Определение по дело №329/2017 на Районен съд - Лом

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

гр. Лом, 14. 08. 2017 год.

 

          Районен съд гр.Лом, VІІ – ми съдебен състав, в закрито съдебно заседание на четиринадесети август, две хиляди и седемнадесета година, в състав:

                                                                                                                                                                                               Председател: Соня Камарашка,

 

Като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 329 по описа за 2017год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявени са осъдителни искове от Е.Х.Х. с ЕГН ********** и Х.К.Х. с ЕГН ********** ***, Ч.Д.Д. с ЕГН ********** *** и Б.Д.Д. с ЕГН ********** ***, всички със съдебен адрес ***, адвокат П.С. против С.Л.М. с ЕГН ********** ***, Л.М.И. с ЕГН ********** *** и А.Л.М. с ЕГН ********** ***, за заплащане на обезщетение за неправомерно ползване на чужд недвижим имот и за причинени щети в недвижимия имот, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

 

Правно основание: по чл.45 от ЗЗД и чл.59, ал.1 от ЗЗД.

 

Иска се: да бъдат осъдени ответниците да заплатят солидарно на ищците

сумата от 834.00лева за нанесените щети в имота, разпределена съобразно правата им за Е.Х. 2/6, за Е.Х. и Х.Х. – общо 2/6, за Ч.Д. 1/6 и за Б.Д. 1/6, ведно със законната лихва върху сумата от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане.

          Да бъдат осъдени ответниците да заплатят обезщетение за неправомерно ползване на чужд недвижим имот, равен на пазарния наем на имота в общ размер от 1378.00лева, при месечен наем от 26.00лева на месец на Е.Х. от месец февруари 2012год. до месец юли 2016год. включително или за 53 месеца сумата от 459,33лева, на Е.Х. и Х.Х. – за периода от 21.05.2015год. до месец юли 2016год. включително или за 14 месеца сумата от 121,38лева, на Ч.Д. сумата от 229,66лева от месец февруари 2012год. до месец юли 2016год. включително или за 53 месеца и на Б.Д. сумата от 229,66лева от месец февруари 2012год. до месец юли 2016год. включително или за 53 месеца, ведно със законната лихва върху сумата от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане.

Претендират се направените по делото разноски, както и тези в производството по обезпечението по ч.гр.д. №1578/2016г. по описа на ЛРС.

 

          Исковете са допустими – налице е интерес от търсената защита.

Процесуална легитимация на страните – исковете са предявени от и срещу надлежна страна.

Писмени доказателства, представени с исковата молба:

1.     Нотариален акт №180, том І, н. дело №399/1977год. на съдия при ЛРС;

2.     Удостоверение за наследници на А. Кръстев Първанов с Изх.№602/13.05.2015год.;

3.     Нотариален акт за дарение №170, том І, н. дело №346/1987год. на съдия при ЛРС;

4.     Нотариален акт за покупко – продажба №120, том ІV, рег. №3102, н. дело №309/2015год. И нотариален акт за поправка с №126, том ІV, рег. №3332, н. дело №374/2016год.на нотариус при ЛРС;

5.     Скица на имота.

 

Доказателствени искания, направени от ищеца: да се изиска и приложи ч.гр.д. №1578/2016г. по описа на ЛРС, тъй като ще се ползват от СТЕ и събраните свидетелски показания по делото.

 

Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил от ответниците.

В отговора си намират предявените осъдителни искове за неснователни, като молят за тяхното отхвърляне.

Твърдят, че са се настанили в имота, със знанието и съгласието на единия от съсобствениците Петър Кръстев през 2012год и то по негова молба и настояване, за да се грижат за опазването му от посегателства, като са ползвали яхъра и сеновала. Твърдят, че тухлената настилка на подовете върху пясъчна основа от 42 кв.м. на стойност от 420.00лева по пункт 1 от заключението на СТЕ и циментовата замазка от 52кв.м. на стойност от 309.00лева по пункт 2 от заключението на СТЕ или общо 729,00лева са извършени от ответниците подобрения в сградата – яхъра, направени от тях, с лични средства и труд, поради което не дължат тази сума на ищците. Твърдят, че са направили тухлена настилка върху баластра и пясъчна основа с циментова замазка на пода. Оспорват заключението на вещото лице по изготвената СТЕ и в останалите пунктове свързани с изкъртване на варова мазилка в пункт 4 на стойност от 116.00лева и възстановяване на оградна мрежа, твърдейки, че същите са съществували при настаняването им в имота и не са причинени от тях.

Оспорват претенцията за дължим наем на ищците свързан с ползване на дворното място и сградите – стоп. постройка с навес, сеновал и хамбар, като твърдят, че не са имали сключен договор за наем при условията на чл.228 и сл. от ЗЗД. Твърдят, че от страна на ищците не им е отправяна покана или предизвестие за сключване на договор за наем, поради което не дължат претендиранато обезщетение за ползване на двора и постройките.

 

          Доказателствени искания от ответната страна: да се допуснат до разпит при режим на довеждане трима свидетели за установяване на твърденията им в отговора на исковата молба.

          Писмени доказателства, представени с отговора на ответника: няма.

След като провери редовността и допустимостта на предявените искове и ката намира същите за редовни и допустими, съдът следва да се произнесе с определение на основание чл.140 от ГПК, с което да насрочи делото в открито съдебно заседание, да бъдат призовани страните, както и да се произнесе по всички предварителни въпроси и по допускане на доказателствата.

Съдът счита, че на осн. чл. 140 ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 157 от ГПК следва да приеме приложените към ИМ писмени доказателства, както и да изиска и приложи ч.гр.д. №1578/2016г. по описа на ЛРС.

Следва да допусне до разпит поисканите от ответника трима свидетели при режим на довеждане, за доказване на посочените от него обстоятелства.

Водим от всичко гореизложено и на осн. чл. 140 ал. 1 във вр. с ал. 3 от ГПК, във вр. с чл. 157 от ГПК, във вр. с чл.129 във вр. чл.128 от ГПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПРИЕМА исковата молба от Е.Х.Х. с ЕГН ********** и Х.К.Х. с ЕГН ********** ***, Ч.Д.Д. с ЕГН ********** *** и Б.Д.Д. с ЕГН ********** ***, всички със съдебен адрес ***, адвокат П.С. против С.Л.М. с ЕГН ********** ***, Л.М.И. с ЕГН ********** *** и А.Л.М. с ЕГН ********** ***, за заплащане на обезщетение за неправомерно ползване на чужд недвижим имот ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане и за причинени щети в недвижимия имот ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

 

 

ПРИЕМА представените с ИМ писмени доказателства, както следва:

 

1.     Нотариален акт №180, том І, н. дело №399/1977год. на съдия при ЛРС;

2.     Удостоверение за наследници на А. Кръстев Първанов с Изх.№602/13.05.2015год.;

3.     Нотариален акт за дарение №170, том І, н. дело №346/1987год. на съдия при ЛРС;

4.     Нотариален акт за покупко – продажба №120, том ІV, рег. №3102, н. дело №309/2015год. И нотариален акт за поправка с №126, том ІV, рег. №3332, н. дело №374/2016год.на нотариус при ЛРС;

5.     Скица на имота.

 

ПРИЕМА писменият отговор от ответниците.

 

ДОПУСКА до разпит при режим на довеждане от ответниците трима свидетели, с оглед установяване на посочените в отговора фактически твърдения.

 

ДА СЕ ИЗИСКА и приложи ч.гр.д. №1578/2016г. по описа на ЛРС.

 

НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание за 19.09.2017 год. от 14,00 часа, за която дата да бъдат призовани страните.

 

СЪОБЩАВА на страните проекта си за доклад по делото:

 

Осъдителни искове с правно основание: чл.45 от ЗЗД и чл.59, ал.1 от ЗЗД.

 

Ищците твърдят, че са съсобственици на недвижим имот, находящ се в с.Сталийска махала, общ.Лом, обл.Монтана, а именно дворно място с площ от 1400кв.м., представляващо част от УПИ І-171 с площ от 880кв.м. и УПИ ІІ-171 с площ от 1562 кв.м. в кв.29, заедно с жилищна сграда с РЗП от 91 кв.м. и второстепенна сграда с РЗП от 103 кв.м. Ищцата Е.Х. е собственик на 2/6 идеални части от имота, придобити по дарение, а в режим на СИО Е.Х. и ищеца Х.Х. са собственици на още 2/6 ид. ч., придобити чрез покупко – продажба, а ищците Ч.Д.Д. и Б.Д.Д. са собственици на по 1/6 ид. ч. по наследство.

Твърди се, че през 2005год. един от бившите вече съсобственици – Петър Кръстев е разрешил на ответниците да ползват за една година сеновала докато построят свои собствен. Тъй като ищците не живеят постоянно в имота и сградите там, ответниците без съгласието на ищците – съсобственици са се настанили в имота. В двора на имота ответниците отглеждали животни, изкъртили вратите на стопанските постройки, като ги ползвали за отглеждане на коне.

Твърди се, че за времето на пребиваването им в имота са премахнали оградата между техния и съседния имот, без да заплащат на никого от съсобствениците каквото и да било обезщетение, а са нанесли многобройни вреди на сградите и насажденията в двора. Двора бил в окаяно състояние, като имало пет каруци, една от които постоянно пълна с конски изпражнения, бали сено, изоставени строителни материали. Ищците нямало възможност да влизат в собствения си имот, тъй като пред портата винаги имало паркирани техни автомобили, някои от който не били в движение. Това наложило да си изградят нова порта от другата страна на двора.

Твърди се, че ответниците използвали дървеният сеновал с обща площ от 103 кв.м., и помещенията под него с обща площ от 31 кв.м., дървен хамбар с площ от 8 кв.м., навес с площ от 17,8кв.м. и целия двор на имота.

Твърди се, че ответниците са избили прозорците на стопанските сгради, напълно увредени са касите, вратите на сградите, таваните на помещенията, избити са мазилки по стените и са повредени подовете на стопанските постройки и навеса.

През месец март 2016год. имали уговорки с ответниците да напуснат имота, като им дали двумесечен срок, но тъй като и в този срок не освободили имота, подали сигнал до Началника на РУ гр.Лом, след чието съдействие в края на месец юли 2016год. ответниците напуснали имота.

Твърди се, че стопанските сгради са в окаяно състояние, на практика са неизползваеми, като са нанесени огромни щети.

По искане на ищците Е. и Х. Христови по реда на предварителното обезпечение по доказателствата е образувано ч.гр.дело №1578/2016год. по описа на ЛРС, по което с Определение е приета съдебно – техническа експертиза, която е дала заключение за нанесените в имота им щети на стойност според експертизата от 834.00лева посочени по пера, единични мерки и обща стойност. Както и сумата от 1560.00лева изчислен на базата на съдебно – техническата експертиза, заявена в петитума на ИМ и уточнена впоследствие като 1378.00лева, за неполучен наем за времето от месец февруари 2012год. до края на месец юли 2016год. Твърди се, че по това дело са разпитани и свидетели на двете страни, като се иска да се вземат предвид показанията им относно – състоянието на имота преди началото на ползването му от ответниците; признание на свидетелите ответници, че именно те са лицата ползвали имота им, както и признание за конкретни извършени действия от страна на ответниците. Не се претендира обезщетение за ползване на имота до 21.05.2015год., когато Петър Кръстев е прехвърлил своята част на Е.Х. в режим на СОИ с Х.Х..

 

Иска се: да бъдат осъдени ответниците да заплатят солидарно на ищците

сумата от 834.00лева за нанесените щети в имота, разпределена съобразно правата им за Е.Х. 2/6, за Е.Х. и Х.Х. – общо 2/6, за Ч.Д. 1/6 и за Б.Д. 1/6, ведно със законната лихва върху сумата от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане.

Да бъдат осъдени ответниците да заплатят обезщетение за неправомерно ползване на чужд недвижим имот, равен на пазарния наем на имота в общ размер от 1378.00лева, при месечен наем от 26.00лева на месец на Е.Х. от месец февруари 2012год. до месец юли 2016год. включително или за 53 месеца сумата от 459,33лева, на Е.Х. и Х.Х. – за периода от 21.05.2015год. до месец юли 2016год. включително или за 14 месеца сумата от 121,38лева, на Ч.Д. сумата от 229,66лева от месец февруари 2012год. до месец юли 2016год. включително или за 53 месеца и на Б.Д. сумата от 229,66лева от месец февруари 2012год. до месец юли 2016год. включително или за 53 месеца, ведно със законната лихва върху сумата от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане.

Претендират се направените по делото разноски, както и тези в производството по обезпечението по ч.гр.д. №1578/2016г. по описа на ЛРС.

 

Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил от ответниците.

 

В отговора си намират предявените осъдителни искове за неснователни, като молят за тяхното отхвърляне.

Твърдят, че са се настанили в имота, със знанието и съгласието на единия от съсобствениците Петър Кръстев през 2012год и то по негова молба и настояване, за да се грижат за опазването му от посегателства, като са ползвали яхъра и сеновала. Твърдят, че тухлената настилка на подовете върху пясъчна основа от 42 кв.м. на стойност от 420.00лева по пункт 1 от заключението на СТЕ и циментовата замазка от 52кв.м. на стойност от 309.00лева по пункт 2 от заключението на СТЕ или общо 729,00лева са извършени от ответниците подобрения в сградата – яхъра, направени от тях, с лични средства и труд, поради което не дължат тази сума на ищците. Твърдят, че са направили тухлена настилка върху баластра и пясъчна основа с циментова замазка на пода. Оспорват заключението на вещото лице по изготвената СТЕ и в останалите пунктове свързани с изкъртване на варова мазилка в пункт 4 на стойност от 116.00лева и възстановяване на оградна мрежа, твърдейки, че същите са съществували при настаняването им в имота и не са причинени от тях.

Оспорват претенцията за дължим наем на ищците свързан с ползване на дворното място и сградите – стоп. постройка с навес, сеновал и хамбар, като твърдят, че не са имали сключен договор за наем при условията на чл.228 и сл. от ЗЗД. Твърдят, че от страна на ищците не им е отправяна покана или предизвестие за сключване на договор за наем, поради което не дължат претендиранато обезщетение за ползване на двора и постройките.

 

Предвид събраните писмени доказателства и отговора на ответницата, съдът приема, че по делото не е спорно ползването на дворно място с площ от 1400кв.м., представляващо част от УПИ І-171 и УПИ ІІ-171 в кв.29, заедно с второстепенна сграда с РЗП от 103 кв.м – стопанска постройка с навес, сеновал и хамбар, за което ответниците през 2012год. са получили разрешението от един от бившите съсобственици.

Спорно по делото е: увредили ли са ответниците, ищците и в какъв размер са причинените им имуществени вреди по иска по чл.45 от ЗЗД.

По иска по чл.59, ал.1 от ЗЗД на какво основание се ползва дворното място и стопанските постройки за претендирания период в исковата молба, дължи ли се обезщетение за това и в какъв размер.

Ищците съобразно правилата на чл.154, ал.1 от ГПК носят процесуалната тежест да докажат основанието на иска по чл.45 от ЗЗД, размера на причинените имуществени вреди, респективно елементите от фактическия състав – наличието на вреда, противоправно поведение на ответниците /деликвента/, както и причинна връзка между деянието и причинените вреди.

Ответниците, следва да докажат вината, тъй като доказването на този факт е в тяхна тежест.

По иска по чл.59, ал.1 от ЗЗД ищците, чрез пълно и главно доказване следва да установят кумулативно наличието на всички елементи от фактическият състав, а именно: факта на имуществено разместване в патримониума на ищците и ответниците, в резултат на което ответниците са се обогатили за сметка на ищците; връзката между обедняването на ищците и обогатяването на ответниците, която произтича от общи факти, породили обедняването и обогатяването; липса на правно основание за имуществено разместване и липса на друго основание за защита на правата на обеднелия ищец. Както основанието, така и размера - наемната цена на база средномесечен пазарен наем.

В тежест на ответниците е да проведат насрещно доказване за твърдените от тях обстоятелства свързани с направените възражения за съпричиняване при настъпване на имуществените вреди, дължащи се на бездействие на ищците.

На основание чл.146, ал.2 от ГПК УКАЗВА на ищците, че по твърдяните от тях факти, следва да установят средномесечен пазарен наем за ползване на дворното място и стопанските постройки чрез изготвяне на мотивирана съдебно – техническа експертиза, съобразена с наема на имоти за същото населено място по месеци, за съответните периоди.

На основание чл.146, ал.2 от ГПК УКАЗВА на ответниците, че по твърдяните от тях факти под формата на възражения, касаещи съпричиняването относно причинените имуществени вреди в имота, следва да установят, чрез изготвяне на съответната съдебно – техническа експертиза.

Съдът УКАЗВА на страните възможността да постигнат съгласие за започване на медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора, както и възможността да уредят взаимоотношенията си със спогодба.

Съдът УКАЗВА на страните, че следва да изчерпят доказателствените си искания преди даване ход на съдебното дирене в първото заседание. След този момент могат да твърдят само новоузнати или нововъзникнали факти.

 

             На основание чл.239, ал.1, т.1, предл. 2-ро от ГПК съдът УКАЗВА на страните, че при неявяване в открито съдебно заседание, срещу съответната неявила се или не поискала делото да бъде разгледано в нейно отсъствие, страна, ще бъде постановено неприсъствено съдебно решение по реда на чл. 238 от ГПК и чл.239 от ГПК. 

          Дава възможност на страните на основание чл. 146, ал.3 от ГПК до датата на съдебното заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото и да предприемат съответните процесуални действия.

             Препис от настоящото определение да бъде връчен на страните за сведение и изпълнение.

             На ищците да се връчи и писменият отговор на ответниците.

                                                                             Председател: