Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 13.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 53 състав, в
открито съдебно заседание, проведено на двадесет и трети октомври през две
хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НЕДЕЛИНА МАРИНОВА
при участието на секретаря Димитричка Илиева, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №
2228/2020 г. по описа на Районен съд – Варна, 53 състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по предявени
от Г.З.Н. срещу
В.Х.Н. обективно кумулативно съединени искове
с правно основание чл. 23, ал. 2 СК и чл. 34 ЗС за приемане на установено по отношение на ответницата, че ищецът е вложил
лични средства в размер на 26 873,10 лева, поради което притежава по
трансформация 26 873,10/81636,34 идеални части следния недвижим имот,
закупен по време на брака с ответницата: ***с идентификатор ***, находящо се в град ***, с обща застроена площ от 100,53
кв.м., на две нива, при граници: на същия етаж – ***, под обекта: ***и ***, над
обекта – няма, ведно с прилежащото му избено помещение № 11 с площ от 4,50
кв.м. и ведно с 9 кв.м. идеални части от дворното място, цялото с площ от 293
кв.м. и 13,8973 идеални части от общите части на сградата; както и за допускане
до делба на
описания недвижим имот при следните квоти: *** идеални части придобити в режим на СИО от ответницата и ***идеални части за ищеца, от които *** идеални части – в режим
на СИО и 26 873,10/81 636,34 идеални части – придобити с лично имущество
по дарение.
Ищецът твърди, че с ответницата са бивши съпрузи, като бракът
им е сключен на ***г. и е прекратен с Решение № ***г.,
постановено по гр.д. № ***г. по описа на Районен съд – Варна. Сочи, че на
27.02.2006 г. сключили предварителен дог*** за покупко-продажба на недвижим
имот – ***с идентификатор ***, находящо се в град ***,
с обща застроена площ от 100,53 кв.м., като на същата дата бащата на ищеца
превел на продавача сумата от 21 000 лева. Заявява, че на 20.06.2006 г. с
ответницата сключили дог*** за банков кредит за сумата от 28 000 евро и на
22.06.2006 г. сключили окончателен дог*** за покупко-продажба на процесния имот. Твърди се, че като цена на банковия кредит
била посочена равностойността на банковия кредит, а не действителната цена по
сключения предварителен дог***. Ищецът сочи, че окончателните задължения по
предварителния дог*** в размер на 5 780 лева също били преведени на
продавача от родителите на ищеца, като за сумата от 26 900 лева заявява,
че са лични негови средства, дарени от родителите му, а за сумата от
54 736,24 лева – че изплаща заедно с ответницата. С оглед изложените
твърдения, ищецът счита, че е налице трансформация на лично имущество, като
частта от придобитото от него с лични средства е в размер на 1/3 идеални части
от имота. Поради това се иска да се приеме за установено по отношение на
ответницата, че ищецът е вложил лични средства в размер на 26 873,10 лева
и притежава по трансформация *** идеални части от
недвижимия имот, както и последният да бъде допуснат до делба при следните квоти: *** идеални части придобити
в режим на СИО от ответницата и *** идеални части за ищеца,
от които *** идеални части – в режим на СИО и *** идеални части –
придобити с лично имущество по дарение.
В открито съдебно заседание и в представената писмена защита процесуалния
представител на ищеца поддържа исковите претенции, като счита за установено от
доказателствата по делото, че ищецът с лични средства, дарени от родителите му,
е придобил претендираната част от процесния
недвижим имот. Сочи, че реалната покупна цена на последния е в размер на
81 636,34 лева. С оглед на изложените съображения, се иска уважаване на
претенциите, както и присъждане на разноски за производството.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата е депозирала писмен отг***, в който
оспорва реалната покупна цена на процесния имот да е
различна от посочената в нотариалния акт, а именно – 28 000 евро. Твърди се, че сумата от 26 873 лева и заплатена за подобрения на
имота, осъществени от „по силата на устен дог*** със страните. Сочи се, че
ищецът не е ангажирал доказателства относно твърдението си за симулативност на покупната цена на имота, посочена в
нотариалния акт. Ответницата твърди, че родителите и на двете страни са им
дарили парични средства по повод на сключения от тях граждански брак, като
намерението било да се дари семейството. Сочи се, че родителите на ответницата
дали на страните парични средства в брой, а тези на ищеца – превели парични
суми на ***. Заявява се, че дори да се приеме, че родителите на ищеца са дарили
средствата само на ищеца, то следва да се счита, че той от своя страна е дарил
същите на ответницата, с оглед участието и на двамата в покупката на имота.
Твърди се, че представените към исковата молба дог***и за дарение са нищожни
поради липса на форма, като се оспорва достоверността на тяхната дата. Оспорват
се също така декларация от „***и дог*** за включване в ново строителство.
Отправя се искане за допускане до делба на процесния
недвижим имот при равни квоти, като се иска да бъде отхвърлен искът с правно
основание чл. 23, ал. 2 СК.
В открито съдебно заседание и в
представената писмена защита процесуалният представител на ответницата твърди,
че не е доказано от ищцовата страна, че покупната
цена на процесния имот е различна от посочената в
нотариалния акт, както и че направеното от родителите на ищеца дарение е било
насочено лично към него, а не към семейството като цяло. С оглед на посоченото,
се иска уважаване на претенцията за делба по отношение на процесния
имот между страните в производството при равни квоти.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните,
приема за установено следното от фактическа страна:
От страна на ищеца по
делото е представен Дог*** № ***г. за включване в ново строителство, сключен
между Г.З.Н. като купувач и „***като продавач, като цената на процесния имот е уг***ена като левовата равностойност на 41 740 евро по
фиксинга на БНБ към деня на плащането, която сума ще се изплати, както следва:
21 000 лева – до седем работни дни след подписване на дог***а и остатъка
до два месеца след издаване на Протокол Образец № 14, по посочена в дог***а
банкова сметка ***.
Представени са Платежно
нареждане от
Представени по делото са
два дог***а за дарение от 27.02.2006 г. и от 13.07.2006 г., първият от които
сключен между родителите на ищеца като дарители и последния като дарен, а
вторият - между бащата на ищеца като дарител и последния като дарен за сумите
съответно 21 000 лева и 5 780 лева, дарени за заплащане на процесното жилище.
Приобщен към
доказателствата по делото е Дог*** за жилищен кредит от 20.06.2006 г., сключен
между ***, от една страна, и Г.З.Н. и В.Х.Н., от друга
страна, за сумата от 28 000 евро, отпусната за покупка на процесния недвижим имот.
По делото е представен
Нотариален акт за продажба на недвижим имот ***г. на нотариус ***, видно от
който „***като продавач е прехвърлил правото на собственост върху процесния недвижим имот на Г.З.Н. и В.Х.Н., като същият е бил в новопостроена жилищна сграда със степен на
завършеност „груб строеж“, за сумата от 28 000 евро, равняващи се на
54 763,24 лева.
От
показанията на разпитаните по
делото свидетели,
преценени съобразно правилото на чл. 172 ГПК, се установяват следните обстоятелства:
Свидетелката ***Н. – ***
твърди, че по повод на сключения брак между страните по делото със съпруга си
решили да помогнат на сина си с парични средства за закупуване на жилище. Заявява,
че тъй като имат двама сина, със съпруга си решили да оформят двете направени
парични дарения за сумите от 21 000 лева и от 5 780 лева в дог***и за
дарение, за да има яснота в отношенията между синовете им. Сочи, че първата
сума е преведена през месец февруари 2006 г. от сметка на съпруга й по сметка
на фирмата – строител ***, а втората е преведена по-късно по същия начин.
Свидетелката твърди, че са превеждали неколкократно
по 5 000 лева за довършителни работи, тъй като жилището било в груб
строеж. Заявява, че със съпруга й не са мислели, че семейството може да се
раздели, като са помагали на сина си и на неговото дете да живеят по-добре.
Свидетелят ***– баща на
ответницата твърди, че страните са теглили кредит от 28 000 евро за
закупуване на жилище, като родителите на ответницата, вместо сватбен подарък,
дали парични средства за обзавеждане на същото. Заявява, че лично е участвал в
обзавеждането и оборудването на апартамента, като е вложил около 15 000 –
20 000 лева в същия, помагайки на семейството, както и че сватовете му
също са помагали с парични средства, но не знае точно с колко.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
За да бъде уважен
предявеният иск за делба, следва да се установи наличието на възникнала на
твърдяно в исковата молба основание съсобственост върху недвижимия имот–
предмет на делбата, ликвидирането на която се цели чрез инициираното делбено производство.
Имущественоправният
режим и обемът на притежаваните от съделителите права по отношение
на вещите се определят от
основанието и момента на придобиване на правото на
собственост. На основание
§ 4, ал. 1 от ПЗР на действащия
Семеен кодекс, правото
на собственост върху делбеното жилище е придобито от страните в законов
режим на общност, съгласно чл. 21, ал. 1 СК.
Съпружеската имуществена общност
е била прекратена с прекратяване на сключения между страните граждански брак с развод, постановен с влязло в сила съдебно
решение /аргумент
от чл. 27, ал. 1 СК/, като съгласно правилото на чл. 28 СК, при прекратяване
на имуществената общност дяловете на съпрузите
са равни.
Не
е спорно в отношенията между страните и се
установи от събраните по делото доказателства, че същите са бивши
съпрузи, чийто граждански брак, сключен на ***г.
в град Варна,
е прекратен с влязло в сила Решение № ***г. по гр.д. № ***г. по описа на ***,
както и че по време на
брака си страните са придобили правото на собственост по отношение на делбения недвижим
имот – ***с идентификатор ***, находящо се в град ***, с обща застроена площ от 100,53 кв.м., на две нива, при граници: на същия етаж – ***,
под обекта: ***и ***, над обекта – няма, ведно с прилежащото му избено
помещение № 11 с площ от 4,50 кв.м. и ведно с 9 кв.м. идеални части от дворното
място, цялото с площ от 293 кв.м. и 13,8973 идеални части от общите части на
сградата.
Не се спори също така,
че за закупуване на процесния недвижим имот страните
са сключили дог*** за банков кредит в размер на 28 000 евро, която сума е вложена
за придобиване на правото на собственост по отношение на същия и за която част
от общата придобивна стойност не се спори, че
представлява съпружеска имуществена общност.
Спорни в производството са
въпросите относно общия размер на придобивната цена
на процесния недвижим имот и квотите на всеки от съделителите по отношение на разликата над 28 000
евро, равняващи се на 54 763,24 лева до пълната продажна цена.
По отношение на първия
спорен въпрос съдът намира следното:
Нотариалният акт, с който е
оформена една сделка, материализира удостоверителните изявления на нотариалния
орган и изявленията на страните по дог***а. Следователно, същият има
характеристиките на официален свидетелстващ документ само в частта на
нотариалното удостоверяване, което поради това се ползва с обвързваща съда
формална и материална доказателствена сила, на основание чл. 143 ГПК.
Оспорване на нотариалния акт допустимо, но може да се извърши по висящ процес
само в сроковете и по реда на чл. 154 ГПК.
Самите волеизявления на страните по сделката имат характера на частен документ
и поради това обвързващата съда формална доказателствена
сила касае само тяхното авторство, на основание чл. 144 ГПК.
Докато съпрузите са в брак, не могат да предполагат бъдещ развод, за да подписват
обратни писма, с оглед бъдещо разкриване на симулация, нито могат да уговарят
квоти на придобиване, защото съпружеската общност е бездялова.
Именно затова, при разрешаване на спор по чл. 23 СК по
отношение на имот, придобит с дог*** за покупко-продажба, е относимо
каква е действителната придобивна цена и произхода на
средствата, с които е заплатена, като твърдението, че е заплатена цена,
различна от посочената в нотариалния акт, не съставлява оспорване на
удостоверените от нотариуса обстоятелства. Фактите в какъв размер е
действително уг***ената
цена и произхода на средствата, с които е заплатена, подлежат на доказване с
всички доказателствени средства, включително и със
свидетелски показания /в този смисъл Решение № *** г. по описа на ***./
В случая, съгласно представения Дог*** № ***г. за включване
в ново строителство, сключен между Г.З.Н. като купувач и „***като продавач,
като цена на процесния имот е уг***ена левовата равностойност на 41 740 евро по фиксинга
на БНБ към деня на плащането, която сума ще се изплати, както следва:
21 000 лева – до седем работни дни след подписване на дог***а и остатъка
до два месеца след издаване на Протокол Образец № 14, по посочена в дог***а
банкова сметка. ***0 евро е 81 636,34 лева.
От представените
Платежно нареждане от 27.02.2006 г. и Преводно нареждане от 13.07.2006 г. се
установява, че на посочените дати са изплатени уг***ените в Дог*** № ***г. за включване в ново строителство
суми в размер на 21 000 лева и 5 780 лева, като същите са преведени
по банкова сметка *** ***, посочена в самия дог***. Предмет на дог***а е
продажбата на процесния недвижим имот, като
посоченото основание за извършените парични преводи също е покупка на жилище.
С оглед на изложеното, съдът
намира за доказано обстоятелството, че действителната придобивна
цена на процесния недвижим имот е 81 636,34
лева.
По
отношение на втория спорен в производството въпрос, касаещ
предявената претенция по чл. 23, ал. 2 СК, съдът намира следното:
Основателността на посочения иск е обусловена от оборване по катерогичен начин на установената презумпция на чл. 21
СК за съвместен принос при придобиването на имот от съпрузите, като в тежест на съделителя, който поддържа, че в резултат на трансформация притежава личен дял от имота, е да установи при пълно и главно доказване, че при придобиването са вложени негови лични средства, чийто размер също следва да се докаже по категоричен начин, като за целта са допустими всякакви доказателства. /в този смисъл Определение № ***г. по описа на ***./
Доколкото в случая са налице твърдения за дарение на парични средства в
полза на ищеца, безпротиворечива е съдебната
практика, че дарственото намерение
не се презюмира,
а се извлича от външни белези,
от житейските факти, довели до
сключването на дог***а за дарение,
от отношенията между дарител и надарен и други, които
страните установяват в хода на съдебното
производство като твърдения, възражения и факти в хипотезите на оспорване, както и че
ако другият съпруг твърди, че е подарено и нему, това са
твърдения в негова доказателствена тежест /в този смисъл Решение № ***г. по гр.д. № ***г. по описа на
***., Решение № **** г. по гр.д. № *** г. по
описа на ***./.
По делото са приобщени
като доказателства два дог***а за дарение от *** г. и от *** г., първият от които сключен между родителите на ищеца като дарители и
последния като дарен, а вторият - между бащата на ищеца като дарител и
последния като дарен за сумите съответно 21 000 лева и 5 780 лева,
дарени за заплащане на процесното жилище.
Посочените
дог***и за дарение, доколкото представляват частни документи, изходящи от
страната и нейни близки - трети на спора лица, по
смисъла на чл. 180 ГПК, съдържат изгодни за издателя факти и не се ползват с обвързваща
материална доказателствена сила, а удостоверените в тях и оспорени
факти подлежат на пълно доказване
с преки доказателствени средства.
Настоящият
съдебен състав намира, че такова доказване в производството беше успешно проведено, като съдържащите се в дог***ите за дарение
изгодни за ищеца факти се установиха и от събраните гласни доказателствени
средства.
От
свидетелските показания на ***Н. – ***, ценени при условията на
чл. 172 ГПК, се установи, че тя и съпругът й са дарили сумите от 21 000
лева и 5 780 лева на своя син, като са искали да го подпомогнат в
закупуването на жилище, с оглед на новото му семейно положение.
Еднопосочна
е съдебната практика, че ако е сключен дог*** за дарение между
единия съпруг и неговите родители, тоест изразено е съгласие само този
съпруг да бъде надарен, респективно само
той е изразил воля да приеме
дарението, не може да се
приеме, че по силата на
този дог*** права върху подареното
придобива и другия съпруг, който не
е страна по дог***а за дарение - чл. 20
СК от ** г. и аналогичния чл. 22, ал. 1 от сега действащия СК. /в този смисъл Решение № **** г. по гр.д. № *** г. по описа на ***., Решение № *** г. по
гр.д. № *** г. по описа на ***., Решение № *** г. по
гр.д. № *** г. по описа на **., Решение № *** г. по
гр.д. № *** г. по описа на ***./.
С оглед на изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че от събраните
по делото доказателства се установи по безспорен начин обстоятелството, че при придобиване на правото на собственост по
отношение на процесния недвижимия имот са вложени
лични средства на ищеца в размер на 26 870 лева, които са му били дарени
от неговите родители. Поради това, предявеният иск с правно основание чл. 23, ал. 2 СК
се явява частично основателен и доказан и следва да се уважи
за идеалната част от имота,
съответстваща на преобразуваното лично имущество на ищеца.
За разликата над ****** идеални части
до *** идеални части, искът
следва да бъде отхвърлен като
недоказан,
като по отношение на същите идеални части следва да се приеме, че са придобити
от съпрузите при режим на съпружеска имуществена общност.
Поради изложеното,
следва да бъде допусната делба по отношение на процесния
недвижим имот между страните в производството при следните квоти: *** идеални части за ищеца, от които *** идеални части – в режим
на СИО и *** идеални части – придобити с лично имущество по дарение и *** идеални части придобити в режим на СИО от ответницата.
Воден от
горното, съдът
:
Р Е Ш И:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО
по отношение В.Х.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, че Г.З.Н., ЕГН **********, е собственик
на придобити с лично
имущество *** идеални части от ***с
идентификатор ***, находящо се в град ***, с обща
застроена площ от 100,53 кв.м., на две нива, при
граници: на същия етаж – ***, под обекта: ***и ***, над обекта – няма, ведно с
прилежащото му избено помещение № 11 с площ от 4,50 кв.м. и ведно с 9 кв.м.
идеални части от дворното място, цялото с площ от 293 кв.м. и *** идеални части от
общите части на сградата,
който е придобит по време на
брака, сключен на ***г. и прекратен с Решение № ***г.,
постановено по гр.д. № ***г. по описа на Районен съд – ****, чрез дог***
за покупко –продажба,
обективиран в Нотариален акт за продажба на недвижим имот ***г. на
нотариус ***, на основание
чл. 23, ал. 2 СК, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над
*** идеални части до *** идеални части.
ДОПУСКА да бъде извършена
съдебна делба на следния имот:
***с идентификатор ***, находящо се в град ***, с
обща застроена площ от 100,53 кв.м., на две нива, при граници: на същия етаж – ***,
под обекта: ***и ***, над обекта – няма, ведно с прилежащото му избено
помещение № 11 с площ от 4,50 кв.м. и ведно с 9 кв.м. идеални части от дворното
място, цялото с площ от 293 кв.м. и *** идеални части от общите
части на сградата;
МЕЖДУ СЪДЕЛИТЕЛИТЕ ПРИ СЛЕДНИТЕ КВОТИ:
*** идеални части за Г.З.Н., ЕГН
**********, от които *** идеални части – придобити в режим на СИО и *** идеални части – придобити с лично имущество по
дарение.
*** идеални
части за В.Х.Н.,
ЕГН ********** - придобити в режим на СИО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: