Р Е Ш
Е Н И Е
гр. София, 21.06.2018г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Г въззивен състав,
в публично съдебно заседание на тринадесети април през 2018
година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА
мл.съдия ПЛАМЕН ГЕНЕВ
секретар Алина
Тодорова, като разгледа докладваното от съдия НАЙДЕНОВА гражданско дело
номер 12840 по описа
за 2015 година, и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.258-273 от ГПК.
С
решение № ІІ-65-42 от 11.05.2015 г., постановено по гр.д. № 18483/2014 г. на
СРС, 65 състав, е отхвърлен предявения от „А.Б.” ООД срещу „Л.Л.Р.” ЕООД, частичен
иск с правно основание чл.79 ал.1 вр. чл.82 ЗЗД за заплащане на сумата от 24
800,00 лв., като част от общо дължимата сума от 2 570 684,88 лв„ представляващи
обезщетение за имуществени вреди от категорията на претърпените загуби,
настъпили в резултат на неизпълнението на договор за покупко-продажба /корпоративни
клиенти/ от 02.08.2012г., като е осъдено „А.Б.” ООД да заплати на „Л.Л.Р.” ЕООД на
основание чл.78 ал.З ГПК сумата от 2500лв., разноски
по делото.
Решението
е обжалвано от ищеца „А.Б.” ООД чрез
пълномощник адв.Е.Т., с искане за отмяната му и уважаване на иска. Излагат се оплаквания за
неправилност на решението поради нарушения на материалния закон и нарушение на
съдопроизводствените правила, и несъобразяване с приетите по делото
доказателства. Конкретно оплакавията са относно приетия от съда характер на корпоративния
договор като предварителен такъв по отношение на отделните 75 договора на МПС,
а същия договор въззивникът счита, че е рамков договор, въз основа на който се
сключват след това множество еднотипни договори, евентуално довод, че дори и
договорът да е предварителен по смисъла на чл.19 от ЗЗД, то то клаузи от него,
които не се съдържат в последващите индивидуални договори, не губят своето
значениие. Намира на необоснован извода на първоинстанционния съд, че със
сключването на последващите индивидуални договори се отменят всички предходни
уговорки, вкл. и тази по чл.2,7 б.“в“ от корпоративния договор от 02.08.2012
г., тъй като договорите имали един и същ предмет. Възразява, че това не е така,
защото в 75-те индивидуални договора не се уговаряли въпросите относно
ползването на автомобилите и отстъпката от цената и ус, а и налице имало
извънсъдебно прицзнание от ответното дружество, изразено в писма, че изходящи
от товетника, че индивидуалните 75 договора се сключват именно на основание
корпоративния договор. За необоснован от преценката на събраните доказателства
намира и извода на съда, че не е доказано по делото нарушение отстрана на
ответника на уговорка в корпоративния договор – а именно на забраната да не се
прехвърлят закупените МПС на трети лица за срок от 6-месеца от покупката им. Възразява,
че по делото има събрани писмени доказателства от МВР-КАТ, от А“Митници“, от СО
и общ.Русе, и свидетелски показания, от които се установявало това нарушение, и
че съдът неправилно е игнорирал доказателствената стойност на доклада от производитела
на марките БМВ и МИНИ от 10.06.2014 г. Намира, че в нарушение на чл.146 от ГПК,
първоинстанционнитя съд не е указал за кои точно факти ищецът носи
доказателствена тежест, поради което делото е останало непопълнено с
доказателствен материал относно относими към спора факти, касаещи нарушението от
товетинка на рамковия договор чрез отчуждаване на продадените му МПС преди
изтичане на 6-месечния срок по чл.2.8 от същия догово. Ето защо моли решението
да се отмени и постанови ново, с което искът да се уважи изцяло в предявения
частичен размер, претендира и разноските по делото.
Въззиваемата страна – ответник „Л.Л.Р.” ЕООД чрез пълномощник адв.Я.Д., оспорва жалбата с писмен отговор с доводите, че решението
не страда от сочените в жалбата пороци. Намира, че съдът правилно е установил характера
на материалните правоотношения между страните въз основа на сключените договори,
и правилно е тълкувал волята им по 75-те индивидуални договора, с които се
дерогирало приложението на всички предходни уговорки между страните, вкл. и
тези по предварителния договор. Възразява, че ответникът е заплатил авансовите
вноски по всичките 75 индивидуза което неизпълнение отвтеното другество то своя
страна е предявило иск пред СГС за връщане на платените авансови вноски.
Евентуално прави възражения, че дори и да се приеме, че е обвързан от забраната
по корпоративния договор, не е доказано ответното дружество да е в неизпълнение
на задълженията по него-предвид дейността си по отдаване на МПС под наем е
възможно част от тях временно да са напускали страната, а и дори да се приеме,
че е в неизпълнение, то в договора не се предвиждало ответникът като купувач да
връща отстъпките от цената , и как тези отстъпки нанасят вреда на ищеца, като
се имало предвид и факта, че в индивидуалните договори за продажба на 75-те МРС
не се говорело за отстъпки, а за продажна цена. Моли жалбата да се остави без
уважение, също и искането за събиране на нови доказателства от въззивния съд,
претендира разноски пред въззивната инстанция.
Софийски градски съд, действащ като въззивна
инстанция, като съобрази оплакванията в жалбата съгласно чл.269 от ГПК, намира
следното по предмета на въззивното производство:
Първоинстанционното
решение е валидно, и допустимо, тъй като има съдържанието по чл.236 от ГПК и
съдът се е произнесъл съобразно предявената с исковата молба претенция.
При произнасянето си по
правилността на решението, съгласно чл.269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до
релевираните във въззивната жалба на ответниците оплаквания за допуснати
нарушения на процесуалните правила, както обаче и трябва да провери правилното прилагане на
релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори ако тяхното нарушение не е
въведено като основание за обжалване. Задължение на въззивния съд е да се
произнесе по спорния предмет на делото, като извърши самостоятелна преценка на
събраните по делото доказателства и формира свои фактически и правни изводи,
като обсъди и своевременно заявените доводи на страните.
Съобразно твърденията на ищеца, и
отговора на ответника по исковата молба, и оплакванията по въззивната жалба, спорни
между страните са фактите, отнасящи се до същестуването на облигационна връзка
между тях, правата и задълженията на страните по договора от 02.08.2012 г., и
по последващите 75 индивидуални договора за продажба на МПС, неизпълнение на
задължение на ответника по първия договор, вредата на ищеца от това
неизпълнение, което определя и обхвата на въззивната проверка за правилност
относно фактите.
Ищецът
„А.Б.” ООД твърди, че по силата на договор за покупко-продажба /корпоративни
клиенти/ от 02.08.2012 г. ответникът се задължил да закупи 120 бр. автомобила
от марките „БМВ” и „МИНИ”. Сочи още, че по силата на същия договор страните
постигнали съгласие за всеки отделен автомобил да бъде сключван отделен договор
за покупко-продажба, в който договор подробно да бъде индивидуализиран всеки
автомобил. Поддържа, че страните са сключили 75 бр. такива договора, по силата
на които ищецът е продал на ответника договорените автомобили, като на купувача
са предоставени отстъпки от продажната цена за всеки отделен автомобил,
съгласно корпоративния договор, които отстъпки са в общ размер на сумата от 2
570 684,88 лв. Ищецът сочи още, че съгласно чл.2.7 от сключения корпоративен
договор за ответното дружество е възникнало задължение закупените автомобили да
останат в негово владение и в негова собственост за срок от поне 6 мес. от
датата на регистрацията им. Твърди се също, че ищецът е уведомен за последваща
продажба на закупените 75 бр. автомобила, извършена от ответното дружество в
договорения 6-мес. срок. Сочи, че поради това неизпълнение на задължението на
ответника, ищецът е прекратил корпоративния
договор с писмо, изх. №40/18.102.013 г. Поддържа, че в резултат на неизпълнение
на задълженията на купувача е претърпял имуществени вреди от категорията на
претърпените загуби, които вреди са в размер на сумата от 2 570 684,88 лв. и са
формирани от стойността на направените отстъпки от цената на всеки един от 75
бр. автомобила, посочени отстъпките във всеки един от тецзи 75 договора. Счита,
че ответникът му дължи заплащане на обезщетение за претърпените имуществени
вреди в размер на сумата от 2 570 684,88 лв., като в рамките на настоящето
производство предявява частичен иск за сумата от 24 800,00 лв., формирана от
част от цената на отстъпката по всеки от 75-те индивидуални договора – по
330,66лв. от цената на всяка отстъпка, ведно със законната лихва от датата на
завеждане на исковата молба до окончателното изплащане. Претендира и разноски.
Ответникът
„Л.Л.Р.” ЕООД оспорва предявения иск с отговора на исковата молба. Възразява,
че процесният договор за покупко-продажба /корпоративни клиенти/ не е влязъл в
сила, не се стигнало до неговото изпълняване, а отстъпките от цената на всеки
един от 75-те автомобила била уговаряна индивидуално с всеки отделен договор от
посочените 75 такива, сключени впоследствие. Оспорва да е нарушил клаузите на
сочения корпоративен договор или на някои от 75-те индивидуални договора,
напротив, твърди, че е изпълнил задълженията си по всички 75 индивидуални
договора и е заплатил цената за тях, като отстпъката от цената е била уговаряна
индивидуално по всеки договор, а не във връзка с т.нар. от ищеца корпоративен
договор . Претендира разноски.
Установява
се, че на 02.08.2012 г. между ищеца и ответника е сключен договор за
покупко-продажба /корпоративни клиенти/, по силата на който ответникът се е
задължил да закупи/лизингова до 31.12.2013 г. количество от минимум 120 бр.
нови автомобила от марките „БМВ” и „МИНИ”, като първите 50 бр. автомобила
следва да бъдат закупени до края на 2012 г. В чл.2.3 от договора е предвидено,
че за всеки отделен автомобил купувачът се задължава да подпише в деня на
закупуването стандартен договор за покупко-продажба на нов автомобил, а
съгласно чл.2.4 - видът и характеристиките на всеки отделен автомобил, както и
срокът на неговата доставка и всички други условия се специфицират с всеки
отделен договор за продажба. В чл.2.5 от договора страните са договорили
отстъпка от продажната цена на различните видове автомобили. Съгласно чл.2.7 б.
„в” от договора, необходимо условие за ползването на договорената отстъпка е
закупените автомобили да остават във владение и собственост на купувача за срок
от поне 6 мес. от датата на регистрацията. Разпоредбата на чл.4.2 от договора
предвижда прекратяването му едностранно от всяка от страните при наличието на
важна причина, като важна причина е налице главно при използването на
автомобилите от страна на купувача в противоречие с описания в чл.2.5 начин.
Представен
е и анекс №1 към договора за покупко-продажба /корпоративни клиенти/ от
12.03.2013 г. за ценови условия за посочените видове автомобили.
Представени
са 75 бр. договори за покупко-продажба на нови автомобили от марка БМВ,
сключени в периода 01.08.2012 г.-13.02.2013 г. двустранно подписани от
представители на двете дружества, в които подробно са описани характеристиките
и спецификациите на всеки отделен автомобил, цената му по каталог, стойността
на отстъпката и крайната цена. Във всеки един от договорите страните са
постигнали съгласие, че договора, както и приложенията към него, включително
ОУ, представлява цялостно споразумение между страните и заменя всички предходни
споразумения, преговори и друга комуникация /писмена или устна/ между страните
по отношения на предмета на договора.
Няма
спор между страните, че тези 75 договора са били изпълнени-че ищецът е предал
автомобилите на ответника, а ответника е заплатил цената за тях по договорите.
Съгласно
договор за дилър на БМВ от 03.12.2008г. и допълнително споразумение към него от
същата дата, между търговската организация на производителя на БМВ и „К.А.“
ЕООД, на втория като оторизиран дилър на БВМ се забранява да се продават
автомобили на неоторизирани от
препродавачи.
По
делото са събрани писмени доказателства, от които се установява следното : От писма
от „БВМ Г.Б.” до ищцовото дружество от 02.0.2013 г. и от 05.08.2013 г. се
установява, че на ищеца е указано да прекрати доставките на автомобили към
ответното дружество, поради доказани обвинения в нелегална търговия и писмо от
„БВМ Г.Б.” до ищцовото дружество за нарушение на корпоративни договори за
продажба на автомобили, подборно описани във второто писмо, в нарушения на
чл.2.7 от описания по-горе корпоративен договор.
С писмо
от ищеца до ответника, изх. №325/15.07.2013 г., и поискано предоставяне достъп до автомобили по приложен
списък за проверка на правилата по чл.2.7 от корпоративния договор и отговор от
ответника, изх. №42/17.07.2013 г., в който се сочи, че са предоставили
достатъчно документи, че автомобилите, които не са използвани над 6 мес. и не
са продадени, продължават да са собственост на дружеството.
С писмо
от ищеца, изх. №40/18.10.2013 г., последният е уведомил ответника, че
прекратява едностранно корпоративния договор от 02.08.20012 г. на основание
чл.4.2 от същия, поради постъпило уведомление от „Б.М.З.” АД, че разполага с
доказателства за нарушения от страна на ищцовото дружество на чл.2.7 от
договора - извършване на паралелна търговия в 6-мес. срок след закупуване на
автомобилите.
Представена и нот. покана от ищеца до ответника, г.нот. заверена от нот. Л.Л., per. №318/10.01.2014 г., получена от ответника на 06.02.2014с която ответното дружество е поканено да заплати сумата от 2 570 684,88
лв., представляваща стойността на отстъпката на закупените 75 бр. автомобила. Поканата е
Представен
е доклад от 10.06.2014 г., изготвен от „БМВ” АГ относно дейности по сивия пазар
на „Л.Л.Р.” ООД, в който се сочи, че 75 бр. от продадените на ответника от
ищеца автомобила са били: прехвърлени на други дружества /прехвърляне на
владение и де факти собственост/ - чрез договори за наем с опция за изкупуване;
физически идентифицирани при неоторизирани препродавани, предложени за
продажба; регистрирани в Турция със статут на ново превозно средство - на името
на лица и дружества, различни от ответното дружество, което е нарушение на
чл.2.7 от корпоративния договор. Към доклада са приложени анекси, в които
подробно са описани самите автомобили.
Представена
е молба от ответника до ищеца, изх. №86/01.08.2013 г., (л.524 от първоинстанционотот дело) в
която се сочи, че ищецът не е доставил на ответника други 35 автомобила, за
които е заплатил авансово сумата от 168 533,20 лв. по сключени отделни договори
за всеки от тези автомобил, които обаче не били доставени от „К.А.“ООД (сега „Б.А.“ ООД). Със същото писмо се възразява срещу намерението на „К.А.“ООД-за което били
уведомени, да прекрати договора от 02.08.2012 г. за корпоративни клиенсти, поради неизпълнение
от страна на купувача на задължението по чл.2-7 от договора-а именно условие за
ползване на отстпъката е закупените автомобили да останав във владение и
собственост на купувача поне 6 месеца от
датата на регистрацията им. Намира това намерение за противно на поведението на
купувача, тъй като твърди, че кепувача не е нарушил чл.2-7 от договора от
02.08.2012г. изпълнил всички задължения
по този договор и анекс № 1 към него, представил е на продавача надлежни
документи за ползването н аамтомобилите, с което е изпълнил чл.2.8 от договора
за корпоративни клиенти (според който
купувачът е длъжен да представи доказателства за ползването на автомобилите по
предназначение и копие от регистрационния талон), поради което отказът да се доставят другите
автомобили (по другите 35 договора, посочени в същото писмо ) е формален и незаконосъобразен. Със същото писмо
отвеникът е поканил ищец да му върне сумата от 168 533,20 лв. в случай на прекратяване
на корпоративния договор, като получена без основание поради недоставени
автомобили по 35-те договора, посочени в писмото. Тези 35 договора са различни
от процесните 75 договора, и ги следват по време на сключване.
Представена
е също молба от ответника до ищеца, изх. №92/09.08.2013 г., относно сключване
на споразумение по договор за покупко-продажба /корпоративни клиенти/ от
02.08.2012 г. и анекс №1 към него, както и за връщане на заплатената от
ответника сума от 168 533,20 лв., която е получена от ищеца на отпаднало
основание. В молбата се сочи още, че със заплащането на сумата от 168 533,20
лв. ответното дружество няма да има други претенции във връзка с изпълнението
на процесния корпоративен договор и анекс №1 към него.
Представено
е писмо от ищеца до ответника от 12.08.2013 г., в което се сочи, че дружеството
е претърпяло вреди от неспазване на задълженията на ответника в размер на
договорените чл.2.5 от договора и анекс №1 отстъпки, поради което последният е
поканен да възстанови получената отстъпка от цената на всеки един от
автомобилите, закупени по реда на корпоративния договор.
По
делото е представено също писмо от ответното дружество до ищеца, изх.
№95/26.08.2013 г., в което се сочи, че последният дължи връщане на получените
на отпаднало основание суми в общ размер на 168 533,20 лв., заплатена по
процесиня корпоративен договор с оглед придобиване собствеността върху
договорените МПС.
Представена
е и кореспонденция между двете дружества относно договаряне на отстъпки за
закупуване на автомобили.
Видно
от представеното по делото писмо от СО, дирекция „ПАМДТ”, per. №МДТ-
1100-203И/26.09.2014 г., към 25.09.2014 г. няма декларирани МПС, собственост на
ответното дружество, като през 2013 г. е било декларирано МПС „БМВ” с per. № *******,
което е било закрито през същата година. Видно от представеното по делото писмо
от Община Русе, дирекция „МДТ”, per.
№30-5586/23.09.2014 г., към 23.09.2014 г.
няма декларирани МПС, собственост на ответното дружество.
По
делото е представено удостоверение, издадено от МВР, СДВР, отдел „ПП”, per. №5748/04.12.2014
г., в което се сочи, че на името на ответното дружество са били регистрирани 75
бр. автомобили с марка „БМВ”, като регистрацията им е прекратявана след няколко
дни, поради напускане на страната.
Представено
е писмо от Агенция „Митници”, ЦМУ от 05.11.2014 г. за износ и транзит за Турция
на 21 бр. автомобила с марка „БМВ”, закупени от ответника от ищцовото дружество
по 75-те договори за покупко-продажба.
От
приетото по делото заключение на ССчЕ, което съдът кредитира напълно, се
установява, че общият размер на предоставените от ищеца на ответника ценови
отстъпки по процесните 75 бр. договора е 2 570 635,04 лв.
От
приетото по делото допълнително заключение на ССчЕ, което съдът кредитира напълно,
се установява, че по 70 бр. от сключените индивидуални договори за покупко-
продажба на МПС има пълно съответствие между предоставените отстъпки е
отстъпките, изчислени по механизма, заложен в корпоративния договор, а по 5 бр.
има разлики, от които по 2 бр. е предоставена по-голяма отстъпка в минимален
размер от 1,51 лв., а по 3 бр. - по-големи отстъпки в общ размер на 4170,19 лв.
От
показанията на свид. П.П.се установява, че през 2012 г. ответното дружество е
поискало да закупи голям брой автомобили за срок от около 1 г. и 6 мес., за
което са проведени срещи с вносителя на автомобилите - „БМВ България”.
Свидетелят сочи още, че между страните е подписан рамков договор, в който са
определени отстъпките за всеки отделен автомобил. Свидетелят сочи също, че през мес.05.2013 г.
- мес.06.2013 г. е получено писмо от „БМВ България” за прекратяване доставките
към ответното дружество, поради подозрение за паралелна търговия, за което
ищцовото дружество е глобено от „БМВ България” за препродажба на автомобилите.
От
показанията на свид. М.Ф.се установява, че през мес.05.2013 г. „БМВ” АД е
информиран, че в Германия се предлагат нови автомобили на ниски цени, като в
хода на проверката е установено, че тези автомобили идват от България, както и
че се предлагат също и в Люксембург, а в Турция има регистрирани нови
автомобили, които първоначално са били продадени на ответното дружество.
Свидетелят сочи още, че при проверката са локализирани 75 бр. автомобили,
продадени по този начин, като за резултатите от проверката е съставен описания
по-горе доклад от 10.06.2014 г. и са дадени указания на „БМВ България” за
спиране доставките на автомобили през ищеца към ответното дружество. Свидетелят
твърди също, че при посещение в автокъщи в Германия е видял автомобили, които
са продадени на ответното дружество, с възможност за закупуване преди изтичане
на 6-мес. срок, а от ищеца са получили договори, с които ответника е прехвърлил
автомобилите - договори за наем с опция за изкупуване, като автомобилите в Турция
са били регистрирани на имената на турски граждани.
Пред
въззивния съд са приети нови писмени доказателства, от които се установява, че
част от автомобилите по 75-те договора,
са напускали страната в период от няколко дни след регистрацията им в България-
Приложени към писмо на Агенция Митници - Митница Русе № 32-15929/19.01.2016 г.
митнически декларации за износ и транзит, се установява, че трети лица, а не „Л.Л.Р.“
ЕООД ,са износители на чост от закупените от ответника автомобили и следователно
към момента на износа собственици на изнасяните автомобили са посочените като
износители трети лица . Информацията в това писмо е относно предходна такава по
писмо на началника на Митница-Русе № 94 ЕЕ/46 от 05.11.2014 г. и се отнася за
посочения в писмото период: 01.01.2012 г. - 31.12.2013 г.,
Тези доказателства, при
липсата на насрещно доказване от ответника, че той е регистрирал автомобилите в
друга държава на свое име, сочат, че ответното
дружество „Л.Л.Р.“ ООД е отчуждило/предоставило на третилица владението на придобитите от него 75 автомобила в рамките на по-малко от 6 месеца
от датата на първата им регистрация в България като техен първи собственик. С
това свое поведение ответинък е нарушил. чл. 2.7 от договора от
02.08.2012г. между страните, задължаващ го да запази за поне 6 месеца от регистрацията на автомобилите не
само собствеността, а и владението върху автомобилите, т.е. и да упражнява
фактическа власт върху закупените автомобили и да ги използва за обслужване на
своята дейност, а не и за извършване на търговия с тях. Това сочи на нарушение на
чл. 2.7 от корпоративния договор и на предаването на фактическата власт на
друго лице, различно от купувача „Л.Л.Р.“ ЕООД и неговите служители.
Както вече беше посочено по-горе,
по делото има данни-отговора по въззивната жалба, че между страните е има е
друг съдебен спор, по който ищец е настоящия ответник, срещу Б.А. ООД с искане Б.А.
ООД да върне на ищеца по другото дело платените авансово суми по другите 35
договора в размер на общо 168 533,20 лв
. От приетите пред въззиния съд доказателствени копия от решение №
2066/07.11.2016 г. по т.д.№ 1387/2016г. на САС, ТО, VІ състав, и определение №
361/09.06.2017 г. по т.д.№ 544/2017г. на ВКС, ТК, І т.о.- с което не е допуеснато касационно разглеждане на
решението на САС, се установява, че е отменено изцяло решение № 30 от 4.01.2016 т. по
гр.д. № 224/ 2014 г. на Софийския градски съд, гражданско отделение, I - 1
състав, вместо което е постановено
ново решение от САС, с което е отхвърлен иска с правно
основание чл. 334 от ТЗ, във връзка с чл.93, ал. 2 от ЗЗД, предявен от „Л.Л.Р.“ ЕООД - гр. София срещу „А.Б.“ ООД ***
за сумата 337 066.40 лева, представляваща удвоения
задатък по 35 договора за продажба на нови автомобили, сключени на 7.05.2013 г.
/1 бр./, на 30.05.2013 г. /14 бр./, на 07.06.2013 г. /18 бр./ и на 10.06.2013 г. 12 бр./, заедно
със законната лихва върху тази сума, считано от 7.01.2014 г. до окончателното
изплащане. За да отхвърли този иск, САС е приел с решението, че правоотношението между страните е възникнало по силата
на валидно сключен договор за покупко-продажба /корпоративни клиенти/ от
2.08.2012г., според условията на който ищецът се задължил да закупи или
лизингова до 31.12.2013 г. минимум 120 нови автомобила, като първите 50 от тях
трябвало да бъдат закупени до края на 2012 г. , като всеки един от сключените
индивидуални 35 договори между страните са във връзка с договора от
02.08.2012г. наречен рамков договор в решението, предвид и прилагане на общите
условия , и неразривната връзка между рамковия договор и индивидуалните
договори, произничаща от уговорката в договора от 02.08.2012 г. атнасна най
- важния елемент от съдържанието на всеки един от тях - размера на
специалната ценова отстъпка, която се предоставя на купувача за
конкретния модел автомобил и условията, при които той може да ползва тази
отстъпка. Позовал се е САС в тази смисъл на признание на управителя на „Л.Л.Р.“
ЕООД в писмото с изх. № 86/ 31.07.2013 г., че „Със сключването на 2.08.2012 г.
на договор за покупко-продажба /корпоративни клиенти/ „Л.Л.Р.“ ЕООД се задължи
да закупи/ лизингова от „К.А.“ ЕООД количество от минимум 120 нови автомобила
от марките BMW и Mini
в срок до 31.12.2013 г. Предвид това
сключихме следните договори за продажба на нови автомобили, а именно…“,и
следва изброяване на всички автомобили, които са предмет на исковата претенция.
Същото писмо е прието и по настоящето дело, и беше обсъдено по-горе в
настоящето решение . Документа-писмото, не е оспорено от страна на настоящия
ответник „Л.Л.Р.“ ЕООД, изявлението в него установява неизгоден за издателя му
факт, поради което следва да се приеме, че и процесните 75 индивидуални
договора са били сключени именно в изпълнение на корпоративния договор от
02.08.2012 г. между същите страни.
С
горепосоченото решение на САС, което се счита влязло в сила тяа 09.06.2017г.
съгласно чл.296, т.3 от ГПК, като самостоятелно основание за недължимостта на
претендираната от „Л.Л.Р.“ ЕООД сума от „Б.А.“ ООД е липсата на виновно
поведение от страна на ответника „Б.А.“ ООД за недоставянето на уговорените в
договорите 35 автомобили, тъй като е пирел съда, на база събраните писмени
доказателства, че неизпълнението на задължението на „Б.А.“
ООД да достави автомобилите, е
извинително, тъй като се дължи на противоправното поведение на ищеца, който
нарушил установената в рамковия договор забрана да ползва автомобилит самозасвои
нужди, като същите е трябвало да останат в негово владение и собственост за
срок от поне 6 месеца от датата на регистрацията им-нарушение по чл.2.7 от
рамковия договор, което е важна причина, която дава право на
изправната страна да прекрати едностранно и по всяко време договора. Това право
ответникът упражнил в писмото от 18.10.2013 г., в което отправил изявление за
разваляне на договора. До този извод САС е достигнал при анализ и на същите
писмени доазателства, като тези събрани в настоящето производство. Настоящият
въззивен състав зачита това решение и неговата сила на пресъдено нещо между
страните съгласно, поради което приема за доказано установено с него, че „Л.Л.Р.“
ООД не е изпълнил задължението си по чл.2.7 от договора от 02.08.2012 г. с
ищеца. Доказателства за същото това неизпълнение на задължението по чл.2.7 от
корпоративния договор от 02.08.2012 г. бяха събрани и в настоящето производство
и обсъдени по-горе в настоящето решение.
При тези
данни и с оглед на събраните по делото доказателства, настоящият съдебен състав намира, че по делото се
установи безспорно и категорично, че страните са обвързани от сочения от ищеца
договор за покупко-продажба /корпоративни клиенти от 02.08.2012 г. г. и анекс
№1/12.03.2013 г., по силата на които ответното дружество се е задължило да
закупи или лизингова 120 бр. нови автомобила от марките „БМВ” и „Мини”.
Съдът
намира за неоснователни възраженията на ответника, че процесиите 75 бр.
договори не са сключени в изпълнение на сключения между същите страни
корпоративен договор. Връзката на отделните договори е подписания преди това
корпоративен договор се установи безспорно и категорично от събраните по делото
писмени доказателства, вкл. и изходящите от ответника и описани по-горе писма,
в които се съдържа извънсъдебно признание за този факт, както и от показанията
на свид. Пламен Пенчовски.
Установи се неизпълнение от
страна на ответника „Л.Л.Р.“
ЕООД на задължението
му по чл.2.7 от договора от 02.08.2012 г. Ето защо въззивният съд намира, че
правоизключващото възражение на ответника за липсата на облигационна връзка
между страните по силата на договора от 02.08.2012г. и за липсата евентуално на
нарушение от него на задължение по чл.2.7 от същия този договор, за неоснователно.
Ищецът е провел успешно доказване на правнорелевантните факти, установяващи съществуването
на облигационна връзка между страните по договора от 02.08.2012 г.,
неизпълнеине на ответника на задължението по чл.2.7 от същия договор, причинена
вреда под формата на пропусната полза от цената на отстъпката по всеки един от
сключените в изпълнение на договора от 02.08.2012г. 75 индивидуални договори за
продажба на конкретно посочени автомобили от марките БМВ, в общ размер
отстъпката от цената на тези 75 автомобила, равняваща се на
2 570 684,88лв., като всяка отделна отстъпка от цената е над
330,66лв. Налице е и причинна връзка между неизпълнението на договора от страна
на ответника и претъпрявана вреда от
ищеца под формата на пропусната полза, защото ищецът е направил
намаление-отстъпка от цената на всеки един от тези 75 автомобила именно поради
съгласие на ответника да закупи общо 120 автомобила от посочените марки и да не
ги отчуждава за период поне 6 месеца от датата на регистрацията им. Отстъпката
е уговорена поради поето задължение от ответника да ги ползва за собствени
нужди, да не ги отчуждава/лизингова поне 6 месеца от датата на регистрацията
им, което е в съответствие с условията на договора за дилър на БМВ сключен
между ищеца (приемник на „К.А.“ ООД) и търговската организация на производителя на БМВ,
налагащ ограничение на ищеца като оторизиран дилър, да се продават автомобили
на неоторизирани от препродавачи, за
избягване на т.нар. сив сектор на търговията с автомобили от марката. Ищецът е
доказал по делото причинена му вреда, произтичаща от
нереализиране на възможност за увеличаване на актива на имуществото му като кредитор,
т.е. пропусната полза. Иначе ответникът -купувач не би получил уговорените с договора от 02.08.2012 г.
отстъпки от каталожната цена на автомобилите и тогава случай ищецът е можел реално да ги продаде на обявената
им цена им по каталога и да реализира като печалба и направените отстъпки въз основа на
корпоративния договор от 02.08.2012 г., въз основа на който са били сключени и всеки
един от 75 индивидуални договора.
Ето
защо предявеният частичен иск за сумата общо 24 800лв. формирана от част
от цената на отстъпката по всеки от 75-те индивидуални договора – по 330,66лв.
от цената на всяка отстъпка, , е основателен и следва да се уважи, ведно със законната лихва от датата на
завеждане на исковата молба до окончателното изплащане.
Поради несъвпадане
изводите на двете инстанции, обжалваното решение на първоинстанционния съд следва
да се отмени изцяло, и се постанови ново, с което исковете да се уважат.
По разноските: Съобразно изхода на
спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ищецът има право на възнасовяване на
разноските по делото за двете инстанции, които ответникът му дължи съобразно
списъка по чл.80 от ГПК, представен пред всяка съдебна инстанция, а именно
1879,60лв. за първоинстанционното производство, и 1716,88лв. за въззивното
производство, или общо 3596,48лв.
Ответната страна няма право на разноски по чл.78, ал.3 от ГПК, предвид изхода на спора.
Воден от горните мотиви, СГС
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
изцяло №
ІІ-65-42 от 11.05.2015 г., постановено по гр.д. № 18483/2014 г. на СРС, 65
състав, ВМЕСТО
КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Л.Л.Р.” ЕООД,
ЕИК ********, седалище
и адрес на управление:***, да заплати на „А.Б.” ООД, ЕИК ********седалище и адрес на управление:**** на основание чл.79 ал.1 вр. чл.82 ЗЗД по предявен като частичен иск, сумата от 24 800,00 лв., като част от общо
дължимата сума от 2 570 684,88 лв„ представляваща
обезщетение за имуществени вреди от категорията на претърпените загуби,
настъпили в резултат на неизпълнението на договор за покупко-продажба
/корпоративни клиенти/ от 02.08.2012 г.
ОСЪЖДА „Л.Л.Р.” ЕООД, ЕИК ********, седалище и адрес на управление:***, да заплати на „А.Б.” ООД, ЕИК ********седалище и адрес на управление:***. на основание чл.78,
ал.1 от ГПК, сумата общо 2001,25лв. разноски
за първата инстанция, и сумата общо 3596,48лв. разноски по делото за двете
съдебни инстанции.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно
обжалавне пред Върховния касационен съд в 1-месечен срок от съобщаването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.