№ 199
гр. Шумен, 20.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Емилиян К. Ангелов
при участието на секретаря В.С.С.
като разгледа докладваното от Емилиян К. Ангелов Административно
наказателно дело № 20233630202623 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното
Обжалвано е наказателно постановление №27-2300132/16.10.2023 год. на Директора
на Дирекция “Инспекция по труда” - гр.Шумен, с което на основание чл.416, ал.5 от КТ, във
вр. с чл.414, ал.3 от КТ на жалбоподателя “ГАРАНТ СТРОЙ” ООД, представлявано от
А.М.П., в качеството му на работодател, е наложена имуществена санкция в размер на 1500
лева /хиляда и петстотин лева/. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да
отмени наказателното постановление, като излага доводите си за това в жалбата. В съдебно
заседание дружеството-жалбоподател се представлява от процесуален представител в
лицето на адв.А. от ШАК, който поддържа жалбата и моли наказателното постановление да
бъде отменено.
Процесуалният представител на Дирекция “Инспекция по труда” -
гр.Шумен[1]административно-наказващ орган, издал наказателното постановление,
призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, оспорва жалбата и
моли съда да отхвърли същата като неоснователна и да потвърди изцяло обжалваното
наказателно постановление.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните правни
съображения:
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на
1
закона, намира за установено от фактическа страна следното: Първоначално на 12.09.2023
год. в 09.30 часа, а впоследствие и на 15.09.2023 год. и 18.09.2023 год. била извършена
проверка на “ГАРАНТ СТРОЙ” ООД, с ЕИК127588059 от компетентни длъжностни лица
към Дирекция “Инспекция по труда”-гр.Шумен по спазване на трудовото законодателство и
осигуряване на здравословни условия на труд при извършване на СМР, изпълнявани в
гр.Шумен, ул.“Университетска“ №115 на строежа „Прилагане на мерки за енергийна
ефективност в сградата на Корпус 3 на Шуменски университет „Епископ Константин
Преславски“. Към момента на първата проверка лицето А. М. Й., с ЕГН********** се
намирало на обекта. На основание чл.402, ал.1, т.3 от КТ от същото били взети писмени
обяснения, в които посочило, че работи на обекта, като изпълнява дейността „поставяне на
фасада“, както и че на 12.09.2023 год. е започнал работа в 8 ч. , ще приключи в 16.00 часа,
ползва почивка в 10.00 часа и между 12 и 13 часа и получава възнаграждение в размер на 80
лева на ден. На 21.09.2023 год. били снети писмени обяснения на основание чл.402, ал.1, т.2
от КТ от лицето Д.И.Ц. – упълномощено лице от управителя на дружеството-жалбоподател,
в които последната е изложила, че трудови договори с четирима от работещите в
дружеството лице, между които и лицето А. М. Й., с ЕГН********** са били сключени и
представени за подпис на лицата на 12.09.2023 год. около 8.40 часа преди извършената
проверка от органите на Дирекция „Инспекция по труда“, гр.Шумен. Видно от
представеното по делото копие на трудов договор №1741/12.09.2023 год. същият е бил
сключен между жалбоподателя ГАРАНТ СТРОЙ” ООД, и лицето А. М. Й., с
ЕГН********** , като в договора изрично е посочено, че същият се сключва считано от
12.09.2023 год. за 8-часов работен ден и че работникът следва да постъпи на работа на
12.09.2023 год. Видно от представената като писмено доказателство по делото Справка за
приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ трудовият договор с лицето А. М. Й.,
с ЕГН********** е бил регистриран в НАП чрез изпратено уведомление на 12.09.2023
год., в 11.47 часа. Било установено, че към момента на постъпване на работа на лицето не е
било връчено копие от уведомление по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от ТП на НАП в
гр.Шумен. Резултатите от проверката били обективирани в Протокол за извършена проверка
№ПР2334021 от 21.09.2023 год. За констатираното нарушение на 21.09.2023 год. е съставен
акт за установяване на административно нарушение №27-2300132, като актосъставителят е
посочил, че с горното деяние е нарушена разпоредбата на чл.63, ал.2 от КТ. Актът е бил
връчен на упълномощен представител и подписан от него без да изложи възражения.
Впоследствие дружеството-жалбоподател не се е възползвало от законното си право и не е
депозирало и допълнителни възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-
наказателната преписка е издадено наказателно №27-23001325/16.10.2023 год. на Директора
на Дирекция “Инспекция по труда” - гр.Шумен, с което на основание чл.416, ал.5 от КТ, във
вр. с чл.414, ал.3 от КТ на “ГАРАНТ СТРОЙ” ООД, представлявано от А.М.П., в
качеството му на работодател, е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева
/хиляда и петстотин лева/. Така установената фактическа обстановка се потвърждава от
всички събрани по делото писмени доказателства и от разпита в съдебно заседание на
2
свидетеля при установяване на нарушението и при съставяне на акта С. К. , както и от
присъединените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. По отношение на
събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства съдът намира, че напълно
следва да бъдат кредитирани показанията на свид. С. К.. Същата лично е извършила
проверката на дружеството, като пряко е възприела факта, че посоченото по-горе лице се е
намирало на обекта в момента на проверката. В същото време показанията й са
последователни, непредубедени и кореспондират с останалите събрани по делото
доказателства. По отношение показанията на свидетеля А. Й. , съдът намира, че същите не
следва да бъдат кредитирани в частта относно датата и часа на подписване на трудовия
договор, още повече, че от датата на проверката е минал дълъг период. В тази връзка
показанията на споменатия свидетел рязко контрастират на представените от страна на
дружеството-жалбоподател по време на проверката писмени доказателства, от които се
установява, че същите са с дата 12.09.2023 год., което изключва възможността да са били
съставени на по-късна дата. В тази връзка съдът намира, че показанията на посочения
свидетел противоречат на първоначално дадените от него обяснения на основание
разпоредбата на чл. 402, ал.1, т.3 от КТ, в които заявява, че работи на обекта от 12.09.2023
год., както и на обясненията, дадени от страна на представляващия дружеството
представител, дадени на основание чл.402, ал.1, т.2 от КТ, в които същата категорично
заявява, че трудовият договор с лицето А. Й. , както и с още трима други работника са били
сключени на 12.09.2023 год. и представени за подпис на лицата на 12.09.2023 год. около
8.40 часа преди извършената проверка.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното: Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.1 от КТ /в сила към датата на констатиране на
нарушението и към настоящия момент/ работодателят е длъжен да предостави на работника
или служителя преди постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов договор,
подписан от двете страни, и копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от
териториалната дирекция на Националната агенция за приходите, а съгласно разпоредбата
на ал.2 на същия член работодателят няма право да допуска до работа работника или
служителя, преди да му предостави посочените документи. От материалите по делото и от
разпита в съдебно заседание на свид. К. се установява по безспорен начин, че в деня на
проверката 12.09.2023 год., лицето А. Й. е работило в обекта на длъжност „шпакловчик“.
От дадените от лицето обяснения на основание чл.402, ал.1, т.3 от КТ става ясно, че е на
работа от 08.00 часа сутринта и ще работи с работно време до 16.00 часа. В същото време на
лицето не е било връчено уведомлението за сключения трудов договор, въпреки че към
момента на извършване на проверката работния ден е бил започнал. В тази връзка съдът
съобрази и обстоятелството, че въпреки, че представения по делото трудов договор №1741 е
от дата 12.09.2023 год., видно от представената по делото справка за приети и отхвърлени
уведомления по чл.62, ал.4 от КТ, уведомлението за сключения трудов договор е подадено в
ТД на НАП на 12.09.2023 год. в 11.47 часа, т.е. след извършване на проверката и след като
лицето вече е било започнало изпълнение на трудовите си задължения. От всичко изложено
се налага извода, че към датата на извършване на проверката – 12.09.2023 год., когато
3
лицето вече е изпълнявало трудовите си функции не му е било предоставен екземпляр от
уведомление за сключен трудов договор, заверено от ТД на НАП-гр.Шумен. Поради
изложеното съдът намира, че в конкретния случай жалбоподателят, като е допуснал на
работа лицето А. М. Й., с ЕГН********** , без да му е предоставил копие от уведомлението
по чл.62, ал.3 от КТ, действително е осъществил от обективна и субективна страна състава
на визираното в чл.63, ал.2 от КТ нарушение. За това нарушение административно-
наказателната разпоредба на чл.414, ал.3 от КТ предвижда административно наказание
“имуществена санкция” в размер от 1500 лв. до 15000 лева за работодателя. В тази връзка
съдът счита, че в настоящия случай, именно жалбоподателя се явява в качеството на
работодател по смисъла на §1 от ДР на КТ, тъй като именно “ГАРАНТ СТРОЙ” ООД, е
юридическото лице, което самостоятелно наема работници и служители по трудово
правоотношение. Съдът намира, че административно-наказващият орган правилно е
индивидуализирал наказанието, като е наложил наказание в размер идентичен с
минималния, предвиден в закона, съобразявайки факта, че нарушението е извършено за
първи път. Съдът не кредитира изложеното от страна на дружеството-жалбоподател в
жалбата и в съдебно заседание твърдение, че липсва осъществен състав на нарушение по
чл.63, ал.2 от КТ, доколкото към датата на констатиране на нарушението, респективно на
извършване на 4 проверката между страните е нямало сключен трудов договор. В тази
връзка съдът съобрази обстоятелството, че от представените по делото писмени
доказателства се установява по безспорен начин, че трудовия договор между страните е бил
с дата 12.09.2023 год. В текста на същия по недвусмислен начин е посочено, че лицето е
постъпило на работа на 12.09.2023 год., както и че същият е на 8-часов работен ден. В
същата насока са и декларираните от упълномощения представител на дружеството-
жалбоподател на основание чл.402, ал.1, т.2 от КТ обяснения, в които същата категорично
заявява, че трудовият договор с лицето А. Й. , както и с още трима други работника са били
сключени на 12.09.2023 год. и представени за подпис на лицата на 12.09.2023 год. около
8.40 часа преди извършената проверка. Доколкото в посочената декларация лицето изрично
е декларирало, че му е известно, че носи наказателна отговорност по чл.313 от НК за
деклариране на неверни данни за съда не съществува съмнение в достоверността на
отразените от лицето Ц. факти и обстоятелства. С оглед всичко изложено съдът намира, че
трудовият договор между страните е бил съставен на 12.09.2023 год., т.е. към датата на
извършване на проверката между страните е имало сключен трудов договор. В подкрепа на
този извод е и представеното от въззиваемата страна като писмено доказателство по делото
извлечение от Регистъра на уведомленията за трудови договори, от което се установява, че
дружеството-жалбоподател при подаване на заявлението за регистриране на посочения
трудов договор изрично е отбелязало, че договорът е от дата 12.09.2023 год. За прецизност
следва да бъде отбелязано, че в настоящия случай, въпреки, че нарушението е било
отстранено непосредствено след неговото констатиране в същия работен ден, е
неприложима разпоредбата на чл.415в от КТ. Съгласно посочената разпоредба за
нарушение, което е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този
кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители,
4
работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300 лева, а
виновното длъжностно лице – с глоба в размер от 50 до 100 лева. В същото време в
разпоредбата на чл.415в, ал.2 от КТ законодателят е предвидил, че не могат да бъдат
квалифицирани като „маловажни” нарушенията на чл.61, ал.1, чл.62, ал.1 и 3 и чл.63, ал.1 и
2 от КТ. В настоящия случай дружеството-жалбоподател е санкционирано, именно за
нарушение по чл.63, ал.2 от КТ, което по силата на закона е изключено от кръга на
„маловажните нарушения”, поради което настоящия състав намира, че разпоредбата на
чл.415в от КТ не може да бъде приложена, независимо от факта, че нарушението е било
отстранено и независимо дали са настъпили или не неблагоприятни последици за лицето.
Съгласно константната съдебна практика при преценката дали случаят е маловажен или не
значение имат способа и начина, по който е осъществено деянието, личността на дееца,
мотивите и подбудите, от които се е ръководел при извършване на престъплението и др., т.е.
следва да бъдат преценени всички обстоятелства, които характеризират деянието и дееца. В
настоящия случай съдът прецени цялостната дейност на дружеството-нарушител,
обстоятелството, че същото не е инцидентна проява в неговата дейност, доколкото видно от
5 приложения по делото Протокол за извършена проверка №ПР2334021 от 21.09.2023 год.
по време на проверката на дружеството са констатирани множество нарушения, които
въпреки, че не са предмет на настоящото производство доказват, че нарушението не е
инцидентна проява в дейността на дружеството. С оглед изложеното и поради същите
правни съображения съдът намира, че не са налице условията деянието да бъде
квалифицирано като „маловажно“ по смисъла на чл.28 от ЗАНН, нито пък като
„малозначително“ по смисъла, вложен в разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК. Поради горното,
съдът намира, че атакуваното наказателно постановление се явява правилно и
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло.
Предвид изхода на делото и обстоятелството, че от страна на
административно[1]наказващият орган е направено искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, съдът съобрази обстоятелството, че съгласно разпоредбата
на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в съдебните производства по обжалване на наказателно
постановление страните имат право на разноски по реда на АПК. Според нормата на чл.143,
ал.3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването, както е в процесния случай, тези разноски
следва да се възложат в тежест на подателя на жалбата. Относно размера на разноските
разпоредбата на чл.63д, ал.3 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица, които са
били защитавани от юрисконсулт /какъвто е настоящия случай/, се присъжда
възнаграждение в определен от съда размер, който не може да надхвърля максималния
размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ
/ЗПП/. В тази връзка съдът, като съобрази посочената разпоредба, както и обстоятелството,
че настоящото производство не се отличава с фактическа и правна сложност, както и че
наказателното постановление е било изменено, намира, че размера на юрисконсултското
възнаграждение следва да бъде в размер на 80 лева.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло наказателно постановление №27-2300132/16.10.2023 год. на
Директора на Дирекция “Инспекция по труда” - гр.Шумен.
ОСЪЖДА “ГАРАНТ СТРОЙ” ООД, с ЕИК127588059, със седалище и адрес на
управление: гр.Шумен, ул.*************************** представлявано от А.М.П., с
ЕГН********** да заплати на Дирекция “Инспекция по труда” –
гр.Шумен сумата от 80 /осемдесет/ лева представляваща юрисконсултско възнаграждение,
определено на основание разпоредбата на чл.37, ал.1 от ЗПП, във вр. с чл.27е от Наредбата
за заплащане на правната помощ.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ШАС в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
6