РЕШЕНИЕ
№260512/3.12.2020г.
Година 2020 Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд
двадесет и трети състав На
девети ноември Година две хиляди и двадесета
В публично заседание в следния състав:
Съдия Даниела Михайлова
Секретар Пламен Пламенов
като разгледа докладваното от съдията
НАХД
№ 3997
по описа на съда за 2020г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на
основание чл.59 и сл. от ЗАНН въз основа на жалба предявена от Т.В.Ч. – ЕГН **********, в качеството й на
член на Съвета на директорите на „Север Холдинг” АД-Варна, против Наказателно Постановление № Р-10-403 / 31.07.2020г. на Заместник- председателя на Комисията за финансов надзор, с което
за нарушение по чл.116 „в” ал.2 от ЗППЦК й е наложено административно наказание "
Глоба" в размер на 1 000 лева
на основание чл. 221 ал.1 т.2 от
ЗППЦК.
В жалбата не се оспорва, че
дължимата по смисъла на чл.116 „в” гаранция не е била внесена в предвидения в
закона срок. Навеждат се обаче доводи , че това не съставлява административно
нарушение, тъй като в чл.116 „в” ал.6 от ЗППЦК са предвидени неблагоприятни финансови последици
за неизпълнение на това задължение, а
именно неполучаване на възнаграждение. Поради това и доколкото въз.Ч. не
била получила възнаграждение, се излага становище, че е недопустимо тя да бъде
санкционирана два пъти за едно и също нарушение. С оглед на това се иска отмяна
на постановлението и присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание, въз. Ч., редовно призована не се явява , представлява
се от надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата на
посочените в нея основания. По същество адв. Ж.Д., отново пледира за отмяна на
постановлението и за присъждане на направените по делото разноски.
Въззиваемата
страна, чрез процесуалният си представител, оспорва жалбата и моли съда да
потвърди обжалваното наказателно постановление, като правилно и
законосъобразно.Ю.к.В. излага мотивирано
становище, че в хода на производството не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, както и че нарушението безспорно е било осъществено от
обективна и субективна страна. Тя анализира и описаните в жалбата законови
разпоредби и счита, че разпоредбата на чл.116 „в” ал.6 от ЗППЦК не води до
отпадане на отговорността на въззивницата. В
заключение пледира постановлението да бъде потвърдено и да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение.
След преценка на доводите на
въззивника и становището на въззиваемата страна, с оглед събраните
доказателства по делото, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
„Север - холдинг" АД било
публично дружество по смисъла на чл. 110 ал. 1 от ЗППЦК, вписано под № РГ-05-81
в регистъра по чл. 30 ал. 1 т. 3 от Закона за Комисията за финансов надзор,
чиито акции били допуснати до търговия на регулиран пазар. Като такова, дружеството било адресат на
разпоредбите на ЗППЦК и на подзаконовите нормативни актове по прилагането му.
През м.януари 2020г. от страна на КФН била извършена документална
проверка на „Север- Холдинг” АД. Установило се, че чрез единната електронна
система за предоставяне на информация на КФН по електронен път - e-Register, с вх. № 10-05-5922 от 25.11.2019 г., дружеството
било представило в КФН покана за
свикване на извънредно общо събрание на акционерите , насрочено за 31.12.2019 г., съответно за
15.01.2020 г. при липса на кворум на основание чл. 115 ал. 12 от ЗППЦК. В дневния ред била
предвидена точка 2 , свързана с избор на нов член на Съвета на директорите –
въз.Т. Ч., за срок до изтичане на
мандата на останалите членове на Съвета на директорите, а именно до 28.02.2024 г. Поканата била обявена в
Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
(ТРРЮЛНЦ) на 28.11.2019 г.
На 04.12.2019 г. в ТРРЮЛНЦ било
обявено Предложение за допълване на дневния ред на общото събрание на
акционерите на дружеството от „Зора
2005" ЕООД, в качеството му на акционер, притежаващ над 5% от капитала на
публичното дружество, на основание чл. 118 ал. 2, т. 4 от ЗППЦК, във връзка
с чл. 223 „а” от Търговския закон.Предлагало се създаване на нови точки 7 и 8 в
дневния ред , свързани с приемане на решения за определяне на възнаграждения и
на гаранции за управление на членовете на Съвета на директорите. В КФН от
страна на „Север –Холдинг” АД била представена актуализирана покана за общото
събрание, насрочено за 31.12.2019г., в чийто дневен ред били добавени описаните
точки.
Проверяващите от КФН установили,
че общото събрание на акционерите било проведено на 31.12.2019г., за което бил изготвен протокол , постъпил в КФН, с вх. № 10-05-24 от 03.01.2020
г. На събранието било проведено
гласуване и въз. Ч. била определена за
нов член на Съвета на директорите. Събранието
определило месечно възнаграждение
на членовете на съвета, включително и на въззивницата в размер на една брутна минимална работна
заплата за страната , както и гаранции за управлението на членовете на съвета, включително и на въз.Ч., в размер на три брутни минимални работни
заплати за страната.С оглед на взетите решения, въз.Ч. на основание чл.116 „в”
ал.2 от ЗППЦК следвало в седемдневен срок да внесе определената гаранция за
управлението, която по силата на чл.116 „в” ал.4 от ЗППЦК се блокирала в банка
в полза на дружеството. В случая срокът за въззивницата
започнал да тече на 31.12.2019г. и изтекъл на 07.01.2020г.
С писмо, изх. РГ-05-81-1 от
29.01.2020 г., от членовете на Съвета на директорите на дружеството били изискани документи,
удостоверяващи внасянето на определените гаранции за управлението им. В отговор
, вх. № РГ-05-81-1 от 31.01.2020 г., били представени платежни нареждания за
внесени суми в полза на дружеството от други двама члена на Съвета на
директорите - Спиридонов и Михайлова. Били представени и обяснения, в
които било декларирано, че въз. Ч. не е внесла гласуваната й гаранция за
управление.
Поради установеното в хода на
проверката до въз.Ч. била изпратена покана за явяване в КФН и за съставяне на
акт, която получила лично. Тъй като не
се явила на указаната дата, против нея при условията на чл.40 ал.2 от ЗАНН бил
съставен акт за установяване на административно нарушение за това, че не е
внесла изискуемата гаранция за управлението на Север - холдинг"
АД.Нарушението било квалифицирано като такова по чл.116 „в” ал.2 от ЗППЦК и
било прието, че е извършено на 08.01.2020г. в гр.София. В последствие актът бил
връчен на надлежно упълномощено лице, което не
направило възражения.В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН въз.Ч. депозирала
писмени възражения , в които оспорила да е извършила административно нарушение,
доколкото разпоредбата на чл.116 „в” ал.6 от ЗППЦК давала възможност да не се
изплаща възнаграждение на члена на съответния орган до внасяне на пълния размер
на гаранцията.Били наведени доводи и и за това, че от извършеното деяние не са
настъпили вредни последици , че същото не е сериозно нарушение на закона и не е
с висока степен на обществена опасност.
Въз
основа на съставеният акт било
издадено и атакуваното наказателно постановление, в което
административно-наказващият орган възприел изцяло описаната в акта фактическа
обстановка, както и правната квалификация на нарушението по чл.116 „в” ал.2 от
ЗППЦК. Било прието, че нарушението е извършено в гр.Варна, доколкото седалището
на дружеството било в гр.Варна.Поради това и при издаване на постановлението
била приложена разпоредбата на чл. 53 ал.2 от ЗАНН. Депозираните против акта
възражения били разгледани и приети за неоснователни. От допълните представени документи било
установено, че гаранцията е била внесена на 25.02.2020г., т.е. с 49 дни
закъснение.Поради това и на основание
221 ал.1 т.2 от ЗППЦК на въз.Ч. била наложена „Глоба” в размер на 1 000лв.
Доколкото фактическата обстановка не се оспорва, съдът
заличи от списъка за призоваване редовно призованата и неявила се св.Г.М..Съдът
приобщи към доказателствата по делото представените от адв.Д. писмо от КФН и
писмено уведомление от „Север-Холдинг” АД, които кредитира като относими към
спора.
Гореописаната фактическа обстановка
се установява от събраните по
делото доказателства по административно наказателната преписка, събраните в хода на съдебното производство
писмени доказателства , които са
последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани
в съвкупност не налагат различни изводи.
При така установената по делото
фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание , съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в законния срок
и от легитимен субект, поради което е
процесуално допустима и приета от съда за разглеждане.
Наказателното постановление № Р-10-403/31.07.2020г издадено от компетентен орган- от
Заместник-председател на КФН, на
основание на чл.222 ал.1 от ЗППЦК.Актът също е съставен от компетентно
длъжностно лице, като Г.М. е била изрично упълномощена за това със
Заповед № 3-44/ 13.02.2020г. на
заместник-председателя на КФН в изпълнение на разпоредбата на чл.222
ал.1 от ЗППЦК.
В хода на
административно-наказателното производство не са били допуснати съществени
процесуални нарушения. Актът за установяване на административно нарушение е
издаден в предвидения в ЗАНН срок от 3
месеца от установяване на нарушителя. Наказателното постановление също е било
издадено в шестмесечния преклузивен срок
, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина
на въз.Ч. нарушение е индивидуализирано
в степен, позволяваща да се разбере
какво е обвинението и срещу какво да се организира защита. Посочени са нарушените материално правни
норми, като наказанието за нарушението е индивидуализирано. Депозираните след
предявяване на акта възражения са били разгледани и приети за неоснователни.
Преди издаване на постановлението наказващият орган е изпълнил задълженията си
и е проверил акта относно неговата законосъобразност. По този начин е
установил, че в него неправилно е било посочено, че нарушението е било
извършено в гр.София, вместо в гр.Варна, където е седалището на дружеството.
Поради това и правилно е била приложена разпоредбата на чл.53 ал.2 от ЗАНН, като допуснатата нередовност в
акта е била отстранена , доколкото извършването на нарушението , самоличността
на нарушителя и неговата вина са били
установени по безспорен начин в хода на производството. С оглед на изложеното
до тук съдът намира, че в хода на производството не са били д опуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. По никакъв начин не е било накърнено и правото
на защита на въз.Ч., което тя е упражнила
с подаването на жалба до въззивната инстанция.
Съдът намира, че правилно
наказващият орган е приложил материалния закон, като е съотнесъл
установените фактически констатации към хипотезата на правната
норма.Разпоредбата на чл.116 „в” ал.2 от ЗППЦК
сочи, че членовете на управителните органи на публичното дружество са
длъжни в 7 дневен срок от избирането им, да внесат гаранция за управлението си.
В настоящият казус от всички доказателства по преписката се установява, че въз.Ч. е била избрана за член на Съвета на
директорите на „Север- Холдинг” АД на събрание, проведено на 31.12.2019г., че е
била определена гаранция за управление в
размер на три брутни минимални работни заплати за страната и възнаграждение в размер на една
брутна минимална работна заплата за страната, както и че до 08.01.2020г.
описаната гаранция не е била внесена от страна на въззивницата.Тези
обстоятелства , както и това, че гаранцията е била внесена на 25.02.2020г. не
се и и оспорват. Спорният елемент в
настоящият казус е дали следва да се приложи разпоредбата на чл.116 „в” ал.6 от
ЗППЦК и да се приеме,че въвз.Ч. не е извършила административно нарушение. Тази
норма предвижда, че в случай на невнасяне на гаранцията в определения срок,
определеното лице не получава възнаграждение като член на съответния орган до
внасяне на пълния размер на гаранцията. От представените от адв.Д. писмено
доказателство- уведомление до КФН, е видно, че
въз.Ч. за периода от 31.12.2019г. до 29.01.2019г. няма изплатени
възнаграждения, както и че такива няма да й бъдат изплатени до внасяне на
пълния размер на гаранцията. Това обаче не може да се приеме като
обстоятелство, изключващо нейната административно-наказателна отговорност. В
случая разпоредбата на чл.116 „в” ал.6 от ЗППЦК предвижда процедура, при която
лицето, като член на съответния орган, няма да получи възнаграждение за работата
си, докато не изпълни задължението си за внасяне на дължимата гаранция в пълен
размер. При анализ на тази норма може да
се направи извод, че законодателят е предвидил прилагане на процедурата и при
внасяне на гаранцията, но не в пълния й размер, а например на част от нея .
Нормата на чл. 116 „в” ал.2 от ЗППЦК обаче императивно задължава отговорното лице да внесе в седем дневен срок съответната
гаранция.Поради това и предвидените неблагоприятни финансови последици, а
именно неизплащането на възнаграждение за положен труд, не могат да се
приравнят на административно наказание за извършено административно нарушение.
Поради това съдът намира, че възраженията в жалбата за двукратно наказване на
въз.Ч. за едно и също нарушение са неоснователни , и изцяло споделя становището
на процесуалният представител на наказващият орган за това, че разпоредбата на
чл.116 „в” ал.6 от ЗППЦК не изключва отговорността на въззивницата.
Правилно е била определена и
санкционната норма , тъй като именно в чл.221 ал.1 т.2 от ЗППЦК
е предвидено налагане на санкция
на лице, което наруши чл.116 „в” ал.2 от ЗППЦК, каквото виновно поведение в
случая е налице от страна на въз.Ч..
Правилно наказващият орган е приел,
че случаят не е маловажен. Правилно е било отчетено, че нарушението е формално
по своя характер и за неговата съставомерност не е необходимо настъпването на
вредни последици.Било е взето предвид и допуснатото закъснение от 49 дни за
изпълнение на задължението за внасяне на дължимата гаранция. Поради това съдът
намира, че обществената опасност на настоящото нарушение не се отличава от тази
на останалите от този вид, за да се приеме че е явно незначителна.
При определяне на размера на
наложената глоба административно-наказващият орган се е съобразил с обстоятелството, че
нарушението е извършено за първи път ио че въз.Ч.,
макар и със закъснение, е е внесла необходимата гаранция.Поради това и правилно й
е наложил „
Глоба ” в минималния предвиден от закона размер от
1 000 лв.
Поради изложеното до тук съдът
намира, че атакуваното наказателно постановление като правилно и
законосъобразно да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото и съобразно
направените искания, на основание чл.63 ал.3 от ЗАНН и чл.143 ал.1 от АПК,
съдът намира, че следва на КФН да се
присъди юрисконсултско възнаграждение.При
определяне на неговия размер съдът съобрази разпоредбата на чл.37 ал.1
от ЗПП , в която е предвидено, че заплащането на правната помощ е съобразно
вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на
Министерския съвет на НБПП.На следващо място съдът взе предвид, че за защита по дела по ЗАНН, чл.27 „е“ от
Наредбата за заплащане на правната помощ, предвижда възнаграждение от 80 лв. до
120лв. Поради това и като прецени продължителността на делото и неговата
сложност, съдът прецени, че следва да присъди
на КФН юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Водим
от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление № Р-10-403 / 31.07.2020г. на Заместник- председателя на Комисията за финансов надзор, с което
на Т.В.Ч. , в качеството й на член на Съвета на директорите на „Север
Холдинг” АД-Варна, за нарушение по чл.116 „в” ал.2 от ЗППЦК , е
наложено административно наказание "
Глоба" в размер на 1 000
лева на основание чл. 221 ал.1 т.2
от ЗППЦК.
ОСЪЖДА Т.В.Ч. – ЕГН **********, да заплати на КФН - София , юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 / сто/
лв.
Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба в 14-дневен
срок от получаване на съобщението, че мотивите към решението са изготвени пред
Административен съд-Варна по реда на АПК.
След влизане в сила на съдебното
решение, административно-наказателната преписка да се върне на наказващия орган
по компетентност.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: