Решение по гр. дело №992/2016 на Районен съд - Мездра

Номер на акта: 74
Дата: 18 април 2017 г. (в сила от 5 октомври 2017 г.)
Съдия: Иван Борисов Вътков
Дело: 20161450100992
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 август 2016 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

Номер

        

от

 18.04.2017

Град

М.

 

 

Мездренския районен

съд

 

 граждански

състав

 

 

 

 

 

 

В

Открито

заседание на 13.03.2017 г. в следния състав:

 

Председател

И. ВЪТКОВ

 

Секретар

В.П.

 

като разгледа докладваното от

Съдия Вътков

 

гражданско

дело номер

992

по описа за

2016

година.

и за да се произнесе, взе предвид следното:

И.Л.Т.,  ЕГН ********** ***, е предявил иск против „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Г.С. Раковски“ № 140, с който моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 2220 лв. част от сумата 11 030 лв., представляваща обезщетение за неизпълнение на неговото договорно задължение да му осигурява електрическа енергия през периода от 01.08.2015 г. до 01.05.2016 г., ведно със законната лихва върху исковата претенция от завеждане на иска до окончателното изплащане. Претендират се и разноски.

Ответната страна в отговора твърди, че възстановяването на захранването на обекта на ищеца е станало на 15.12.2015 г. Оспорва периода през който ищеца твърди, че е прекъснато захранването. Твърди се, че исканото обезщетение е неоснователно.

Правната квалификация на претендираните права е чл. 79 и сл. ЗЗД вр. с чл. 30 ал. 1 от Общи условия на договорите за продажба на ел. енергия на „Чез Електро България” АД.

Събрани са писмени и гласни доказателства. Назначена и изслушана е съдебно електротехническа експертиза.

   Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе впредвид доводите на страните, приема от фактическа страна следното:

   В исковата молба се твърди, че ищецът е абонат на ответното дружество за обект представляващ къща в с. Б., общ. М.. Твърди, че редовно е плащал всички сметки към ответника за потребена ел. енергия. През месец юни 2015 г. е получил фактура за сума от 1292.20 лв. за консумирана, но незаплатена ел. енергия. Ищецът завел дело пред съда, като предявил отрицателен установителен иск против ответника, че не дължи горната сума. Образувано е гр. дело № 809/2015 г. на МзРС. Докато делото е било висящо на 01.08.2015 г. ищецът твърди, че захранването на имота му с ел. енергия е било преустановено и за периода от 01.08.2015 г. до 01.05.2016 г. имота му не е захранван с ел. енергия. С решение от 03.12.2015 г. на МзРС по горното дело е било признато за установено по отношение на ответника ЧЕЗ, че ищецът не дължи сумата от 1292.20 лв. Решението е влязло в сила на 05.01.2016 г. Копие от влязлото в сила решение е приложено по делото и е прието като доказателство. Приложено е гр. дело № 809/2015 г. на МзРС в цялост. Горните обстоятелства не се оспорват от ответната страна. В обстоятелствената част на исковата молба е посочено, както и в петитума на молбата, че се претендира обезщетение по чл. 30 ал. 1 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Ч.Е.Б.“ АД за периода от 02.08.2015 г. до 01.05.2016 г. частично в размер на сумата от 2220 лв. като част от сумата от 11 030 лв.

Искът е неоснователен.

В чл. 30 ал. 1 от Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Ч.Е.Б.“ АД е посочено, че в случай, че потребителите останат без ел. енергия по вина на продавача повече от 24 часа след получаване на уведомление от потребителя, продавачът заплаща обезщетение на потребителя в размер на 30 лв. и по 20 лв. за всеки следващ период от 12 часа без осигурена ел. енергия, като обезщетението може да се претендира от потребителя в рамките на 90 дни от получаването от продавача на уведомление за прекъснато електроснабдяване. Ал. 3 на същия текст предвижда, че това обезщетение не изключва отговорността на продавача за имуществени вреди в по-голям размер понесени от потребителя. В обстоятелствената част на исковата молба не се сочат действително претърпени вреди. Посочено е само размер на дължимо обезщетение съобразно чл. 30 ал. 1 от Общите условия. На това основание съответства и петитума на исковата молба. Доказателства за изпратено и получено уведомление до продавача не са представени по делото. Обстоятелството, че със сила на пресъдено нещо е установено, че ищецът по делото не дължи на ответника продавач посочената сума по фактурата, и че прекъсването на снабдяването с електрическа енергия е неоснователно не се оспорва от ответника. Тълкувайки посочената норма от общите условия, съдът намира, че за това нарушение в снабдяването с ел. енергия не се дължи неустойка по чл. 30 от Общите условия. Тази неустойка се дължи тогава когато на потребителя не е възстановено електро подаването в продължение на повече от 24 часа след получаване от продавача на уведомление от потребителя за прекъсване на електроснабдяването. Тази неустойка се дължи в случаите на прекъсване на електроснабдяването не по волята на електроснабдителя, тъй като само в такива случай съществува необходимостта продавача да бъде уведомен от потребителя. Когато електроподаването е спряно по вина на продавача, той знае за това, и ако спирането е противоправно, обезщетение за действително претърпени вреди се дължи на общо основание от момента на спирането и без да е необходимо уведомление. Горното следва и по аргумент на противното от разпоредбата на чл. 30 ал. 3 от Общите условия. Тук действително претърпени вреди не се сочат в обстоятелствената част на исковата молба и на съответстващия и петитум.

В тази насока е постановено и Решение по гр. дело № 50235/2016 г. на ВКС, в производство по чл. 290 ГПК.

При това положение съдът намира иска за неоснователен и като такъв ще следва да бъде отхвърлен без да се обсъждат събраните по делото доказателства като неотносими към спора.

Следва да се отбележи, че ищецът разполага с иск за действително претърпени вреди по чл. 79 ал. 1 вр. с чл. 82 ЗЗД, където би могъл да посочи действителните вреди претърпени от неоснователното спиране на снабдяване с ел. енергия и да ги докаже.

На ответника се следват и направените деловодни разноски в размер на 450 лв., съгласно представения списък и оправдателни документи.

Водим от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от И.Л.Т.,  ЕГН ********** ***, иск против „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Г.С. Р.“ № 140, с който моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 2220 лв. част от сумата 11 030 лв., представляваща обезщетение за неизпълнение на неговото договорно задължение да му осигурява електрическа енергия през периода от 01.08.2015 г. до 01.05.2016 г., дължимо на основание чл. 30 ал. 1 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Ч.Е.Б.“ АД, ведно със законната лихва върху исковата претенция от завеждане на иска до окончателното изплащане, като неоснователен.

ОСЪЖДА И.Л.Т.,  ЕГН ********** ***, да заплати на „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Г.С. Р.“ № 140, направените деловодни разноски в размер на 450 лв.

Решението може да се обжалва пред ВрОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                          Районен съдия: