Р Е
Ш Е Н
И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
№ / 2020г., гр.София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в открито съдебно
заседание проведено на тринадесети ноември, през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ХРИСТОВА
При участието на
секретаря Ива И.,
като разгледа
докладваното от съдията МАРИАНА ХРИСТОВА
гражданско дело № 9508 по описа за 2017г. на СГС,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 365 ГПК.
В исковата молба Е.А.А. твърди, че на 25,01,2017г., около 07,30ч, по
четвъртоклА.път 66624, с направление с.Розово, гр.Казанлък, А.А.М. при
управление на л.а. марка „Ауди А4“, с рег. № ******, виновно нарушил чл. 5, ал. 1, т. 1, чл. 16,
ал. 1, т. 1, чл. 21, ал. 1, изр. 2, чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП, и резултат по
непредпазливост причинил смъртта на синът и А.Р.А., за което е постановена
Присъда № 48/03.10.2017г. по НОХД № 416/2017г. на Старозагорски ОС, чиято
отговорност била застрахована при ответното дружество ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“ АД със
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с полица № BG/30/116001713309, със срок на валидност от 21.06.2016г. до 20.06.2017г.
Твърди, че подал искане до ответника за изплащане на застрахователно
обезщетение, по което не е налице позитивно произнасяне.
Твърди, че в резултат на смъртта на синът си претърпяла изключителни болки
и страдания, които търпи и към момента и ще търпи и в бъдеще, защото няма по
тежка загуба от загубата на дете. Преживе двамата били много близки,
отношенията им били изпълнени с обич, уважение и взаимна привързаност.
Поддържали непрекъснат контакт и си помагали. Починалият бил за нея опора и
надежда за бъдещето. Със смъртта му загубила моралната и физическа подкрепа,
на която разчитала за старини.
Претендира присъждане на сумата 180000,00лв., която е част от общо
дължимата в размер на 200000.00лв., представляващи обезщетение за неимуществени
вреди, ведно със законната лихва върху нея считано от 18.05.2017г. – датата, на
която изтича срока за произнасяне на ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“ АД по заведената
застрахователна претенция.
В отговора на исковата молба
постъпил в срока по чл. 367, ал. 1 ГПК ответникът не оспорва
наличието на валидно застрахователно правоотношение по отношение л.а. марка
„Ауди А4“, с рег. № ******, по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ с полица № BG/30/116001713309, със
срок на валидност от 21а.06.2016г. до 20.06.2017г.
Оспорва механизма на ПТП. Възразява, че основно вина за настъпване на ПТП
носи Община Казанлък, респ. АПИ- ОПУ Стара Загора, които не поддържали пътната
насстилка и в зимни условия са оставили неопесъчено и заледено пътното платно в
района на ПТП, което е направило невъзможно контролирането на автомобилите дори
при минимална скорост.
В евентуалност възразява, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат
от страна на починалия А.Р.А., т.к. е предприел пресичане на пътното платно зад
спрял автобус на място без обозначение за автобусна спирка, който с габаритите
си е ограничаал видимостта на прпеминаващите ППС и на място, на което по
принцип не е било разрешено и обозначено пресичатено на пътното платно от
пешеходци, при условията на лоша видимост и тежки метереологични условия.
В евентуалност възразява, че не е налице причинна връзка между ПТП и
тврърдяните вреди, че същите не са настъпили, а евентуално не са настъпили с
твърдяния интензитет.
В евентуалност оспорва претенцията по размер. Оспорва и дължимостта на
претендираната лихва за забава и твърдяният момент, от който настъпва забавата.
Претендира иска да бъде отхвърлен, а в отношение на евентуалност желаното
обезщетение да бъде намалено.
В допълнителната искова молба
постъпила в срока по чл. 372, ал.1 от ГПК и в допълнителния отговор депозиран в срока по
чл. 373, ал. 1 от ГПК ищецът и ответникът не са навели нови твърдения и
нови възражения.
Съдът, като взе предвид становището
на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени
поотделно в тяхната съвкупност, и въз основа законовите норми регламентиращи
процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:
С Присъда № 48/03.10.2017г. по НОХД № 416/2017г. на Старозагорски ОС А.А.М.
е признат за виновен в това, че на
25,01,2017г., около 07,30ч, по четвъртоклА.път 66624, с направление
с.Розово, гр.Казанлък, при управление на л.а. марка „Ауди А4“, с рег. № ******, виновно нарушил чл. 5, ал. 1, т. 1, чл. 16, ал.
1, т. 1, чл. 21, ал. 1, изр. 2, чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП, и резултат по
непредпазливост причинил смъртта на синът и А.Р.А. и причинил средна телесна
повреда на Г.Б.Н., поради което му е наложено наказание ЛОС, чието изтърпяване
е отложено, както и е лишен от право да управлява МПС.
Не е спорно и съдът въз основа събраните доказателства приема за
установено, че отговорността на увреждащия л.а. марка „Ауди А4“, с рег. № ******
е била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с
полица № BG/30/116001713309, със срок на валидност от 21а.06.2016г. до 20.06.2017г.
От приетото по делото заключение на
САТЕ и обясненията на в.л. в о.с.з. се установява следното:
На 25,01,2017г., около 07,30ч, по четвъртоклА.път 66624, с направление
с.Розово, гр.Казанлък, се е движил управляваният от А.А.М. л.а. марка „Ауди
А4“, с рег. № ******, със скорост не по
ниска от 105км/ч, с неизправна спирачна уредба, в дясната пътна лента, в зимни
условия, суха пътна настилка в добро състояние.
По същото време пешеходците А.Р.А. и Г.Н.слизат от спрял автобус на
градския транспорт на уширението за автобусна спирка вляво от пътното платно,
нинават зад задната му част и педприемат пресичане на пътното платно отляво
надясно за посоката на движение на автомобила.
Водачът на л.а. марка „Ауди А4“, с рег. № ****** при приближаване на
участъка на „У“ образното кръстовище разклона с път IV-50042 до автоспирка за фирма „Томи Шоу“, е възприел насрещно движещ се автомобил,
който навлиза в пътната лента, по която се движил л.а. марка „Ауди А4“ и е
отклонил управлявания от него автомобил наляво с навлизане в насрещната пътна
лента.
Настъпил е сблъсък между автомобила и пешеходците. Пешеходецът А.Р.А. е
получил травми несъвместими с живота и в резултат е починал.
Съгласно заключението със скоростта, с която се е движил л.а. марка „Ауди
А4“, с рег. № ****** и насочеността му наляво с навлизане в лявата пътна лента,
при което само десните му състави са били около 0.3 – 0.4 вдясно от
разделителната линия и техническата неизправност на спирачната му уредба,
ударът за водача е бил непредотвратим. Водачът сам се е поставил в положение на
непредотвратимост, поради следното: управлявал е технически неизправен
автомобил – без възможност да спира или намалява скоростта на движение;
отклонил е автомобила в насрещната пътна лента поради навлязъл друг насрещно
движещ се автомобил в дясната, негова пътна лента, като ако беше с изправна
спирачна уредба би могъл да намали скоростта на движени или спре за да пропусне
насрещният автомобил; могъл е предвид движението на пешеходецът до мястото на
удара около 1 сек, за същото това време, при движението си със скорост около
105км/ч да премине безконфликтно по дясната пътна лента.
Съгласно заключението към момента на ПТП на участъка на произшествието е
имало налична хоризонтална маркировка и вертикална маркировка – подробно
описани в писмо от Община Казанлък, прието като доказателство по делото и
заключенито.
На място, което е описано и в протокола за оглед и в писмо от Община
Казанлък, е мила автобусни спирки от двете страни на пътното платно, с уширения
за тях. Банкетите на пътното платно, особено левият са били засипани от снях.
Дясната и лявата пътна лента – 2.20м от нея след разделителната линия са били
почистени, сухи и без сняг. Пътното платно съгласно Писмото на Община Казанлък
е било поддържано регулярно, като към момента на ПТП не е снегопочистено или
опесъчаано поради липса на необходимост от такива мероприятия.
Съгласно заключението за да не настъпи ПТП пешеходецът е следвало да не
навлиза в пътното платно иззад задната част на автобуса, в лявата пътна лента.
Следвало е: при откриване на видимост към пътното платно за посоката, от която
се е приближавала л.автомобил, т.е. достигане до левият му заден габарит, /т.к.
при правия участък и добрата видимост, далечината на взаимна видимост водач –
пешеходец е не по малко от 100-120м/, да се убеди, че не идва превозно
средство; при наличие на приближаващ се автомобил да не предприема пресичане на
пътното платно, да изчака преминаването му и едва след това да възобнови
пресичането.
От показанията на разпитаният по делегация свидетел Г.Б.Н. се установява,
че в към момента на ПТП пресичала пътното планто заедно с А.Р.А.. Пресичането
извършили не на пешеходна пътека, защото такава нямало в близост на около
километър. Пресичали след като слезли от спрелия на автобусна спирка автобус,
за която имало уширение. Пресичали зад автобуса, а колата идвала отдясно. Преди
да предприемат пресичане двамата с А.се огледали в двете посоки. Не подали
сигнал за пресичане. Колата карала бързо и нямали време за това. Била облечена
в лилаво яке, но не помни с какво бил облечен А.. На пътното платно нямало
сняг. Не знае дали е било опесъчено. Не помни тръгнал ли е бил автобуса, когато
вече пресичали, както и имало ли е други автомобили. След удара я откарали с
линейка.
От показанията на свидетеля А.А.М. се установява, че към момента на ПТП управлявал
л.а. марка „Ауди А4“, с рег. № ****** с изправна спирачна система, по път –
заледен и неопесъчен. В неговата дясна лента навлязъл насрещно друг автомобил и
за да го избегне отбил в лявата лента. В лявата лента, не в отбивката бил спрял
автобус и зад него излезли хора. Уплашил се и не могъл да реагира, и настъпил
сблъсъка.
От показанията на свидетеля М.С.Н.се установява, че познава А.и майка му от
много години, т.к. са работили заедно и са съграждани. Преди инцидента А.и майка
му били в добри отношения. Преди живеели заедно, но после А.живеел на около два
километра от нея в собствено жилище. Едвал при нея и и помагал почти всеки ден,
тя помагала на него. Баща му починал. Имал още трима братя. След смъртта му
майка му много плакала. Много зле била и трудно го преживявала. И сега и било
трудно. Пак плачела за синът си. Всяка седмица по два пъти ходела на гробищата.
След инцидента била различна. Все тъжна, отчаяна, не както преди.
При така установеното съдът намира
следното:
Предявените искове са с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, в сила от
01.01.2016г., вр. с чл. 45 и чл. 86, ал.1 от ЗЗД.
За да се приеме, че са основателни и се ангажира отговорността на
застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ, която е функционално обусловена и по
правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента, трябва да се
установи кумулативното наличие на следните предпоставки: към момента на
увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от
договор за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия
причинител на вредата и застрахователя; всички кумулативни предпоставки от
фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на
прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените
вреди – вина, вреда и причинна връзка между деянието и твърдяния вредоносен
резултат.
В тежест на ответника е да установи главно и пълно възраженията си по
исковете, респ. да установи възражението си за съпричиняване на вредоносния
резултат.
Безспорно е установено наличието на валидно застрахователно правоотношение
спрямо увреждащия автомобил към датата на ПТП,о по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност”, сключена с ответното дружество.
Съобразно чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за съда, разглеждащ гражданско правните последици от конкретно
деяние, относно това, дали то е извършено или отречено, дали е противоправно и
дали деецът е виновен и какви са настъпилите травматични увреждания, поради
което съдът приема, че деянието, авторството и виновното поведение на водача А.А.М.,
както настъпилата в пряка причинно-следствена връзка с това поведение смърт на
сина на ищцата са установени в настоящия процес с Присъда № 48/03.10.2017г. по
НОХД № 416/2017г. на Старозагорски ОС.
Вината на деликвента е установена с влязлата в сила присъда, затова съдът
не обсъжда възраженията свързани с наличие на вина у лицата, на които е
възложена работата по поддръжка на пътната настилка на мястото на ПТП, от
Община Казанлък, респ. АПИ- ОПУ Стара Загора, в зимни условия, като същата е
била непочистена и неопесъчена, което е направило невъзможно контролирането на
автомобилите дори при минимална скорост, както и събраните в тази връзка
доказателства. Независимо от изложеното, за пълнота следва да се отбележи, че заключението по
САТЕ, което съдът намира за обективно и безпристрастно дадено и като
съответстващо на останалите доказателства по делото кредитира изцяло, както и
от показанията на свидетеля Г.Н., които като обективни и безпристрастно дадени,
вътрешно непротиворечиви и съответстващи на останалите доказателства също
кредитира изцяло, сочат сочат на суха и чиста от заснежаване пътна настилка,
която не е имала необходимост от опесъчаване. В същият смисъл е и писмото на
Община Казанлък прието като доказателство по делото. В обратен смисъл са само
показанията на свидетеля А.А.М., които съдът не кредитира, т.к. са изолирани и
в противоречие с останалите събрани доказателства.
На обсъждане подлежи възражението за съпричиняване. Същото е останало
недоказано. Въз основа показанията на свидетеля Г.Н.и заключението по САТЕ, на
които дава вяра изцяло предвид вече изложените мотиви приема за установено, че
автобусът е спрял на предвиденото за спирка уширение на лявото пътно платно. А.Р.А.
и Г.Н.са предприели пресичане на пътното
платно зад автобуса, на място без пешеходна пътека, т.к. такава не е била
предвидена в близост. При пресичането са се огледали в двете посоки, като
предвид метереологичните условия – ясно време, липса на заледяване и проходим
път, и местонахождението си на пътното платно, са имали достатъчно добра
видимост, за да могат да реагират адекватно, със спиране в случай, че
възприемат непосредствена опасност от преминаване на автомобили.
Съдът намира показанията на свидетеля М.Н.за обективни и безпристрастно
дадени и затова им дава вяра изцяло. Въз основа тях приема за установено, че
ищеца е търпял твърдяните психически и емоционални болки и страдания в резултат
на загубата на синът си, каквито търпи и към момента.
По силата на сключения договор, застрахователят се задължава да покрие в
границите на застрахователната сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Фактът на
тяхното настъпване, вината на причинителя, както и обстоятелството, че те са в
резултат от покрит риск по застраховката "Гражданска отговорност", са
безспорно установени.
Предвид горното предявения иск за неимуществени вреди се явява основателен.
По отношение на размера на предявения иск за неимуществени вреди:
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се
ръководи от принципите на справедливостта и от своето вътрешно убеждение.
Неимуществените вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са в сферата на
субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното определяне имат
значение разнородни обстоятелства.
Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за да се реализира справедливо възмездяване
на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете
действителният размер на моралните вреди, като се съобразят характерът и
тежестта на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките
и страданията, дали същите продължават или са приключили, както и
икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за
"справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в
държавата във връзка с нормативно определените лимити по застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Икономическата конюнктура е в основата на непрекъснатото осъвременяване на
нивата на застрахователно покритие за неимуществени вреди, причинени от
застрахования на трети лица. Съгласно действащите през различните периоди
Наредби за задължителното застраховане лимитите на застрахователните суми за
неимуществени вреди са увеличавани почти ежегодно, като от 25000 лв. за всяко
събитие са достигнали до 700 000 лева за всяко събитие при едно пострадало лице
и до 1 000 000 лева - при две и повече пострадали лица. Последните посочени
минимални размери са приложими до 01.01.2010 г. като след тази дата са
определени значително по-високи размери на застрахователните суми по
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите съгласно § 27
ПЗР КЗ и чл. 266 КЗ /отм./, а именно: към датата на процесното застрахователно
събитие, в сила от 11.06.2012 г. тези суми са както следва: до 2 000 000 лева
за всяко събитие при едно пострадало лице и до 10 000 000 лева - при две и
повече пострадали лица. Конкретните икономически условия и съответните нива на
застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент
/в случая настъпилото ПТП, в резултат на което са причинени травматичните
увреждания на ищеца/ следва да се отчитат като ориентир за определяне на
размера на дължимото застрахователно обезщетение, независимо от функционално
обусловената отговорност на застрахователя от отговорността на прекия
причинител на застрахователното събитие. В този смисъл е даденото разрешение в
задължителната практика на ВКС, формирана в решения, постановени по реда на чл.
290 ГПК - решение № 83/06.07.2009 г. по т. дело № 795/2008 г. на ВКС, ТК, II о,
решение № 1/26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение
№ 189/04.07.2012 г. по т. д. № 634/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение №
95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение №
121/09.07.2012 г. по т. д. № 60/2012 г. на ВКС, ТК, II т. о. и други съдебни
актове.
При определяне размера на дължимото обезщетение за причинени неимуществени
вреди настоящият съдебен състав взема предвид характера, силата, интензитета и
продължителността на търпените от ищеца болки и страдания, отчита степента на
преживяваните от него отрицателни емоции, а именно: касае се за жена на 55
години към датата на трагичната загуба на синът и А.Р.А. – мъж в трудоспособна
възраст, съпруг и баща. Загубата на дете е силен стрес, вечна болка и
непрежалима липса, която ще го съпътства до края на живота и. Липсата на очаквана
подкрепа и издръжка за в бъдеще са също значим елемент. Смъртта на А.Р.А. са и
се отразили тежко. Променила се емоционално, тъгувала и до днес.
Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че размерът
на дължимото обезщетение за неимуществени вреди е в размер на 120000,00лв.
Доколкото болките и страданията могат да се съизмерят в паричен еквивалент, то
това обезщетения се явява справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД.
Предвид горното, т.к. претенцията е за заплащане на сумата 180000.00лв.,
която е част от общо дължимата в размер на 200000.00лв., искът следва да се
уважи за сумата 120000.00лв. и отхвърли за сумата 60000.00лв., която е част от
претендираната в размер на 180000.00лв. частично от общо дължимата в размер на
200000.00лв.
Предвид основателността и доказаността на главната претенция, основателен и
доказан е акцесорния иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на
законна лихва върху главницата за неимуществени вреди, считано от 20.02.2017г.
– датата на предявяване на застрахователната претенция пред ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“
АД.
По разноските:
Предвид изхода от спора разноски следва да се присъдят и на двете страни.
На основание чл. 83, ал.1, т.4 от ГПК ищецът е освободен от държавни такси
и разноски в производството, поради което такива не му се присъждат.
Адв. К. в качеството на процесуален представител на ищеца претендира адвокатско възнаграждение определено по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Определено по правилата на чл. 7, ал. 2, т. 5 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения възраграждението възлиза на сумата 5130.00лв.
Ответникът е представил списък за извършени разноски, съгласно който
претендираните разноски са в размер на 610.00лв. заплатени такси и хонорар за
вещо лице, както и юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на
300.00лв. Следователно общо претендираната сума е в размер на 910.00лв.
Съобразно уважената част от иска ответникът следва да бъде осъден да заплати
на адв. К. – САК, в качеството на процесуален представител на ищеца, на
основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, сумата 3420.00лв., а
съобразно отхвърлената част от иска ищеца следва да заплати на ответника сумата
303,00лв.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът ще следва да бъде осъден да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски градски съд
държавна такса в размер на 4800,00лв., както и сумата 200.00лв. платена от
бюджета на съда за възнаграждение на вещо лице.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, ДА ЗАПЛАТИ на Е.А.А., ЕГН **********,
със съдебен адрес:***20000.00 /сто и
двадесет хиляди/лв. - част от претендираната като частичен иск сума
180000.00лв., от общо дължимата в размер на 200000.00лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди претърпени в резултат на ПТП настъпило на
25,01,2017г., около 07,30ч, по четвъртоклА.път 66624, с направление с.Розово,
гр.Казанлък, където А.А.М. при управление на л.а. марка „Ауди А4“, с рег. № ******, виновно нарушил чл. 5, ал. 1, т. 1, чл. 16,
ал. 1, т. 1, чл. 21, ал. 1, изр. 2, чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП, и резултат по
непредпазливост причинил смъртта на синът на ищцата - А.Р.А., за което е
постановена Присъда № 48/03.10.2017г. по НОХД № 416/2017г. на Старозагорски ОС,
чиято отговорност била застрахована при ответното дружество ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“ АД
със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с полица № BG/30/116001713309, със срок на валидност от 21.06.2016г. до 20.06.2017г.,
ведно със законната лихва върху нея считано от датата на предявяване на
застрахователната претенция пред ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“ АД - 20,02,2017г., до окончателното и изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск за сумата 60000,00 /шестдесет хиляди/лв., която е разлика над присъдените 120000,00лв.
- част от претендираната като частичен иск сума 180000.00лв., от общо дължимата
в размер на 200000.00лв., на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, в сила от
01.01.2016г., вр. с чл. 45 и чл. 86, ал.1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, ДА ЗАПЛАТИ на адв. К. – САК, в
качеството на процесуален представител на Е.А.А., ЕГН **********, сумата 3420.00 /три хиляди четиристотин и
двадесет/лв., на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА Е.А.А., ЕГН **********, със съдебен адрес:*** ДА ЗАПЛАТИ на ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес
на управление:*** сумата 303,00 /триста
и три/лв., представляваща сторените пред СГС съдебни разноски съобразно
отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД сумата 4800,00 /четири хиляди и осемстотин/лв., представляваща
държавна такса съобразно уважената част от исковете, както и сумата 200.00 /двеста/лв. платена от
бюджета на съда за възнаграждение на вещо лице, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД в двуседмичен
срок от връчване на препис от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: