Р Е Ш Е Н И Е
№.......
гр. София, 23.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІ - Д въззивен състав, в публичното
заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
Мл. съдия ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при секретаря Илияна Коцева, като разгледа
докладваното от младши съдия Симеонова гр. д. № 6794 по описа на съда за 2020
г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение №
251792 от 22.10.2019 г. по гр. д. № 29088/2019 г. по описа на Софийски
районен съд, III ГО, 141 състав, е отхвърлен като погасен чрез плащане в хода на процеса
предявеният от З. „А.Б.“ АД, ЕИК ********, с адрес: ***, срещу ЗАД „ОЗК - З.“
АД, ЕИК ********, с адрес: гр. София, ул. „********, иск с правно основание чл.
411 КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 515,80 лв.,
представляваща регресно вземане за изплатено обезщетение по имуществена
застраховка „Каско на МПС“ по щета № 0300/18/234/500189, за застрахователно
събитие, настъпило на 19.11.2018 г. в гр. Стара Загора, с включени
ликвидационни разноски по определяне на обезщетението в размер на 15 лв.
Осъдено е ЗАД „ОЗК - З.“ АД да заплати на З. „А.Б.“ АД законна мораторна лихва
в размер на 5,73 лв. за периода 23.05.2019 г. - 01.07.2019 г., както и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 415 лв., представляваща съдебно - деловодни
разноски, сторени пред първата инстанция.
С определение № 98611 от 22.05.2020 г. по
гр. д. № 29088/2019 г. по описа на Софийски районен съд,
III ГО, 141 състав,
постановено по реда на чл. 248 ГПК, първоинстанционният съд е оставил без
уважение молбата на ответника ЗАД „ОЗК - З.“ АД, инкорпорирана във въззивна
жалба вх. № 5184903 от 07.11.2019 г., за изменение на решението в частта по
присъдените в полза на ищеца разноски по делото. Определението е влязло в сила
на 16.06.2020 г., видно от отбелязването в същото.
В законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК е подадена въззивна жалба от ответника
ЗАД „ОЗК - З.“ АД, чрез юрисконсулт Р. И., срещу решението в частта, с която въззивникът
е осъден да заплати мораторна лихва в размер на 5,73 лв. за периода 23.05.2019
г. - 01.07.2019 г. и 415 лв. разноски в първоинстанционното производство.
Излагат се доводи за неправилност и необоснованост на решението в обжалваната
му част. Сочи се, че районният съд не е обсъдил представените по делото
доказателства, че ответникът не е дал повод за завеждане на иска, тъй като с
получената покана за доброволно изпълнение ищецът не е представил документи,
обосноваващи искането за изплащане на обезщетение. С отговора на исковата молба
са представени доказателства за това, че предявената покана за доброволно
изпълнение не е окомплектована с всички необходими документи. С писмо №
А315-1427 от 08.03.2019 г. ответникът е поискал да му бъдат представени
документи, обосноваващи основателността на претенцията - настъпването на
застрахователно събитие с участието на застрахован при ответното дружество
водач, разходооправдателен документ за извършен ремонт, калкулация и снимки на увреденото
превозно средство, като ищецът е бездействал и не е представил необходимите
документи, а е предявил съдебна претенция. Поисканите документи са представени
едва с исковата молба, поради което не може да се приеме, че ответникът е
изпаднал в забава. След проверка на представените документи последният е
признал и изплатил застрахователно обезщетение в хода на процеса. Моли се за
отмяна на решението в обжалваната част и за присъждане на разноски за двете
съдебни инстанции, вкл. юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 8 ГПК.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил
отговор от ищеца З. „А.Б.“ АД, чрез адвокат Й.М., с доводи за неоснователност на въззивната жалба и
искане същата да бъде оставена без уважение, а решението в обжалваната част да
бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Посочва се, че са
неоснователни доводите на въззивника, че не е изпаднал в забава, поради което и
претенцията за мораторна лихва била неоснователна. По делото не е спорно, че
ответникът е поканен извънсъдебно да заплати сумата по процесната щета, както и
че е получил поканата и не е извършил плащане в рамките на 30 - дневния срок за
доброволно изпълнение. Ответникът е заплати претенцията на ищеца на 01.07.2019
г. след завеждане на делото, но преди да получи препис от исковата молба на
22.07.2019 г., т. е. формирал е преценка за основателността на претенцията на
ищеца и е заплатил същата именно на база предоставените преди процеса преписи
от документи, като плащането е било възможно и в рамките на срока за доброволно
изпълнение и преди образуване на делото. Посочва се, че ищецът е приложил към
регресната покана всички необходими документи за произнасяне по основателността
на претенцията, от което следва извод, че искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е
основателен. Претендират се разноски съгласно списък по чл. 80 ГПК.
Първоинстанционното решение в частта, с
която е отхвърлен като погасен чрез плащане в хода на процеса предявеният от З.
„А.Б.“ АД срещу ЗАД „ОЗК - З.“ АД иск с правно основание чл. 411 КЗ за осъждане
на ответника да заплати на ищеца сумата 515,80 лв., не е обжалвано, поради
което е влязло в законна сила.
Софийски
градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и наведените
във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната
страна, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, достигна до следните фактически и
правни изводи:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения
срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ
на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по
допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи
императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г.
на ОСГТК на ВКС. Настоящият случай не попада в двете визирани изключения,
поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в
жалбата.
Въззивната инстанция приема, че обжалваното първоинстанционно
решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Същото
е и правилно в посочената част, като във връзка с доводите във въззивната жалба настоящият съдебен състав намира следното:
Предявени
за разглеждане са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищцовото
дружество претендира
заплащане на регресно вземане от ответника в качеството му на застраховател на
лице, причинило увреждане на имуществото на застрахован при ищеца по договор за
имуществена застраховка. Ищецът твърди, че е
изпълнил своите задължения на застраховател по имуществена застраховка и е
встъпил в правата на увреденото лице против носещия договорна отговорност въз
основа на валидно възникнало застрахователно правоотношение с причинителя на
увреждането. Предявява иск за заплащане на сумата 515,80 лв. - изплатено застрахователно
обезщетение (с включени ликвидационни разноски) по застраховка „Каско на МПС“
срещу ответника и акцесорно вземане
за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 515,80 лв., считано от датата на
подаване на исковата молба - 23.05.2019 г. до окончателното изплащане на
задължението, при фактически твърдения, че след надлежно
отправена покана за плащане на регресното вземане ответното дружество не е извършило плащане.
В срока за
отговор по чл. 131 ГПК ответното дружество заявява, че извънсъдебната регресна претенция за възстановяване на
изплатеното от ищеца застрахователно обезщетение е получена, като е образувана
преписка по щета № 0410-110-0482-2019. Преписката
е приключила с определяне и изплащане на застрахователно обезщетение на ищеца в
размер на 515,80 лв., за което е представено платежно нареждане от 01.07.2019
г. Ответникът сочи, че в законоустановения срок е разгледал претенцията на
ищеца, но е установил, че тя не е окомлектована. В тази връзка с писмо изх. №
А315-1427/08.03.2019 г. ответното дружество е изискало от ищеца „оригинален ДКП и оригинална фактура“, като същите са
били представени едва с исковата молба. Поради това ответникът заявява, че не е изпаднал в забава, както и не е дал повод за
завеждане на делото с оглед произнасяне по отговорността за съдебните разноски.
По делото е безспорно установено, че на
19.11.2018 г. в гр. Стара Загора е осъществено ПТП между автомобил „Мерцедес
310 Д“ с рег. № ********и автомобил „Шкода Фабия“ с рег. №********. Видно от
констативен протокол за ПТП от същата дата виновен за настъпилото произшествие
е водачът на автомобил „Мерцедес 310 Д“ с рег. № ********ВТ, чиято гражданска
отговорност за нанесени вреди при управление на МПС към датата на настъпване на
ПТП е застрахована в ЗАД „ОЗК - З.“ АД със срок на застрахователното покритие
от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г. Увреденият автомобил „Шкода Фабия“ с рег. №********
е застрахован при ищеца по застраховка „Каско“ - застрахователна полица №
18-0300/412/5000416, валидна към датата на ПТП. Въз основа на уведомление за
щета при ищеца е образувана преписка по щета № 0300/18/234/500189, като след
опис на щетите и извършен ремонт, на застрахования е изплатена сумата 500,80
лв., като допълнително са сторени и разноски за обработка на ликвидационната
преписка в размер на 15 лв. Между страните не е спорно, а същото се установява
и от представените по делото доказателства, че след отправяне на
застрахователна претенция срещу ответника, извън дадения в поканата за
доброволно изпълнение срок, с преводно нареждане от 01.07.2019 г. ответникът е
заплатил на ищеца изцяло претендираната сума.
Спорно пред настоящата инстанция е обстоятелството
дължи ли ответникът законна лихва върху платената главница от датата на
подаване на исковата молба до погасяване на задължението. В тази връзка въззивният
съд намира следното:
Видно от представеното по делото писмено
доказателство - писмо изх. № 310-03-1484/13.02.2019 г. З. „А.Б.“ АД е предявило
за плащане на ЗАД „ОЗК - З.“ АД общо 20 броя регресни претенции, една от които
е и преписка по процесната щета № 0300/18/234/500189, приложена е и покана за
доброволно изпълнение на посочената регресна претенция, с даден тридесетдневен
срок за въстановяване на сумата по претенцията по посочена банкова сметка. ***а
за датата, на която поканата е получена от ответното дружество. В постъпилия по
делото отговор на исковата молба обаче ЗАД „ОЗК - З.“ АД е направило признание,
че поканата е получена, в посочения срок за изпълнение са изискани допълнителни
документи за преценка основателността на претенцията, които ищецът не е представил
своевременно. Не е спорно обстоятелството, че погасяване на задължението от
страна на ответника е извършено на 01.07.2019 г. - т. е. след депозиране на
исковата молба и преди получаване на препис от същата, ведно с приложените към
нея документи.
Съгласно чл. 412, ал. 1 КЗ застрахователят по
имуществена застраховка, който е встъпил в правата на застрахованото лице срещу
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на лицето, което виновно
е причинило вредата за застрахованото имущество, предявява претенцията си срещу
този застраховател, като прилага доказателства, с които разполага, в това число
доказателства за удостоверяване на ПТП в случаите на застраховака „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите. Срокът за плащане е 30 дни, считано от
представяне на необходимите дикументи - чл. 412, ал. 3 КЗ. Кои документи са
необходими, се установява от разпоредбата на чл. 106, ал. 5 КЗ, към която
препраща чл. 412, ал. 2 КЗ - това са доказателства, за чието снабдяване лицето
не е правно затруднено и които имат съществено значение за определяне
основанието и размера на претенцията. До представяне на такива доказателства,
независимо от отправената покана, срок за плащане не тече.
При
предявен иск за парично вземане ищецът има право да претендира и законна
лихва върху непогасеното от длъжника вземане за периода след завеждане на
делото до окончателното плащане на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Кредиторът на едно парично задължение има право на
законна лихва, тъй като до момента на плащането е лишен от облагата на
паричната сума, която му се дължи и не е получил.
Както бе посочено по - горе,
ответникът признава, че е получил регресната покана. Като приложение към нея
ищецът е представил всички необходими документи за установяване на основанието
и размера на вредата, вкл. копие на двустранен констативен протокол за ПТП и
фактура за извършено плащане, което не се оспорва от ответника. Същият посочва,
че за произнасяне по претенцията било необходимо последните да бъдат представени
в оригинал (за което както е посочено в мотивите на първоинстационното решение
няма изискване в КЗ), за което уведомил ищеца в срока за доброволно изпълнение.
Видно от данните по делото обаче ответникът се е произнесъл по основателността
на претенцията без ищецът да е представил документите в оригинал и именно въз
основа на приложените към поканата такива, респективно въз основа на документите,
приложени към исковата молба също в заверено от страната копие (независимо, че
претенцията е заплатена преди получаване на препис от исковата молба,
ответникът е могъл да разбере за образуваното съдебно производство). След като
претенцията е счетена за основателна и въз основа на приложените в копия
доказателства (при изложените от въззивника твърдения, че ищецът не е
представил други документи, освен тези към исковата молба), то ответникът не е
имал основание да иска представянето им и в оригинал. С писмото до ищеца не са
изисквани снимки на увреденото превозно средство, в какъвто смисъл са
изложените във въззивната жалба доводи. Ето защо ответното дружество е могло да
изпълни задълженията си в срока за доброволно изпълнение. Като не е сторило
това, включително към момента на подаване на исковата молба и е платило след предявяване на иска, ответното дружество
е изпаднало в забава и дължи законна лихва върху главницата от датата на
депозиране на исковата молба - 23.05.2019 г. до плащане на регресната претенция
на 01.07.2019 г. Размера на вземането настоящият съдебен състав определя по
реда на чл. 162 ГПК чрез
компютърна програма на сумата 5,73 лв., каквато е и присъдената от първоинстанционния съд,
поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено в частта, с която
ответникът е осъден да заплати на ищеца посочената сума.
