Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 12.04.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, І
Гражданско отделение, 2-ри състав, в публично заседание на двадесет и пети
януари, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Съдия: Евгени Георгиев
при секретаря
Йоана Петрова разгледа докладваното от съдия Георгиев гр. д. № 643 по описа за
2018 г.
Р Е
Ш И:
[1] ОСЪЖДА З.
„Л.И.” АД да заплати следните суми:
1.
на Д.Т.Д. :
- 15 000,00 лева на
основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за Застраховане
(КЗ) обезщетение за неимуществени вреди вследствие на увреждания от пътно-транспортно
произшествие (ПТП) от 04.04.2017 г., плюс законната
лихва от 15.08.2017 г. до окончателното изплащане;
- 329,99 лева разноски по делото на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК;
2.
на адвокат И.Ж. – 767,99 лева адвокатско възнаграждение на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК;
3.
на СГС – 600,00 лева на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК държавна такса. Д.Д.
е със съдебен адрес – адвокат И.Ж.,***, офис 5, а З. „Л.И.“ АД е с адрес ***.
[2] ОТХВЪРЛЯ иска
по чл. 432, ал. 1 от КЗ на Д.Т.Д. срещу З. „Л.И.“ за разликата над 15 000,00 лева
до пълния предявен размер от 25 001,00 лева.
[3] ОСЪЖДА Д.Т.Д.
да заплати на З. „Л.И.” АД 52,00 лева разноски по делото на основание чл.
78, ал. 3 от ГПК.
[4] Решението може да бъде
обжалвано с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от уведомлението.
[5] Ако ответникът обжалва изцяло
решението, с въззивната си жалба той следва да представи доказателство,
удостоверяващо внасянето на 300,00 лева държавна такса по сметка на САС. Ако
той обжалва частично решението, следва да представи доказателство,
удостоверяващо внасянето по сметка на САС на 2% държавна такса върху обжалваемия
интерес. Ако ищцата обжалва решението, с въззивната си жалба тя следва да
представи доказателство, удостоверяващо внасянето на държавна такса по сметка
на САС, изчислена по следната формула – обжалваем интересХ100,00/1 000,04х0,02.
При неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба.
МОТИВИ
НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО
Производството е исково,
пред първа инстанция.
I.
ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА
1.
На ищеца
[6] В исковата молба от 16.01.2018
г.
Д.Д. заявява, че на 04.04.2017 г. е
участвала в ПТП предизвикано от В.Н..
Вследствие на това ПТП Д.Д. е получила кръвонасядане и подкожен хематом в лявата подбедрица.
[7] Към момента на ПТП гражданската
отговорност (ГО) на В.Н. е била застрахована при ответника З. „Л.И.” АД (Л.И.).
Д.Д. оценява на 25 001,00
лева болките и страданията, които е претърпяла и ще търпи от описаните
увреждания.
[8] Ответникът Л.И. не е изплатил обезщетение
на ищцата. Затова Д.Д. моли съда да осъди Л.И. да
ѝ заплати 25 001,00 лева обезщетение за претърпени неимуществени вреди.
Тя търси и законната лихва от 15.08.2017 г. - три месеца от датата на предявяване
на застрахователната претенция - до
окончателното изплащане (исковата молба, л. 2-5).
2.
На ответника
[9] Л.И. е подал писмен
отговор. Той е заявил, че:
1. В.Н. не е причинил ПТП;
2. ищцата не е претърпяла от ПТП вредите,
които твърди;
3. размерът на търсеното обезщетение е
прекомерен;
4. ищцата е допринесла за настъпването на
ПТП, защото не е била с поставен обезопасителен колан. Затова Л.И. моли съда да
отхвърли иска (писмения отговор, л. 42-46).
II.
ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ
ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА
[10] Д.Д. е била
родена на *** г. Тя е била пенсионерка, в добро здравословно състояние
(показания на свидетелката Г., л. 95-96).
[11] На 04.04.2017 около 10:30 часа В.Н. е
управлявал лек автомобил „Мерцедес“ от с. Разлив за гр. Правец, в района на км.
194+500. Пътната настилка е била суха, а времето ясно. Автомобилът се е движил
с 82 км/ч. В автомобила, на предна дясна седалка е пътувала Д.Д.. Тя е била с поставен обезопасителен колан.
[12] В.Н. е загубил контрол върху
управлението на автомобила поради здравословен проблем. Автомобилът е излязъл
от пътя и се е ударил челно в бетонен стълб. ПТП е било предотвратимо за В.Н.
при скорост на движение до 53 км/ч (АТЕ, л. 84-88; показанията на вещите лица А.М.
и д-р К., л. 92-94, л. 91-97; показанията на свидетеля Н., л. 95). Не се спори,
че гражданската отговорност на В.Н. към момента на процесното ПТП е била
застрахована при Л.И..
[13] От удара Д.Д. е получила контузия на лявата гръдна половина и подкожен хематом на лявата
подбедрица. Подкожният хематом не се е резорбирал и е преминал в гноевидна
секреция. Това е наложило на 27.04.2017 г. лекарите да извършат инцизия
(отстраняване на гноевидната секреция) и да поставят дренаж. На 04.05.2017 г.
лекарите са извършил ревизия и са промили кухината от отстранената гноевидна
секреция. От контузията на гръдния кош Д.Д. се е
възстановила за 20-30 дни, а от хематома на лявата подбедрица за около два
месеца. Лечението е изисквало около 20 дни постелен режим (заключението и
показанията на д-р К., л. 83-88 и л. 93-94).
[14] През периода на възстановяване Д.Д. е имала нужда от чужда помощ. Към настоящия момент
ищцата вече не изпитва болки (показанията на свидетелката Г., л. 95-96).
[15] На 15.05.2017 г. Д.Д.
е поискала от Л.И. да ѝ изплати обезщетение за неимуществени вреди. Не се
спори, че Л.И. не е направил това.
[16] Д.Д. е
заплатила: 100,00 лева държавна такса, като съдът я е освободил за разликата
над тази сума до пълната държавна такса, която се дължи (л. 38 и л. 19); 450,00
лева за вещи лица (л. 59 и л. 70). Тя е била представлявана безплатно от
адвокат (договор за правна помощ л. 78). Л.И. е заплатил: 100,00 лева за вещо
лице (л. 65); 30,00 лева за свидетел (л. 62). Той е бил представляван от
адвокат, като липсват доказателства да му е заплатил възнаграждение. Затова
съдът приема, че Л.И. не е заплащал адвокатско възнаграждение.
III.
ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО
ПРАВО И РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО
[17] Д.Д. е предявила
иск по чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ за заплащане на обезщетение
за неимуществени вреди.
1. По иска по чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл.
429, ал. 1, т. 1 от КЗ.
[18] Увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" (чл. 432, ал.
1 от КЗ).
[19] Следователно предпоставките за уважаване
на иска са:
1.
ищецът да е участвал в застрахователно
събитие, покрито от застраховка ГО;
2.
това застрахователно събитие
да е причинило увреждания на ищеца;
3.
ГО на виновния причинител на
застрахователното събитие да е била застрахована при ответника;
4.
вследствие на уврежданията
ищецът да е претърпял неимуществени/имуществени вреди;
5.
ответникът да не е изплатил
на ищците обезщетение за тези вреди.
[20] Съдът установи, че:
1.
на 04.04.2017 г. Д.Д. е участвала в
ПТП, предизвикано от В.Н.;
2.
от него Д.Д. е получила
увреждания;
3.
ГО на В.Н. е била застраховна
при Л.И.;
4.
от уврежданията Д.Д.
е претърпяла неимуществени вреди;
5.
Л.И. не е изплатил обезщетение за
неимуществени вреди на ищцата.
[21] Налице са предпоставките за уважаване на
иска. Съдът следва да определи размера на дължащото се обезщетение за
неимуществени вреди.
[22] За да определи обезщетението за
неимуществени вреди, съдът следва да изясни към кой момент следва да направи
това. От 2009 г. насам, съдебната практика вече приема, че моментът на
определянето на обезщетението е датата на увреждането, а размерът му не следва
да се влияе от последващи промени в икономическата обстановка (решение на ВКС
95-2009-I Т. О. по т. д. 355/2009 г.). Ето защо съдът приема, че
следва да определи обезщетението за неимуществени вреди към датата на ПТП – 04.04.2017
г.
[23] Съгласно
чл. 52 от ЗЗД, обезщетенията за неимуществени вреди се определят от съда по
справедливост. Справедливостта обаче не е абстрактно понятие. То е свързано с
преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които съдът
следва да отчете при определяне размера на обезщетението. Такива обективни
обстоятелства при телесните увреждания са: 1. характерът на увреждането; 2.
начинът на извършването му; 3. обстоятелствата, при които е извършено; 4.
допълнителното влошаване състоянието на здравето; 5. причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания и др. (т. II от ППВС
4/1968 г.).
[24] При
определянето на обезщетението към датата на увреждането съдът следва да отчита
още два фактора. Първият фактор са конкретните икономически условия и нивата на
застрахователно покритие към момента на увреждането (решения на ВКС: 83-2009-II Т.О.
по т. т. 795/2008 г.; 1-2012-II Т.О.
по т. д. 299/2011 г.).
[25] Вторият
фактор е практиката на по-високостепенни съдилища за присъждане на обезщетения
за неимуществени вреди по близки случаи, постановявана в период, близък до
момента на увреждането по настоящото дело. Макар настоящият съд да не е
обвързан от тези размери, голямото му отдалечаване от тях, без да има големи
различия в установените обстоятелства, би създало впечатление за необоснованост
на решението на съда и за правна несигурност, а оттам и недоверие към съдебната
система. Затова съдът отчита и този фактор.
[26] Минималният
размер на застрахователните суми по застраховка ГО за неимуществени вреди от
телесно увреждане на едно лице е бил 700 000,00 лева до 01.01.2010 г. След
01.01.2010 г. размерът вече е 1 000 000,00 лева (§ 27 от ПЗР на КЗ (отм) ), а
след 11.06.2012 г. този размер е 2 000 000,00 лева (чл. 226 от КЗ (отм) ).
[27] Икономическата
обстановка в страната също се е променяла, което се е отразило на размерите на
минималната работна заплата. Тя е била: 380,00
лева от 01.07.2015 г. до 31.12.2015 г.[1]; 420,00 лева от 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г.[2]; 460,00 лева от 01.01.2017
г. до 31.12.2017 г.[3].
[28] Съдът установи, че към момента на ПТП Д.Д. е била на 67 години. Тя не е имала здравословни проблеми.
От ПТП тя е получила контузия на лявата гръдна половина и подкожен хематом на
лявата подбедрица. Подкожният хематом не се е
резорбирал и е преминал в гноевидна секреция. Това е наложило на 27.04.2017 г.
лекарите да извършат инцизия (отстраняване на гноевидната секреция) и да
поставят дренаж. На 04.05.2017 г. лекарите са извършили ревизия и са промили
кухината от отстранената гноевидна секреция. От контузията на гръдния кош Д.Д. се е възстановила за 20-30 дни, а от хематома на лявата
подбедрица за около два месеца. Лечението е изисквало около 20 дни постелен
режим. През периода на възстановяване Д.Д.
е имала нужда от чужда помощ. Към настоящият момент тя вече не изпитва болки.
[29] Съдът не откри решение за близък случай.
Съдът отчита всички установени обстоятелства и факторите за определяне на
обезщетението. Съдът отчита: продължителността на лечението на постелен режим и
продължителността на възстановителния период; болките и неудобствата, които
ищцата е търпяла. Затова съдът приема, че 15 000,00 лева е справедливо
обезщетение за вредите, претърпени от ищцата. Ето защо съдът осъжда Л.И. да заплати
на ищцата 15 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди, като отхвърля
иска за разликата до пълния предявен размер от 25 001,00 лева.
[30] Л.И. е възразил, че Д.Д. е допринесла за настъпването на уврежданията си, защото
е била без поставен предпазен колан. Възражението е неоснователно, защото съдът
установи, че тя е била с поставен обезопасителен колан.
2.
По разноските
[31] Ищцата търси и разноски.
Тя е направила такива за 550,00 лева и е билa представляванa
безплатно от адвокат.
[32] Съгласно чл. 78, ал. 1
от ГПК, ищецът има право на разноски съобразно уважената част от иска. Съдът
уважава иска за 15 000,00 лева при предявен размер от 25 001,00
лева. Затова съдът осъжда Л.И. да заплати на Д.Д. 329,99
лева разноски по делото.(550,00х15 000,00/25 001,00). Съдът осъжда Л.И. да
заплати на адвокат 767,99 лева адвокатско възнаграждение (25 001,00-10 000,00х0,02+830,00х15 000,00/25
001,00). На
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК съдът осъжда Л.И. да заплати по сметка на СГС 600,00
лева държавна такса.
[33] Л.И. също търси
разноски. Той е направил такива за 130,00 лева.
[34] Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът
има право на разноски съобразно отхвърлената част от иска. Съдът отхвърля иска
за 10 001,00 лева при предявен размер от 25 001,00
лева. Затова съдът осъжда Д.Д. да заплати на Л.И. 52,00
лева разноски по делото (130,00х10 001,00/25 001,00).
Съдия: