Определение по дело №4894/2018 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 2054
Дата: 3 юли 2020 г.
Съдия: Иван Христов Режев
Дело: 20185530104894
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 октомври 2018 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

     Номер   2054              Година   03.07.2020         Град  Стара Загора

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                  ХII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На трети юли                                                                                                    Година 2020 

в закрито съдебно заседание в следния състав:

                                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.

Секретар:                 

Прокурор:                                   

като разгледа докладваното от съдията Р. гражданско дело номер 4894 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Преди изпращането му за разглеждане на настоящия съд с определение от 28.09.2018 г. по ч.гр.д. № 1365 по описа за 2018 г. на Старозагорския окръжен съд, производството по настоящото дело е било спряно с определение от 12.07.2018 г. по гр.д. № 395 по описа за 2018 г. на Ч. районен съд - до приключване на производството по гр.д. № 512/2018 г. на Ч. районен съд, което също е било изпратено за разглеждане на настоящия съд с определение от 12.09.2018 г. по ч.гр.д. № 1322 по описа за 2018 г. на Старозагорския окръжен съд и образувано под № 4616 по описа за 2018 г. на Старозагорския районен съд. След като се запозна с последното и приложените към него дела, Старозагорският районен съд констатира, че това дело е приключило с влязло в сила на 12.03.2020 г. определение от 10.02.2020 г., с което са обезсилени на основание чл. 249 ГПК постановените по същото дело първоинстанционно и въззивно решения и производството по делото е прекратено (л. 30).

От изложеното следва, че са отстранени пречките за движението на настоящото дело, поради което и производството по него следва да бъде възобновено и продължи своя ход от онова действие, при което е било спряно (чл. 230, ал. 1 и 3 ГПК). В тази насока, след като се запозна с подадения в срок отговор, съдът намери, че следва да внесе и насрочи делото за разглеждане в открито съдебно заседание, да изготви писмен доклад и прикани страните към спогодба, като им разясни преимуществата й (чл. 312, ал. 1, т. 1-3 ГПК).

Следва да се приемат като относими, допустими и необходими писмени доказателства, представените до момента от страните писмени документи (чл. 312, ал. 1, т. 4 ГПК).

Следва да се приложи гр.д. № 4616/2018 г. на СтРС и приложените към него дела.

Следва да се даде възможност на ответника, най-късно в срока по чл. 312, ал. 2 ГПК да допълни непълното си искане за предоставяне на възможност да води за разпит свидетели, като посочи кои точно от изложените в отговора му обстоятелства иска да доказва с показанията им, за да провери и съда тяхната допустимост и относимост, едва след което съдът ще се произнесе по това му искане (чл. 156, ал. 2 ГПК).

Следва да се укаже на страните, че настоящото производство ще се разглежда по реда на Глава 25 от ГПК „Бързо производство” (чл. 314, ал. 2 ГПК).

Препис от настоящото определение следва да се връчи на страните и ДСП Ч., а в призовката й следва да й се укаже и необходимостта да представи по делото социален доклад, с който да вземе своето становище по закрила правата и интересите на ненавършилите пълнолетие деца на страните в настоящото производство (чл. 15, ал. 6 ЗЗакрД). Следва да се укаже на страните в едноседмичен срок от получаване на препис от определението да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада на делото, и предприемат съответни процесуални действия, както и последиците от неизпълнение на указанията (чл. 312, ал. 2 ГПК).        

 

Воден от горните мотиви, Старозагорският районен съд

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

          ВЪЗОБНОВЯВА производството по настоящото гр.дело № 4894 по описа за 2018 г. на Старозагорския районен съд.

 

          ВНАСЯ делото в открито съдебно заседание и го НАСРОЧВА за 24.07.2020 г. от 9.30 часа, за която дата и час да се призоват страните и Дирекция „Социално подпомагане” Ч..

 

ДОКЛАДВА делото, както следва: обстоятелствата, от които произтича претендираното от ищцата, като майка и законен представител на малолетното дете  Г.И.И. и от навършилата непълнолетие в хода на делото ищца С.И.И., действаща със съгласието на своята майка Г.Т.К., право на издръжка, са посочени в исковата молба и по същество се изразяват в това, че ответникът бил баща на тези деца, с когото нямали сключен граждански брак. На 14.01.2018 г., след редица скандали помежду им, същият пребил майката на тези деца и тя напуснала с тях жилището, където живеели на семейни начала на -, което било собственост на родителите му. Поради това от този момент се наложило майката да се грижи сама за тези деца. Работела и получавала месечно възнаграждение в размер на средно около 525 лева брутен доход. Същевременно от 14.01.2018 г. до момента, ответникът не полагал никакви грижи за семейството, не давал средства за издръжка с изключение на описания в исковата молба единичен случай. В разговор заявил на майката на децата, че искал да се откаже от дъщеря им и нямало да полага грижи за нея. Месечният доход на майката бил крайно недостатъчен да осигуряла нормалното развитие на децата.

Искането е да се осъди ответника да заплаща на непълнолетната си дъщеря, действаща със съгласието на своята майка, ежемесечна издръжка в размер на 300 лева, считано от 14.01.2018 г. до настъпване на законни основания, за нейното изменяване или прекратяване, а на малолетния си син да заплаща, чрез ищцата, като негова майка и законен представител, ежемесечна издръжка в размер на 200 лева, считано от 14.01.2018 г. до настъпване на законни основания, за нейното изменяване или прекратяване.

Правна квалификация на предявените искове е нормата чл. 143, ал. 2, във вр. с чл. 149 СК.

С подадения в срок отговор ответникът заема становище, че не оспорвал факта, че от съвместното им съжителство с ищцата, без да имали сключен граждански брак, имали две деца, както и че имало между тях неразбирателства, които понякога прераствали в скандали, но отричал на 14.01.2018 г. да бил пребивал ищцата. След поредното им неразбирателство с нея, последната се изнесла от жилището им, като взела със себе си и децата. От този момент правел опити да заздравял връзката им, но ищцата заживяла с друг мъж и не желаела контакт с ответника, като по този начин ограничавала и контактите му с децата. От срещите си с тях установил, че дъщеря им се чувствала добре при майка си и искала да остане да живее при нея, тъй като се грижела добре за нея, купувала и различни вещи и й позволявала да има връзка с момче, докато той бил против поради все още ниската й възраст. Синът им обаче бил пренебрегван от майка и ставал свидетел на постоянните й скандали с мъжа, с когото живеела след като напуснала ответника. В един от случаите тя хванала това си дете в яда си и го хвърлила на земята, поради които причини това им дете заявило категоричната си воля, че не искало да живее при нея и от март 2018 г. живеело при ответника на адрес в гр. Ч., -. Така от март 2018 г. родителите на децата се разделили окончателно, като грижи за синът им полагал единствено ответника, който се отнасял с отговорност към физическото и психическо негово здраве, осигурявал му необходимата издръжка, водел го на училище. Получавал средно месечно трудово възнаграждение около 650 лева. Не получавал други доходи, тъй като не притежавал недвижимо имущество, нито МПС. Разчитал на подкрепата на своите родители, които му полагали в отглеждането на сина му. Поради изложеното предявения иск за издръжка на това му дете бил неоснователен, а за дъщеря му – прекомерно завишен с оглед нуждите й и възможностите му, поради което този иск бил частично основателен до 135 лева месечна издръжка от подаване на исковата молба. Исковете за издръжки за минало време били неоснователни по подробно изложените в отговора съображения. Отправял със същия покана до ищцата за постигане за уреждане на отношенията им чрез споразумение. Моли да се отхвърли като неоснователен предявения иск за присъждане на издръжка на синът му и за минало време, а уважи до 135 лева от исковата молба предявения иск за присъждане на издръжка на дъщеря му, а в останалата му част отхвърли, като неоснователен.  Претендира разноски.

Тежестта за доказване на твърдените от страните горепосочени обстоятелства, се разпределя между тях по делото, както следва: ищците носят тежестта да докажат по делото всички обстоятелства, твърдени в исковата молба, тъй като на тях са основали предявените искове, а ответникът носи тежестта да докаже всички обстоятелства, твърдени в отговора, тъй като на същите е основал възраженията си срещу тези искове.

         

ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба по делото, като им разяснява, че всяко доброволно разрешаване на спора би било по - благоприятно за тях, тъй като чрез взаимни отстъпки биха могли да постигнат взаимно удовлетворяване на претенциите си по собствена воля, освен което при спогодба се дължи и половината от дължимата се за производството държавна такса.

 

РАЗЯСНЯВА на страните възможността да разрешат спора си и чрез медиация (доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно решаване на спорове), като се обърнат към съответен медиатор, вписан в единния публичен регистър на медиаторите към министъра на правосъдието.

 

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото следните заверени преписи от: удостоверение от 11.05.2018 г., удостоверение от 08.05.2018 г., два броя удостоверения за раждане, удостоверение от 13.06.2018 г., декларация за СИС от 27.06.2018 г., удостоверение от 13.06.2018 г., решение по гр.д. № 4616/2018 г. на СтРС, решение от 18.12.2019 г. и определение от 10.02.2020 г. по в.гр.д. № 1459/2019 г. на СтОС.

 

ПРИЛАГА към материалите по делото гр.д. № 4616 по описа за 2018 г. на Старозагорския районен съд и приложените към него в.гр.д. № 1459 по описа за 2019 г. на Старозагорския окръжен съд и гр.д. № 512 по описа за 2018 г. на Ч. районен съд.

 

ДАВА възможност на ответника, най-късно в срока по чл. 312, ал. 2 ГПК да допълни непълното си искане в отговора за предоставяне на възможност да води за разпит свидетели, като посочи кои точно от изложените в отговора му обстоятелства иска да доказва с показанията им, за да провери и съда тяхната допустимост и относимост, едва след което съдът ще се произнесе по това му искане.

 

          УКАЗВА на страните, че делото ще се разглежда по реда на Глава ХХV от ГПК „Бързо производство”, по реда на която не може да се предявяват насрещни искове, да се привличат трети лица и предявяват искове срещу тях.

 

          УКАЗВА на страните в едноседмичен срок да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада на делото, както и да предприемат съответни процесуални действия, като ги предупреждава, че ако в дадения срок не изпълнят указанията на съда, ще загубят възможността да направят това по-късно в процеса, освен ако пропускът им се дължи на особени непредвидени обстоятелства.

 

          ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните и Дирекция „Социално подпомагане” Ч., като на ищците се връчи и препис от отговора на ответника с приложенията към него, а на Дирекция „Социално подпомагане” Ч. се връчи и препис от исковата молба и отговора с приложенията към тях, а в призовката й се укаже и необходимостта да представи по делото социален доклад, с който да вземе своето становище по закрила правата и интересите на ненавършилите пълнолетие деца на страните в настоящото производство.

 

          ДЕЛОТО да се докладва при постъпване на искания от страните във връзка с указанията и доклада.

 

          ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

         

                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: