Районен съд - Благоевград |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Екатерина Николова | |
и като съобрази становищата на страните, събраният доказателствен материал и закона, в пределите на своята преценка по чл.303 от НПК, съдът П Р И С Ъ Д И : ПРИЗНАВА И. Д. Х., ЕГН [ЕГН] за ВИНОВЕН в това, че на неустановена дата през месец октомври 2012 г., в [населено място] чрез употреба на сила, изразяваща се в дърпане с ръка на ланец и заплаха с пистолет, който е насочен към Ю. М. Б. и отправянето на устна заплаха с думите: „Имаш деца и внимавай какво правиш“, е отнел чужда движима вещ / златен ланец от 14 карата с тегло 99.05 грама/, на стойност 5 943 лева, от владението на Ю. М. Б., с намерение противозаконно да го присвои-престъпление по чл.198, ал. 1 от НК, за което му НАЛАГА наказание "Лишаване от свобода" за срок от 1/една/ година и 6/шест/ месеца, чието изтърпяване отлага на основание чл.66, ал.1 от НК за изпитателен срок от 3 /три/ години. ОСЪЖДАИ. Д. Х. да заплати на пострадалия Ю. М. Б. сумата от 5943 лв. /пет хиляди деветстотин четиридесет и три лева/, представляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди, като пряка и непосредствена последица от извършеното престъпление по чл. 198, ал.1 от НК, ведно със законната лихва, считано от м.10.2012г. до окончателното изплащане на главницата. ОСЪЖДАИ. Д. Х. да заплати на пострадалия Ю. М. Б. сумата от 1000 лв./хиляда/ лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, като пряка и непосредствена последица от извършеното престъпление по чл. 198, ал.1 от НК, ведно със законната лихва, считано от м.10.2012г. до окончателното изплащане на главницата, както и сумата от 500.00лв./петстотин лева/, представляваща направени разноски на пострадалия за адвокатска защита в съдебната фаза на процеса. ОСЪЖДАИ. Д. Х. да заплати по сметка на ОДМВР-Б. сумата от 70.00лв., представляващи разноски по досъдебната фаза на делото, ведно със сумата от 5.00лв.-ДТ за служебно издаване на ИЛ. ОСЪЖДАИ. Д. Х. да заплати по сметка на РС-Благоевград сумата от 461.72лв./четиристотин шестдесет и един лева и седемдесет и две стотинки/, представляваща направени разноски в съдебната фаза на процеса, ведно със сумата от 5.00лв.-ДТ за служебно издаване на ИЛ. Присъдата може да се обжалва и протестира пред Окръжен съд-Благоевград в 15-дневен срок, считано от днес . РАЙОНЕН СЪДИЯ: СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:1. 2. МОТИВИ: Производството по делото е образувано по обвинителен акт на РП-Б. против И. Д. Х., с който последният е обвинен в това, че през месец октомври 2012 г. в [населено място], на ул. „С.“ № 71, чрез употреба на сила, изразяваща се в дърпане с ръка на ланец и заплаха с пистолет чрез насочване към Ю. М. Б. и думите „имаш деца и внимавай какво правиш“, е отнел чужда движима вещ – златен ланец от 14 карата с тегло 99.05 грама, на стойност 5 943 лева /пет хиляди деветстотин четиридесет и три лева/, от владението на Ю. М. Б., с намерение противозаконно да го присвои, квалифицирано като престъпление по чл. 198, ал. 1 от НК . В съдебното производство РП поддържа обвинението чрез своят представител . Подсъдимият лично и чрез своят адвокат оспорва обвинението и твърди, че не е извършил вмененото му престъпление нито от обективна, нито от субективна страна. Апелира за постановяване на оправдателна присъда. Пострадалият по обвинението Ю. Б. е конституиран като граждански ищец в процеса. Допуснати за съвместно разглеждане са предявените от него обективно и субективно съединени искове против подсъдимият, от които иск за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди на пострадалия в размер на 5943 лв и иск за причинени неимуществени вреди на Б. /болки, страдания и накърняване на личното му достойнство и чест/, в размер на 5000 лв., като и двата вида вреди се твърди, че са пряка и непосредствена последица от извършването на описаното с обвинителният акт престъпление по чл.198, ал.1 от НК.Сумите и по двата иска се претендират ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на месеца на деянието до окончателното им изплащане. Районният съд, след като съобрази становищата на страните и анализира събраният по делото доказателствен материал, ведно с приложимият закон в разглежданият случай, в пределите на своята преценка по чл.301 от НПК, намира за установено от фактическа страна следното: Между страните по делото не е спорно, че подсъдимият и пострадалият Б. са се познавали и са били в приятелски отношения и това тяхно познанство датира от 2005г. Ходели си на гости, организирали участие в кукерски празници, като подсъдимият предоставял и пари в заем на пострадалото лице за неговото лечение и дори му съдействал за откупуване на заложен негов златен пръстен в заложна къща. През 2011г. пострадалият Б. отново се нуждаел от парична сума за да откупи заложен златен ланец и поискал в заем 300 лв. от подсъдимия Х.. Последният му предоставил тази сума и в обясненията си твърди, че сумата трябвало да му се върне от Б. с лихва 300 лв. В своите показания пострадалият отрича да е договорена между него и Х. подобна лихва и той счел, че сумата му се предоставя на приятелска основа и без лихва от подсъдимия. Поради невръщането на така предоставената в заем сума и след проведени телефонни разговори между пострадалият и подсъдимият, в които двамата не успели да се разберат за дължимата лихва по предоставеният заем и нейният размер, на неустановена дата през м.октомври на 2013г. Х. отишъл с личният си автомобил с марка „Форд Фиеста“ пред дома на пострадалия Б., находящ се в [населено място], на ул. „С.“ № 71.Към този момент пострадалият бил на двора, където заедно със св. Я. цепели и прибирали дърва за огрев, а майката на Б. в това време също се намирала на двора, където простирала пране. Подсъдимият спрял автомобила си на улицата пред къщата на Б. и на около 5-6 метра от двора и мястото , където се намирали свидетелите , като извикал пострадалия, без да слиза от автомобила си. Б. отишъл при автомобила на Х. и отново започнали да разговарят и да спорят за паричното задължение във връзка с дадената на пострадалия парична сума от подсъдимия в размер на 300.00лв. и дължимата по този заем лихва по виждане на подсъдимия. По време на разговора, подсъдимият бил отворил прозореца на вратата на шофьорското си място, а Б. се бил навел към него през този отворен прозорец . По време на този разговор подсъдимият отново поискал освен заетата сума от 300.00лв., Б. да му заплати и 100%-на лихва върху тази сума или още 300 лв. допълнително, а пострадалият заявил, че няма такава сума и може да му върне само заетите 300.00лв. и евентуално някаква друга сума едва след получаване на пенсията му за инвалидност ./По делото не е спорно, представено е и Решение на ТЕЛК от 12.07.2012г., с което е удостоверена и 100%-на неработоспособност и т.н. с необходимост от чужда помощ за пострадалото лице, което е пенсионер по инвалидност към тази дата поради затруднено движение на долните крайници, след претърпяна трудова злополука в мина „О.“, където работел до злополуката./ Тогава подсъдимият виждайки обичайно носеният от Б. златен ланец на шията, издърпал последният от врата му без негово съгласие и възползвайки се от това, че по време на разговора с него, Б. се бил навел през отвореният прозорец на автомобила към Х.. При това дърпане, ланеца се скъсал и останал в лявата ръка на подсъдимия, който заявил на Б., че ще го задържи“за гаранция“, до връщане на дължимата парична сума от заема, ведно с исканата лихва. Пострадалият посегнал да си вземе обратно ланеца от подсъдимия, но тогава Х. взел с дясната си ръка пистолет, който се намирал към този момент в автомобила му и до мястото на шофьора, след което го насочил към пострадалото лице с думите :“имаш деца и внимавай какво правиш“. Това изплашило Б., който знаел, че Х. притежава законно оръжие, с което може да го застреля и се отдръпнал от автомобила на подсъдимия. Х. си тръгнал, заедно с ланеца на пострадалото лице, а Б. решил да събере цялата искана сума от подсъдимия, като се надявал , че по този начин, ще може да си вземе обратно отнетият ланец. Този начин на комуникация между подсъдимият и пострадалият е възприет лично и непосредствено от място с добра видимост и чуваемост /5-6 метра от автомобила на Х./, от майката на пострадалия- св. Р., както и от страна на съсед на Б. –св.Я., който в този ден и към този момент се намирал съвсем случайно на процесното място за да помогне на пострадалия при цепене на дървата за зимния огрев. При разпита на тези двама очевидци в съдебното производство по един категоричен, безпротиворечив начин също се потвърди, че през есента на 2012г./м.октомври на неустановена дата от този месец/, подсъдимият е дошъл с автомобила си пред дома на пострадалия в [населено място].Б. е отишъл при него, разговаряли са на висок тон, дръпнал му ланеца насила, след което извади от автомобила и насочил към пострадалия черен пистолет и му казал“внимавай , имаш жена и деца“. След като взел ланеца, Х. според показанията и на тези свидетели заявил, че ще го задържи като гаранция. Свидетелката Р. сочи, че й е известно, че към този момент синът й дължал на подсъдимия сума от 600лв. Тази свидетелка установява, че лично е закупила този златен ланец през 1998г. и че е струвал над 3000лв.Тези твърдения на св.Р. се потвърждават и с показанията на св.Й., който именно е лицето, продало й златният ланец от своето златарско ателие. По думите на Р., Б. възприел, нейната уплаха и притеснение от случката и се опитал да я успокои, като й казал, че ще си вземе ланеца от Х. и се надява, че той ще му го върне, като му върне парите в заем. След като това се случило обаче, подсъдимият не върнал ланеца на Б. и именно за това се стигнало до подаването на жалбата, по която е образувано и настоящото наказателно производство.От своя страна св.Я. допълва в показанията си, че освен за парите, докато сам бил на двора пред дома на Б. и в непосредствена близост до спрелият автомобил на Х., чул че последният и пострадалият говорят и за звънците на Б. . Тогава подсъдимият дръпнал ланеца от врата на Б., пострадалият се опитал да си го вземе обратно, но Х. извадил черен пистолет, който насочил към пострадалия, произнасяйки и репликата 7“В., че имаш деца“.Св.Я. също потвърждава, че тази случка изплашила Б. и той му споделил именно това, като уплахата се породила именно от насочването на пистолета от страна на подсъдимото лице. По делото не е спорно, че златният ланец на пострадалото лице, взет по описаният начин от подсъдимият е бил 14 каратно злато, проба 585 и с тегло близо 100 грама при закупуването му, а към м.октомври по твърдения на Б., заради носенето и търкането, ланеца е бил с тегло от 99.05 грама. Според извършената оценителна експертиза, стойността на такъв златен ланец, към датата на деянието /м.октомври 2012г./ е била 5 943,00 /пет хиляди деветстотин четиридесет и три лева/, като това е цената, на която се е извършвала покупко-продажбата на такъв златен накит като тегло, карати и проба. След срещата между пострадалия и подсъдимия, Б. и в хода на делото твърди, че бил много уплашен. Заявява, че получил безсъние и притеснения от чутите заплахи и насоченият срещу него пистолет, които притеснения, каквито продължава да изпитва и към момента. Въпреки че не бил съгласен с исканата лихва, Б. решил да върне цялата поискана сума от подсъдимият, а именно 600.00лв. , включително и заради породените в него страх и притеснения и след като успял през лятото на 2013г. да събере тази сума, пострадалият отишъл лично пред дома на подсъдимия в Б. за да му я предаде. Подсъдимият обаче не бил в дома си, Б. му се обадил по телефона и Х. му казал да остави сумата на неговата майка-св.Е. Х., тъй като се намира извън града-в П.. Б. предал сумата на майката на подсъдимия и си тръгнал . При разпита на св.Ем.Х. последната потвърждава, че действително й е предадена такава сума пари за подсъдимия от страна на пострадалото лице и тя предала сумата на сина си след неговото прибиране у дома същият ден . Това предаване на паричната сума според св.Х. е станало през лятото на 2013г., което кореспондира с казаното от Б. по този въпрос. Въпреки че Х. получил именно цялата поискана от него сума за заетите 300 лв. на Б., в това число и 300 лв.лихва за тях , той не върнал обратно ланеца на пострадалото лице. Б. неколкократно поискал от Х. да върне този ланец, дори решил да изпрати свои приятели за да говорят с подсъдимият за връщането на ланеца, в това число и Б. П., с прякор „Боци“, чието отиване при подсъдимият обаче предизвикало в него по-скоро тревога и той сигнализирал на охранителните органи за това посещение, считайки, че спрямо него се извършва“рекет“ или друго престъпление, според собствените му обяснения. Разпитан по делото е и св.М., който е полицейският служител, ангажиран за проверка на подадената от Б. жалба по случая. С тази жалба св.М. потвърждава, че Б. се оплаквал от Х. и твърдял, че му е отнет от него златен ланец със сила и заплаха. Твърдял, че ланеца е скъсан от врата му, а свидетели на случката са майката на Б. и св.Я., които М. разпитал и те потвърдили написаното в жалбата.Св.М. провел разговор и с подсъдимият по случая, който не отрекъл, че се е виждал с пострадалия през м.октомври на 2012г., но заявил, че отишъл при него за да разговарят. И при подаването на жалбата, пострадалият посочил, че подсъдимият е имал пистолет при отнемането на ланеца. Св.М. е категоричен, че очевидец на случилото се било лице, което в този момент е цепело дърва в двора на Б., каквато работа се установи в процеса, че е извършвал в инкриминираният период на неопределена дата през м.октомври на 2012г. именно св.Я. . Междувременно в съдебната фаза на процеса, след събирането на допълнителни гласни и писмени доказателства, в това число и разпит на св.К./ стопанисващ заложна къща“Рефинго“, правоприемник на заложна къща „Верте“/ в процесният период, се установи, че подсъдимият след взимането на ланеца на Б. е заложил сам златен ланец именно в заложната къща на св.К. към 16.11.2012г., за което получил сумата от 4000 лв. Видно от представената документация от тази заложна къща на св.К., Х. е заплащал лихви на заложната къща за този заложен от него златен ланец в периода: м.11.2012г.-м.03.2013г. в размер на по 400 лв.-месечно. След което, заложната къща е изпратила до подсъдимият писмо, с което към 18.05.2013г. е уведомен, че заложената от него вещ /златен ланец по описаният заложен билет/ е продадена. По този повод в хода на разпита си, св.К. уточни, че това са правила за работа на заложната къща и след спиране на плащането на месечните лихви за заложената вещ и взетата сума, вещта може да се продаде и се продава на други лица.Видно от приетият като доказателство по делото Протокол №28/16.05.2013г., заложеният златен ланец м.11.2012г. от страна на подсъдимият, е бил продаден на 16.05.2013г. срещу сумата от 4000лв. на Р. А. Й. . Вещта е описана само като синджир с тегло 104 грама. В този период м.11. 2012г.-м.05. 2013г. по делото не се потвърди, че подсъдимият е имал и свой златен ланец, който е заложил в заложната къща на св.К., въпреки че се наведоха и такива твърдения в дадените обяснения на подсъдимото лице. При разпита на съпругата на пострадалото лице-св.Б., също се потвърди факта, че пострадалият е взел в заем парична сума от 300 лева от подсъдимия през 2011г., а след това върнал на Х. сумата от 600 лв., които предал на неговата майка –св.Е. Х.. Тази свидетелка също потвърждава, че Б. й споделил, че през м.октомври 2012г. златният ланец му е отнет насила от страна на подсъдимия, както и след отправена му заплаха.След тази случка, св.Б. установява, че съпругът й биел доста притеснен и за себе си и за децата си и за нея. Получил безсъние, не можел да спи през нощта, заради което се наложило да взима и лекарства . В съдебният процес бе разпитан и св.Р., който установи, че есента на 2012г. решил да си потърси из заложните къщи златен ланец, който да си закупи. С тази цел посетил и заложната къща на св.К. в Б. , където при разглеждането на заложените мъжки златни ланци, видял , че е заложен и златният ланец на пострадалия Б. . Разпознал го, тъй като познавал семейство Б., бил виждал ланеца на пострадалия, а и върху заложеният ланец видял на халката на закопчаването му и надпис „Юли и Г.“, които били имената на пострадалото лице и неговата съпруга. Потвърждава също, че ланеца е бил с бяло и жълто злато, което е и описанията на самият пострадал . Св.Р. видял също, че ланеца бил описан с тегло около 100гр. Обадил се веднага на пострадалия , който се оказало, че не знае за залагането на ланеца му и дори попитал Р. дали е сигурен, че е видял да е заложен именно неговият златен ланец . В хода на дадените обяснения от страна на подсъдимото лице, същият потвърждава, че е предоставил в заем парична сума на пострадалият, но твърди, че уговорката била по между им именно за връщане на 600.00лв., а не на 300.00лв., както твърди Б. . Договор за предоставената сума в заем не сключили, а сумата била предоставена на приятелски начала. Х. твърди също така, че през месец октомври 2012г. въобще не се е виждал и срещал с пострадалото лице Б., не е ходил с автомобила си пред дома му в [населено място] и че, не му е отнемал ланеца с описаната употреба на сила и заплахи, както е посочено в обвинението на РП. Разказва подробно за естеството на отношенията му с Б. до инкриминираният месец и за това каква промяна е настъпила след това в тези техни отношения, които до тогава били добри и приятелски. При проведените очни ставки между подсъдимия и другите очевидци на процесната описана в обвинението среща между Х. и Б., а именно св.Р. и св.Я., тези свидетели потвърждават напълно казаното от тях и в рамките на разпита за това кога и как се е състояла въпросната среща, а подсъдимият отрича да е участвал в такава среща. Същевременно обаче, в хода на тези очни ставки, подсъдимият признава, че действително притежава регистриран пистолет, който е черен на цвят и който е носел със себе си и в автомобила си през 2012г., заради „придвижването на много пари с него „ в този период . По искане на защитата е разпитан св.Ж., който твърди, че след започване на настоящото дело, в крайпътно заведение чул св.Й. да твърди, че продаденият на майката на Б. златен ланец е 86.8 грама и , че Б. го карал да му предава неистински бележки за отремонтиране на ланеца с друго тегло. Тези показания мотивираха провеждането на допълнителен разпит със св.Й., който категорично отрече, да е участвал в разговори като упоменатите такива от св.Ж., нито пък да е правил изявления за грамажа на ланеца на Б. или да са искани от Б. и да са давани от него неистински бележки за ремонт на златен ланец на пострадалото лице. По делото е изискана и е постъпила информация чрез писмо от 13.10.2015г. от ЦДМП-Б. и ФСМП-С., че през м.октомври на 2012г., не е регистрирано в нито една от тези болнични структури , сигнал или обаждане от името на пострадалия Б. или св.Р., за оказване на помощ на последната. При допълнителният разпит на пострадалия се установи, че не е направено такова обаждане след процесният случай, а Б. се обадил на негова позната във ФСМП-С., която дошла да помогне на майка му, след като на последната й станало лошо заради срещата между пострадалия и подсъдимото лице на неустановена дата през инкриминираният месец Според приложената към ДП жалба на пострадалото лице, тя е входирана с дата 02.08.2013г. По делото е приложена фактура за извършен ремонт на златния ланец на пострадалото лице към 2009г. Според тази фактура теглото на ланеца е от 99.05 грама. Според Писмо от 23.04.2014г на 02 РУП-Б., на подсъдимият е издадено разрешение за носене и употреба на пистолет „Зиг З.“ към 15.02.2012г. с валидност до 14.02.2017г. Видно то свидетелството за съдимост на подсъдимото лице, същият не е осъждан до момента. От постъпилата чрез РП справка от ЕИСПП е видно, че срещу подсъдимото лице към момента има висящо наказателно производство в съдебна фаза заради внесен обвинителен акт и повдигнато му обвинение за извършване на престъпление по чл. 321, ал.6, чл.214, ал.2, чл.210, ал.1, вр . с чл.209, ал.1, вр. с чл.26, ал.1 и чл.18, ал.1 от НК. При тези фактически дадености, съдът счита, че с ангажираните по делото доказателства по един несъмнен и категоричен начин се доказа, че подсъдимият И. Д. Х. е осъществил от обективна и субективна страна престъпление по чл. 198, ал. 1 от НК. От обективна страна, се доказа, че в процесният период /на неустановена дата през месец октомври 2012 г./ и на процесното място /в. [населено място], пред дома на пострадалия Б. на ул. „С.“ № 71/, чрез употребата на сила /изразяваща се в дърпане с ръка на ланец от шията на пострадалото лице/, без негово съгласиеи със заплаха /изразяваща се насочване на пистолет към Ю. М. Б. и словесно отправяне на репликата:“имаш деца и внимавай “/, подсъдимият Х. е отнел чужда движима вещ /златен ланец/, на стойност 5 943 /пет хиляди деветстотин четиридесет и три лева/, от владението на Ю. М. Б.. Извършването на това престъпление се доказа по един категоричен начин с разпита на пострадалото лице и показанията на очевидците св.Р. и св.Я. .Показанията на тези свидетели бяха последователни, логични, кореспондиращи по между си и опровергаващи напълно обясненията в обратна насока от страна на подсъдимото лице . Всеки един от тях посочи конкретно месеца и годината, в които на неустановена дата е извършено деянието. Този период е посочен и в жалбата на пострадалото лице, за това и възражението на защитата, за недоказаност на инкриминираният период , съдът намира за неоснователно. В практика е допустимо, при липсата на яснота за конкретна дата в даден месец или период от годината, обвинението да рамкира инкриминираният период именно по начина, посочен от обвинителният акт и за това, съдът не споделя възражението на защитата за неяснота в обвинението или за допуснато съществено процесуално нарушение в досъдебна фаза с такъв аргумент . Стойността на отнетата вещ също се установи чрез изготвената по делото оценителна експертиза. Доколкото не бе направено друго по-конкретно описание на отнетият златен ланец от грамаж, карати и проба на златото, резонно и обосновано експерта е направил оценка на процесната вещ като е съобразил цените за покупко-продажба на именно на златни накити от този вид с подобни характеристики. Определената по този начин стойност на отнетата вещ според съда не накърнява по никакъв начин правата на подсъдимото лице, защото при направата на оценка при допълнителни характеристики за плетка и други елементи в самият вече изработен като готов златен накит, несъмнено биха довели до завишаване на стойността на веща именно заради допълнителни особености на изработката. В този смисъл определената на практика цена само за грамаж на златния ланец, карати и проба, категорично не ощетява подсъдимото лице, а се явява и по- благоприятен вариант на обвиненото за него, след като и твърдените като причинени вреди от разглежданото престъпление са в един по-малък размер от евентуалният такъв при оценка на изработката златно изделие-златен ланец с отчитане на всички елементи за такава стока. Именно за това , тези възражения на защитата съдът намира за неоснователни. Свидетелите Р., Б. и Я. подробно описаха начина,у по който е извършено отнемането на златният ланец от пострадалия, именно чрез и в следствие на употребена едновременно сила и заплахи от Х.. Силата уточниха, че се е изразявала в самото дърпане на ланеца от шията на пострадалия без негово съгласие, за което свидетелствуват твърденията на очевидците, че след скъсването на ланеца и взимането му от подсъдимият, Б. веднага понечил да си го вземе обратно от ръката на подсъдимия, но не успял да направи това, защото именно тогава подсъдимият приложил и заплаха, като насочил към главата на Б. черен пистолет и отправил репликата“внимавай, и ти имаш деца „.Това поведение на подсъдимият е възприето от тримата очевидци лично и непосредствено. И именен защото е било така, след срещата между пострадалия и подсъдимия и Б. и неговата майка се изплашили и притеснили и това тяхно състояние е възприето и от страна на техният съсед-св.Я. . Съдът не кредитира обясненията на подсъдимия, че не е извършвал процесният грабеж, защото тези негови обяснения не се подкрепят от никакви други доказателства в процеса и напълно се опровергават от събраните такива, в това число както посочените гласни доказателства, така и от приложените писмени доказателства . В тази връзка съдът констатира, че твърдението на очевидците на случая напълно кореспондира с безспорният факт, че подсъдимият действително е имал разрешение за носене и стрелба на пистолет, който според обясненията му е бил именно черен на цвят, какъвто са видели да насочва Х. към Б. при срещата им в инкриминираният месец . Отделно от това, след разпита на св.К. и представените от заложната му къща документи, се установи, че м.11.2012г., т.е.1 месец след процесното деяние, подсъдимият е заложил златен ланец в заложна къща „Рефинго“ за сумата от 4000лв., която бил продаден към 16.05.2013г. на друго лице, след като Х. престанал да плаща лихвите за заложената вещ . Същевременно се установи с показанията на св.Р., че по същото време /есента на 2012г./, той е видял в същата заложна къща, че е заложен именно златният ланец на пострадалото лице Б. и дори прочел надписа при закопчаването му“Ю. и Г.“. След като се обадил на пострадалия, св.Р. установява, че Б. не знаел, че ланеца му е в тази заложна къща. Тези допълнителни и косвени доказателства според съда само потвърждават факта, че златният ланец на пострадалия след инкриминираният месец действително се е намирал в подсъдимият и единствената логична причина това да е така е именно неговото отнемане по описаният в обвинението начин, след като Х. не представи никакво друго логично и обосновано обяснение на този факт . Също така залагането на този ланец и отнемането му от Б. без негово съгласие в инкриминираният месец, онагледява ясно и недвусмислено и намерението за противоправно отнемане и своене с отнетата по неправомерен начин вещ от страна на подсъдимото лице. Допълнителен аргумент в подкрепа на направеният извод за извършване на процесният грабеж са и показанията на св.М. и св.Б., които също потвърждават, че пострадалият се оплакал от грабежа, вменил го на Х. и подробно описал при оплакването си, че този грабеж е осъществен именно въпреки неговата воля и с употреба на сила и заплахите, описани в обвинителният акт . Св.М. от своя страна установява, че при разговора си с подсъдимия при изясняване на обстоятелствата по подадената м.08.2013г. жалба то пострадалото лице, Х. не заявил, че не се е виждал с Б. през м.10.2012г.,както се застъпва от подсъдимия в съдебната фаза на делото,а сподели, че подсъдимото лице му заявило, че Б. са ми доброволно му дал златният си ланец . От субективна страна, престъплението е извършено в условията на пряк умисъл, защото подсъдимият е съзнавал обществената опасност на деянието си и общественоопасните последици от него, но е целял и искал тяхното настъпване, в желанието си да мотивира пострадалия да му заплати освен заетата сума от 300.00лв. и поисканата от него 100%-на лихва за същата сума. В съзнанието на подсъдимото лице е било отразено , че с поведението си установява трайна фактическа власт върху чужда движима вещ /златен ланец/, че това се извършва въпреки волята на Б. и взимането на ланеца при тези условия, а в последствие и неговото залагане, показва намерение за противозаконно своене на тази неправомерно отнета вещ . В съзнанието на Х. е било отразено също, че при отнемането на златният ланец прилага сила / с дърпане на ланеца и взимането му от врата на Б., ведно със заплаха / чрез насочване на пистолет към Б. и отправяне на словесната заплаха :“внимавай и ти имаш деца“ в същият този момент/. Съзнавал е, че това негово поведение ще се възприеме именно като заплашване на Б. и то е породило точно целеният ефект в пострадалото лице според показанията му, което въпреки несъгласието си, в крайна сметка е върнало вместо заетата сума от 300.00лв., сумата от 600.00лв. на подсъдимият през лятото на 2013г. По направените възражения на защитата за недоказаност на констатираното престъпление, съдът намира за нужно да отбележи и следното: В рамките на този процес се оформиха две коренно различни тези. От една страна е тезата на обвинението и гражданския ищец, че подсъдимия е извършил вмененото му престъпление от обективна и субективна страна по начина описан в обвинителния акт. От друга страна е тезата на защитата и подсъдимия, който твърди, че не е извършил това престъпление, въобще не се е чувал, не е комуникирал с пострадалия, нито пък се е виждал с него през м.октомври 2012 г. с него. След като се анализираха събраните писмени и гласни доказателства обаче съдът установи, че тезата на Районна прокуратура и гражданския ищец се подкрепя от почти всички събрани писмени и гласни доказателства, подробно посочени по-горе. В това число, както такива свързани с пострадалото лице, така и доказателства от гласно естество на лица, които нямат никаква роднинска връзка или предпоставка за проявяване на пристрастност при даване на показания в съдебния процес- показания на св.М., Я., Р., Й. и дори майката на подсъдиимят-св.Ем.Х., който потвърди, че пострадалият е върнал паричната сума на сина й, а последният продължи да отрича това и в съдебната фаза на процеса. В подкрепата на тезата на обвинението и показанията на Б., Р. и Я. пък са писмото за предоставено разрешение на Х. за носене и използване на пистолет, черен на цвят според собствените му обяснения, фактура за ремонт, онагледяваща грамажа на златният ланец към 2009г. и документи от заложна къща“Рефинго“, удостоверяващи извършено залагане на златен ланец от страна на подсъдимият 1 месец след отнемането на ланеца на Б., с грамаж близък до този на процесният златен ланец и цена близка до неговата. /Съдът счита, че доколкото теглото на заложеният златен ланец не кореспондира напълно с този посочен като тегло от пострадалото лице, то последното може да се обясни с начин на работа във въпросната заложна къща, след като не се представи документ за собственост на този заложен златен ланец с конкретно и коректно посочено негово тегло./Всички тези доказателства мотивират съда да кредитира казаното от пострадалото лице и да не кредитира версията на защитата и обясненията на подсъдимия, които намира за недостоверни в този случай. Разпитания по делото св.Ж., съдът намира, че дава изключително противоречиви, неясни и опровергани напълно с показанията на св.Й. показания за това къде, какво бил чул да се говори за поправка на ланеца на пострадалото лице и негов грамаж, поради което и съдът игнорира като недостоверни и противоречиви тези показания при преценката си за обективната истина в разглежданият казус . Наред с горното, следва да се отбележи също така, че пострадалият никога не е твърдял в своите показния, че е извикал линейка след процесният случай, станал повод за влошаване на здравословното състояние на неговата майка от изпитаната уплаха заради начина на провелата се комуникация между Б. и Х.. Това е твърдение само на св.Я. и то с уговорката, че е доколкото си спомня за случая. И пострадалия Б. и св.Р. твърдят, че последица от случая е влошаване на здравето на св.Р., на която й станало лошо и се наложило да бъде успокоявана от сина си . В допълнителен разпит Б. уточни, че в същност реакцията след този инцидент, която той и майка му са предприели за противодействие на това влошаване на нейното здравословно състояние, е било да се обадят на тяхната позната в ФСМП-С., а не да извикват екип на спешен център с линейка и именно за това такова обаждане не е регистрирано в тази медицинска структура. Неоснователно е възражението на защитата, че пострадалия „ заявил, че има доверие на подсъдимото лице“ при взимането на ланеца, тъй като в тези частично и некоректно цитирани показания на пострадалото лице от съдебна фаза е допълнено в следващи изречения на протокол, че тази реплика не касае златният ланец на пострадалия, а дадените преди това звънци на Х. или така нар.чанове. За извършеното престъпление от страна на Х. следва да се ангажира и неговата наказателна отговорност по чл.198, ал.1 от НК. При определяне на наказанието, съдът отчете следното: От една страна е налице чисто съдебно минало на подсъдимия, което несъмнено е едно изключително смекчаващо вината обстоятелство, съгласно практиката на съдилищата. Макар и недостоверна версията на защитата, подсъдимия даде обявения и с това съдейства за проверка достоверността и на останалите доказателства и оформяне на окончателното решение на съда за правилният съдебен акт по настоящият казус. Касае се за лице, което има семейство и има постоянни трудови доходи, които обстоятелства също могат да се отчетат като смекчаващи вината. Освен това, съдът намира и за смекчаващо вината обстоятелство и това, че между пострадалия и подсъдимия е имало изключително комплексирани гражданско-правни отношения /взимане в заем и връщане на пари и вещи в дълъг период от време/, което е и един от основните мотиви за поведението на подсъдимият, след като пострадалото лице не е върнало заетата сума с уговорената според подсъдимият лихва за нея. В този смисъл поведението на подсъдимия не е някаква демонстрация на пренебрегване на закона, характерно обичайно за престъпление като разгледаното, а по-скоро желанието му за уреждане на тези комплексинари и очевидно неизяснени в достатъчна степен заемни отношения между него и пострадалия Б. по този неправомерен начин . От друга страна, като отегчаващо вината обстоятелство съдът отчете, че грабежа е реализиран с две различни форми на принуда, а именно със заплаха и оказване на сила, като от своя страна самата заплаха също е реализирана чрез две отделни форми- с насочване на огнестрелно оръжие и словесно. Този начин на извършване на престъплението според съда завишава и обществената опасност на разгледаното престъпление. Съдът също така приема, че за отегчаващо отговорността на дееца обстоятелство следва да се приема и факта, че престъплението е реализирано срещу лице в неравностойно положение /инвалид по болест/, което е било видимо за подсъдимия към процесната дата. При тези индивидуализиращи деянието и дееца обстоятелства и отчитайки, че има превес на смекчаващи и едно изключително смекчаващи вината обстоятелства /чисто съдебно минало на дееца/, съдът счете, че конкретно за този казус, налагането на минималното наказание „Лишаване от свобода” от 3 г. би било несъразмерно тежко за извършителя, поради което и при условията на чл.55, ал.1 т.2 б.“б“ от НК счете, че следва да се наложи наказание „Лишаване от свобода“, което обаче да се определи под минималния размер от 3 години, предвиден от законодателя в разпоредбата на чл.198, алр.1 от НК. Изхождайки от визираните смекчаващи и утежняващи вината обстоятелства, съдът счита, че адекватно и справедливо наказание в казуса е „Лишаване от свобода” за срок от 1 година и 6 месеца, което е около средният размер в законовата рамка от 3месеца по Общата част на НК и минимума по чл.198, ал.1 на същият кодекс . Като съобрази неосъждането на лицето, размера на определеното наказание и като отчете, че индивидуалната превенция на Х. може да се обезпечи и без ефективно изтърпяване на така определеното като вид и размер наказание, съдът прие, че изпълнението на въпросната санкция може да се отложи при предпоставките на чл.66 от НК за изпитателен срок от 3 години. Извършеното престъплението по чл.198, ал.1 от НК несъмнено представлява и деликт по смисъла на чл.45 от ЗЗД, защото се касае за виновно и противоправно деяние, от което в причинно-следствена връзка са настъпили вреди за пострадалия Б.. За такива имуществени вреди, съдът приема стойността на отнетата чрез грабежа вещ/златен ланец/, който според експертното заключение на вещото лице възлиза на сумата от 5943 лв. Този иск съдът приема за основателен и доказан в пълен размер и именно като такъв следва да се уважи. Тази сума следва да се присъди като обезщетение на пострадалото лице, ведно с претендираната законна лихва, считано от м.10.2012г. до окончателното й изплащане. По отношение на вторият обективно и субективно съединен иск за присъждане на неимуществени вреди от процесното престъпление, съдът счита този иск за частично основателен . От една страна с показанията на пострадалия, неговата майка св.Р. , св.Я. и св.Б. се установи, че процесното деяние е породило страх и притеснение в пострадалия, същият е получил безсъние, не могъл да спи дълго време именно защото се страхувал за себе си, за децата си и семейството си , след отправената му заплаха с пистолета от Х. при отнемане на процесният златен ланец . При отчитане на тези доказателства, съдът счита, че се потвърди причиняването и на неимуществени вреди под формата на душевни болки и страдания, изразяващи се в сочените притеснения и страхове, които са пряка и непосредствена последица от извършеното престъпление и тези вреди следва да бъдат справедливо възмездени от страна на подсъдимия. За такова справедливо обезщетение на доказаните неимуществени вреди при предпоставките на чл.52 от ЗЗД, съдът приема сумата от 1000.00лв. В останалата част за другите претендирани видове неимуществени вреди / накърнено достойнство и чест/, съдът намира този иск за недоказан и неоснователен. Същият се явява неоснователен и недоказан и за размера на претендираното обезщетение, над уваженият размер с присъдата, заради което и този втори субективно и обективно съединен иск следва да се отхвърли в тази му част и на това основание . Признаване на подсъдимият за виновен и осъждането му, по аргумент от чл.189 от НПК е правно основание да му се възложи и заплащането на направените по делото разноски, както следва: по сметка на ОДМВР-Б. сумата от 70.00лв., представляващи разноски по досъдебната фаза на делото за изпълнената оценителна експертиза, ведно със сумата от 5.00лв.-ДТ по сметка на съда за служебно издаване на ИЛ, и съответно сумата от 461.72 лв./четиристотин шестдесет и един лева и седемдесет и две стотинки/, включваща разноски за явяване и участие на вещото лице Н. по делото, както и задължението за заплащане на ДТ по уважените граждански искове в процеса.Подсъдимият следва да бъде осъден на същото правно основание да заплати и сторените по делото разноски от страна пострадалото лице, а именно сумата от 500.00лв.-адвокатски хонорар . По изложените мотиви и като прие, че именно отмереното наказание ще обезпечи целите на наказателната политика по чл.36 от НК, съдебният състав постанови и Присъдата си. РАЙОНЕН СЪДИЯ: |