РЕШЕНИЕ
№ 3
гр. Кърджали, 10.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, I. СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Веселина Ат. Кашикова Иванова
Членове:Мария К. Дановска
Васка Д. Халачева
при участието на секретаря Светла В. Радева
като разгледа докладваното от Веселина Ат. Кашикова Иванова Въззивно
гражданско дело № 20215100500181 по описа за 2021 година
С решение № 260167/11.05.2021 г., постановено по гр.д. № 936/2020 г.
по описа на Районен съд – Кърджали Б. А. Б. от с. Б. и., общ. А. и Т. Р. М. от
гр. К. са осъдени да заплатят солидарно на Д. А. М. гр. К. сумата в размер на
10 000.00 лева, представляваща обезщетение за причинените му от
престъплението, извършено на 31.03.2019 г. неимуществени вреди,
изразяващи се в оток и кръвонасядане на клепачите на лявото око с пълно
затваряне на очната цепка и счупване на предната и външна стена на
горночелюстен синус с кръвоизлив в същия синус, довело до разстройство на
здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК; загуба на съзнание,
главоболие, замайване, нестабилност при ходене; психотравма вследствие на
побоя, изразяваща се в посттравмагичен стрес със следните симптоми -
повишена емоционална лабилност, повишена личностна тревожност, умерено
повишен депресивитет, причинили му болка и страдание, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането – 31.03.2019 г. до
окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение в размер от 996.00 лева с ДДС и 350.00 лева –
заплатен депозит за вещо лице. С решението Б. А. Б. и Т. Р. са осъдени да
заплатят по сметка на Кърджалийския районен съд държавна такса върху
присъдената сума в размер на 400.00 лева.
1
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от Б. А.
Б. чрез пълномощник, което се обжалва като неправилно, необосновано и
незаконосъобразно. Иска се отмяната му отчасти и постановяване на решение
по същество, с което съществено да се намали размера на присъденото
обезщетение за неимуществени вреди по предявения иск с правно основание
чл. 45 ЗЗД, както и да се коригира размера на присъдените разноски,
съобразно намаления размер на обезщетението. Сочи се в жалбота, че не се
спори, че двамата ответници, при съизвършителство са причинили на ищеца
телесно увреждане, съставомерно по чл. 130, ал. 1 от НК – лека телесна
повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128
и чл. 129 от НК, и че двамата са получили осъдителни присъди от РС –
Кърджали за това престъпление и гражданската им отговорност следва да
бъде съобразена с него. Сочи се, че присъденото обезщетение за причинената
лека телесна повреда следва да се вписва в установената съдебна практика за
това престъпление, т.е. да покрива критериите за справедливост именно за
него. Счита се, че в случая присъденото обезщетение в размер на 10 000 лева
не е справедливо, тъй като причиненото увреждане се изразява в оток и
кръвонасядане на клепачите на лявото око с пълното затваряне на очната
цепка и счупване на предната външна стена на левия горночелюстен синус и
тези телесни увреждания следва да бъдат репарирани. Счита се, че не е
отчетено, че пострадалият /ищецът/ е имал агресивно и обидно поведение, до
голяма степен е предизвикал конфликта и е съпричинил негативния резултат,
както и че причиненото телесно увреждане е с нисък интензитет и
пострадалият е оздравял за кратко време. В този смисъл твърдените
негативни последици понастоящем - две години след увреждането, се считат
за недоказани и не съответстват на заключението на вещото лице. Сочи се, че
описаните в заключение за психично изследване негативни психологични
симптоми, са недостоверни и недоказани, тъй като липсват данни за
психологичното здраве на ищеца преди конфликта. Те не следвало да бъдат
третирани като негативен резултат от деянието и не следва да бъдат
свързвани с размера на обезщетението. Претендира се присъждане на
направените в инстанциите разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, отговор на въззивната жалба от
въззиваемата страна Д. А. М., не е подаден.
Въззивната жалба срещу първоинстанционното решение, подадена от
ответника Теодоси Радев Муканов, е върната с влязло в сила определение на
този съд, поради неотстраняване в срок нередовности.
В съдебно заседание представителят по пълномощие на жалбоподателя
Б. А. Б. поддържа, че обжалваното решение е неправилно, тъй като уважената
сума като обезщетение за причинени телесни увреждания е несправедливо
завишена. Счита, че грубо е нарушен принципа за справедливост, залегнал в
чл. 52 от ЗЗД, тъй като увреждането, болките и страданията, които
пострадалият е изпитал, не са в такава степен, че да бъдат обезщетени със
сумата в размер на 10 000 лева. Счита, че и съдебната практика е във връзка с
2
твърдението му, тъй като било очевидно, че една лека телесна увреда по ал. 1
на чл. 130 от НК е несправедливо обезщетена със сумата от 10 000 лева. Моли
въззивният съд да измени решението, като намали съществено присъденото
обезщетение. Счита, че така определеното адвокатско възнаграждение в
размер на 1 200 лв. е прекомерно завишено, поради което моли да бъде
редуцирано, съобразно Наредбата за минималните адвокатски
възнаграждения.
В съдебно заседание въззиваемият Д. А. М. чрез представител по
пълномощие моли съдът да потвърди обжалваното решение, като обосновано,
постановено при правилно приложение на материалния закон и при липса на
допуснати съществени процесуални нарушения, като присъди на Д. А. М. и
направените пред настоящата инстанция разноски, представляващи
адвокатско възнаграждение. Счита, че въззивната жалба е неоснователна, тъй
като определеното и присъдено обезщетение за причинени неимуществени
вреди на Д.М. са съобразени с множеството телесни увреждания, които той е
претърпял вследствие на нанесения му брутален побой от Б.Б. и Т. М., на
инкриминираната дата. Сочи, че са засегнати няколко жизненоважни органа,
единият от които носът му – той не е могъл да диша, тъй като е получил
фрактура на синус, обезобразено е било лицето му. Освен това, установявало
се от психологическото изследване, че същият се е затворил в себе си,
претърпял е психотравматичен шок. Сочи, че в конкретния случай не се касае
за една лека телесна повреда, а за множество такива, включително и от
съдебно-медицинската експертиза се установило, че към датата на
приключване на съдебното дирене пред първоинстанционният съд, Д.М. все
още изпитва затруднение с дишането и всичките тези травми са в следствие
на нанесения побой. Претендира присъждане на направените във въззивното
производство разноски.
Въззивният съд, след преценка на изложените в жалбата оплаквания,
съобразно чл. 269 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в срок и от страна, имаща интерес от обжалването,
поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.
При извършената служебна проверка съгласно чл. 269 ГПК на
първоинстанционното решение, обжалвано изцяло, въззивният съд
констатира, че същото е валидно и допустимо, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Предявен за разглеждане е осъдителен иск за обезщетение на
претърпени неимуществени вреди от непозволено увреждане, с правно
основание по чл. 45 от ЗЗД.
С влязло в сила на 18.06.2020 г. решение № 5/22.01.2020г. на Pайонен
съд – Кърджали, постановено по н.о.х.д. № 1226/2019г., жалбодателят Б.Б. е
3
признат за виновен в това, че на 31.03.2019 г., около 03.00 часа в гр. К. пред
нощно заведение „К. *“ в съучастие като извършител с Т. Р. М., причинил на
ищеца Д. М. лека телесна повреда, изразяваща се в оток и кръвонасядане на
клепачите на лявото око с пълно затваряне на очната цепка и счупване на
предната и външната стена на горночелюстен синус с кръвоизлив в същия
синус, довело до разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129
от КТ, като телесната повреда е причинена по хулигански подбуди –
престъпление по чл. 131, ал.1, т.2 във вр. с чл. 110, ал.1 във вр. с чл. 20, ал. 2
във вр. с ал.1 от НК, за което на основание чл. 78а НК е освободен от
наказателна отговорност и му е наложено административно наказание.
Съизвършителят Т. Р. М. от гр. К. е признат за виновен за същото
престъпление по н.о.х.д. № 1359/2019 г. на Районен съд – Кърджали, по което
с влязло в сила протоколно определение от 23.12.2019 г. е одобрено
постигнато с Районна прокуратура – Кърджали споразумение на основание
чл. 384 и сл. от НПК, като му е било наложено наказание пробация на
основание чл. 131, ал.1, т.12, във вр. с чл. 130, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2, във
вр. с ал.1, във вр. с чл. 55, ал.1, т.2, б.‘Б“ от НК.
Съгласно чл. 300 ГПК влезлият в сила съдебен акт - в случая решение
на наказателен съд, имащо последиците на влязла в сила осъдителна присъда
по отношение на жалбодателя Б.Б., е задължително относно извършеното
виновно и в съучастие противоправно престъпно деяние, а именно нанесен на
31.03.2019 г. в гр. К. побой на пострадалия ищец по хулигански подбуди,
причинил съставомерни леки телесни повреди по чл. 131, ал. 1, т. 12 във вр. с
чл. 130, ал. 1 НК. Впрочем от страните не е повдигнат спор по тези въпроси.
Спорният въпрос е относно справедливия размер на обезщетението за
претърпените от пострадалия неимуществени вреди, като в тази връзка е
направено оплакване от въззивника, че присъденото такова в размер на 10000
лв. е в грубо нарушение на принципа по чл. 52 ЗЗД и не се вписва в
установената при подобен род увреждания съдебна практика.
За да се обсъди този довод следва да се изходи от гледна точка обхвата
на неимуществените вреди /каквито се претендират/, който подлежи на
обезщетяване, и в който се включват всички произтичащи и намиращи се в
пряка причинна връзка с непозволеното увреждане негативни последици за
здравето и психиката на пострадалия. В този смисъл, акт на непозволено
увреждане представляват в т.ч. причинените на пострадалия телесни повреди,
невключени в предмета на повдигнатото на жалбодателя обвинение поради
поглъщането им от по-тежко наказуемия престъпен резултат, но обективно
съществуващи и реално причинили болка и страдание.
4
Предвид обсъденото по-горе, от неоспореното заключение на
назначената в първоинстанционното производство съдебно – медицинска
експертиза и от изслушването на вещото лице в съдебно заседание се
установява, че с побоя, на пострадалия ищец, освен телесните увреждания -
оток и кръвонасядане на клепачите на лявото око с пълно затваряне на очната
цепка, счупване на предната и външната стена на горночелюстен синус с
кръвоизлив в същия синус, счупване на носната кост, довели до разстройство
на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от КТ, са били причинени
оток на меките тъкани в областта на лявата буза, причинил болка и страдание.
От медицинската документация се установява, че на пострадалия са били
причинени и множество травми по главата. В съдебно заседание вещото лице
конкретизира, че от тях пострадалият е изпаднал в зашеметено състояние, без
да е изпадал в безсъзнание до степен на травматична кома. По повод
настоящите оплаквания на ищеца за затруднено дишане вследствие
счупването на носната кост и други некостни структури в областта носа,
вещото лице сочи, че те могат да бъдат коригирани чрез оперативна корекция
на горните дихателни пътища.
От показанията на разпитаните свидетели И. Г., Д. К. и Т. М.а, които
съдът кредитира изцяло като последователни, безпротиворечиви помежду си
и като неопровергани от други доказателства, се установява състоянието на
пострадалия непосредствено след побоя, интензитета и продължителността на
претърпените болки и страдания, отражението на побоя върху начина му на
живот и личността му. Така, свидетелските показания по еднопосочен начин
установяват, че след побоя, освен че лицето на пострадалия било
обезобразено, същият изпитвал силни и постоянни болки. За около месец
вземал болкоуспокояващи непрекъснато, можел да се храни само със сламка.
Не можел да спи, имал главоболие, получавал замайване, бил нестабилен при
ходене. Свидетелите установяват, че след побоя, заради състоянието си и
начина, по който изглежда, ищецът не излизал навън повече от месец, както и
отказал да ходи на училище, като през 2019 г. бил в 11 клас. Изпитвал срам и
унижение от побоя. Наложило се майка му - св. М., да го води на психолог, на
невролог, тъй като главата постоянно го боляла, не можел да спи, изпитвал
страх от преживяното. Установяват, че понастоящем е със затруднение при
дишане поради счупването на носа. Променил се и като характер - затворил
се в себе си, самоизолирал се, станал друг човек и това останало като трайна
5
последица от побоя. Свидетелите Г. и К. установяват по несъмнен начин, че
пострадалият не е провокирал със свое действие, думи, постъпка или
поведение нанасянето на побоя. Установяват, че побоят е бил ожесточен, като
нанасянето на удари в главата и по цялото тяло на пострадалия е продължило
и след събарянето му на земята и изпадането му в безпомощно състояние.
От приетото като доказателство по делото заключение на
психологическо изследване на ищеца, неоспорено от въззивника и
неопровергано от други доказателства по делото, се установява, че при
пострадалия е налице посттравматичен емоционален стрес; промяната в
емоционалното и психологическото състояние се проявява чрез симптоми,
съответстващи на психотравма, изразяваща се в повишена емоционална
лабилност, умерено повишена ситуативна и повишена личностова
тревожност, умерено понижен фрустрационен толеранс, умерено повишен
деприсивитет, повишена уморяемост, апатия, безсъние, потиснато
настроение, понижено самочувствие и самооценка, чувство на несигурност,
непроизволно припомняне на травматичната ситуация, повишена
сензитивност, понижена инициативност и активност.
Всички установени и описани дотук телесни увреждания и
произтичащите от тях болки, страдания, посттравматичен емоционален стрес,
цялостната негативна личностова промяна, продължаващото и понастоящем
затруднение в дишането вследствие счупването на носа, са все последици от
нанесения побой и следва да бъдат обезщетени.
Следва да се посочи, че причинените на пострадалия телесни
увреждания са множество, макар всяка по своите медико-биологични
показатели да представлява лека телесна повреда, като некоректно от страна
на жалбодателя се твърди, че на пострадалия е причинена една лека телесна
повреда. Причинените самостоятелни телесни повреди са четири и
представляват: 1. оток и кръвонасядане на клепачите на лявото око с пълно
затваряне на очната цепка; 2. оток на меките тъкани в областта на лявата
буза; 3. счупване на носната кост; 4. счупване на предната и външната стена
на горночелюстен синус с кръвоизлив в същия синус. Всяка от тях е
причинила на пострадалия болки и страдания с висок интензитет и
продължителност за повече от месец, обезобразяване на лицето и
невъзможност да се храни за същия период. Установено е главоболието,
6
замайването, загубата на сън, както и всички негативни последици в
психиката на пострадалия. Установено е настъпилото усложнение за здравето
на пострадалия - затруднение в дишането вследствие счупването на носа.
Следва да се посочи и това, че ищецът е провел пълно и главно доказване на
всички факти и обстоятелства относно действително претърпяните
неимуществени вреди, като никое от доказателствата, събрани по искане на
ищеца във връзка с това доказване не е опровергано или поне разколебано от
страна на въззивника.
Неоснователно в тази връзка е оплакването на въззивника, че не е било
отчетено при определяне размера на обезщетението, че ищецът имал
агресивно и обидно поведение, до голяма степен предизвикал конрфликта и
съпричинил негативния резултат. Установяването на такова поведение от
страна на ищеца е било в тежест на въззивника, като в производството, от
последния не са ангажирани каквито и да е доказателства в тази връзка. Дори
напротив, установеното по несъмнен начин от обсъдените по-горе
свидетелски показания е, че проявената агресия и упоритост в нанасянето на
побоя от въззивника и съучастника му не е била провокирана по никакъв
начин от страна на пострадалия. Нанесеният в съучастие побой по хулигански
подбуди впрочем сам по себе си изключва възможността за каквото и да е
съпричиняване от страна на пострадалия.
Неоснователно е оплакването на жалбодателя, че описаните в
“Заключение за психологическо изследване” негативни психологични
симптоми са недостоверни и недоказани, тъй като липсват данни за
психологическото здраве на ищеца преди конфликта; те не следвало да се
третират като негативен резултат от деянието и не следвало да бъдат
свързани с размера на обезщетението. В тази връзка следва да се посочи
следното: данните, съдържащи се в психологическото изследване не са
оспорени от ответника, в чиято тежест, при такова оспорване, е било
опровергаването им. Неуспешно се прави опит за разколебаване
доказателствената стойност на заключението с въвеждането на довод за липса
в същото на данни за психологическото здраве на ищеца преди конфликта. На
първо място, изследването е извършено непосредствено след датата на побоя
и е установило единствено последиците от същия. На следващо място този
довод е направен за първи път с въззивната жалба и ако въззивникът е имал
някакви сведения относно психологическото здраве на ищеца преди побоя, то
7
е следвало да ги въведе своевременно, съответно да ги докаже. И не на
последно място, от обсъдените свидетелски показания се установява по един
несъмнен начин, че пострадалият е бил весел, общителен, усмихнат млад
човек, с обичайното за 18-годишната си възраст поведение и психологическо
здраве - ходел е на училище, на дискотека, забавлявал се е, нещо, което
коренно се е променило в резултат на побоя.
Предвид обсъденото, с оглед установените действително претърпени
болки и страдания от пострадалия ищец, тежкото отражение на побоя като
цяло върху здравния му и психологически статус за повече от около месец,
отчитайки младата му 18-годишна възраст, на която е станал жертва на
непредизвикан брутален побой, променил неочаквано живота му в негативна
посока и предвид обстоятелството, че и понастоящем търпи последиците от
увреждането, с оглед принципа на справедливост съгласно чл. 52 ЗЗД,
необходимата сума за обезщетяване на тези неимуществени вреди се
определя от настоящия въззивен състав в размер на 10000 лв., върху която
сума се дължи законна лихва, считано от датата на увреждането 31.03.2019 г.
до окончателното й изплащане. Или, предявеният иск по чл. 45 ЗЗД е
основателен и доказан в пълния му претендиран размер, до какъвто правилен
извод е достигнал и първоинстанционният съд.
По изложените съображения въззивната жалба е неоснователна, а
обжалваното решение е правилно и следва да се потвърди.
При този изход на делото, на въззиваемия се следват разноски в размер
на 1200 лв. с ДДС, представляващи платено адвокатско възнаграждение за
тази инстанция по договор за правна защита и съдействие от 22.11.2021 г. и
представения списък на разноските по чл. 80 ГПК. В тази връзка направеното
от пълномощника на въззивника възражение за прекомерност на платеното
адвокатско възнаграждение е неоснователно. Минималното адвокатско
възнаграждение с оглед материалния интерес, което в случая се определя по
правилото на чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, е в размер на 996 лв. с ДДС. С оглед
предоставената правна защита и съдействие от упълномощения адвокат на
въззиваемия в това производство, а и с оглед липсата на конкретни доводи за
прекомерност на договореното и заплатено адвокатско възнаграждение между
тези страни, настоящият съдебен състав счита, че не са налице основания за
8
намаляването му.
Водим от изложеното, Окръжен съд - Кърджали
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260167/11.05.2021 г., постановено по
гр.д. № 936/2020 г. по описа на Районен съд – Кърджали.
ОСЪЖДА Б. А. Б., ЕГН, от с. Б. и., общ. А. да заплати на Д. А. М., ЕГН
********** направените във въззивната инстанция разноски в размер на 1200
лв. с ДДС, представляващи платено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните при
наличие на прехдпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9