№ 358
гр. София , 05.02.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ в закрито заседание на
пети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ивайло Младенов
Членове:Милен Василев
Светлин Михайлов
като разгледа докладваното от Ивайло Младенов Въззивно частно
гражданско дело № 20201000503499 по описа за 2020 година
Производството е по чл. 274 - 278 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Б. В. И., И. З. И., И. В. И., З. П. Б., В. А. В.,
Б. А. Г., Е. И. Р.- М. и Е. М. Т. против определение № 252 от 27.05.2020 г. по
гр.д. № 523/19 г. на Софийския окръжен съд, г. о., 2-ри въззивен състав, с
което е изменено постановеното по същото дело решение № 69 от 19.02.2020
г. в частта му за разноските, като на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
жалбоподателите са осъдени да заплатят на Л. Л. Б. и А. А. П. сумата от още
238.91 лева, представляваща разликата между деловодните разноски за
производството по делото в общ размер от 813,91 лева и присъдените с
решението 575 лева, а на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата- на
адвокат Б. В. Б. от САК - сумата от още 1317,65 лева, представляваща
разликата между дължимото възнаграждение в общ размер от 2 295,65 лева и
присъденото с решението такова от 978 лева, за оказана безплатна правна
помощ пред двете съдебни инстанции.
В частната жалба се твърди, че цената на иска се определя от данъчната
оценка на имотите, както и че предмет на делото е само имотът, без
построените в него сгради, чиято данъчна оценка е размер на 3705 лв., а само
за процесните 650 кв.м. възлиза на 1247 лв. Жалбоподателите оспорват
наличието на предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение на
чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. Молят съда, да отмени обжалваното определение, и да
определи размера на разноските съобразно данъчната оценка на спорните 650
1
кв.м.
Ответниците по частната жалба Л. Л. Б. и А. А. П. оспорват същата. В
писмения отговор, подаден по реда на чл. 276, ал. 1 от ГПК чрез адв. Б.
излагат, че доколкото построените в имота сгради представляват приращение,
съдът правилно е съобразил тяхната оценка при определяне цената на иска, а
оттам и на размера на дължимите разноски. Оспорват и довода за липсата на
основание за оказване на безплатна правна помощ, като твърдят, че те са
съответно съпруга и тъща на адвоката, поради което не следва да се обсъжда
тяхното материално състояние при преценка на предпоставките за
предоставянето на такава помощ. Твърдят също, че съдът правилно е
преценил и размера на деловодните разноски. Молят съда да потвърди
обжалваното определение.
Частната жалба е допустима, като подадена в процесуално-преклузивния срок
по чл. 275, ал. 1 от ГПК, срещу валиден и допустим съдебен акт, обжалваем
по реда на частното производство, от надлежно легитимирани лица, с правен
интерес от неговото обжалване и разгледана по същество е частично
основателна.
С постановеното по делото решение № 69 от 19.02.2020 г., съдът е отменил
решение № 5 от 05.03.2019 г., постановено по гр. д. № 933/2017 г. на Районен
съд - гр. Костинброд и е уважил предявените от ищците Л. Л. Б. и А. А. П.
искове срещу ответниците Б. В. И., И. З. И., И. В. И., З. П. Б., В. А. В., Б. А. Г.,
Е. И. Р.-М. и Е. М. Т., с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК. На основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, същите са осъдени да заплатят на ищците сумата 575 лева -
разноски по делото и на упълномощения от тях адв. Б. В. Б. от САК- сумата
от 978 лева , представляваща адвокатско възнаграждение за осъществена
безплатна правна помощ пред двете съдебни инстанции, определено по реда
на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. За да присъди разноските и
адвокатското възнаграждение в този размер, в съобразителната част на
решението съдът очевидно е определил държавната такса по исковата молба
и по въззивната жалба, възложена на ответниците на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК, както и на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.,
съобразно данъчната оценка на земята от 3705 лв., а не върху тази на
недвижимия имот с изградената върху него постройка от 20 594.10 лв.
2
С молба вх.№ 1826/27.02.2020 г., подадена чрез пълномощника им адв. Б.
жалбоподателите- ищци по предявения иск са направили искане за изменение
по реда на чл. 248 от ГПК на постановеното по делото решение в частта за
разноските по водене на делото пред двете инстанции, като въззиваемите
бъдат осъдени да им заплатят разликата между присъдена с решението сума
от 575 лева и техния действителен размер от 813.91 лв., съобразно
държавните такси, заплатени върху данъчната оценка на целия имот от 20
594.10 лв.
С атакуваното определение № 252 от 27.05.2020 г., постановено по гр.д. №
523/19 г. Софийският окръжен съд е намерил молбата за основателна и е
изменил решение № 69 от 19. 02. 2020 г. по гр. д. № 523/19 г. в частта му за
разноските, като е осъдил на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, Б. В. И., И. З. И.,
И. В. И., З. П. Б., В. А. В., Б. А. Г., Е. И. Р. и Е. М. Т. да заплатят на Л. Л. Б. и
А. А. П. сумата от още 238,91 лева, представляваща разликата между
направените от въззивниците деловодни разноски за производството по
делото в общ размер от 813,91 лева и присъдените с решението 575 лева и на
основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата - на адвокат Б. В. Б. от САК
сумата от още 1317,65 лева, представляваща разликата между дължимото
възнаграждение в общ размер от 2295,65 лева и присъденото такова с
решението от 978 лева, за оказана безплатна правна помощ в двете съдебни
инстанции.
Не се спори между страните, а се установява и от представеното и прието по
делото удостоверение, изд. от община Костинброд, че данъчната оценка на
имота, само за земята е в размер на 3705.60 лв.
Съдът намира, че от така установената фактическа обстановка произтичат
следните правни изводи:
Неоснователни са изложените в жалбата оплаквания на жалбоподателите, че с
оглед имотното състояние на ищците Л. Л. Б. и А. А. П., те не са материално
затруднени, което изключва възможността в полза на адвоката, осъществявал
безплатно правната им защита, да бъде присъдено възнаграждение по реда на
чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. В нормата на чл. 38, ал. 1 от ЗАдв. са посочени три
категории лица, на които адвокатът може да оказва безплатно адвокатска
помощ и съдействие, между които в т. 3 са посочени роднините и близките на
3
адвоката, без оглед на това дали родството е по произход или по сватовство.
Критериите, чрез които е очертан кръгът на тези лица са предвидени
алтернативно, а не кумулативно. По делото е безспорно родството между
ищците и адвоката, който безвъзмездно е осъществявал тяхната защита по
делото, поради което имущественото им състояние е без значение за
възлагане на адвокатското възнаграждение върху ответниците, при
благоприятен за ищците изход на спора по делото.
Съгласно чл. 69, ал. 1, т. 2 от ГПК, размерът на цената на иска по спорове за
собственост се определя от данъчната оценка. Според дефинитивната норма
на чл. 68 от ГПК, цената на иска представлява паричната оценка на
предмета на делото, който се фокусира върху претендираното или отричано
с предявения иск спорно материално право, индивидуализирано в
обстоятелствената част и петитума на исковата молба, което се обхваща от
обективните предели на силата на пресъдено нещо на постановеното по
делото решение. Видно от обстоятелствената част на исковата молба и
отправеното до съда чрез формулирания петитум искане за защита, ищците
са предявили установителни искове за собственост на недвижими имоти без
да претендират правото на собственост върху построените в тях
сгради, нито като приращение, нито като придобити чрез друг правен
способ. Видно от представеното по делото удостоверение, издадено от
община Костинброд, данъчната оценка на имотите (без построените в тях
сгради) е в размер на 3705.60 лв., от което следва, че именно тази сума
представлява цената на иска, разбирана като паричната оценка на спорното
право, предмет на делото, по смисъла на чл. 68, във връзка с чл. 69, ал. 1, т. 2
от ГПК. Затова е неоснователно възражението на ответниците по частната
жалба, че цената на иска следва да се определи не само върху данъчната
оценка на земята, а и върху тази на построените в нея сгради, тъй като същите
представляват приращение в имота. Постройките представляват отделни и
самостоятелни обекти на собственост, субстанциално различни от земята,
върху която са построени, поради което може да бъде самостоятелен предмет
на транслативна сделка (чл. 63, ал. 2 от ЗС), поради което не може да се
приеме, че искът за установяване правото на собственост върху земята,
имплицитно включва и искане за установяване на същото абсолютно право
върху построените в него сгради. Нормата на чл. 92 от ЗС е
4
материалноправна, поради което данъчната оценка на постройките е
релевантна за определяне цената на иска по чл. 124, ал. 1 от ГПК, а оттам- на
дължимите на ищците разноски при благоприятно за тях решение, само ако
установяването на правото на собственост върху тях е надлежно въведено
като предмет на делото чрез изрично заявено искане за неговото установяване
по отношение на ответниците, каквото в случая не е налице.
С оглед изложеното, съдът намира, че дължимото възнаграждение за
оказаната безплатна правна помощ по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. определено,
съобразно чл. 4, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения върху цената на иска,
представляваща данъчната оценка на земята от 3705.60 лв., възлиза на 489.39
лв. за всяка инстанция или общо- на 978.78 лв. Доколкото с решение № 69
от 19.02.2020 г. адвокатско възнаграждение е определено в размер на 978 лв.,
атакуваното определение следва да бъде отменено само в частта, с която е
присъдено адвокатско възнаграждение над сумата от 0.78 лв., до пълния
размер от 1317.65 лв., като за тази разлика молбата по чл. 248 от ГПК следва
да бъде оставена без уважение.
Частично основателна е жалбата против определението и в частта, относно
допълнително присъдената с него като разноски сума в размер на 238,91 лева.
С оглед данъчната оценка от 3705.60 лв. на недвижимия имот, предмет на
делото, дължимата по иска държавна такса е в минималния размер от 50 лв.,
съобразно чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК, а според чл. 18, ал. 1 от същата тарифа- тази по
въззивната жалба възлиза на 25 лв., или общо на 75 лв., дължими за двете
инстанции. Тази сума, събрана със сумата на останалите разноски (депозит за
възнаграждение на вещи лица, в общ размер от 500 лв. и 5 лв. за издаване на
съдебно удостоверение) обуславя общ размер на разноските, дължими по
водене на делото пред двете инстанции в размер на 580 лв. С решението по
делото на жалбоподателите- ищци по предявения иск, са присъдени разноски
в размер на 575 лв., поради което за разликата над 5.00 лв. до пълния
размер от 238.91 лв. обжалваното определение следва да бъде отменено, а
молбата за изменение на решението чрез присъждане на разноски в този
размер- отхвърлена.
5
Воден от изложените мотиви, Софийският апелативен съд, търговско
отделение, 3 състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯВА определение № 252 от 27.05.2020 г. по гр.д. № 523/19 г. на
Софийския окръжен съд, гражданско отделение, 2-ри въззивен състав за
изменение, на основание чл. 248 от ГПК, на решение № 69 от 19.02.2020 г.,
постановено по същото дело, в частта, с която на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
Б. В. И., И. З. И., И. В. И., З. П. Б., В. А. В., Б. А. Г., Е. И. Р. и Е. М. Т. са
осъдени да заплатят на Л. Л. Б. и А. А. П. разноски, направени по водене на
делото пред двете инстанции за държавна такса и депозит за експертизи, за
разликата над 5.00 лв. до пълния размер на допълнително присъдената с
определението сума от 238.91 лв., както и за разликата над 0.78 лв. до 1317.65
лв., представляваща допълнително присъдена част от адвокатско
възнаграждение, която същите са осъдени да заплатят на адв. Б. В. Б. от САК,
на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. за оказана безплатна правна помощ по
водене на делото пред двете съдебни инстанции и вместо него постановява :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Л. Л. Б. и А. А. П. чрез адв. Б. В. Б.
от САК с вх.№ 1826/27.02.2020 г. за изменение по реда на чл. 248 от ГПК на
постановеното по делото решение чрез присъждане на разноски по водене на
делото и на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. в размер на
тази разлика.
ПОТВЪРЖДАВА определението на Софийския окръжен съд, в частта, с
която на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Б. В. И., И. З. И., И. В. И., З. П. Б., В. А.
В., Б. А. Г., Е. И. Р. и Е. М. Т. са осъдени да заплатят на Л. Л. Б. и А. А. П.
разноски по водене на делото пред двете инстанции за държавна такса и
депозит за експертизи, до размер на сумата от 5.00 лв. и на основание чл. 38,
ал. 2 от ЗАдв., на адв. Б. В. Б. от САК - адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна правна помощ по водене на делото пред двете съдебни инстанции
до размер на сумата от 0.78 лв.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред Върховния
касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му, при наличие на
предпоставките по чл. 280, ал. 1 и 2, във връзка с чл. 274, ал. 3, т. 2 от ГПК.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7