Доколкото въззивната жалба срещу
първоинстанционното решение в частта на присъдените в тежест на ответника
(въззивник) разноски има характер на молба за изменение на решението в частта
за разноските по чл. 248 ГПК, по която молба СРС се е произнесъл с определение
№ 98611 от 22.05.2020 г. по гр. д. № 29088/2019 г. по описа на Софийски районен
съд, III ГО, 141
състав, което не е било обжалвано от ответника и е влязло в сила, то предвид
изхода на спора пред настоящата въззивна инстанция въззивният съд не дължи
самостоятелна преценка на основателността на изводите на СРС относно
разпределението на отговорността за съдебните разноски. С оглед на това
обжалваното първоинстанционно решение следва да бъде потвърдено и в частта, с
която ЗАД „ОЗК - З.“ АД е осъдено да заплати на З. „А.Б.“ АД на основание чл.
78, ал. 1 ГПК сумата 415 лв., представляваща съдебно - деловодни разноски,
сторени пред първата инстанция.
С
оглед неоснователността на въззивната жалба въззивникът няма право на разноски
за настоящата инстанция, тъй като на основание чл. 78, ал. 3 ГПК такива се
дължат на въззиваемата страна (ищец). От същата са претендрани разноски в
размер на 360 лв. с ДДС - адвокатско възнаграждение съгласно списък по чл. 80 ГПК, към който са приложени фактура № **********/15.04.2020 г. и преводно
нареждане от 22.04.2020 г., удостоверяващи действителното заплащане на
адвокатското възнаграждение в полза на Адвокатско дружество „Г. и М.“. Възражението
на въззивника за прекомерност на заплатеното от въззиваемата страна адвокатско
възнаграждение е неоснователно. Съгласно ТР № 6 от 06.11.2013 г.
по тълк. д. № 6/2012 г. по описа на ОСГТК на ВКС, при намаляване на подлежащо
на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от ДР на Наредба № 1/09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали
възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер. В случая
съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от
Наредбата минималният размер на адвокатското възнаграждение възлиза на 300 лв.
без ДДС, като съгласно § 2а.
за регистрираните по Закона за данъка върху добавената
стойност адвокати дължимият данък върху добавената стойност
се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна
част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, като се дължи съобразно
разпоредбите на Закона за данъка върху добавената
стойност. При извършената служебна справка в поддържания от НАП публичен регистър на
лица, регистрирани по ЗДДС, се установи, че Адвокатско дружество „Г. и М.“ е
регистрирано по чл. 96 ЗДДС, поради което адвокатското възнаграждение следва да
се присъди с ДДС. Претендираното възнаграждение е в посочения минимален размер -
360 лв. с ДДС /300 лв. без ДДС/, поради което следва да се присъди изцяло.
Настоящото решение не подлежи на касационно
обжалване предвид ограничението по чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Така
мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 251792 от 22.10.2019 г. по гр. д. № 29088/2019 г. по описа на
Софийски районен съд, III ГО, 141 състав, в частта, с която е осъдено ЗАД „ОЗК - З.“ АД, ЕИК ********,
да заплати на З. „А.Б.“ АД, ЕИК ********, законна лихва в размер на 5,73 лв. за
периода 23.05.2019 г. - 01.07.2019 г., във връзка с регресно вземане в размер
на 515,80 лв. по имуществена застраховка „Каско на МПС“ по щета №
0300/18/234/500189, за застрахователно събитие, настъпило на 19.11.2018 г. в
гр. Стара Загора, с включени ликвидационни разноски по определяне на
обезщетението в размер на 15 лв., което обезщетение е платено от ответника в
хода на процеса, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 415 лв.,
представляваща съдебно - деловодни разноски, сторени пред първата инстанция.
В останалата част, с която е отхвърлен
искът по чл. 411 КЗ, първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила.
ОСЪЖДА
ЗАД „ОЗК - З.“ АД, ЕИК ********, с адрес: гр. София, ул. „********, да заплати
на З. „А.Б.“ АД, ЕИК ********, с адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
вр. с чл. 273 ГПК сумата 360 лв. (триста и шестдесет лева), разноски за
адвокатско възнаграждение във въззивното производство.
Решението
е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.