№ 1396
гр. Варна , 13.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на
четиринадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Наталия П. Неделчева
Членове:Ирена Н. Петкова
мл.с. Лазар К. Василев
при участието на секретаря Галина Г. Славова
като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно гражданско дело
№ 20213100501488 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 294 от ГПК.
Образувано е въз основа на Решение № 129/02.06.2021 г., постановено по касационно
гражданско дело № 3158 по описа за 2020г. на ВКС, III ГО, с което е обезсилено въззивно
решение №825/25.06.2020г. по в. гр. д. № 47/2020г. по описа на ОС-Варна, ГО и делото е
върнато за ново разглеждане на друг състав от въззивния съд.
Производството е било образувано по въззивната жалба на "Енерго-Про Продажби"
АД ЕИК103533691, със седалище и адрес на управление гр. Варна, р-н "Вл. Варненчик",
Варна тауърс Г, бул. "Вл. Варненчик" № 258 против решение № 4813/11.11.2019 г.,
постановено по гр. д. № 7722/19 г. по описа на Районен съд – Варна, 42-ри с-в, с което е
прието за установено между страните, че Б. Д. П., ЕГН **********, не дължи на ответното
дружество„Енерго - Про Продажби“ АД, ЕИК *********, сумата от 5 407,58 лева по
фактура № ********** /14.05.2019 г., представляваща начислена сума по корекционна
процедура за периода от 30.03.2017 год. до 29.03.2018 г. за обект находящ се в ***,с
клиентски номер ********** и абонатен номер **********, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
В хода на производството- след депозирането на отговор и получаването на препис от
разпоредително заседание, Б.П. е починал. Неговите наследници Д. Б. П. и ЕЛМ. Б. П.-К. са
били конституирани едва след постановяване на съдебното решение. Същите не са
участвали във въззивното производство, въпреки че е следвало да заместят праводателя си,
поради което и постановеното решение по отношение на праводателя Б. Д. П. е било
обезсилено. Жалбата е основана на оплаквания за неправилност и необоснованост на
решението, като постановено при съществено нарушение на процесуалните правила. Налице
е правно основание за възникване на вземането на дружеството доставчик, а именно – цена
на доставено и потребено в обекта количество електроенергия, дължима на основание член
1
50 от ПИКЕЕ във връзка с член 200, алинея 1 от ЗЗД. Абонатът дължи заплащане на
потребеното количество електроенергия, различно от отчетеното на основание договорното
правоотношение между страните. Вземането на „Енерго-про продажби“ АД - Варна е за
реално доставена и потребена електрическа енергия, количеството на която е било отчетено
от СТИ, но при месечното отчитане на показанията на електромера не е било фактурирано.
Моли в тази връзка да се отмени обжалваното решение и вместо него бъде постановено
друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен като неоснователен.
В отговора на жалбата от насрещната страна Б. Д. П., заместен по реда на чл. 227 ГПК
от въззиваемите Д. Б. П. и ЕЛМ. Б. П., се излагат доводи за нейната неоснователност, като
се иска потвърждаване на атакуваното решение като правилно и законосъобразно.
По предмета на така предявения иск с правно основание чл.124 ГПК се излагат
следните твърдения от страните:
В исковата молба се излага, че ищецът Б.П. и ответникът са в договорни отношения за
продажба на електроенергия, тоест ищецът има качество на потребител по клиентски номер
**********. През м.май 2018 г. ищецът получил писмо с изх.№
52655_КП1901001_1/10.05.2019г. от дружество „ЕРП Север“ /„Електроразпределение
Север“ АД/, с което бил уведомен, че на 29.03.2018 г. служители на същото дружество
извършили проверка на точността на измерване на обслужващата ищеца измервателна
система и на свързващите я ел.инсталации, като за извършената проверка съставили
констативен протокол № 1901001. Впоследствие с писмо от 14.5.2019 г. ищецът е бил
уведомен, че ответното дружество изчислило и коригирало сметката му за ел.енергия
съгласно приложена Справка за корекция при неизмерване, неправилно и/или неточно
измерване на ел.енергия. Издадена е и фактура от 14.05.2019г., с която е начислена
стойността на ел.енергия за периода от 30.3.2017 год. до 29.03.2018 г. в размер на 5 407,58
лв.
Ищецът оспорва дължимостта на това задължение, като счита, че лично той или
упълномощен от него представител не бил подписвал протокола от 29.3.2018 г. за
техническа проверка на СТИ, като на това основание оспорва констатациите в Констативния
протокол. Ищецът счита,че за ответното дружество не съществувало правно основание за
съставяне на КП, поради отменената към датата на проверката разпоредба на чл. 47 ПИКЕЕ
– отменена по реда на съдебния контрол с Решение № 1500 по адм.дело № 2385/2016 на
ВАК , петчленен състав. Посочва и че начисленото количество ел.енергия не му било
доставено, нито е потребено за посочения период. Изводите си за недължимост на сумата
ищецът е мотивирал, цитирайки постановените Решения на ВАС, с които са отменени
отделни разпоредби ПИКЕЕ от 2013 г. и ОУ на Енерго Про ПРОДАЖБИ АД . Сочи се, че
след отмяната на цитираното Решение на ДКЕВР /вече КЕВР/, до одобряване и влизане в
сила на нови ОУ ответното дружество следвало да прилага в отношенията си с
потребителите на ел.енергия и негови клиенти ОУ, одобрени от ДКЕВР с Решение ОУ -
061/7.11.2007 г. От друга страна, с редица Решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290
ГПК, били обявени за нищожни разпоредбите на чл.38 от ОУ на ответника –
регламентиращи възможността за едностранна корекция на сметка, като неравноправни
клаузи по см. на чл.143 и чл.146 от ЗЗП. В контекста на изложеното, ищецът обобщава, че
към момента на проверката на електромера, обслужващ обекта на потребеление на
ел.енергия, са били отменени нормите на ПИКЕЕ /чл. 48, чл. 49, чл. 50 и чл. 51/, за да изведе
извода от правна страна, че за ответното дружество не е съществувало правно основание за
2
извършване на така наречената корекционна процедура. Допълнително ищецът твърди, че
КП на БИМ не съдържал констатации за установена механична повреда, деформация или
неизправност на СТИ, схемата на свързване на СТИ или измерване на електромера което
обосновавало извод,че не била налице грешка при отчитане на ел.енергията от техническото
средство. На второ място в същия последен раздел от исковата си молба ищецът е обърнал
внимание на съда,че КП на БИМ е съставен не в срока,който не може да бъде по-дълъг от 2
месеца, а повече от 13 месеца след проверката – т.е. било налице нарушение на разпоредбата
на чл. 675 а, ал. 4 от Наредбата за средствата за измерване които подлежат на метрологичен
контрол.
В срока по член 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който искът се оспорва
като неоснователен. Посочва, че процесната сума в случая представлява цена на количество
пренесена електроенергия на основание член 50 от ПИКЕЕ. Твърди, че корекционната
процедура е извършена на база извършена проверка досежно изправността на електромера и
измервателната система и изготвен констативен протокол. Оспорва твърденията
корекционната процедура да е лишена от основание и сочи, че такова е именно договорната
обвързаност между страните, ЗЕ и ПИКЕЕ. Твърди, че в случая при извършване на
корекцията е спазена процедурата на ПИКЕЕ. В този смисъл излага, че на посочената дата е
извършена проверка на изправността на СТИ, за която е съставен КП. Въз основа на
протокола е съставено становище за начисление на доставеното количество електроенергия,
с която е определено допълнително количество електрическа енергия при спазване
съответната методика за изчисление, което впоследствие е остойностено с издадената
фактура.
ВОС като съобрази становищата на страните и събраните по делото
доказателства намира за установено от фактическа страна следното:
Няма спор между страните, че ищецът е потребител на електроенергия по силата на
договорни отношения с ответника, както и че имотът, в който е монтиран процесният
електромер, е присъединен към електропреносната мрежа.
От представения по делото Констативен протокол № 1901001/29.03.2018 год., съставен
от служители на „ Електроразпределение Север „ АД се установява, че проверяваният
електромер с фабричен № 1115 0315 0078 9836, на обект с клиентски номер **********, е
бил подменен с нов такъв. Посочени са разчетените показания по 4 тарифи. Проверката е
извършена в присъствието на двама служители, един представител на Б.П.- Е.П.-
въззиваемата в настоящото производство, както и един свидетел. СТИ е изпратено за
проверка в БИМ в безшевна торба.
Заявлението за проверка до БИМ е изпратено на 04.04.2018г. Проверката в БИМ Русе и
извършена на 03.05.2019г.
Видно от Констативния протокол от метрологичната експертиза на средство за
измерване №765/03.05.2019г. на БИМ, ГД МИУ, РО Русе, се установява, че е осъществена
външна намеса в софтуера на електромера / в тарифната схема/ ; наличие на пременила
енергия по тарифа 1.8.3 от 30 566 Kwh, която не е била визуализирана на дисплея ,като
действително потребената ел.енергия се разпределяла и върху невизуализираната тарифа
1.8.3 /Т3 / .Установено е било още от БИМ ,че електромерът не съответствал на
техническите характеристики, но не било отразено в същия КП електромерът да е бил с
3
нарушена метрологична или ведомствена пломби.
В резултат на КП от БИМ е изготвено становище за начисление на електрическа
енергия, с което за периода от 30.03.2017г. до 29.03.2018г. е начислено общо 30 566 кВТч.
Издадена е и фактура от 14.05.2019г., с която е начислена сумата от 5 407,58 лв. за
периода от 30.03.2017г. до 29.03.2018г.
Видно е от констативен протокол №11159603/27.10.2015г., че процесното СТИ е било
монтирано на обекта на Б.П. с показания нулеви по дневна и нощна тарифа. Показанията по
тарифа 1.8.3 не са посочени.
Изготвено е заключение от вещо лице, от което се установява, че проверяваният
електромер е с фабричен № 1115 0315 0078 9836, тип САRAT M 02 , с ток 5/60 А,
монофазен, статичен, произведен през 2015 г. Предстояла е проверка през 2021г. и към
момента на КП СТИ е било годно техническо средство.
В констативния протокол са отразени констатациите на служителите на
електропреносното дружество, че показанията на електромера по отделните тарифи са: 1.8.1
– 003 847 Kwh; 1.8.2 - 005 767 Kwh; 1.8.3- 030 566 Kwh и 1.8.4 - 000 000 Kwh. Вещото лице е
заключило, че е налице софтуерно претарифиране по отделните регистри , като е било
въздействано през инфрачервения порт на електромера, а количеството ел.енергия в размер
на 30 566 Kwh е отразена в приложената Фактура № 0279 7637 82 от 14-ти май 2019 г. на
стойност 5 407,58 лева. Вещото лице е направило заключение, че процесното количество
енергия може да бъде натрупано само в резултат на човешка намеса. В съдебно заседание е
направило извод, че щом енергията е отчетена /независимо по скритите или явните
регистри/, то тя е преминала и потребена. Излага, че щом показанията на СТИ при монтажа
по дневна и нощна тарифа са били нулеви, то значи СТИ е монтирано ново на обекта. Не
може да се определи с точност, че периодът на потребяването на енергия е 365 дни назад.
Видно от приложеното удостоверение за наследници, ищецът Б.П. е починал сред
постановяване на първоинстанционното решение и е заместен от своите законни наследници
– син и дъщеря Д. Б. П. и ЕЛМ. Б. П.. С определение №260566/06.10.2020г. Д.П. и Е.П. са
конституирани в качеството на наследници, като следва да се приеме, че доколкото същите
при равни квоти наследяват както правата, така и задълженията на своя наследодател,
поради което и имат интерес всеки да отрече дължимостта на ½ от сумата от 5 407,58 лв., то
всеки е заместил своя наследодател за сумата от 2 703,79 лв.
Предвид така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Между страните не се спори, че е налице сключен договор за покупко-продажба и
доставка на ел. енергия. Спорно е дали е налице основание за начисляване на процесната
сума.
Видно е, че процесното вземане е възникнало чрез начисляването му като корекция в
цената, дължима от жалбоподателя за реално доставена и консумирана за минал период ел.
енергия. Корекцията е извършена от енерго- снабдителното предприятие при действието на
4
последните изменения на ЗЕ, влезли в сила на 17.VІІ.2012 г., както и действащите от
м.ноември 2013г. ПИКЕЕ, частично отменени от 14.02.2017г. На посочената дата е
обнародвано в ДВ, бр.15, Решение № 1500 от 6 февруари 2017 г. по административно дело
№ 2385 от 2016 г. на ВАС, с което е обезсилено Решение № 12897 от 1.12.2015 г.,
постановено по адм. д. № 9462 по описа за 2014 г. на Върховния административен съд, в
частта, с която се отменят чл. 48, 49, 50 и 51 от Правилата за измерване на количеството
електрическа енергия, приети по т. 3 от Протоколно решение № 147 от 14.10.2013 г. на
Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, обнародвани в „Държавен
вестник“, бр. 98 от 12.11.2013 г., и делото е прекратено в тази част, обезсилено е Решение №
12897 от 1.12.2015 г., постановено по адм. д. № 9462 по описа за 2014 г. на Върховния
административен съд, в частта, с която се отхвърля оспорването на Т. Т. Ч., „Май Маркет“ –
АД, с ЕИК ********* и „Мартилекс 2“ – ЕООД, с ЕИК ********* на чл. 47 и на „Май
Маркет“ – АД, и „Мартилекс 2“ – ЕООД, на чл. 1, ал. 1, т. 6 в частта й „и начините за
извършване на преизчисление (корекция) на количеството електрическа енергия“ от
Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, приети по т. 3 от
Протоколно решение № 147 от 14.10.2013 г. на Държавната комисия за енергийно и водно
регулиране, обнародвани в „Държавен вестник“, бр. 98 от 12.11.2013 г., и делото е
прекратено в тази част, отменено е Решение № 12897 от 1.12.2015 г., постановено по адм. д.
№ 9462 по описа за 2014 г. на Върховния административен съд, в останалата част и вместо
това е постановено, че се отменя по жалбата на „ЕВН България Електроразпределение“ –
ЕАД, с ЕИК *********, Правила за измерване на количеството електрическа енергия,
приети по т. 3 от Протоколно решение № 147 от 14.10.2013 г. на Държавната комисия за
енергийно и водно регулиране, обнародвани в „Държавен вестник“, бр. 98 от 12.11.2013 г., с
изключение на чл. 48, 49, 50 и 51 от този акт.
На практика, след отмяната на посочените ПИКЕЕ, действие запазват само нормите на
чл.48, 49, 50 и 51, които посочват предпоставките за извършване на корекция и
методологията за начисляване на допълнителни суми. Начинът, по който следва да бъде
установено наличието на предпоставките, обуславящи възможността за извършване на
корекция, както и процедурата- компетентен орган да извърши метрологичната проверка,
форма, обективираща установяване на предпоставките, и т.н. не са регламентирани в
действащите към момента на проверката ПИКЕЕ. Респективно отпаднало е и действието на
заключителните и допълнителните разпоредби, регламентиращи използваните понятия,
както и приложенията, определящи общата точност и допустимите граници на грешката. И
въпреки че към процесния момент на извършване на проверката действащите норми на
ПИКЕЕ не изпълняват функциите, които нормата на чл.83 ал.1 т.6 ЗЕ /действаща към 2017г./
им възлага, то съобразно дадените от ВКС указания при липсата на специална уредба,
приложение следва да намерят нормите на чл. 183 ЗЗД, уреждащи правилата на за продажба
на стока.
Съобразно цитираната норма в тежест на ответното дружество-продавач е, да
установи, че е доставило на ищеца-купувач стоката, предмет на продажбата. Последният пък
следва да установи, че е заплатил цената за доставената стока.
В рамките на настоящото производството по категоричен начин ответникът не успя да
установи, че доставената енергия, отчетена в невизуализирания регистър 1.8.3., е натрупана
през периода след монтажа на процесното СТИ, по който е отчетена енергията. Видно от
протокола за монтаж на СТИ на процесния обект, показанията по тарифа 1.8.3 не са
посочени. Съдът не споделя извода на вещото лице, че щом показанията по дневната и
нощната тарифа са нулеви, то и СТИ е монтиран нов на обекта. Тези показания са
недостатъчно аргументирани, доколкото не е установено по безспорен начин, че СТИ за
периода от датата на производството си до монтажа на 27.10.2015г. не е бил монтиран
5
другаде. При това на практика съществува възможността енергията да бъде отчитана само
по тарифа 1.8.3. В този случай показанията по останалите тарифи биха били нулеви,
изключая сумарния регистър. В производството обаче няма ангажирани доказателства,
установяващи какви са били показанията на сумарния регистър нито към момента на
монтажа на СТИ, нито към момента на проверката. Затова и извод, че СТИ е монтиран нов и
с нулеви показания по тарифа 1.8.3 не може да бъде категорично направен. И доколкото не
може да бъде направен извод, че показанията по тарифа 1.8.3 са били нулеви към момента
на монгажа – 27.10.2015г., то респективно не може да бъде направен и извод, че
натрупването на отчетената в скрития регистър енергия е станало именно след тази дата и то
в периода 29.03.2017г. до 30.03.2018г. Доказателствената тежест обаче е именно за
продавача-ответник да установи, че е доставил посоченото количество преминала
електроенергия, натрупана по скрития регистър, именно на абоната П., т.е. след монтажа на
СТИ. Това доказване не е проведено своевременно въпреки че още в исковата молба ищецът
е твърдял, че оспорва натрупването на енергията през процесния период. И въпреки че
вещото лице В. още в заключението си пред първа инстанция е посочило, че не може да бъде
определен момента, в който е започнало натрупването на енергия по скрития регистър,
респективно е доставена енергията, то ответното дружество не ангажирало доказателства за
установяване на горния факт. Предвид горното и съставът приема, че фактът, че енергията е
доставена именно на наследодателя на ищците като купувач, в период, следхождащ
монтажа на процесното СТИ, както и че към момента на монтажа показанията по всички
тарифи, включая и 1.8.3 са били нулеви, остана недоказан. Затова и не е налице основание
да бъде прието за установено, че наследниците на ищеца дължат заплащане на стойността на
натрупаното количество енергия по невизуализирания регистър, с оглед на което и
предявеният установителен иск за недължимост на сумата от 5 407,58 лв. или по 2 703,79 лв.
от всеки от новоконституираните ищци Д.П. и Е.П. е основателен и следва да бъде уважен.
По изложените съображения и предвид съвпадащите крайни изводи на двете
инстанции първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено, като бъде
констатирана настъпилото приемство в процеса
На осн. чл.78 ал.1 ГПК и предвид направеното искане въззивникът следва да бъде
осъден да заплати на въззиваемите страни направените пред настоящата инстанция
разноски. /пред касационната инстанция такива не са направени и не се претендират./
Представени са списъци с разноски за по 420 лв.- заплатено адвокатско възнаграждение от
всеки от двамата въззиваеми. Направено е възражение за прекомерност от въззивника.
Съдът намира същото за неоснователно. Всеки от въззиваемите е встъпил в правата на своя
наследодател съобразно квотата си в наследството, т.е. защитаваният от всеки от
правоприемниците материален интерес възлиза на 2 703,79 лв., което е и цената на
отрицателните установителни искове. Съобразно тази цена и чл.7 ал.2 т.2 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, която предвижда, че минималното
такова възлиза на 419 лв., претендираното от всеки от въззиваемите възнаграждение от 420
лв. не е прекомерно. Затова и въззивникът следва да бъде осъден да заплати посочените
суми на въззиваемите страни- по 420 лв. на всеки от тях.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 4813/11.11.2019 г., постановено по гр. д. № 7722/19 г.
по описа на Районен съд – Варна, 42-ри с-в, КАТО ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, ЧЕ
наследниците на Б. Д. П., ЕГН **********, заместили го по реда на чл.227 ГПК, а именно -
6
Д. Б. П., ЕГН ********** и ЕЛМ. Б. П. К., ЕГН **********, не дължат на ответното
дружество „Енерго - Про Продажби“ АД, ЕИК *********, всеки по сумата от 2 703, 79 /две
хиляди седемстотин и три лева и седемдесет и девет ст./, по фактура № **********
/14.05.2019 г., представляваща начислена сума по корекционна процедура за периода от
30.03.2017 год. до 29.03.2018 г. за обект находящ се в ***,с клиентски номер ********** и
абонатен номер **********, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА “Енерго-Про Продажби” АД ЕИК *********, със седалище гр. Варна, да
заплати на всеки от въззиваемите Д. Б. П., ЕГН ********** и ЕЛМ. Б. П. К., ЕГН
**********, по 420 /четиристотин и двадесет лева/, представляващи направените пред
настоящата инстанция съдебно-деловодни разноски, на осн. чл.78 ал.1 ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7