното оспорване, че не е извършил акт на домашно насилие-той следва да проведе успешно насрещно доказване, което да доведе до оборване на изложеното в декларацията и разколебаване относно нейната доказателствена сила, като при надлежни други доказателства същите също следва да бъдат оборени, за да приеме съдът, че не се е реализирал съответният акт.

 В тази насока ответникът ( въззивник в това производство) не е провел такова насрещно доказване, поради което и за настоящия състав не възниква задължение да приеме, че актът на насилие не е бил реализиран. Въззивният съд намира, че от същия не са ангажирани пред първата и настоящата съдебна инстанция съответни по обем и интензитет допустими, относими и необходими към спора доказателства, които да доведат до вътрешно убеждение на съда за нереализируемост на процесния акт. В този смисъл неоснователни се явяват наведените във въззивната жалба доводи за неправилна интерпретация и кредитиране на свидетелските показания и др.доказателства  от страна на първостепенния съд.

При горните данни районният съд правилно е преценил, че декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН е годно доказателствено средство, съгласно разпоредбата на чл.13, ал.2, т.3 от ЗЗДН – същата съдържа описание на конкретните действия, които се твърди, че са извършени от ответника, индивидуализирани по време, място и начин на извършването им, а тези обстоятелства се потвърждават от ангажираните от тази страна и други доказателства – посочените показания на свид.С. който макар да не е бил очевидец, е възприел непосредствено състоянието на молителката след побоя и нейните обяснения, като е транспортирал същата до лечебното заведение и е посетил мястото, където е било извършено това насилие, а в представената епикриза също са налице данни за постъпване на молителката за болнично лечение на посочената дата и понесените от нея телесни увреждания, които могат да се възприемат като отговарящи на описания механизъм.Загубата на съзнание, описана в молбата, но не и в декларацията, е възприето от самата молителка състояние, предвид своята замаяност и дезориентация, за които сочи в показанията си и свид.С. като медицинските критерии се различават с оглед спецификите и степените на това състояние.

При този анализ следва да се приеме, че на визираната дата е осъществено физическо съприкосновение по указания в молбата начин, при което молителката е понесла телесни увреждания.

Показанията на свид. З. за пребиваването на ответника К.  на друго място са категорични за интервала 9-10ч /времето на съвместното им пътуване/, но не са достатъчни, за да се приеме, че е опровергана доказателствената стойност на декларацията – визираща като начален час на пребиваването на К. в с.П.- 8ч , без да се поддържа голяма продължителност, за разлика от интензитета,  на самия факт на физическо насилие , и предвид обстоятелството, че К. се е придвижвал с лек автомобил / с който е откарал до гр.П. свид.З./, при положение, че посоченото населено място/с.П./  се намира в област Кюстендил на приблизително разстояние 30км от областния център , т.е. не е на такова разстояние, което да не може да бъде преодоляно в рамките на  до  20 -30 мин.

          Доколкото е налице претърпяно от молителката насилие по смисъла на чл.2, ал.1 от ЗЗДН, извършено от ответника , съдът счита, че следва да бъдат определени адекватни мерки за защита, каквито се явяват постановените .

Решението на ДнРС е изцяло съобразено с тежестта на случая и характеристиките на участниците в него и не се налага изменяването му.Заповедта за защита подлежи на незабавно изпълнение и обжалването не спира изпълнението й, според чл. 17, ал. 3 и чл. 20 от ЗЗДН.

С оглед неоснователността на жалбата , на въззиваемата се следват направените в това производство разноски, а именно-заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.

Воден от гореизложеното,Кюстендилският окръжен съд

Р   Е   Ш   И:

ПОТВЪРЖДАВА решение №759 от 11.12.2019г. по гр.дело №2442/ 2019г. на РС – Дупница.

ОСЪЖДА К.Р.К., ЕГН **********, адрес: гр. П. кв. „***“ № ***, да заплати на М.Г.К., ЕГН **********, с адрес: ***, разноски  в размер на 400 лв. (четиристотин лева) за настоящата инстанция.

Настоящото решение на ОС – Кюстендил  е окончателно  съгласно чл.17 ал.6 ЗЗДН.

 

                                                                 Председател                      

 

                                                                        Членове:1.   

                   

                                                                                        2.