№ 1955
гр. София, 31.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
Административно наказателно дело № 20221110203729 по описа за 2022
година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по въззивна жалба срещу НАКАЗАТЕЛНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № 11-01-428 (2020)/02.02.2021г., постановено от
Директор на АДФИ, с което на основание на Н. Г. Н. , ЕГН: ********** е
наложено на основание чл.53 от ЗАНН административно наказание „парична
глоба“ в размер на 454.00 лева за нарушение по чл.17, ал.1 вр. чл.20, ал.3, т.2
вр. чл.3, ал.1, т.2 от ЗОП (2016г.) вр. чл.256, ал.2 вр. чл.261, ал.2 от ЗОП.
Санкционираното лице обжалва НП, с инвокирани доводи за неговата
незаконосъобразност. Твърди се липсата на извършено нарушение и се
релевират твърдения за допуснати СПН. Иска се отмяната на НП.
В съдебно заседание жалбоподателя, редовно призован, не се
представлява от процесуален представител, който да инвокира допълнителни
съображения в подкрепа на доводите от въззивната жалба.
Въззиваемата страна чрез законният си представител, редовно
призована, се представлява от надлежен процесуален представител, който
инвокира доводи за неоснователност и недоказаност на депозираната
въззивна жалба. Претендират се разноски.
Съдът като обсъди на основание чл.14 от НПК всестранно,
обективно и пълно доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, намира за установено следното:
I. Въззивната жалба е депозирана в законоустановеният срок на
основание чл.59, ал.2 от ЗАНН, от процесуално легитимирана страна,
подписана от жалбоподателя, с обоснован и доказан правен интерес, срещу
1
санкционен акт по ЗАНН – наказателно постановление, подлежащ на законов
съдебен контрол от родово, местно и функционално компетентен съд на
основание чл.59, ал.1 от ЗАНН, като жалбата е редовна от външна страна с
посочване на изискуемите по закон реквизити, поради което се явява
ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.
II. Разгледана по същество, въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
III. От фактическа страна (“ipso facto” – извод от самият факт; “res
ipsa loquitur” – фактите говорят сами за себе си):
„Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, гр. София е юридическо лице с
предмет на дейност „Водоснабдяване, канализация, пречистване на водите и
други дейности, които не са забранени със закон“. Същото е еднолично
дружество с ограничена отговорност с държавно имущество по чл. 113, във
вр. с чл. 116, чл. 147 и чл. 157 от Търговския закон, със седалище гр. София,
Община „Надежда“, бул. „Рожен“ № 15 и с ЕИК: *********.
Дейностите по предмета на дружеството съответстват на дейностите по
чл. 126, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗОП, определени като дейности, свързани с
експлоатацията на фиксирани мрежи за доставка на питейна вода,
производството, преноса или разпределянето на питейна вода, а също -
доставката на питейна вода до такива мрежи.
Дружеството има регистрирани 16 технически експлоатационни района
със следните наименования: район Божурище; район Годеч; район Горна
Малина; район Долна Баня; район Драгоман; район Елин Пелин; район
Етрополе; район Златица; район Ихтиман; район Костенец; район
Костинброд; район Пирдоп; район Правец; район Самоков и ПСОВ Самоков;
район Своге и район Сливница.
С чл. 9 от Учредителния акт, са определени правомощията на
управителя, както следва: да управлява и представлява дружеството, съгласно
сключения договор за управление с едноличния собственик на капитала, при
условията на Правилника за реда за упражняване правата на държавата в
търговските дружества с държавно участие в капитала, приет с
Постановление №112 на Министерски ъвет от 23.05.2003 година.
„Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, гр. София се представлява от Н.
Г. Н. - управител на дружеството, считано от 05.06.2017 г. до настоящия
момент, на основание сключен Договор за възлагане на управлението № РД-
02-16Ф-9/30.05.2017 година с министъра на регионалното развитие и
благоустройството.
Управителят на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, гр. София е
възложител на обществени поръчки по смисъла на чл. 5, ал. 4, т. 2 от Закона
за обществените поръчки (ЗОП), в качеството си на представляващ
търговското дружество.
При извършената проверка от АДФИ относно законосъобразност на
отчетените разходи за доставка на ВиК части и материали от дружеството
през 2019 г. и след анализ на счетоводните сметки и при проверка
съдържанието на първични платежни документи за 2019 година, се
2
установило че:
- За периода 03.05.2019 г. - 29.08.2019 г. от доставчика „Алиаксис
ютилитис енд индъстрис“ ЕООД, гр. София са закупени ВиК части и
материали на обща стойност 2 289,40 лева без ДДС/2 747,28 лева с ДДС, за
което от доставчика са издадени 9 броя фактури;
- За периода 03.09.2019 г. - 04.09.2019 г. от доставчика „Жимтех“ ООД,
гр. Бургас са закупени ВиК части и материали на обща стойност 203 лева без
ДДС/243,60 лева с ДДС, за което от доставчика са издадени 2 броя фактури;
- За периода 28.02.2019 г. - 02.12.2019 г. от доставчика „Маяк М“ АД, гр.
Бургас са закупени ВиК части и материали на обща стойност 687,90 лева без
ДДС/825,48 лева с ДДС, за което от доставчика са издадени 2 броя фактури;
- За периода 03.01.2019 г. - 12.09.2019 г. от доставчика „Микимак“
ЕООД, гр. София са закупени ВиК части и материали на обща стойност 13,91
лева без ДДС/16,69 лева с ДДС, за което от доставчика са издадени 3 броя
фактури;
- За периода 27.06.2019 г. - 04.12.2019 г. от доставчика „Микромакс
трейд“ ООД, гр. София са закупени ВиК части и материали на обща стойност
765,98 лева без ДДС/919,17 лева с ДДС, за което от доставчика са издадени 7
броя фактури;
- За периода 12.02.2019 г. - 23.12.2019 г. от доставчика „Селта-Л“ ООД,
гр. София са закупени ВиК части и материали на обща стойност 14 923,68
лева без ДДС/17 908,42 лева с ДДС, за което от доставчика са издадени 34
броя фактури;
-За периода 13.02.2019 г. - 20.11.2019 г. от различни доставчици са
закупени ВиК части и материали на обща стойност 871,08 лева без ДДС/1
045,30 лева с ДДС, за което от доставчиците са издадени 7 броя фактури;
- За периода 03.09.2019 г. - 04.09.2019 г. от доставчика „М Строй 68“
ЕООД, гр. Ботевград са закупени ВиК части и материали на обща стойност 7
018,84 лева без ДДС/8 422,62 лева с ДДС, за което от доставчика са издадени
11 броя фактури;
- За периода 16.04.2019 г. - 19.12.2019 г. от доставчика „Хермес-53“
ЕООД, гр. Ботевград са закупени ВиК части и материали на обща стойност 11
060,30 лева без ДДС/13 272,36 лева с ДДС, за което от доставчика са издадени
21 броя фактури.
Общо отчетените разходи за доставка на ВиК части и материали за
периода 03.01.2019 г. до 23.12.2019 г. на основание 96 броя първични
платежни документи (фактури), издадени от различни доставчици за нуждите
на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, гр. София възлизали на 37 834,09
лева без ДДС/45 400,91 лева е ДДС и с оглед това тази сума попада в
стойностния праг по чл. 20, ал. 3, т. 2 от ЗОП, при което по отношение на
възложителя, съществува нормативно установено задължение да проведе
обществена поръчка и избере изпълнител чрез събиране на оферти с обява
или покана до определени лица по реда на Глава двадесет и шеста от ЗОП, а
именно при възлагане на обществени поръчки за доставки чрез наем, които
3
имат стойност от 30 000 лв. до 70 000 лв. без ДДС.
Съгласно писмо с изх. № 12-02-2-# 1/27.04.2020 г. управителят на
„Водоснабдяване и канализация“ ЕООД Н. Г. Н. не е делегирал на други лица,
правата за организиране и провеждане на процедурите за възлагане на
обществени поръчки и сключването на договори.
С писмо, вх. № 12-02-14/23.06.2020 г., адресирано до управителя на
дружеството от АДФИ е изискана информация относно реда, по който са
избрани доставчиците на ВиК части и материали и досието на проведена
процедура за възлагане на обществена поръчка за посочените доставки. В
писмо-отговор изх. № 12-02-14# 1/09.07.2020г., подписано от управителя на
„ВиК“ ЕООД, гр. София е отразено до АДФИ, че задача на дружеството е да
осигурява непрекъснато и качествено водоснабдяване, довеждане и
пречистване на отпадни води за населението на територията на Софийска
област. ВиК частите, които се закупуват за аварии се доставят директно от
доставчици, с които дружеството има сключени договори по реда на ЗОП.
Дружеството не можело да заяви големи количества, тъй като е свързано със
заплащане на големи суми наведнъж, а същото изпитвалофинансови
затруднения. В случаите, в които са налице неотложни и спешни
отстранявания на аварии се налагало закупуване на ВиК части от доставчици,
с които дружеството нямало сключени договори по реда на ЗОП. Закупувани
са били ВиК части, които не са били включени в договорите по ЗОП, тъй като
номенклатурата на ВиК частите е много разнообразна, включвала различни
по вид материали, различни диаметри и налягания. Всяко неотстраняване на
авария по водопрводната мрежа или помпените станции водело до спиране на
водоподаването за част или за цяло населено място, което от своя страна
водело до възникване на недоволство от страна на населението и санкции от
страна на контролиращите органи
Изложената фактическа обстановка се установява събраните по делото
писмени доказателства, прочетени по реда на чл.283 от НПК, както и от
показанията на свидетеля М. АТ. Д. (главен финансов инспектор в АДФИ)
– актосъставител при съставянето на АУАН и установяване на
нарушението, които съдът кредитира изцяло, като пълни, последователни,
изчерпателни и детайлни на изложената фактическа обстановка, като предвид
липсата на противоречия в тях, както и поради липсата на такива с всички
писмени доказателства по делото, съдът не следва да излага съображения на
основание чл.305, ал.3 от НПК – “per argumentum a contrario”. Съдът намира,
че показанията на свидетеля Д. като служител и длъжностно лице на АДФИ
кореспондират на писмените доказателства по делото и са свързани с
изясняването на фактическата обстановка по случая, която се установява, не
само въз основана показанията й, но и въз основа на цялостната писмена
документация по случая, от която съдът изведе настоящата фактическа
обстановка, описана по-горе в мотивите на решението. Необходимо е да се
изложи, че с оглед непосредственото формиране на субективните възприятия
на конкретната личност е нормално разпитания свидетел да описва някои
детайли от събитието по различен начин, според собствената си гледна точка.
Това обстоятелство се обуславя от човешка перцепция, сугестия и
4
контрасугестия, които са предпоставени от обективни фактори, основани
например на изминало време, но и от субективни фактори, свързани със
способността на всяко лице с оглед неговите психофизически качества като
свидетел да възприема със сетивата си факти от обективната действителност,
да може ги запомни в пълнота и/или цялост, като при тяхното последващо
по-късно възпроизвеждане след датата на конкретно събитие и/или след
първоначален разпит е логично възприятията на отделния свидетел да
не са пълни, поради липсата на спомени, и/или да са неточни с тези,
които първоначално са били изложени като свидетел, поради фактора
време.
IV. От правна страна (“ipso jure” – поради смисъла на правото):
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна
проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния
закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя. Т.е. като
инстанция по същество, в производството по реда на чл. 59 и следващите от
ЗАНН, районният съд осъществява цялостна проверка относно правилното
приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от
основанията, посочени в жалбата. В изпълнение на това свое правомощие
съдът намира, че АУАН и НП отговарят по форма и съдържание на
изискванията по чл. 42, респ. чл. 57 от ЗАНН, при спазване на сроковете по
чл.34 ЗАНН, издадени са от надлежен орган и в рамките на неговите
пълномощиия, като констатираното нарушение е изчерпателно описано в акта
за установяване на административно нарушение, по идентичен начин –
описано и в наказателното постановление, подведено е правилно под
съответната норма на материалния закон, надлежно връчени на нарушителя
чрез упълномощено от него лице с оглед гарантиране на неговите права.
Поради тези причини съдът намира, че административнонаказващият
орган не е извършил нарушения при провеждане на процедурата по съставяне
на обжалваното наказателно постановление.
Съгласно чл. 256, ал. 1 от ЗОП възложител, който възложи поръчката при
по-облекчен ред от предвидения в закона съобразно нейната стойност, се
наказва с глоба в размер 1 на сто от стойността на сключения договор с
включен ДДС, а когато няма писмен договор - глобата е 1 на сто от
извършения разход или от поетото задължение за извършване на разход, но
във всички случаи не повече от 10 000 лв.
Съгласно чл. 256, ал. 2 от ЗОП възложител, който сключи договор
(какъвто в настоящия случай няма), без да проведе процедура за възлагане на
обществена поръчка при наличие на основания за това, или не спази
изискването по чл. 99 от ЗОП, се наказва с глоба в размер 10 на сто от
стойността на сключения договор с включен ДДС, но не повече от 50 000 лв.
Съдът намира, че разпоредбата на чл. 256, ал. 2 от ЗОП би била
приложима, ако възложителят – жалбоподателя сключи изричен договор, въз
основа на който да се извърши съответен разход, попадащ в обхвата на чл. 20,
ал. 1 или ал. 2, без да е приложил съответния ред за това.
5
Безспорно от приобщените към административно-наказателната
преписка доказателства се установи, че извършените разходи за доставка на
ВиК части и материали за периода 03.01.2019 г. до 23.12.2019 г. на основание
96-те броя първични платежни документи (фактури), издадени от различните
доставчици за нуждите на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, гр. София
са за сумата 37 834,09 лева без ДДС/45 400,91 лева е ДДС.
Посочената сума попада в стойностния праг по чл. 20, ал. 3, т. 2 от ЗОП,
при което по отношение на възложителя е съществувало нормативно
установено задължение да проведе обществена поръчка и избере изпълнител
чрез събиране на оферти с обява или покана до определени лица по реда на
Глава двадесет и шеста от ЗОП, а именно при възлагане на обществени
поръчки за доставки чрез наем, които имат стойност от 30 000 лв. до 70 000
лв. без ДДС. Т.е. разходите са извършени въз основа на на различни фактури,
а не въз основа на сключен договор.
Възлагането на обществени поръчки се осъществява чрез извършване на
едно от следните действия: сключване на договор, извършване на разход или
поемане на задължение за извършване на разход. Именно с конкретното
възлагане в една от трите форми се достига или надвишава стойностният
праг, изискващ прилагане на определен ред за възлагане на обществена
поръчка, което не е направено.
Следва да бъде съобразено, че жалбоподателят Н. в качеството си на
управител на ВиК“ ЕООД гр.София и секторен възложител на обществени
поръчки по смисъла на чл. 5, ал. 4, т. 2 от Закона за обществените поръчки
(ЗОП), вместо да проведе процедура, съгласно императивни разпоредби на
ЗОП, за възлагане на обществена поръчка е извършил разходи за доставка на
ВиК части и материали за периода 03.01.2019 г. до 23.12.2019 г. на основание
96-те броя първични платежни документи (фактури) за сумата от 37 834,09
лева без ДДС/45 400,91 лева е ДДС, в резултат на което е възложена поръчка
при по-облекчен ред (директно възлагане) от предвидения в закона такъв.
Описанието на нарушението в АУАН и НП е пълно, конкретно, ясно и
безпротиворечиво, основано е на достатъчно и относими писмени
доказателства, без да се нарушава на правото на защита на санкционирания
субект.
Доказателство за това е фактът, че привлеченото към
административнонакзателна отговорност лице е упражнило правото си на
защита, подавайки жалба срещу процесното НП. Правото му на защита не е
нарушено.
От представените с административно-наказателната преписка писмени
доказателства е безспорно неспазването на изискванията на закона относно
условията, при които се следва да се провеждат обществените поръчки. С
действията си нарушителят е нарушил императивно изискване на ЗОП. В
съставения АУАН съществува яснота относно характеристиките на деянието
и обстоятелствата, при които е извършено, начина на извършване,
самоличността на нарушителя и неговата вина.
6
Предвид обществената значимост на отношенията, които регламентира
ЗОП и осъществяваната от възложителя дейност, нарушението не се явява
маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Извършеният разход, с оглед
статута на възложител, което има представляващия „ВиК“ ЕООД гр.София,
както и стойността на същия следва да бъде съобразен с принципите и
правилата, залегнали в ЗОП.
По изложените съображения съдът прие, че не са налице основания за
отмяна или изменение на атакуваното наказателно постановление.
Същото следва да бъде потвърдено изцяло като правилно -
законосъобразно и обосновано, издадено в съответствие с изискванията на
материалния закон и процесуалните правила.
Подадената срещу него жалба е неоснователна и като такава следва да
бъде оставена без уважение.
В заключение съдът не споделя изводите на въззивният жалбоподател от
жалбата му, тъй като същите изцяло и в изложената пълнота обслужват
упражняваната защитна функция в процеса и като най-заинтересована страна
да избегне инициираното срещу нея административено – наказателно
обвинение, като счита, че с приемане на неоснователността на тезите от
въззивната жалба, с изложените от съда изводи от фактическа и правна страна
се опровергават обратните по съображения доводи на жалбоподателя от
жалбата му, поради което съдът приема, че на същите е отговорено и не
следва отново да им се противопоставят аргументи за тяхната
неоснователност, с цел процесуална икономия.
По разноските:
Отговорността за разноски е обективна послеца от развитието на
съдебния спор и страната създала предпоставките за образуването му, следва
да понесе санкционните последици за неоснователно му повдигане.
В тази насока настоящият съдебен състав следва да съобрази и
последните промени в разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, извършени с ДВ бр.94
от 29.11.2019 г., които имат действие занапред, според които съдът присъжда
на страните на разноски по реда на АПК, поради което като на основание
чл.143, ал.3 от АПК вр.чл.144 от АПК вр. чл.78, ал.8 от ГПК вр чл.27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ, жалбоподателят следва да
понесе разноските за юрисконсулт в размер на 150.00 лева, определена от
съда в пределите от 80.00 до 150.00 лева по негова преценка и с оглед обема
на осъществените процесуални действия от юрисконсулта на въззиваемата
страна.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА КАТО ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО
НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № 11-01-428
(2020)/02.02.2021г., постановено от Директор на АДФИ, с което на
7
основание на Н. Г. Н. , ЕГН: ********** е наложено на основание чл.53 от
ЗАНН административно наказание „парична глоба“ в размер на 454.00 лева
за нарушение по чл.17, ал.1 вр. чл.20, ал.3, т.2 вр. чл.3, ал.1, т.2 от ЗОП
(2016г.) вр. чл.256, ал.2 вр. чл.261, ал.2 от ЗОП.
ОСЪЖДА въззивникът Н. Г. Н. , ЕГН: ********** да заплати на
въззиваемата страна Агенция за държавна финансова инспекция
гр.София. ул. „Леге“ № 2 на основание чл.143, ал.3 от АПК вр.чл.144 от
АПК вр. чл.78, ал.8 от ГПК вр чл.27е от Наредбата за заплащане на правната
помощ вр. чл. чл.63 от ЗАНН, сумата от 150.00 лева за дължимо
възнаграждение за юрисконсулт.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба пред
Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8