РЕШЕНИЕ
№ 123
гр. Севлиево, 04.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на двадесет и
девети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:С. Ив. Цветков
при участието на секретаря Рефузе Як. Османова
като разгледа докладваното от С. Ив. Цветков Административно наказателно
дело № 20244230200405 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Жалбоподателят З. А. Ф. от гр.Севлиево е обжалвал наказателно постановление №
23-0341-000440 от 12.12.2023 г. на Началник сектор в ОДМВР Габрово, РУ - Севлиево, с
което за извършено нарушение по чл.150 и на осн. чл.177, ал.1, т.2 от Закона за движение по
пътищата / ЗДвП / му е наложено наказание глоба в размер на 300.00лева.В жалбата се
твърди, че наказателното постановление / НП / е неправилно и незаконосъобразно, в
подкрепа на което се излагат подробно развити в нея съображения.
ИСКАНЕТО в жалбата е съдът да отмени изцяло наказателното постановление.
Ответникът по жалбата – Началник сектор в ОДМВР Габрово, РУ - Севлиево, редовно
призован, не се явява представител при разглеждане на делото.В писмото, придружаващо
административно-наказателната преписка, се прави искане жалбата да се остави без
последствиe и наказателното постановление да се потвърди.
По делото се събраха писмени и гласни доказателства, от съвкупната преценка на
които съдът установи следната фактическа обстановка:
Жалб.З. А. Ф. живеел в гр.Севлиево, не притежавал СУМПС и бил неправоспособен
водач на МПС.Независимо от това ползвал лек автомобил „Мерцедес“ с рег. № **.На
26.04.2023 г. свид.С. К. Ц. и свид.С. Р. С., двамата служители в РУ МВР Севлиево участвали
в специализирана полицейска операция „Малки населени места“ – с.Крушево, с.Младен,
с.Добромирка и т.н.Двамата се придвижвали със служебен автомобил, като се движели по
пътя с.Младен-с.Добромирка.Полицейските служители забелязали, че срещу тях се движи
лек автомобил „Мерцедес“, с посоченият по-горе регистрационен номер.Свид.С. С.
забелязъл също така, че автомобила се управлява от жалб.З. Ф., за когото му било служебно
известно, че не притежава СУМПС.Служителите на МВР подали светлинен и звуков сигнал
1
на водача на автомобила да спре, за да му бъде извършена проверка.Водачът на автомобила
спрял плътно в дясно, след което двамата свидетели пристъпили към извършването на
полицейска проверка.По време на същата било установено, че автомобила се управлява от
жалб.Ф., който не притежава валидно СУМПС, а на предна седалка до него се вози друго
лице.Полицейските служители осъществили връзка с оперативния дежурен при РУ МВР
Севлиево и от получената от него информация установили, че към момента на проверката,
на жалб.Ф. не били връчени наказателни постановления, за това, че управлява МПС без
съответно СУМПС.На същата дата - 26.04.2023 г., свид.С. К. Ц., в присъствието на свид.С. Р.
С., съставил против жалбоподателя З. А. Ф., АУАН с бланков № 435997,191.Междувременно
по повод на констатациите на полицейските служители в РУ МВР Севлиево, било
образувано досъдебно производство № 229/2023 г. по описа на същото управление по данни
за извършено престъпление по чл.343в, ал.2 от НК.С постановление на прокурор при РП
Габрово от 17.11.2023 г. на осн. чл.24, ал.1, т.1 от НПК наказателното производство по
посоченото по-горе досъдебно производство било прекратено.Препис от постановлението
бил изпратен на Началник РУ МВР Севлиево по компетентност за преценка относно
наличие на предпоставки за реализиране на административно-наказателна отговорност
спрямо жалб.З. Ф..
Въз основа на посоченото по-горе Постановление на РП-Габрово е издадено
обжалваното наказателно постановление на Началник сектор в ОД МВР Габрово, РУ
Севлиево, с № 23-0341-000440 от 12.12.2023 г.Същото е издадено против З. А. Ф., за това, че
на 26.04.2023 г., около 17.20 часа, на път GAB1182 с.Младен-с.Добромирка, управлява лек
автомобил „Мерцедес“, **, като при извършената проверка е установено, че не притежава
СУМПС.НП се издава на основание Постановление за прекратяване на наказателно
производство от 17.11.23 г. на РП Габрово, ТО Севлиево по досъдебно производство №
229/2023 г. по описа на РУ Севлиево, пр.пр. № 1780/2023 г. по описа на РП Габрово, с което е
извършил: Управлява ППС без да е правоспособен водач, с което виновно е нарушил чл.150
от ЗДвП.За нарушението по чл.150 от ЗДвП административно-наказващият орган е наложил
на жалб.Ф. наказание по реда на чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП - глоба в размер на 300.00лева.
Гореизложената фактическа обстановка съдът намира за установена от показанията на
свидетелите С. К. Ц. и С. Р. С. и писмените доказателства – Постановление за прекратяване
на наказателно производство от 17.11.2023 г. на РП - Габрово; НП № 23-0341-000440 от
12.12.2023 г.; Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи и
справка за нарушител/водач.
При така установената фактическа обстановка, въз основа на събраните писмени и
гласни доказателства, съдът достига до следните правни изводи:
Препис от обжалваното наказателно постановление е връчен на жалбоподателя на
08.10.2024 г.Жалбата е подадена директно в деловодството на Районен съд Севлиево на
18.10.2024 г., тоест в законноустановения срок, поради което същата е допустима и следва да
се разгледа по същество.
НП е издадено от компетентен орган, във връзка с което е представено заверено копие
2
от Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи.
АУАН и издаденото в последствие въз основа на него НП са за извършено нарушение
на разпоредбата на чл.150 от ЗДвП, текстът на която гласи следното: “Всяко пътно превозно
средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване,
трябва да се управлява от правоспособен водач, освен когато превозното средство е
индивидуално електрическо превозно средство или превозното средство е учебно и се
управлява от кандидат за придобиване на правоспособност за управление на моторно
превозно средство по време на обучението му по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 3 и
при провеждането на изпита за придобиване на правоспособността по реда на наредбата по
чл. 152, ал. 1, т. 4.”.
Административно-наказващият орган на осн. чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП е наложил на
жалб.Ф. наказание глоба в размер от 300.00лева.Съгласно посочената разпоредба: “ Наказва
се с глоба от 100 до 300 лв.: който управлява моторно превозно средство, без да е
правоспособен водач, без да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията,
към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е загубил
правоспособност по реда на чл. 157, ал. 4, или след като свидетелството му за управление на
моторно превозно средство е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на
чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, или е обявено за невалидно, тъй като е
изгубено, откраднато или повредено”.
Жалбоподателят, редовно призован, не се явява в съдебно заседание, явява се негов
процесуален представител.От страна на последния към съда отново се отправя искане за
отмяна на обжалваното НП, като се поддържа жалбата и съображенията, изложени в
нея.Претендират се и разноските по делото.В жалбата се твърди, че наказателното
постановление е неправилно и незаконосъобразно, в подкрепа на което се излагат няколко
съображения.
На първо място се излага твърдението, че е изтекла погасителната давност за
административно-наказателно преследване по смисъла на чл.81, ал.3 от НК във вр. с чл.34,
ал.1 от ЗАНН.Отговорността на жалбоподателя била ангажирана за деяние, извършено на
26.04.2023 г., а обжалваното НП било издадено на 12.12.2023 г. и връчено едва на 08.10.2024
г.Неясни били причините за закъснялото връчване на същото при положение, че
жалбоподателят не бил променял адреса и местоживеенето си.При така изложеното, срокът
на абсолютната давност по чл.81, ал.3 от НК във вр. с чл.34, ал.1 от ЗАНН бил една година и
половина и същият бил изтекъл към датата на връчване – 08.10.2024 г.
Съдът не споделя така изложените доводи.Съгласно Тълкувателно постановление №
1/27.02.2015 г. на ВКС по тълк.д. № 1/2014 г., ОСНК и ОСС на ІІ колегия на ВАС, сроковете
по чл.34 от ЗАНН са давностни и в чл.34 от ЗАНН няма разпоредба, аналогична на
разпоредбата на чл.81, ал.3 от НК, уреждаща абсолютната давност.Именно тази празнина се
преодолява с приложението на чл.81, ал.3 във вр. с чл. 80, ал.1, т.5 от НК във вр. с чл.11 от
ЗАНН.Предвид липсата на разпоредба, уреждаща абсолютната давност в ЗАНН и наличието
на препращащата норма на чл.11 от ЗАНН, уредбата относно погасяването на наказателното
3
преследване по давност в НК следва да намери приложение.Нормата на чл.11 от ЗАНН
препраща към разпоредбите на общата част на НК, доколкото в ЗАНН не е уредено друго и
по въпросите на обстоятелствата, изключващи отговорността, включително и изтичането на
абсолютната давност за наказателно преследване, уредена в чл.81, ал.3 от НК, която по
силата на тълкувателното постановление следва да намери субсидиарно приложение и в
административно наказателното производство по ЗАНН.Независимо от спирането и
прекъсването на давността административно наказателното преследване се изключва, ако е
изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в чл.80, ал.1, т.5 от НК, който е
3 години за всички други наказания, неизброени в предходните точки, т.е. и за наказанието
„глоба“.В конкретният казус нарушението е извършено на 26.04.2023 г., а АУАН е съставен
на същата дата, поради което е бил спазен предвидения в чл.34, ал.1 от ЗАНН тримесечен
срок.Както вече бе посочено по-горе обжалваното НП е издадено на осн. постановление на
РП – Габрово за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство,
образувано за престъпление по чл.343в, ал.2 от НК.Постановлението за прекратяване на
наказателното производство е било издадено на 17.11.2023 г. и препис от него е бил
изпратен на административно-наказващия орган с оглед преценката за търсене на
административно-наказателна отговорност.Обжалваното НП е било издадено на 12.12.2023
г. или по-малко от месец след постановлението на прокурора за прекратяване на
наказателното производство.Процесното НП е било връчено на жалбоподателя на
08.10.2024 г.Тоест от датата на извършване на нарушението до датата на връчването на НП
на жалбоподателя е изтекъл срок от около една година и шест месеца.Или с други думи
обикновената давност, която е три години не е била изтекла към датата на връчване на
обжалваното НП.Още по-малко пък в случая е била изтекла абсолютната давност, която в
случая е 4 години и половина по аргумент от чл.81, ал.3 от НК, която препраща към чл.80,
ал.1 т.5 от НК.
Не може да бъде споделено и становището на процесуалния представител на
жалбоподателя, изложено в съдебно заседание, че е допуснато грубо нарушение на
процесуалните правила, по които се е развило административно-наказателното
производство, довело до грубо нарушаване на правото на защита на наказаното лице, тъй
като в административно-наказателната преписка липсвал АУАН, а този вид производство
съгласно разпоредбата на чл.36, ал.1 от ЗАНН се образувало със съставянето на АУАН,
какъвто липсвал.Следва на първо място да се отбележи, че АУАН е бил съставен още на
място, при установяване на нарушението от контролните органи, но по повод
констатираното от тях е било образувано досъдебно производство.Същото е приключило
както вече бе посочено по-горе с Постановление за прекратяването му от РП – Габрово от
17.11.2023 г.Съгласно разпоредбата на чл.36, ал.2 от ЗАНН: „Без приложен акт
административно-наказателна преписка не се образува освен в случаите, когато
производството е прекратено от съда или прокурора или прокурорът е отказал да образува
наказателно производство и е препратено на наказващия орган.“.В случая правилно и
законосъобразно обжалваното НП е било издадено въз основа на постановлението на
прокурора, с което наказателното производство по досъдебното производство е било
4
прекратено.
На следващо място в жалбата се излага твърдението, че НП е незаконосъобразно, тъй
като жалбоподателят бил санкциониран на осн. чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП, но в текста на
същата се съдържали различни хипотези, а наказващият орган не бил посочил коя от тях
приема, че е нарушена от него.По този начин правото на защита на жалбоподателя било
грубо нарушено, тъй като той не можел да разбере за какво точно нарушение се ангажира
отговорността му.Допуснати били също така груби нарушения на чл.57 от ЗАНН, тъй като в
НП не се съдържали задължителните реквизити, в съответствие с посочената правна норма.
Съдът намира, че в производството по издаването на наказателното постановление не
са допуснати нарушения на процесуалния и на материалния закон.Настоящият съдебен
състав счита, че нарушението е описано ясно, точно и разбираемо.В АУАН и НП се
съдържат всички изискуеми от закона реквизити – време и място на извършване, подробно
описание на нарушението, обстоятелствата, при които същото е извършено и установено,
както и нарушените разпоредби на материалния закон.АНО е описал с нужната конкретика
всички релевантни факти и обстоятелства, които обуславят съставомерността на
нарушението, за което е санкциониран жалбоподателят.Безспорно е, че административно-
наказателната му отговорност е ангажирана, за това, че на посочената дата и място е
управлявал МПС без да е правоспособен, тъй като не притежава СУМПС, каквото изискване
е въведено с разпоредбата на чл.150 от ЗДвП, за което правилно и законосъобразно е бил
санкциониран с относимата норма на чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП.Не може да бъде споделено
твърдението, че за такова нарушение е предвидена санкционната норма на чл.177, ал.1, т.1 от
ЗДвП.В случая жалб.Ф. не е бил лишен от право да управлява МПС нито по съдебен нито по
административен ред, още повече, че тъй като е неправоспособен не е имал такова
право.Обстоятелството, че в НП не била отразена посоката на движение на автомобила,
управляван от жалб.Ф., е ирелевантно, тъй като в него изрично е посочено мястото на
извършване на нарушението, а именно път GAB1182 с.Младен-с.Добромирка.Безспорно е,
че разпоредбата на чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП предвижда няколко хипотези и в случая от
страна на наказващия орган не е била посочена тази, която същият приема, че е
осъществена.Това обаче по никакъв начин не е нарушило правото на защита на наказаното
лице, тъй като от изложеното в обстоятелствената част на НП нарушението и
обстоятелствата, при които е било извършено са описани, по начин, позволяващ му да
разбере за какво именно нарушение се ангажира отговорността му.В случая безспорно в
обстоятелствената част на НП е посочено, че жалб.Ф. не притежава СУМПС, но по-надолу в
обстоятелствената част изрично е отразено, че нарушението, осъществено от него се
изразява в това, че управлява ППС без да е правоспособен водач, а не, че не притежава
СУМПС валидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС.С други думи
съдът намира, че в случая не е налице противоречие относно действителната воля на АНО,
както и разминаване в словесното описание на нарушението, материалната и санкционната
разпоредба, под които е подведен жалб.Ф..Както вече бе посочено по-горе, в НП не е
посочен АУАН и актосъставителят, тъй като същото е издадено на основание прокурорското
5
постановление за прекратяване на наказателното производство.
Както вече бе посочено по-горе съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗДвП: "Всяко
пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено
ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач, освен когато превозното средство
е индивидуално електрическо превозно средство или превозното средство е учебно и се
управлява от кандидат за придобиване на правоспособност за управление на моторно
превозно средство по време на обучението му по реда на наредбата по чл.152, ал.1, т.3 и при
провеждането на изпита за придобиване на правоспособността по реда на наредбата по
чл.152, ал.1, т.4".В конкретния случай се установи, че жалб.Ф. е управлявал лекия
автомобил, без да е правоспособен водач на МПС, тъй като не притежава свидетелство за
управление на такова.Както от свидетелските показания, така и от приложената по делото
Справка за нарушител/водач, обстоятелството, че жалбоподателят не притежава СУМПС се
доказва по несъмнен начин.Съобразявайки изложеното до тук съдът намира, че по делото
безспорно се установи, че жалбоподателят е осъществил състава на нарушението, визиран в
разпоредбата на чл.150 от ЗДвП, за което е ангажирана административно-наказателната му
отговорност и е санкциониран с относимата разпоредба по чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП.
Съдът намира, че в случая не следва да намери приложение разпоредбата на чл.28 от
ЗАНН.Нарушението се явява типично за вида си и не разкрива обстоятелства, които могат да
го квалифицират като маловажен случай.От приложената по делото справка/водач, се
установява, че макар и да е неправоспособен водач на МПС, на жалб.Ф. многократно са били
налагани наказания за извършени нарушения на ЗДвП, повечето от които за нарушение на
разпоредбата на чл.150 от ЗДвП.По същите съображения, съдът намира, че
административно-наказващият орган правилно е отчел, че извършеното деяние се отличава
с по-висока степен на обществена опасност, поради което е и наложил глоба в максималният
предвиден от закона размер.Съдът намира, че размерът на глобата е определен правилно от
АНО, тъй като видно от приложената по делото Справка за нарушител/водач до момента на
издаване на наказателното постановление жалбоподателят е била наказван многократно за
извършени нарушения по чл.150 от ЗДвП, както и за други нарушения на същия.Това говори
за незачитане от негова страна на установения в страната правов ред във връзка с
управлението на моторни превозни средства само от правоспособни водачи на МПС.Ето
защо съдът счита, че наложеното наказание ще изпълни целите на чл.12 от ЗАНН, а именно
да се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на установения правов ред и да се
въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани.Същевременно
изпълнителното деяние засяга важни обществени отношения, свързани с правилата за
движението по пътищата, опазването на живота и здравето на гражданите.
При така изложеното, съдът намира, че наказателното постановление следва да бъде
потвърдено, като правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на делото искането на процесуалния представител на жалбоподателя
за присъждане на разноски не следва да бъде уважавано.
Водим от гореизложеното и на осн. чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът
6
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-0341-000440 от 12.12.2023 г. на
Началник сектор в ОДМВР Габрово, РУ - Севлиево, с което на З. А. Ф. за извършено
нарушение по чл.150 и на основание чл.177, ал.1, т.2 е наложено наказание глоба в размер на
300.00 / триста / лева, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Габрово
в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
7