№ 93
гр. Варна , 08.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и
четвърти февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Деница Д. Добрева
при участието на секретаря Росица И. Чивиджиян
като разгледа докладваното от Деница Д. Добрева Гражданско дело №
20203110109589 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 238 ГПК.
Предявени са от К. Е. С., ЕГН ********** от гр.Варна, ул.“Моряшка“ № 12, ет.5,
ап.14 срещу «Клеанита БГ» ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.
Варна, ул. „Кирил и Методий” № 100 обективно кумулативно съединени иск с правно
основание чл. чл. 128 КТ вр. чл. 150 КТ и чл. 220, ал.1 от КТ за сумата от 1560 лева
представляваща сбор от неплатено брутно трудово възнаграждение за положен извънреден
труд от 156 часа, от които 89 часа за м. март 2020г. и 67 часа за м. април 2020г. и сумата от
310 лева, представляваща обезщетение за неспазен срок на предизвестие, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба-12.08.2020г. до
окончателното изплащане на задълженията и сторените по делото разноски.
В исковата молба ищецът твърди, че е полагал труд при ответника на длъжност
„хигенист” по трудов договор от №009/01.02.2019г. и допълнително споразумение от
01.12.2019г. при уговорено основно трудово възнаграждение в размер на 310 лева при
четиричасов работен ден. Твърди се, че ищецът работил по график- първа смяна от 08 до 10
часа и втора смяна от 18 до 20 часа. Твърди се, че на ищеца е възлаган допълнителен труд
извън регламентираното работно време. Навежда се, че за м. март 2020 г. ищцата е
положила 89 часа извънреден труд, а за април месец- 67 часа, за което не е получила
възнаграждение. Навежда се, че трудовото правоотношение е прекратено, като
работодателят не е заплатил следващото се на работника обещетение за неспазен срок на
предизвестие в размер на брутното трудово възнаграждение. Въз основа на изложеното се
настоява за уважаване на предявените искове, ведно с присъждане на сторените по делото
разноски.
В съдебно заседание ищецът лично и чрез адв. А. поддържа исковете, настоявайки за
постановяване на неприсъствено решение.
1
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба, но доколкото
процесуалното действие по подването му се е явявало нередовно по смисъла на чл. 101, ал.1
от ГПК и страната не е отстранила тази нередовност в предоставения й срок, въпросното
действие не е зачетено от съда, на осн.чл.101, ал.3 от ГПК, съответно е прието, че отговор не
е депозиран.
В съдебно заседание не изпраща представител, като не е направил искане
производството да се гледа в отсъствие на негов представител.
За да се произнесе по спора съдът съобрази следното:
От представените по делото писмени доказателства може да се направи извод за
вероятната основателност на иска. Ангажираните писмени доказателства установяват
валидно възникнало между страните по делото трудово правоотношени от 01.12.2019г.,
прекратено със заповед на управителя на ответното дружество то 21.04.2019г. Ответникът
не твърди и не доказва, да е изпълнил задълженията по сключения договор за заплащане на
трудово възнаграждение за положен извънреден труд за периода март – април 2020г. и
обезщетение за неспазен срок на предизвестие. Същевременно ищцовата страна е
ангажирала гласни доказателства за установяване факта на положен извънреден труд за
процесния период.
Видно от приложените по делото книжа, на ответника са били указани последиците
от неспазване на сроковете за размяна на книжата и неявяване в съдебно заседание.
По тези съображения, съдът установява наличието на предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение по чл.239 ГПК, поради което и претенцията
следва да се уважи по този ред.
На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника следва да се възложат сторените по
делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати в полза на държавата по сметка на ВРС сумата от 112,40 лв.,
представляваща държавна такса върху уважените искове.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА «Клеанита БГ» ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, ул. „Кирил и Методий” № 100 ДА ЗАПЛАТИ на К. Е. С., ЕГН
********** от гр.Варна, ул.“Моряшка“ № 12, ет.5, ап.14 сумата от 1560 лева
представляваща сбор от неплатено брутно трудово възнаграждение за положен извънреден
труд от 156 часа, от които 89 часа за м. март 2020г. и 67 часа за м. април 2020г. и сумата от
310 лева, представляваща обезщетение за неспазен срок на предизвестие, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба-12.08.2020г. до
окончателното изплащане на задълженията и сторените по делото разноски, на осн. чл. 128
КТ вр. чл. 150 КТ и чл. 220, ал.1 от КТ, както и сумата от 600 лева, представляваща
2
сторените по делото разноски, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК «Клеанита БГ» ЕООД, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Кирил и Методий” № 100 ДА
ЗАПЛАТИ в полза на Държавата, в бюджета на съдебната власт по сметка на ВСС сумата
от 112,40 лева, представляваща дължима държавна такса по уважените искове.
НЕПРИСЪСТВЕНОТО РЕШЕНИЕ не подлежи на обжалване, на основание чл.239,
ал.4 ГПК.
На страните да се връчат преписи от решението.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3