№ 3604
гр. София, 08.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ВА
при участието на секретаря ВН
като разгледа докладваното от ВА Гражданско дело № 20211110128387 по
описа за 2021 година
РЕШЕНИЕ
08.11.2021 г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав , в открито публично
заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВА
при секретаря ВН, като разгледа докладваното от съдия ВА гр. дело № 28387/2021 г. по
описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Подадена е искова молба от „ТС“ ЕАД срещу В. АЛ. К., в която се твърди, че
ответника бил потребител на топлинна енергия за недвижим имот, находящ се в "", като
била доставена топлинна енергия, по договор за покупко-продажба на топлинна енергия при
общи условия. Поддържа, че е доставил топлинна енергия на стойност 733,81 лева за
периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., но ответника не я бил заплатил, поради което
изпаднал в забава и дължал и обезщетение за забава върху главница за топлинна енергия в
размер на 86,94 лева за периода от 15.09.2018 г. до 12.03.2020 г. и от 10.04.2020 г. до
27.08.2020 г. Излага съображения, че била предоставена услугата дялово разпределение,
поради което ответника дължал и сумата от 29,04 лева, представляващи припадаща се част
от цената на услугата дялово разпределение за периода 01.7.2017 г. до 30.04.2019 г., както и
сумата 5,48 лева – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода
1
31.08.2017 г. до 12.03.2020 г. и от 10.04.2020 г. до 27.08.2020 г. Твърди, че е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение, която била връчена на ответника по реда на
чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което имал правен интерес от предявените искове. Прави
доказателствени искания за приемане на представени към исковата молба писмени
доказателства, допускане изслушването на ССчЕ и СТЕ, които да отговорят на задачите,
поставени в исковата молба, конституиране на трето лице-помагач, което да бъде задължено
на основание чл. 192, ал. 1 ГПК да представи писмени доказателствени средства. Иска да
бъде признато за установено, че ответницата дължи претендираните суми, както и
присъждането на деловодни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е подаден отговор на искова молба и не е изразено
становище по предявените искове.
Третото лице-помагач на страната на ищеца не е изразило становище по предявените
искова, като с писмена молба е посочило, че същото не е било дружеството извършващо
услугата дялово разпределение.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното:
СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално обективно, кумулативно съединени
положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, във вр. чл. 415, ал. 1, т.
2 ГПК, във вр. с чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД и чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се
обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните материални
предпоставки (юридически факти): 1. наличието на действително правоотношение по
договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е
задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а
купувачът да ги получи и да заплати уговорената продажна цена и 2. продавачът да е
доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са всички собственици
и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. А по силата на
определителната правна норма, регламентирана в § 1, т. 42 (отм.) ЗЕ, но действащ през
релевантния период, „потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е
физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване,
или природен газ за домакинството си. А съгласно § 1, т. 2а от ДР ЗЕ 2а. (Нова - ДВ, бр. 54
от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) "Битов клиент" е клиент, който купува електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, а съобразно § 1, т. 41б
ДР ЗЕ "Потребител на енергийни услуги" е: краен клиент, който купува енергия или
природен газ, и/или ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му
с енергия или природен газ.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. №
2/2017 г., ОСГК – „Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици,
или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот,
дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно
разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот
е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между
ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на
който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й…
2
Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни
от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на
собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови
нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на
топлинна енергия за битови нужди („битов клиент“ по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като
страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното
предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното
предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на
индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се
презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В
гореизложения смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на
топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие не е изчерпателно. Противното разбиране би
противоречало на принципа за договорна свобода, регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим
както за гражданските, така и за търговските сделки. При постигнато съгласие между
топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за
топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия,
съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на
доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.“.
Представен е Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 93, том II, Рег. №
28740, нот. дело № 291/2010 г., като се установява, че В. АЛ. К. е придобила собствеността
върху недвижим имот, находящ се в гр. София, ж. к. „Младост 3“, бл. 308, вх. 1, ап. 7.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че безспорно е установено, че за процесния
период ответникът е бил собственик на имота. Следователно настоящият съдебен състав
намира, че е безспорно наличието на договор между ищеца и ответника за покупко-
продажба на топлинна енергия при общи условия.
Правното действие на сключения договор за продажба попада под приложното поле
на ЗЗД, тъй като учреденото от него договорно правоотношение е възникнало между
търговец и физически лица и за тях следва да се прилагат нормативните правила, уредени в
ЗЗД – арг. чл. 318, ал. 2 ТЗ. Този договор не е търговска продажба, тъй като негов предмет
представлява вещ за лично потребление (топлинна енергия – арг. чл. 110, ал. 2 ЗС) и
купувачите са физически лица. По това гражданско (облигационно) правоотношение за
ищеца са породени две основни облигаторни задължения – да прехвърли правото на
собственост върху описаните във фактурите стоки и да предаде тяхното владение на
купувачите, а за ответника – да заплати уговорената продажна цена с ДДС и да получи
вещите (арг. чл. 110, ал. 2 ЗС), предмет на договорите – арг. чл. 200, ал. 1 ЗЗД.
Договорът е сключен при предварително установени от ищеца общи условия – арг.
чл. 150, ал. 2 ЗЕ.
Договорът за покупко-продажба представлява консенсуален, двустранен и
комутативен договор, като при неговото сключване се пораждат правните последици, към
които са насочени насрещните волеизявления на страните. Предаването на вещите, предмет
на договора и заплащането на уговорената цена не се включва в неговия фактически състав,
а са в изпълнение на породените от него договорни задължения.
По силата на чл. 327 ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при предаване на
стоката, освен ако е уговорено друго. Следователно, за да възникне изискуемостта на
правното задължение за заплащане на продажната цена, продавачът трябва да изпълни
3
своето задължение за предаване на вещите, предмет на договорното правоотношение.
Прието и неоспорено е заключението на СТЕ от което се изяснява, че за процесния
период е доставена топлинна енергия за отопление на имот за 1 бр. щранг лира, както и за
сградна инсталация, както и за БГВ, която е определена на базата на реален отчет за периода
от м.05.2017 г. до м.04.2018 г. и на базата на „служебен отчет“ за периода м.05.2018 г. до
м.04.2019 г., поради неосигурен достъп. Експертът е посочил, че е извършвана услугата
дялово разпределение от „ТС“ ЕООД, което е предоставил и данни с оглед извършването на
заключението. Установено е, че стойността на потребената топлинна енергия за процесния
период е в размер на 733,88 лева.
Съдът, като извърши преценка на заключението на СТЕ, съобразно правилото на чл.
202 ГПК намира, че следва да го кредитира, тъй като е изготвено обективно, компетентно и
добросъвестно. Вещото лице е отговорило изчерпателно на поставените задачи, като по
делото липсват доказателства, че вещото лице е недобросъвестно или заинтересовано от
изхода на правния спор.
Настоящият съдебен състав намира, че в случая дължимата сумата трябва да бъде
определена съобразно СТЕ, доколкото, като е необходимо да се изясни, че при
граматическото, систематично и телеологическо тълкуване на чл. 155 ЗЕ от значение при
претенцията за заплащане на топлинна енергия, релевантен е единствено размерът на реално
потребената топлинна енергия. Обстоятелството, че законодателят е предвидил няколко
различни способа за отчитане на топлинната енергия (един от който е и по реална месечна
консумация), не придават някакво значение на прогнозните сметки, доколкото самия закон
предвижда винаги поне една изравнителна сметка, която има за цел да ликвидира
отношенията между страните в облигационното отношение, като отчете реално потребеното
количество топлинна енергия. Въпреки това, съдът следва да отчете и факта на извършеното
плащане, което следва да се вземе предвид.
С оглед заключението на СТЕ и установеното плащане от страна на заключението на
ССчЕ и основният за българското гражданско процесуално право принцип – на
диспозитивното начало (арг. чл. 6, ал. 2 ГПК), съдът намира, че претенцията за главницата за
цената на доставената топлинна енергия е основателен за сумата от 733,81 лева. В тази
насока е необходимо да се отбележи, че предвид липсата на оспорване от страна на
ответника за липсата на осигурен достъп, то съдът не следва да взема предвид това
обстоятелство.
По отношение претенцията за припадащата се част от цената на услугата дялово
разпределение, съдът намира, че с оглед заключението на СТЕ безспорно е установено, че
цената на услугата се дължи, като предвид липсата на оспорвания от страна на ответника,
съдът намира, че претенцията следва да бъде уважена в пълния предявен размер от 29,04
лева за периода от 01.07.2017 г. до 30.04.2019 г.
В раздел „Заплащане на ТЕ” от ОУ, чл. 33, ал. 1 (одобрени с Решение на ДКЕВР от
2016 г., приложими за процесния период, като същите са представени по делото), клиентите
са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2
ОУ в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В случая по делото
липсват доказателства, че ответниците са изпълнили надлежно и своевременно
задълженията си, като с оглед клаузата от общите условия и предвид нормата на чл. 84, ал.
1, изр. 1 ЗЗД (въвеждаща принципа dies interpellat pro homine), следва да се направи извод,
че ответниците са изпаднали в забава, поради което дължат и обезщетение за забава в
размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Ето защо и при приложение на нормата на
чл. 162 ГПК, съдът намира, че претенцията следва да се уважи в пълния предявен размер за
4
сумата от 86,44 лева за периода 15.09.2018 г. до 12.03.2020 г. и от 10.04.2020 г. до 27.08.2020
г.
Въпреки това в случая за част от периода следва да намери приложение нормата на
чл. 6 Съдът намира, че искът за мораторна лихва върху главницата за цената на услугата
дялово разпределение е неоснователен, тъй като в новелата на чл. 36, ал. 2 от Общите
условия е посочено, че редът и начинът на плащане на услугата „дялово разпределение“ се
определя от Продавача, съгласувано с търговците извършващи услугата дялово
разпределение и се обявява по подходящ начин на клиентите. При граматическото,
систематическото и телеологическото тълкува на клаузата на общите условия, съобразно
правилото на чл. 20 ЗЗД, съдът достига до извод, че следва да са налице уреден ред и начин
за заплащане на услугата, което очевидно касае и въпросът с изпадането в забава, при
неточно изпълнение в темпорален аспект. При това положение, след като ищецът не е
доказал пълно и главно, че такъв ред и начин са предвидени, респ. че именно при спазването
му се дължи обезщетение за забава върху главницата за услугата дялово разпределение,
настоящият съдебен състав намира, че претенцията е неоснователната, тъй като е недоказана
– арг. чл. 154, ал. 1 ГПК.
По делото не са сочени, респ. не са събрани доказателства, че ответницата е погасила
претендираните суми чрез плащане, поради което с оглед неблагоприятните последици на
доказателствената тежест, съдът е длъжен да приеме недоказаният факт за неосъществил се
в обективната действителност – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК.
При този изход на правния спор с правна възможност да претендират разноски
разполагат и двете страни.
Ищецът е поискал присъждането на деловодни разноски, като е доказал, че реално е
сторил такива, поради което съобразно уважената част от претенциите и на основание чл.
78, ал. 1, във вр. ал. 8 ГПК, във вр. чл. 37 ЗПр.Пом., във вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП следва да му
се присъди сумата от 596,16 лева, представляващи деловодни разноски и юрисконсултско
възнаграждение за първоинстанционното и заповедното производство.
Ответницата не е поискала присъждането на деловодни разноски и не е доказала, че
реално е сторила такива, поради което не следва да й се присъждат такива, съобразно
отхвърлената част от претенциите и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В. АЛ. К., ЕГН: **********, с
адрес: ......................, че дължи на „ТС“ ЕАД, ЕИК: .................., със седалище и адрес на
управление: гр. С, на основание чл. 422 ГПК, във вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, във вр. с чл.
318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД и чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 733,81 лева,
5
представляващи цената на доставена топлинна енергия по договор за покупко-продажба на
топлинна енергия при общи условия за недвижим имот, находящ се в "" за периода
01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от 04.09.2020 г. (датата на
подаването на заявлението за издаване на заповед а изпълнение) до окончателното плащане,
както и сумата от 29,04 лева, представляващи припадаща се част от цената на услугата
дялово разпределение за периода 01.07.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от
04.09.2020 г. (датата на подаването на заявлението за издаване на заповед а изпълнение) до
окончателното плащане, както и сумата от 86,44 лева, представляващи мораторна лихва
върху главницата за незаплатената топлинна енергия за периода 15.09.2018 г. до 12.03.2020
г. и от 10.04.2020 г. до 27.08.2020 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна лихва върху
главницата за цената на услугата дялово разпределение за сумата от 5,48 лева за периода от
31.08.2017 г. до 12.03.2020 г. и от 10.04.2020 г. до 27.08.2020 г., за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 25.09.2020 г. по ч. гр. д. №
42521/2020 г. по описа на СРС, II Г. О., 156-ти състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1, във вр. ал. 8 ГПК, във вр. чл. 37 ЗПр.Пом., във
вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП В. АЛ. К., ЕГН: ********** да заплати на „ТС“ ЕАД, ЕИК:
.................., сумата от 596,16 лева, представляващи деловодни разноски и юрисконсултско
възнаграждение за първоинстанционното и заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач „ТС“ ЕООД на
страната на ищеца „ТС“ ЕАД.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщението до страните
пред Софийски градски съд с въззивна жалба.
Препис от решението да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6