Определение по дело №88/2021 на Окръжен съд - Силистра

Номер на акта: 47
Дата: 7 юни 2021 г. (в сила от 7 юни 2021 г.)
Съдия: Анелия Димитрова Великова
Дело: 20213400600088
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 16 април 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 47
гр. гр.Силистра , 04.06.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в закрито заседание на четвърти юни, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Анелия Д. Великова
Членове:Ана Аврамова

Огнян К. Маладжиков
като разгледа докладваното от Анелия Д. Великова Въззивно частно
наказателно дело № 20213400600088 по описа за 2021 година

за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 243, ал.7 от НПК.
С определение № 39 от 26.02.2021 г. по ЧНД № 102/21 г. СРС е отменил
постановление на РП Силистра за прекратяване на наказателното производство по ДП
№1886 ЗМ-596/18 г. по описа на РУ Силистра за престъпление по чл. 206, ал.2, пр. второ,
във вр. с ал.1 от НК
Въззивното производство е образувано по протест на В. Маринова - прокурор
в РП Силистра, в който се твърди неправилност на проверявания съдебен акт. Излагат се
мотиви , че липсват доказателства от страна на св. Паскалева и нейният брат да е извършено
престъпление по чл. 206, ал.2 от НК или по чл. 209 от НК. В действителност на тези
възражения, облечи във форма на Постановление за спиране на наказателно производство
срещу неизвестен извършител от 27.12.2018 г., веднъж вече са отхвърляни по реда на чл.
244, ал.5 от НПК и то доста подробно в Определение № 8/ 17.01.2019 г. ,постановено по
ЧНД № 13/19 г. по описа на Районен съд гр. Силистра.
Извършвайки проверка на първоинстанционния съдебен акт, настоящата
инстанция намира протеста за неоснователен.
Било е прието за установено следното: че на 14.11.2012г; св.Паскалева
сключила с ТД - Заложна къща, Договор № 3229 за паричен заем в размер на 2500 лева с
предоставяне в залог на собствения си л.а. „Киа Карнивал“ с per. № В5805 РН. На
посочената дата свидетелката била придружена от брат си св. Паруш Паскалев. Документите
по оформяне на дълга били фактически изготвени от св.Таня Кънева - служител в Заложната
1
къща.
След 14.11.2012г. св. Паскалева получила в заем още 1200 лева на части - на
16.11.2012г, - 500 лева, на 21.11.2012г. - 500 лева и на 22.02.201 Зг. - 200 лева, които били
отразени към същия договор поради съгласието на заемодателя предоставената като залог
вещ да обезпечи и тази допълнителна сума. Така дългът на св.Паскалева към ТД възлизал
на 3700 лева, с уговорен между страните падеж 13.12.2012г., като лицето удостоверило с
подписа си, че е получило визираните суми.
Автомобилът, с предоставените от собственичката ключовете и документите
за него, останал в държане на залогодателя, който го оставил на обособен за съхранение
паркинг. Св.Паскалева дала на св.Йорданов, като физическо лице, пълномощно по силата,
на което на Йорданов се предоставяло правото да управлява МПС-то в страната и в
чужбина, да представлява собственика пред всички държавни институции, да получава суми
по застраховки, да продаде л.а.а на когото намери за добре, вкл. и на себе си, да
преупълномощава трети лица с правата по даденото пълномощно, за което е било отразено,
че влиза в сила на 22.12.2012г.
През месец септември 2013г. св.Паскалева, придружена отново от брат си
св.Паруш Паскалев, отишли в Заложната къща и поискали автомобила да им бъде даден, за
да премине технически преглед, тъй като собственичката щяла да пътува някъде. Жената
нямала придобита правоспособност като водач на МПС и процесният автомобил бил
ползван и управляван от брат Паскалев. Св.Йорданов предоставил МПС-то заедно с
документите, като направил копие само на големия талон. При предаването на колата
присъствали св.Кънева и св.Петков, работещ към търговеца.
След като взели колата св.Паскалев и св.Паскалева преустановили връзката
със св.Йорданов, който започнал да ги търси, за да събере вземането на Заложната къща.
Св.Паскалева казвала, че колата е в сервиз и се ремонтира, че е извън страната, че ще бъде
докарана на кредитора, като впоследствие телефонният и номер вече не отговарял при
повикванията. Поради това св.Йорданов, придружен от св.Кънева, отишъл в гр.Дългопол,
обл.Варна и лично се срещнал със св.Паскалева. Тя заявила, че автомобилът е в сервиз в
гр.Горна Оряховица. Отишли до там, но колата не била намерена. Св.Йорданов казал, че
иска автомобила да бъде докаран в гр.Стара Загора.
След вземането на автомобила от Заложната къща св.Паскалев го управлявал
постоянно, като решил да го продаде за вторични суровини. По негови твърдения при
пътуване в област Силистра „продал“ колата на непознати за него лица срещу сумата 400-
500 лева, без да се оформят документи за това. Уведомил сестра си, че се е разпоредил с
автомобила. За това обстоятелство уведомил и св.Йорданов, който пък му заявил, че иска
връщане на дадените в заем пари.
След започване на действията по проверка на случая по повод подадената от
св.Йорданов жалба в началото на месец август 2016г., на 10.08.2016г. св.Паскалев платил
2
сумата 500 лева по задължението за заем, обезпечено с л.а. “Киа Карнивал“ с per. № В5805
РН, за което била съставена разписка, подписана от представителя на залогодателя и на
посочения свидетел. На 21.08.2017г. св.Паскалев отново отишъл в Заложната къща, където
пред св.Йорданов провел телефонен разговор със сестра си св.Паскалева, че ще изплатят
останалата дължима сума.
Във връзка с гореизложеното, упорито се твърди, че св. Йорданов не се е
възползвал от възможностите, дадени му в чл. 22 и чл. 23 от Наредбата за дейността на
заложните къщи. Напротив съвсем „съзнателно и доброволно“ върнал заложената вещ, което
според прокурора означавало цялата предоставена в заем сума да е върната към датата на
падежа по договора – декември 20121 г. , ако и за това да няма надлежно оформени
документи. Извод , който е необоснован и не почива на логически анализ с наличните по
делото доказателства. Приема се за безрезервно твърдението на св.Паскалева и св. Паскалев,
че през януари и лятото на 2013 г. колата е била засечена да се движи с превишена скорост
по пътната мрежа на страна, което отново било в полза на извода, за липса на задължения
към заложната къща и отпаднала необходимост от залог. Тези изводи сами по себе си са
взаимно изключващи се. Ако се приеме, че към датата на падежа, автомобилът е бил върнат
на неговия собственик, поради погасени задължения, защо се вменява във вина
„бездействието“ на св. Йорданов по реда на чл. 22 и чл. 23 от сочената Наредба. В
действителност той не е имал физическата и практическа възможност да спази законовите
срокове по тия нормативни текстове, ако все пак има неизпълнение по договора.От друга
страна се приема безрезервно, че на собственика на колата са наложени административни
наказания „глоба“ за допуснати нарушения на ЗДвП и ППЗДвП, без да е съобразено, че св.
Йорданов е разполагал с пълномощно да управлява колата и не е изключено именно той да е
виновен в извършване на тия нарушения. Нещо повече не е направена проверка наложените
глоби дали са платени, ако „да“ към кой момент и от кого.
Друг е въпросът, че така направените изводи от страна на прокурора, освен
нелогични, са и неотносими към изпълнителното деяние по чл. 206 от НК и то не защото е
налице гражданско правен спор, а защото св. Паскалева не е опазила собствената си вещ, за
която е знаела да е обременена със залог, като по този начин не е запазила правата на
заложния кредитор. Всички обстоятелства, по залагането на автомобила, дължимите суми,
вземането на автомобила от заложната къща и невръщането му, въпреки неуредените
отношения между двете страни, са били известни и на св. Паскалев, който с лека ръка
„продал“ автомобила на лица от ромски произход и то къде – на разстояние от 350-400 км от
местоживеенето им, в момент на преговори за сключване на търговска сделка. Версия, която
с течението на години се е променяла и в нито един момент не е проверявана. Паскалев
твърди, че през 2014 г е имал лична среща с управителя на бившата „Хартиена фабрика“
/кога е била заличена от ТР тази фабрика и с какви финансови възможности е разполагал
св. Паскалев за сключване на такава сделка /– Давидков. Прибирайки се към Стара Загора
колата прегряла и блокирала. Била „продадена“ на неизвестни лица за около 400-500лв.
Житейски нелогично е лица от ромски произход, движещи се в каруца, да разполагат с
3
подобна сума „под ръка“ и да сключат такава сделка на пътя и на мига, почти извън гр.
Алфатар. Абсолютно несъстоятелно е твърдението, че автомобилът е предаден на тия лица
без да бъдат свалени регистрационните табели, поради изнервеност. Странно как този
толкова „нервен“ свидетел се е прибрал до Стара Загора, с какъв транспорт и как
неизвестните лица са придвижили един блокиран автомобил.
Неизяснен е въпросът и с „издирването“ на л.а. „Киа Карнивал“ с рег.№ В
5805. Липсват доказателства, чия я е собствеността към настоящия момент. Липсва проверка
за наложени и платени глоби. Липсва проверка за годишни прегледи от датата на залагане
колата до настоящия момент, липсва проверка за платени или не суми по ЗМДТ.
Не е проверена версията на св. Паскалев, че есента на 2012г. е бил задържан в
Полицията в Ст. Загора и е пролежал в следствения арест цели 35 дни. Липсва проверка,
дали през процесния период свидетелите Паскалеви са разполагали с доходи надвишаващи
сумата от 3700лв, с които да върнат взетия от заложната къща заем в срок от приблизително
един месец, та да им останат и средства, с които да преживеят до следващо законово
получаване на заплата или други суми.
Всичко гореизложено, ведно с мотивите на Първоинстанционния съд,
извършил ревизия на Постановлението за прекратяване, а така също и с тия, посочени в
Определение № 8/17.01.2019 г. по ЧНД № 13/19г. по описа на Районен съд гр. Силистра,
постановено по реда на чл. 244, ал.5 от НК, водят до извод за повърхностно разследване. В
тази връзка законосъобразността и необосноваността на прокурорския акт са налични.
При тази фактическа обстановка и с наличния доказателствен материал
правните изводи на РП Силистра, за липса на престъпен състав са неотносими към фактите.
Изпълнителното деяние на престъплението по чл. 206, ал.2, пр. второ от НК
се изразява в осъществяване на разпоредителни действия по отношение на собствено
заложено имущество, без да бъдат запазени правата на заложния кредитор. Няма спор, че
собственик на заложените вещи може да се разпорежда с тях, но само и единствено при
спазване на определени условия – след изричното съгласие на кредитора, а такова по делото
липсва. Именно тази липса на съгласие обуславя неправомерността на извършеното
разпореждане.Отделно без достатъчен коментар е заявено, че липсва съставомерност и по
чл. 209 от НК. Данните по делото говорят за друго. Автомобилът е предаден на собственика
без да са изплатени задължения с уговорката да бъде върнат след като се извърши годишен
преглед на същия. Междувременно св. Паскалева предоставя своята вещ на брат си, без да
проявява никакъв интерес към нея. След като научава, че л.а. е „продаден“, при всеки
разговор и всяка среща със св. Йорданов, Паскалева е представяла различни обяснения защо
вещта не се връща, като целенасочено истината е била скривана. Взетите в заем пари,
залагането на автомобила, получаването му от заложната къща е ставало със знание и
участието на св. Паскалев. Не е обсъден въпросът дали не са налице предпоставките на чл.
20 от НК.
4
Ако след поредното връщане на делото за допълнително разследване, за което
са дадени указания и от СсРС , се извърши подробен анализ на доказателствения материал
и през призмата на състоятелни логически разсъждения , би могло да се достигне и до друг
правен извод, различен от тоя на наблюдаващия делото прокурор не само до съставомерност
на конкретни деяния, квалифицирани по различни текстове от НК, но и до наличие на
предпоставки по чл. 36 от НПК.
Въз основа на гореизложеното въззивната инстанция счита, че определението
на първоинстанционния съд е обосновано и законосъобразно, поради което и на осн. чл.
243, ал.7 от НПК Силистренски окръжен съд




ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 39 от 26.02.2021 г. , постановено по ЧНД №
102/21 г. по описа на СРС, с което е отменено постановление на РП Силистра от 02.10.2020
г. за прекратяване на наказателното производство по ДП №1886 ЗМ-596/18 г. по описа на
РУ Силистра за престъпление по чл. 206, ал.2, пр. второ, във вр. с ал.1 от НК

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5