О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. Велико
Търново, 14.02.2024
г.
Административен съд Велико
Търново – Четвърти състав, в закрито съдебно заседание на четиринадесети
февруари две хиляди и двадесет и четвърта година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Йорданка Матева
като разгледа
докладваното от съдия Матева адм. д. № 42/2024
г. по описа на Административен съд – гр. Велико Търново, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 83, ал. 2 от ГПК вр. чл. 144 от АПК.
Производството
е образувано по искова молба на Г.В.В., към настоящия момент в затвора в гр.
Ловеч, срещу ГДО към МП, с която се претендира изплащане на обезщетение в
размер на 2 000 лева за причинени му неимуществени вреди при конвоирането
му на 05.03.2019 г. от ОЗ – Плевен до Затвора във Варна.
С жалбата
си до съда г-н В. е поискал да бъде освободен от държавна такса по настоящето
дело. В тази връзка е представил попълнена декларация за материално и
гражданско състояние, в която декларира, че няма доходи, няма информация за
доходите на съпругата си и връзка с нея, притежава със съпругата си недвижими
имоти, но те са възбранени от КПКОНПИ и не се разпорежда с тях, не притежава
МПС, дялове, акции и парични влогове.
За да
постанови освобождаване на ищеца от заплащането на държавна такса, съгласно чл. 83, ал. 2 от ГПК съдът
формира преценката си, като взема предвид: 1. доходите на лицето или на
неговото семейство; 2. имущественото състояние, удостоверено с декларация; 3.
семейното положение; 4. здравословното състояние; 5. трудовата заетост; 6.
възрастта и 7. други обстоятелства.
В случая с вх. № ИЗ-452/09.02.2024 г. в изпълнение на
съдебно разпореждане, от началника на Затвора-Ловеч е постъпила справка за
получените от ищеца суми, от която е видно, че за периода от 01.02.2023 г. до 01.02.2024
г. жалбоподателят е получил суми общо в размер на 960 лв. Посочените средства представляват
чисти доходи за него, което изключва кредитирането на представената декларация
по делото в обратния смисъл.
Нещо
повече, декларацията е невярна и в частта с която е отречено деклараторът да
има дружествени дялове. При направената служебна справка в Търговския регистър от
съда се установява, че ищецът е управител и съдружник в множество търговски
дружества. Действително, в по-голяма част от тях е продал дружествените си
дялове, но служебната проверка на съда установи, че г-н В. е съдружник и
понастоящем в няколко търговски дружества, напр.: „Джу бокс 2000“ ООД, „Толи
Комерс“ ООД, „МИМ – ГК“ ООД, като действително върху дружествените му дялове в
тях са били наложени запори от КПКОНПИ, но същите са вдигнати понастоящем. Само
посоченото изключва кредитирането на декларацията, а и извода за невъзможност
ищецът да посрещне разход в размер на едва 10 лева за настоящето дело.
Друг
е въпросът, че по делото не са представени никакви доказателства, че
действително върху цялото притежаваното от частния жалбоподател имущество (движимо
и недвижимо) са наложени обезпечителни мерки, още по-малко как тези мерки
влияят на гражданските доходи от тях, респективно не е доказано, че той няма
никакво несеквестируемо имущество, с което може да разполага (използва за
удовлетворяване на свои интереси), нито пък да е поискал да му бъде разрешено
по реда на чл. 119 от ЗПКОНПИ извършване на плащане на дължимата държавна такса
и да му е отказано (тъй като извън посочените по-горе дружества има и други, в
които ищецът участва, но служебната проверка на съда показа действително
наложени запори върху дружествените му дялове от КПКОНПИ и НАП – напр. „Мега
Пак“ ООД, „Европа палас“ ЕООД).
При
това положение съдът намира, че жалбоподателят разполага с достатъчно средства
и имущество, и е в състояние да заплати държавната такса за образуване на
делото в размер на 10 лв. В този смисъл е и практиката по аналогични дела - напр. Определение
№ 4026 от 19.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2607/2019 г., Определение № 17012
от 12.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12963/2019 г., Определение № 2215 от
09.03.2022 г. на ВАС по адм. д. № 1337/2022 г. и др. – всички по повод
идентични искания на същия ицещ.
Водим
от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Г.В.В.,
понастоящем в затвора в гр. Ловеч, за освобождаване от заплащане на държавна
такса по адм. дело № 42/2024 г. по описа на АСВТ.
Определението
може да се обжалва с частна жалба пред тричленен състав на АСВТ в 7-дневен срок
от съобщаването му на ищеца.
Препис
от определението да се изпрати на оспорващия.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: