Р
Е Ш Е Н И Е
Номeр
№V-77 Година 2017, 21 юли гр.Бургас
Бургаският окръжен съд, пети
въззивен граждански състав, на шести юли две хиляди и седемнадесета година в
открито закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ:
1. ТАНЯ ЕВТИМОВА
2. мл. с. СИЯНА ДИМИТРОВА
разгледа
докладваното от съдия Евтимова въззивно гражданско дело № 868/2017г. по описа на Окръжен съд -
Бургас. За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258
от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Н.А. ***
чрез адвокат Георгиева от БАК против решение № 10/05.04.2017г., постановено по
гр. дело № 101/2016г. по описа на Районен съд – Малко Търново, с което са
отхвърлени като неоснователни предявените от нея обективно съединени искове
против Териториално поделение „Държавно горско стопанство Звездец” на „Югоизточно
държавно предприятие“ ДП със седалище и адрес на управление в с.Звездец,
общ.Малко Търново, обл.Бургас, ул.“Петрова нива“ № 7, ЕИК: 2016176540115,
представлявано от директора инж.Атанас Спасов, както следва: иск с правно
основание чл. 344 ал. 1, т. 1, 2 и 3и 4 от КТ, за признаване на уволнението й
по заповед № 3/16.09.2016г. на директора на ТП ДГС Звездец за незаконно и
неговата отмяна, иск по чл. 344 ал. 1, т. 2 от КТ за възстановяване на А. на
предишната й работа – „ю” в ДГС-Звездец, иск по чл. 344 ал. 1, т. 3 от КТ за
заплащане на сумата 9020,16 лева, представляваща обезщетение по чл. 225 ал. 1
от КТ за оставането й без работа, считано от датата на уволнението -
16.09.2016г., но за не повече от 6 месеца, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на завеждане на иска - 14.11.2016г. до окончателното
изплащане, осъдителен иск за заплащане на сумата от 151,86 лева, представляваща
дължимата разлика от пълния размер на обезщетението и по чл.220, ал.1 от КТ,
което възлиза на 1503,36 лева, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане,
осъдителен иск за заплащане на сумата от 39,62 лева, представляваща дължимата
разлика от пълния размер на обезщетението и по чл.224, ал.1 от КТ, което възлиза
на 392,18 лева, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното и изплащане. Иска се от въззивната инстанция да
отмени процесното решение и да уважи първоначално предявените искове на ищцата.
Въззивната страна
твърди, че обжалваното решение е неправилно, необосновано и незаконосъобразно.
Развива съображения за безспорна установеност на трудовото правоотношение, за
липса на дисциплинарни наказания и за неспазена предварителна закрила при
уволнение по реда на чл.333 от Кодекса на труда. Заявява, че не е спазен чл.20,
ал.2 от КТД на работещите в ТП „ДГС Звездец“ и чл.48 от КТД, сключен на
05.01.2015г., между директора на ДГС и синдикалната организация на ниво ДГС при
Федерация на синдикалните организации от Горското стопанство и
дървопреработващата промишленост към КНСБ със срок на действие до 31.12.2016г.
Навежда фактически доводи за реално неосъществено съкращаване на щата и
анализира заключението на съдебно-икономическата експертиза. Посочва, че съдът
се е произнесъл по въпрос, с който не е бил сезиран – извършен подбор по чл.329
от КТ и се е позовал на съдебна практика, която не е относима към предмета на
спора. В съдебно заседание А. се явява лично и с адвокат Георгиева от БАК,
която поддържа оспорването, представя доказателства и претендира разноски.
Въззиваемата страна представя писмен
отговор, в който твърди, че първоинстанционното решение е правилно и
законосъобразно. Оспорва възражението на въззивницата за неспазена
предварителна закрила при уволнение и заявява, че същата не е приложима към
спорното материално правоотношение. Противопоставя се на възражението за
неспазени норми на колективния трудов договор и твърди, че съкращаването на
щата е реално. Противопоставя се и на твърдението, че директорът, издал
заповедта за уволнение е бил в отпуск на посочената в тази заповед дата. В
съдебно заседание въззиваемата страна се представлява от адвокат Диев, който
пледира за отхвърляне на жалбата, представя доказателства и претендира
разноски.
Като взе предвид твърденията на страните
и събраните по делото доказателства, Бургаският окръжен съд намира за
установено следното:
От фактическа страна по делото е
установено, че въззивната страна Н.А.А. е назначена на длъжност ю в Държавно
горско стопанство Звездец с безсрочен трудов договор № 11/08.02.2005г. С
допълнително споразумение към трудовия договор от 01.08.2015г. е изменено
трудовото възнаграждение на А..
На 22.12.2014г. е подписан браншови
колективен договор между Министерството на земеделието и храните,
работодателите – Северозападно държавно предприятие – Враца, Северноцентрално
държавно предприятие – Габрово, Североизточно държавно предприятие– Шумен,
Югозападно държавно предприятие – Благоевград, Южноцентрално държавно
предприятие – Смолян и Югоизточно държавно предприятие – Сливен и Федерация на
синдикалните организации от горското стопанство и дървопреработващата
промишленост, „Национална федерация „Земеделие и горско стопанство” на КТ
„Подкрепа”. Според чл.3 от БКТД, действието му се разпростира върху всички
легитимни синдикални организации – членове на ФСОГСДП и НФЗГС и техните
членове, както и за присъединилите се по определена процедура, регламентирана
от страните по договора. Срокът на действие на договора е от 01.01.2015г. до
31.12.2016г.
На 01.05.201г. е подписан колективен
трудов договор между ръководството на ТП „Държавно горско стопанство „Звездец”
в качеството му на работодател и Синдикалната организация на ниво Държавно
горско стопанство при Федерация на синдикалните организации от горското
стопанство и дървопреработващата промишленост към КНСБ. Според чл.2 от договора
действието му се разпростира за всички членове на синдиката, както и върху
присъединилите се към договора по определена процедура, регламентирана от
страните по него.
На 31.08.2016г. директорът на ДГС
„Звездец” прави предложение до Управителния съвет на ДП „Югоизточно държавно
предприятие” – Сливен за оптимизиране на щатното разписание и за съкращаване на
една щатна бройка „ю”. В искането си посочва, че брутната заплата за тази
длъжност е в размер на 1249,59 лева без допълнително материално стимулиране,
СБКО и служебно облекло и че разходите за юридическо обслужване по нетрудов
договор с правоспособно лице ще възлизат на 800 лева без задължение за
заплащане на осигурителни вноски, данък, СБКО и средства за облекло. С решение
по протокол № 6/01.09.2016г. Управителният съвет на „ЮИП” ДП – Сливен
утвърждава ново длъжностно разписание на ДГС „Звездец” и съкращава длъжността „ю”,
считано от 01.09.2016г.
На 31.08.2016г. директорът на ДГС
„Звездец” отправя искане до председателя на Синдикалната организация към
териториалното поделение за становище относно съкращаването на длъжността „ю”.
На същата дата са проведени преговори между работодателя и синдикалната
организация, при които страните изразяват единодушно съгласие за съкращаване на
длъжността и за прекратяване на трудовото правоотношение с Н.А.А.. Решението е
отразено и в изричен документ, подписан от председателя на синдикалната
организация.
На 16.09.2016г. директорът на
Териториалното поделение на Държавно горско стопанство „Звездец” издава заповед
№ 3816.09.2016г., с която на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ и одобреното
щатно разписание, прекратява трудовия договор с Н.А., считано от тази дата и
постановява да се изплати обезщетение по чл.220, ал.2 от КТ за неспазено
предизвестие от един месец и обезщетение за неползван отпуск за 2016г. в размер
на 6 дни. Заповедта е връчена на А. на 16.09.2016г.
На 14.11.2016г. Н.А. подава пред Районен
съд – Малко Търново искова молба против Териториално поделение „Държавно горско
стопанство „Звездец” с правно основание чл.344 и чл.357 от Кодекса на труда. В
молбата си ищцата прави възражение за опорочаване на процедурата по
съкращаване, за неспазена закрила при уволнение по чл.333 от КТ, за нарушение
на чл.48 и на чл.20, ал.2 от БКТД. Твърди, че в деня, в който е издадена
заповедта, директорът е бил в отпуск и че е получила обезщетението по чл.220 от КТ без дължимата „социални прид. сума на месец” в размер на 151,86 лева, което
е нарушение на чл.228 от КТ, вр. с чл.15 и чл.17, ал.1, т.3 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата и раздел V от КТД. В хода на съдебното
производство са приети представените от ответната страна писмени доказателства
и представените от ищцата документи: регистрационна карта №
10052373/16.07.2016г. от „Бюро по труда” - Бургас за периода от 16.09.2016г. до
16.03.2017г., копие от заповед № 142/16.09.2016г., издадена от директора на ТП
„ДГС „Звездец” на основание чл.188, ал.2, вр. чл.20, ал.3, т.2 от ЗОП, договор
№ 224/25.11.2016г., сключен между ТП „ДГС „Звездец” и „Аутоком 2” ЕООД за
доставка на резервни части и консумативи, решение за откриване на процедура №
762427, обявление за поръчка и информация за обществена поръчка по чл.20, ал.3
от ЗОП, доклад от 10.01.2017г. Извършена е и е приета съдебно-икономическа
експертиза, която заключава, че размера на обезщетението по чл.220, ал.1 от КТ
е в размер на 1 503,36 лева, а размера на обезщетението по чл.224, ал.1, вр. с
ал.2 от КТ е в размер на 392,18 лева, определено по броя на работните дни за
месец август 2016г. и в размер на 352,56 лева, определено по броя на работните
дни за месец септември 2016г. Изслушани са показанията на свидетелката Х С,
приет е колективен трудов договор от 05.01.2015г. В хода на делото е допълнен
доклада на съда по чл.140 от ГПК и е прието изменение на иска за сумата от 39,62
лева. Със завършващия първоинстанционното производство съдебен акт – решение №
10/05.04.2017г., състав на Районен съд – Малко Търново отхвърля предявените от А.
искове и я осъжда да заплати на ответника съдебни разноски в размер на 1 800
лева. В мотивите си съдът анализира събрания по делото доказателствен материал,
обсъжда възраженията на ищцата и формира извод за тяхната неоснователност.
Въз основа на изложените фактически
данни, които се установяват от приложените по делото доказателства, съдът
достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения
срок по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна, за която решението поражда
неблагоприятни правни последици. Поради това, жалбата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
Предметният обхват на въззивното
произнасяне е очертан с разпоредбата на чл.269 от ГПК. Според правилото на
цитираната норма въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,
а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата.
При извършената проверка по реда на
чл.269 от ГПК, съдът констатира, че обжалваното решение е валидно - постановено
е от законен състав в пределите на правораздавателната му власт и в
предвидената от ГПК писмена форма. Подписано е и е разбираемо.
Решенето е допустимо – произнесено е при
наличие на правен интерес от търсената защита и при определен съобразно с
принципа на диспозитивно начало предмет на спора.
Решението е правилно. Този извод се
налага по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.328, ал.1,
т.2 от КТ работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено
предизвестие до работника или служителя в сроковете по чл.326, ал.2 от кодекса
в случаите при закриване на част от предприятието или при съкращаване на щата. Трудовоправната
защита срещу незаконното уволнение е регламентирана в чл.344, ал.1, т.1 от
Кодекса на труда. Това е признатата и гарантирана от кодекса възможност на
работника да оспори уволнението си и да иска признаване на неговата
незаконосъобразност и отмяна, да иска възстановяване на предишната работа,
обезщетение за времето, през е останал без работа поради уволнението и поправка
на основанието за уволнение, вписано в трудовата книжка или в други документи.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест в исковия
процес, работникът е длъжен да установи с допустимите по ГПК средства, че е
изпълнявал съкратената длъжност по валидно трудово правоотношение, а
работодателят да докаже законосъобразността на уволнението – спазването на
правилата за уволнение на работници и служители, които се ползват от
специалната закрила по чл.333 от КТ и наличието на реално съкращаване в щата.
В конкретния случай от представените по
делото доказателства, се установява, че Н.А. е заемала длъжността „ю“ в ТП
„Държавно горско стопанство „Звездец” в периода от 08.02.2005г. до 16.09.2016г.
Тази длъжност е съкратена с приемането на ново длъжностно щатно разписание от Управителния
съвет на 01.09.2016г.- решение по протокол № 6/01.09.2017г., взето на основание
чл.170, ал.1, т.4 от Закона за горите и чл.8, т.4 от Правилника за
организацията и дейността на Югоизточно държавно предприятие. При тези
фактически данни, спорните по делото въпроси са: 1. ползва ли се А. от
специалната закрила по чл.333, ал.1 и ал.4 от КТ и 2. спазена ли е процедурата по
съкращаване, разписана в чл. 333, ал.1 и чл.333, а.л.4 от КТ. При положителен
отговор на втория въпрос, на изследване в процеса се поставя въпроса за реалното
съкращаване на длъжността „ю” в предприятието на работодателя.
Според чл.333, ал.1 от КТ, в случаите по
чл.328, ал.1, т.2 от КТ работодателят може да уволни само с предварително
разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен случай: 1. работничка или
служителка, която е майка на дете до 3 –годишна възраст; трудоустроен работник
или служител; 3. работник или служител, боледуващ от болест, определена в
наредба на министъра на здравеопазването; 4. работник или служител, който е
започнал ползването на разрешения му отпуск; 5. работник или служител, който е
избран за представител на работниците и служителите по реда на чл.7, ал.2 и
чл.7а, за времето, докато има такова качество; 5а. работник или служител, който
е избран за представител на работещите по безопасност и здраве при работа от
общото събрание или от събранието на пълномощниците по реда на чл.6, за
времето, докато има такова качество; 6. работник или служител, който е член на
специален орган за преговори, на европейски работнически съвет или на
представителен орган в европейско търговско или кооперативно дружество, за
времето, докато изпълнява функциите си. В процесния случай въззивната страна не
твърди, че по отношения на нея е налице обстоятелство по чл.333, ал.1, т.1 –
т.7 от КТ, а че не е попитана писмено налице ли е такова обстоятелство. Регламентираната
в този нормативен текст защита при уволнение обаче не въвежда допълнителни
условия, извън изрично посочените. Освен това, от представените по делото
доказателства и от процесуалното поведение на А. се установява, че същата не е
лице от категорията на изброените, поради което оплакването й е неоснователно.
Според чл.333, ал.4 от КТ работодателят
може да уволни работник или служител поради съкращаване на щата или при
намаляване на обема на работата след предварителното съгласие на съответния
синдикален орган в предприятието, когато това е предвидено в колективния трудов
договор. В конкретния случай е налице колективен трудов договор, сключен на
05.01.2015г. между ТП „Държавно горско стопанство „Звездец” в качеството му на
работодател и Синдикалната организация на ниво Държавно горско стопанство при
ФСОГСДП към КНСБ, представлявана от Софка Петрова. В чл.48 от този договор е
записано, че в случаите на съкращаване на щата, трудовото правоотношение с член
на синдикалните структури на ФСОГСДП и НФЗГС не може да бъде прекратено от
работодателя без предварителното съгласие на ръководството на синдикалната
организация. В процесния казус не се твърди и не се установява, Н.А. да е член
на синдикалната структура на Федерация на синдикалните организации от горското
стопанство и дървопреработващата промишленост, „Национална федерация „Земеделие
и горско стопанство” На КТ „Подкрепа”, поради което същата не може да се ползва
от специалната закрила на цитираната правна норма. Дори да се приеме, че това
обстоятелство е осъществено, то процедурата, разписана в чл.48 от КТД не е
нарушена от работодателя. Така е, защото от съдържанието на приложеното по дело
писмо изх.№ 796/31.08.2016г се установява, че преди да направи искане за
съкращаване на длъжността, директорът на ТП „ДГС „Звездец” е направил искане
пред синдикалния орган в предприятието за съгласуване на съкращението. Ден, преди
да се утвърди новото щатно разписание от Управителния съвет на 01.09.2016г., са
проведени преговори между работодателя и председателя на синдикалната
организация при ТП „ДСГ Звездец”, на които е постигнато единодушно съгласие за
съкращаване на Н.А.. В мотивите на т.2 от ТР № 4/2013г. ОСГТК на ВКС приема, че
за да е налице валидно съгласуване на уволнението, съгласието трябва да е
предоставено от синдикалния орган в предприятието, чийто статут (наименование,
структура, численост, функции, местоположение в йерархията на синдикалната
организация и пр.) е уреден в устава на синдикалната организация. В конкретния
случай, правилото на чл.48 от КТД изисква съгласието да е дадено от ръководството
на синдикалната организация, а „синдикално ръководство” по смисъла §1, т.6 от
ДР на КТ е председателят и секретарят на съответната организация. В случая съгласието
е постигнато между председателя на синдикалната организация С Пи директора на
ТП „ДГС „Звездец”, поради което е валидно и съответно на изискванията, разписани
в чл.48 от КТД. Аргумент в подкрепа на този извод се съдържа и в тълкуването на
чл.333, ал.3 от КТ, направено от ОСГТК в мотивите на ТР № 9/12.12.2014г. Според
това решение под съответна синдикална организация следва да се разбира
ръководството на синдикалната организация (председател и секретар) в
предприятието на работодателя.
Неоснователно е и възражението за
незаконосъобразност на заповедта, поради нарушаване на процедурата по чл.20,
ал.2 от КТД. Тази разпоредба задължава работодателя да предостави информация за
свободните работни места в ДП и в ДГС и условията за заемането им на
работниците и служителите, които ще бъдат от промените при съкращаване на щата.
Действително, в конкретния случай, такава информация не е била предоставена на А.,
но поради характера на длъжността „ю” и специфичните условия за заемането й,
неспазването на тази процедура не е съществено и не опорочава уволнението в
степен, обуславяща отмяната му. По изложените съображения, възраженията на
въззивната страна за неспазване на процедурата по чл.333, ал.1 и чл.333, ал.4
от КТ са неоснователни и не могат да породят желания от същата ефект – отмяна
на уволнението като незаконосъобразно.
Неоснователно е възражението, че не е
извършено реално съкращаване на щатната длъжност „ю”.
Съкращаването на щата като основание за
уволнение на работника представлява премахване на щатни бройки от разписанието
на работодателя. Съгласно константната съдебна практика, за
да е налице реално съкращаване на длъжността като основание за прекратяване на
служебното правоотношение, трябва да са налице следните материалноправни
предпоставки при условията на кумулативност: 1. длъжността да не съществува в
длъжностното разписание на работодателя като определена позиция и 2. като
система от трудови функции, задължения и изисквания в длъжностната
характеристика. В настоящия случай от представените по делото доказателства се
установява, че длъжността ю е била единствена в разписанието на длъжностите в
предприятието и е съкратена с решение на Управителния съвет от 01.09.2016г. Съкращаването
е реално, тъй като е премахната трудовата функция за длъжността със
същественото й съдържание. Този извод не се променя от факта, че в представената
по делото конкурсна и тръжна документация, съставена по Закона за обществените
поръчки, фигурира името на ю НШ. Така е, защото от представената по делото
справка за актуалното състояние на действащите трудови договори в ТД „ДГС
„Звездец” към 03.07.2017г., издадена от ТП на НОИ – Бургас и от длъжностното
щатно разписание е видно, че длъжност „ю” в разписанието на предприятието не съществува.
Данните за участие на ю в процедурите по ЗОП са само към определени дати – 10.01.2017г.
и 12.05.2017г., което обосновава извод за възлагане на конкретни, ad hoc функции, а не за изпълнение
на съществените трудови функции на длъжността ю.
Неоснователно е и възражението, че
заповедта, с която е прекратено трудовото правоотношение, е подписана от
директора по време на ползван от него отпуск. Заповед № 3 е издадена на 16.09.2016г.,
а периода на отпуск на директора е от 19.09.2016г. до 07.10.2016г., което се
установява от заповед № РД-17-298/09.09.2016г., приложена на стр.53 по делото.
По изложените съображения, въззивната
жалба на Н.А. се явява неоснователна и трябва да се отхвърли със следващото от
това потвърждаване на първоинстанционното решение.
По делото е направено искане за
присъждане на съдебни разноски от двете страни в процеса. След като се съобрази
с разпоредбата на чл.78, вр. с чл.81 от ГПК и с изхода на спора пред въззивната
инстанция, съдът намира, че ответната страна има право на разноски. По делото
обаче не са приложени доказателства за претендираната сума от 100 лева. В
отговора на исковата молба като приложения са посочени адвокатско пълномощно и
извлечение от адвокатска банкова сметка, ***елото не се съдържат. Поради това,
искането трябва да се остави без уважение.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен
съд, V въззивен
състав
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 10/05.07.2017г.,
постановено по гр. дело № 101/2016г. по описа на Районен съд – Малко Търново.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховен касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.