Определение по дело №1863/2012 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 3886
Дата: 30 октомври 2019 г.
Съдия: Цвета Павлова Павлова
Дело: 20123100901863
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 17 юли 2012 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ ………./30.10.2019 год.

гр.Варна

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито заседание на тридесети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

СЪДИЯ: ЦВЕТА П.

 

като разгледа докладваното от съдията

дело № 1863 по описа за 2012 год. на съда,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по глава 39 от ТЗ.

 

Образувано е по молба на “Български къщи 2010“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, район Младост, жк.Възраждане ул.Блян № 2 – партер, с която съдът е сезиран с искане за разрешаване на производството по принудително изпълнение по изпълнително дело № 20157110400258, образувано при ЧСИ Даниела Петрова – Я., рег.№ 711 на КЧСИ по отношение на имоти, подбробно описани в молбата и съставляващи част от масата на несъстоятелността на „ДЕЙТРОН” ЕООД, които имоти се твърди да са ипотекирани в полза на молителя “Български къщи 2010“ ЕООД.

С допълнителна молба, молителят сочи, че активната му легитимация произтича от качеството му на взискател по посоченото изпълнително дело и обезпечен с ипотека кредитор, независимо дали неговото вземане към длъжника е прието или не в производството по несъстоятелност.

 

Настоящият състав на ВОС, като съобрази хода на производството по несъстоятелност и обстоятелствата, на които се основава съзиралата го молба, намира същата за неоснователна, поради следните съображения:

Съгласно нормата на чл.638, ал.1 ТЗ, с откриване на производството по несъстоятелност се спират изпълнителните производства върху имуществото, вкюлючено в масата на несъстоятелността, с изключение на имуществата по чл.193 ДОПК. Спирането осигурява запазване целостта на длъжниковото имущество, за да послужи същото за съразмерно удовлетворяване на всички кредитори, а не само на тези, предприели индивидуални принудителни действия.

Действително, производството по несъстоятелност държи сметка за привилигирования интерес на обезпечения кредитор, като е предвидена възможност за продължаване на индивидуалното принудително производство и след откриване на производството по несъстоятелност при опасност за увреждане на кредиторовия интерес.

Именно на такъв интерес е основано и искането към съда, поради което следва да се прецени дали в конкретния случай спряното изпълнително производство съставлява способ за засягане на приоритетни и противопоставими права на трети лица върху имущество на длъжника, вкл. тяхното отлагане или осуетяване, като се държи сметка, че молителят, макар и да е предявил вземането си в производството по несъстоятелност, същото не е прието от синдика и не е развито последващо производство по установяване на вземането му.

С постановяване на решението за откриване на производството по несъстоятелност по чл.630 ТЗ, имащо незабавно действие спрямо всички, се поставя началото на принудително изпълнение спрямо масата на несъстоятелността /секвестируемото имущество на длъжника/, което с оглед универсалния си характер, изключва приложението на индивидуалното принудително изпълнение по ГПК /чл.638 ТЗ/. Извън изрично предвидените в закона изключения /за публични вземания в срок до 6 месеца от откриване на несъстоятелността - чл.193, ал.4 ДОПК и за обезпечено вземане по ЗОЗ - чл.719 ТЗ/, от този момент удовлетворяването на кредиторите на длъжник с открито производство по несъстоятелност е възможно само в рамките на това производство. Удовлетворяването на кредитора, независимо дали се извършва чрез оздравителна процедура или осребряване, е предпоставено от установяване в производството по несъстоятелност на това му качество, което от своя страна е обусловено от  упражняване от кредитора на правото му да предяви вземането/та си в производството по несъстоятелност. Неупражняването на това право в предвидените в ТЗ срокове /като упражняването му, но неупражняване на правото на възражение, респективно на установяването му по исков път/ води процесуалното право на предявяване на вземането в производството по несъстоятелност – чл.688, ал.1, изр.2-ро ТЗ. При настъпването на тази преклузия, въпреки че материалното му право все още не е погасено, кредиторът не може да реализира вземането си, нито чрез универсалното принудително изпълнение по реда на част IV „Несъстоятелност” на ТЗ, нито в недопустимото, поради производството по несъстоятелност, индивидуално принудително изпълнение по ГПК.

Последното обуславя и извода, че молителят, като носител на старо вземане, което не е прието в производството по несъстоятелност, не съществува правен интерес от продължаване на индивидуалното изпълнение, поради което и молбата следва да се остави без уважение.

Воден от горното, СЪДЪТ

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба на “Български къщи 2010“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, район Младост, жк.Възраждане ул.Блян № 2 – партер, с която съдът е сезиран с искане за разрешаване на производството по принудително изпълнение по изпълнително дело № 20157110400258, образувано при ЧСИ Даниела Петрова – Я., рег.№ 711 на КЧСИ по отношение на имоти, подбробно описани в молбата и съставляващи част от масата на несъстоятелността на „ДЕЙТРОН” ЕООД, които имоти се твърди да са ипотекирани в полза на молителя “Български къщи 2010“ ЕООД.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване, съгласно т.6 от ТР № 1/2017 год. на ОСТК на ВКС.

                                                            

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: