РЕШЕНИЕ
№………
гр.Радомир, 08.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Радомирският районен съд - гражданска колегия, ІІІ
състав в публичното заседание на осми април през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Районен съдия : Татяна Тодорова
при секретаря: Илияна Стоева, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 1140 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Ищецът „А.з.с.н.в.“
ЕАД с ЕИК …… със седалище и адрес на управление:***, офис – сграда Л.,ет..,офис ..чрез пълномощника си Ю.К.Г. е предявил обективи кумулативно съединени искове против Г.К.Н., с ЕГН ********** ***.
В исковата молба се твърди се, че
на 24.04.2018 г. било подписано допълнително споразумение за цедиране на
вземания към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от
11.04.2018 г., сключен между Банка ДСК и ищеца, по силата на който вземането на
банката спрямо ответника произтичащо от договор за стоков кредит от 02.01.2017
г. било прехвърлено на ищеца с всички привилегии, обезпечения и принадлежности,
включително с всички лихви, такси и комисионни и други разноски на дружеството
– кредитор, което било индивидуализирано в приемо – предавателен протокол от
24.04.2018 г., към допълнително споразумение от 24.04.2018 г. за цедиране на
вземания към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от
11.04.2017 г. Сочи, че съгласно договора цесионера се е задължил от името на
цедента да изпраща уведомление за извършената цесия, за което е изрично
упълномощен от банката. Твърди, че в изпълнение на така поетото задължение до
ответника било изпратено уведомление за извършената цесия, което се върнало в
цялост, като било изпратено ново, по което обратната разписка не се била
върнала към датата на предявяване на иска.
Твърди, че на 02.01.2017 г. между
„Банка ДСК“ ЕАД и Н. бил сключен договор за стоков кредит № 238973, при
спазване разпоредбите на Закона за потребителския кредит (ЗПК), като с
подписване на договора ответникът е заявил, че му е била предоставена
своевременно преддоговорна информация по смисъла на чл.5 от ЗПК и общите
условия, с оглед вземане на информирано решение за неговото сключване. Сочи, че
съгласно договора кредиторът се е задължил да отпусне на Н. стоков кредит в
размер на 793.85 лева за закупуване на следните стоки и услуги, продавани от „Т.
Б.“ ЕАД (търговец), а именно: преносим компютър „ACER ESL“ на стойност от
699 лева и сключена чрез банката застраховка с „Г.Ж.“ ЕАД и „Г. З.“ ЕАД по
пакет „С. +“ за лица от 18 до 64 годишна възраст с еднократна застрахователна
премия в размер на 94.85 лева. Твърди, че в договора ответникът се е съгласил
предоставеният му кредит да бъде усвоен еднократно чрез превод на сумата по
банкова сметка ***, като извършеното плащане съставлява изпълнение на
задължението на кредитора да предостави кредита на кредитополучателя. Сочи, че за
сключения договор банката е издала уведомително писмо до търговеца от
02.01.2017 г., в което било посочено, че търговеца е издал фактура с №
********** на името на клиента за закупуването на стоката, а ответникът е
декларирал, че е получил от търговеца стоката, описана във фактурата, чиято
стойност е финансирана с договора за кредит. Твърди, че с извършеното плащане
към търговеца, банката е изпълнила задължението си да предостави на ответника
кредита, предмет на договора, като за потвърждаване на плащането търговецът е
издал фактура № …. от 02.01.2017 г. на стойност от 699 лева, в която бил
посочен начин на плащане с ДСК кредит, а застрахователят е издал сертификат № ……/02.01.2017
г. Сочи, че кредита бил договорен за олихвяване с фиксиран лихвен процент в
размер на 39,59 %, на стойност от 360.50 лева, а общата сума на плащанията
възлизала в размер на 1154.35 лева. Твърди, че ответникът се задължил да върне
сумата в срок от 24 месеца или до 02.01.2019 г. на 24 месечни погасителни
вноски, съгласно погасителен план, неразделна част от договора. Твърди, че
ответникът не е изпълнил задължението си за заплащане в срок на погасителните
вноски, поради което кредитът бил обявен за предсрочно изискуем на основание
т.12.1 от общите условия. Сочи, че ищецът е изпратил до ответника писмено
уведомление, с което му било съобщено, че поради просрочие и неплащане на
погасителни вноски по договора, всички вземания по него били изискуеми изцяло и
в пълен размер, считано от 20.04.2018 г. Излага доводи, че на ответника била
начислена и лихва за забава за периода от 28.08.2017 г. до датата на подаване
на заявлението в съда в размер на 32.34 лева. Твърди, че ответникът е погасил
част от вземането в размер на 343.56 лева, с които било извършено погасяване на
част от договорна лихва в размер на 141.55 лева и главница в размер на 202.01
лева.
Сочи, че за събиране на сумите
било подадено заявление с искане за издаване заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, въз основа на което било образувано ч.гр.д. № ../2018 г. на РдРС, като в
полза на ищцовото дружество била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК за процесните суми.
Искането към съда е да постанови
решение, по силата на което да признае за установено, че ответника дължи на
ищцовото дружество по договор за стоков кредит № … от 02.01.2017 г. главница в
размер на 591.84 лева, представляваща 17 броя неплатени погасителни месечни
вноски за периода от 28.08.2017 г. до 02.01.2019 г. по отношение на които на
основание чл.12,ал.1 от Общите условия към договора за кредит е обявена
предсрочна изискуемост, считано от 24.04.2018 г., договорна лихва в размер на
157.43 лева за периода от 28.07.2017 г. до 24.04.2018 г., сумата в размер на
32.34 лева – лихва (обезщетение) за забава за периода от 28.08.2017 г. до
датата на подаване на заявлението в съда, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда, като им се
присъдят направените по настоящето е заповедното производство разноски.
В условията на евентуалност, в случай че съдът не уважи кумулативно
предявените искове, са поискали от съда да осъди
ответника като кредитополучател по договор за стоков кредит № ….. от 02.01.2017
г. да заплати на ищеца сумата в размер на 591.84 лева, представляваща главница
- 17 броя неплатени погасителни месечни вноски за периода от 28.08.2017 г. до
02.01.2019 г. по отношение на които на основание чл.12,ал.1 от Общите условия
към договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост, считано от 24.04.2018
г., договорна лихва в размер на 157.43 лева за периода от 28.07.2017 г. до
24.04.2018 г., сумата в размер на 32.34 лева – лихва (обезщетение) за забава за
периода от 28.08.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба до окончателното погасяване на дълга,
като им се присъдят направените по делото разноски.
В потвърждение на изложеното в
исковата молба, към същата са приложени писмени доказателства.
В срока за отговор, ответника Г.К.Н. чрез
пълномощника си адв. И. – ПАК е депозирал отговор на исковата молба, в който е
релевирал възражения за недопустимост на иска, тъй като счита, че иска е
предявен от лице без надлежна представителна власт, като е поискал производството
по делото да бъде прекратено.
В отговора е заявил становище, че
оспорва предявения иск по основание и размер, като твърди, че не е получавал
уведомление от ищеца и не е уведомен по реда на чл.99 от ЗЗД за извършената
цесия, както и за твърдяната обявена предсрочна изискуемост на кредита.
Релевира възражение за изтекла
погасителна давност. В отговора е заявил, че не оспорва обстоятелството, че
е подписал приложения към исковата молба договор за стоков кредит, но е оспорил
изложените в исковата молба твърдения за неиздължаване на 17 броя месечни
вноски, като твърди, че по погасителния план е извършил плащане до м.12.2017 г.
В
съдебно заседание и в депозирана по делото писмена защита, ищцовата страна се
чрез Ю.К.Г., поддържа предявените искове и моли съда да ги уважи, като им се
присъдят направените по делото разноски.
В
съдебно заседание ответника чрез пълномощника си адв. И. – ПАК оспорва
предявения иск и моли съда да го отхвърли като неоснователни и недоказани.
Радомирският
районен съд, след като се запозна с твърденията, изложени в исковата молба,
като обсъди и анализира събраните по делото доказателства и при спазване
разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, от фактическа страна прие за установено
следното:
От приложено към настоящето дело ч. гр. д. №
963/2018 г. на РдРС, се установява, че ищецът е депозирал заявление с искане за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК на 02.10.2018 г., като в
негова полза е издадена заповед № 829 за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК, с която е разпоредено, ответникът да заплати на ищеца следните
суми: сумата от 591.84 лева – представляваща главница по договор за стоков
кредит № 238973, сключен на 02.01.2017 г., сумата от 157.43 лева – договорна
лихва за периода от 28.07.2017 г. до 24.04.2018 г., сумата от 32.34 лева –
обезщетение за забава за периода от 28.08.2017 г. до датата на подаване на
заявлението в съда – 02.10.2018 г., законната лихва върху главницата, считано
от депозиране на заявлението в съда – 02.10.2018 г. до окончателното изплащане
на задължението, както и сумата от 25.00 лева – държавна такса и сумата от
50.00 лева – юрисконсултско възнаграждение. В заповедта е посочено, че вземането
произтича от договор за стоков кредит № …. от 02.01.2017 г. между “Банка ДСК” и
ответника, като впоследствие вземането по договора било прехвърлено от страна
“Банка ДСК” ЕАД в полза н. “А.з.с.н.в.” ООД, с правоприемник “А.з.с.н.в.” АД,
понастоящем “А.з.с.н.в.” ЕАД, по силата на договор за продажба и прехвърляне на
вземания (цесия).
В срока
по чл.414, ал.2 от ГПК ответника е подал възражение срещу издадената заповед за
изпълнение, в което е посочил, че няма задължения към ищеца. С оглед
постъпилото от ответника възражение, на ищеца са дадени указания по реда на
чл.415, ал.1, т.1 от ГПК за предявяване на иск. Искът е предявен от ищеца в
срока по чл.414, ал.4 от ГПК.
Претенциите,
предмет на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по
ч. гр. д. № 963/2018 г. по описа на РдРС, е и предмет на настоящата искова
молба, като са напълно идентични.
Не се
спори между страните, че е на 02.01.2017 г. е сключен Договор за стоков кредит
№ …. между "Банка ДСК" ЕАД и ответника Г.К.Н., по силата на който на
ответникът е предоставена сумата от 793.85 лева за закупуване/заплащане на
стока от “Т.Б.” ЕАД – преносим компютър ACER
ESL – 1 брой, както и за сключване чрез “Банка ДСК” ЕАД на застраховка с “Г. Ж.”
ЕАД и “Г.З.” ЕАД на следния пакет: “С.+” за лица от 18 до 64, с еднократна
застрахователна премия в размер на 94.85 лева, за срок от 24 месеца, считано от
датата на неговото усвояване. Кредитът се погасява съгласно погасителен план,
като падежа за издължаване на месечните вноски е на 28-мо число от месеца.
Кредита се олихвявал с фиксиран лихвен процент, който към датата на сключване
на договора е 39,59 % годишно или 0,1100 % на ден. Годишният процент на
разходите по кредита е 47,7 %. В договора страните по него постигнали съгласие
сумата на кредита, предоставена за закупуване на стоката, да бъде усвоена
еднократно, безкасово, по сметка на Търговеца, а сумата на кредита предоставена
за финансирането на застраховката да се усвои еднократно, безкасово по сметка
на посочените застрахователи.
Съгласно
погасителния план, носещ подписа и на кредитополучателят, предвидени са 23
месечни вноски, всяка в размер на 48.40 лева и една последна изравнителна
вноска от 41.15 лева, като датата на първата погасителна вноска е 28.01.2017
г., а на последната на 02.01.2019 г.
По
делото е приложен касов бон, от който се установява, че заемната сума в размер
на 699 лева е постъпила при търговеца, за която е и отпуснатия на Г.Н. кредит.
На
11.04.2018 г. между "Банка ДСК" ЕАД, гр. София и "А.с.н.в."
ЕАД, *** е сключен Рамков договор за покупко – продажба на вземания (цесия) и
допълнително споразумение за цедиране на вземания към рамков договор за
покупко-продажба на вземания (цесия) от 11.04.2018 г. от 24.04.2018 г., с които
цедентът "Банка ДСК" ЕАД, гр. София е прехвърлил на ищеца вземанията
си, описани по вид и размер в Приложение № 1, неразделна част от договора.
Съгласно Приложение № 1, сред прехвърлените вземания, под № 5224 е и това по
Договор за стоков кредит № 238973, с длъжник Г.К.Н. от 02.01.2017 г., сключен
между “Банка ДСК” ЕАД и ответника.
С
Потвърждение за сключена цесия на основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, цедентът "Банка
ДСК"ЕАД, гр. София е потвърдил прехвърлянето на вземанията, предмет на
договора за покупко-продажба на вземания, сключен на 11.04.2018 г. и
допълнително споразумение от 24.04.2018 г., като сочи и датата на прехвърляне –
24.04.2018 г.
От
приложеното по делото пълномощно се установява, че цедентът “Банка ДСК “ЕАД
изрично е упълномощил цесионера – ищеца “А.з.с.н.в.”
ЕАД с правото да уведоми от името на цедента всички длъжници
(кредитополучатели, съдлъжници и поръчители) по вземанията по кредити, които
Банката е цедирала с допълнително споразумение, сключено на 24.04.2018 г., във
връзка с изпълнение на законовото задължение на упълномощителя по чл.99, ал.3
от ЗЗД.
Към
исковата молба е приложено и Уведомление до Г.К.Н., съгласно което "А.з.с.в."
ЕАД уведомява длъжникът, че е налице прехвърляне на вземането му като новия му
кредитор е "А.з.с.н.в." ЕАД, ***, което е получено от ответника с
преписа на исковата молба.
Видно
от назначената, приета и неоспорена от страните съдебно счетоводна експертиза,
процесното вземане не е погасено от ответника, като размера на дълга е от
591.84 лева – главница, договорна лихва по кредита в размер на 157.43 лева за
периода от 28.07.2017 г. до 24.04.2018 г. и обезщетение за забава за периода от
28.08.2017 г. до 02.10.2018 г. в размер на 32.34 лева. От заключението на
вещото лице се установява, че “Банка ДСК” ЕАД е превела на търговеца
“Технополис България” на 02.01.2017 г. сумата в размер на 699 лева за
закупуване на стоката предмет на договора за кредит. Досежно застрахователната премия, вещото лице
е установило, че отпуснатия стоков кредит от 02.01.2017 г., „Банка ДСК“ ЕАД е
сключила застраховка със застрахователя „Г.Ж.“ ЕАД и „Г.З.“ ЕАД по пакет „С.+“
за лица от 18 до 64 годишна възраст, с еднократна застрахователна премия в
размер на 94.85 лева. Вещото лице е установило, че ответникът на 02.01.2017 г.
е дал съгласие за присъединяване към групата на застрахованите лица по групов
договор за застраховка на кредитополучателите по стокови кредити с предвидените
за покритие рискове по пакет „С.+“ за лица от 18 до 64 годишна възраст, като
след подписване на съгласието от кредитополучателя и усвояване на стоковия
кредит, застрахователят е издал сертификат № 238973/02.01.2017 г., съгласно
Общите условия на Застрахователя. Вещото лице е установило, че била открита
сметка на кредитополучателя от нея на 02.01.2017 г. е преведена по сметка на
застрахователя сумата на застрахователната премия по договора за стоков кредит
№ ../02.01.2017 г-
Горната
фактическа обстановка се установява от приетите и неоспорени от страните
писмени доказателства, изслушаната и приета съдебно-икономическа експертиза,
както и приложеното ч.гр.д. № 963/2018 г. на РдРС.
Радомирският
районен съд, като взе предвид изложеното по-горе, от правна страна прие
следното:
Предявеният
иск е допустим, като подаден в законоустановения по чл.422, ал.1, вр. чл.415,
ал.4 вр. ал.1, т.1 от ГПК срок, и от надлежна активно легитимирана за това
страна. В тази връзка преди да разгледа спора по същество, съдът следва да се
произнесе по въведените от ответника възражения за липса на активна процесуална
легитимация на ищеца за предявяване на иска.
Не се спори
между страните, че с Договор за цесия от 11.04.2018 г. и допълнително споразумение към него от
24.04.2018 г. вземането на "Банка ДСК"ЕАД спрямо ответника е
прехвърлено на ищеца. Ответника противопоставя възражения, че ищеца не е
активно легитимиран да предяви иска, тъй като не е уведомен за извършената
цесия.
В
случая следва да се има предвид, че съгласно постоянна практика на ВКС, обективирана
в Тълкувателно решение № 142-7/11.11.1954 г. на ОСГК на ВС и постановените по
реда на чл.290 от ГПК решения: решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009
г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. и решение № 137/02.06.2015 г. по гр. д. № 5759/2014 г.
на ВКС, ГК, III г. о., за да произведе цесията действие спрямо длъжника на
основание чл.99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД, предишният кредитор /цедентът/ трябва да
съобщи на длъжника за прехвърлянето на вземането. Целта на задължението на
цедента за уведомяване на длъжника за прехвърленото вземане е длъжникът да бъде
защитен при изпълнение на неговото задължение - да изпълни задължението си
точно, като плати на надлежно легитимирано лице, което е носител на вземането.
Правно релевантно за действието на цесията е съобщението до длъжника, извършено
от предишния кредитор /цедента/, но не и съобщението, извършено от новия
кредитор /цесионера/.
Независимо
от горното, допустимо е по силата на принципа на свободата на договаряне
съгласно чл.9 от ЗЗД, предишният кредитор /цедентът/ да упълномощи новия
кредитор /цесионера/ да извърши съобщаването на цесията до длъжника, като негов
пълномощник. В този случай, представителната власт възниква по волята на
представлявания - цедента, съгласно разпоредбата на чл.36 от ЗЗД, като обемът й
се определя според това, което упълномощителят е изявил, съгласно чл.39 от ЗЗД.
Съдът намира, че упълномощаването не противоречи на целта на разпоредбите на
чл.99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД.
От
друга страна, по силата на чл.99 от ЗЗД кредиторът може да прехвърли своето вземане
на друго лице, за което е задължен да уведоми длъжника и да предаде на новия
кредитор документите, които установяват вземането. Изрично в ал.3 от чл.99 от ЗЗД е посочено, че прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо
длъжника от деня, когато съобщението бъде получено от длъжника. Тъй като
длъжникът не знае за цесията, за него не съществува задължение да престира на
цесионера, а задължението му спрямо него ще възникне едва след получаване на
съобщението от предишния кредитор. Смисълът на съобщението е да се предотврати
възможността длъжникът да изпълни в полза на лице, което не е кредитор, като се
доведе до знанието на задълженото лице станалата цесия. Без значение е формата
и начина на извършеното съобщение, защото те не са условие за валидност.
По
делото е приложено уведомително писмо, с което цесионерът, като пълномощник на
цедента, е направил опит да уведоми длъжника за извършеното прехвърляне на
вземанията по договора за кредит. Същото не е надлежно връчено на адресата,
поради което към момента на подаване на исковата молба, длъжникът не е бил
редовно уведомен и по отношение на него цесията не е породила правното си
действие. Но съобщаването не е лично непрехвърлимо право, поради което няма
законова пречка извършването на това действие да бъде възложено на
представител, в това число и на цесионера, като при наличието на такова
упълномощаване цесионерът действа спрямо длъжника не от свое име, а от името на
представлявания от него цедент, и именно това му качество е релевантно. В
случая договорът за цесия от 11.04.2018 г. и допълнително споразумение от
24.04.2018 г., както и Приложение № 1 към него, уведомлението за цесията по чл.99,
ал.3 от ЗЗД, както и пълномощно от цедента, са приложени към исковата молба,
като са надлежно връчени на ответника на 23.01.2019 г., което обстоятелство
последният е удостоверил с полагане на подписа си в разписката към съобщението
по чл.131 от ГПК. От тук следва извода, че на тази дата ответника е редовно
уведомен за извършената цесия и съгласно задължителната съдебна практика на
ВКС, намерила израз в решение № 123 от 24.06.2009 г., по т. д. № 12/2009 г., на
II т. о. на ВКС, решение № 78/09.07.2014 г. по т. д. № 2352/2013 г. на ВКС, II
т. о., решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, I т. о., това
обстоятелство следва да бъде взето предвид, на основание чл.235 от ГПК и да се
цени, като редовно извършено уведомяване в хода на процеса, като настъпилият
факт от значение за спорното право, следва да бъде съобразен от настоящия
състав при постановяване на решението. При тези факти съдът намира, че
уведомяването, извършено от ищеца, действал като пълномощник на цедента, е
породило правните си последици и договорът за цесия от 11.04.2018 г. и допълнително
споразумение към него от 24.04.2018 г. имат действие по отношение на ответника
от момента на получаване на уведомлението с исковата молба.
От
съдържанието на процесния договор с оглед предмета, страните и съдържанието на
правата и задълженията по същия, съдът намира, че е налице договор за заем по
смисъла на чл.240 от ЗЗД.
За да
се уважи иск с правно основание чл.240, ал.1 от ЗЗД следва да са налице
следните материалноправни предпоставки: предаване от кредитора на ответника на
паричната сума предмет на договора за заем, писмена уговорка за заплащане на
възнаградителна /договорна/ лихва в претендирания размер, изискуемост на
задължението за заплащане на главница, възнаградителна лихва, както и размера
на вземането за главница, възнаградителна лихва.
По
делото не е спорно, а и се установява от събраните по делото доказателства, че
на 02.01.2017 г. между ответника и "Банка ДСК" ЕАД е сключен договор
стоков кредит, който е договор за заем, по смисъла на чл.240 от ЗЗД. Договорът
е надлежно подписан от ответника и в този смисъл удостоверява предаването на
заемната сума в размер на 699,00 лева от заемодателя на заемателя, преведена на
търговец – „Т.Б.“ ЕАД за закупуване на стока, за което е и бил отпуснат заема
на кредитополучателя и преведена застрахователната премия в размер на 94.85
лева по сметка на застрахователя. Сключването на договора е било удостоверено с
положените подписи на всяка страница от договора и погасителния план към него, които
не са оспорени от ответника. От тук следва извода, че частният документ съставлява
доказателство за това, че изявлението е направено от страните по договора, съгласно
чл.180 от ГПК.
От
заключението на вещото лице, се установява, че отпуснатата парична сума на
ответника е преведена по сметка на търговеца, а също така и застрахователната
премия е преведена по сметка на застрахователя. Поради това съдът приема, че
договорът е породил валидно правоотношение между страните.
От
приложения и неоспорен от страните договор за стоков кредит от 02.01.2017 г. се
установява, че срокът за издължаване на кредита е 24 месеца, считано от датата
на неговото усвояване, а именно от 02.01.2017 г., като съгласно погасителния
план, вноските са 24, от които 23 месечни вноски в размер на 48.40 лева, с
падеж на 28–мо число на съответния месец и една последна вноска в размер на 41.15
лева, с падеж на 02.01.2019 г.
От приетата
и неоспорена от страните съдебно-икономическа експертиза се установява, че
последното плащане по договора от ответника е на 23.11.2017 г., когато е
заплатил на „Банка ДСК“ ЕАД сдума в размер на 114.08 лева, като с тази сума са
погасени от банката предходни неплатени падежирали вноски. Вещото лице е
установило, че Н. е изпаднал в забава по погасяване на кредита на 28.08.2017
г., като от 24.04.2018 г. кредитът бил предсрочно изискуем, която е и датата на
прехвърляне на задължението с договора за цесия.
От съдържанието
на приложения по делото рамков договор, допълнителното споразумение към него и
приложение № 1 се установява, че вземането по договор за стоков кредит е
предмет на договора за цесия, като в т.1.1 от Рамковият договор е посочено, че
"вземания" са всички дължими на продавача суми по представените от
него стокови кредити на физически лица, със забава между 180 и 210 дни, които
са просрочени и не се погасяват надлежно.
Същевременно
в исковата молба, ищецът по делото, в качеството си на нов кредитор на ответника
се е позовал на предсрочна изискуемост, предвидена в чл.12.1 от Общите условия,
неразделна част от договора за стоков кредит, като сочи че е обявен целият
остатък по кредита за предсрочно изискуем и тази предсрочната изискуемост била
обявена на 23.05.2018 год., т. е. след прехвърлянето на вземането на 24.04.2018
г.
В тази
връзка, съдът намира, че от приложените по делото писмени доказателства не се
доказа по безспорен начин, че ищецът, в качеството си на кредитор по договора
за стоков кредит по надлежния ред е уведомил длъжникът за обявената на 23.05.2018
г. предсрочна изискуемост, каквито указания е дал съдът в проекто-доклада, във
връзка с разпределението на доказателствената тежест.
Съгласно
т. 18 от ТР № 4/2014 г. на ОСГТК на ВКС, при предявяване на иск по чл.422 от ГПК за вземане, произтичащо от договор за банков кредит, с клауза, че целият
кредит става предсрочно изискуем при неплащане на определен брой вноски или при
други обстоятелства /забава над 90 дни/, вземането става изискуемо с
неплащането или настъпването на обстоятелствата, след като банката е упражнила
правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника
предсрочната му изискуемост, като правото на банката да обяви кредита за
предсрочно изискуем следва да е упражнено преди подаване на заявлението с
искане за издаване на заповед за изпълнение и банката–кредитор трябва да е
уведомила длъжника за обявяване на предсрочната му изискуемост. Или, предсрочната
изискуемост на вземането има действие от получаване от длъжника на изявлението
на кредитора, че прави кредита предсрочно изискуем, ако към този момент са
настъпили уговорените в договора за кредит /и в общите му условия/
предпоставки, обуславящи настъпването на предсрочната изискуемост. Съгласно
съдебната практика, цитираното тълкувателно решение намира приложение и спрямо
договорите за стоков кредит.
Проблемите
по предсрочната изискуемост на задължения по договор за банков кредит са
доразвити в Тълкувателно решение № 8/02.04.2019 г. на ВКС, по т. д. № 8/2017 г.
на ОСГТК, в което е прието, че липсата на точно изпълнение, съобразно
договореното по актуален погасителен план, подписан от страните за погасяване
на задължението - главница или лихви, следва да бъде съобразено в рамката на
исковото производство по реда на чл.422, ал.1 от ГПК, дори и да не са настъпили
последиците на надлежно обявена предсрочна изискуемост на цялото задължение по
договора за кредит, като длъжникът - ответник по иска, дължи изпълнение, макар
и само за онази част от дълга, по отношение на която е настъпил падежът,
договорен от страните.
Присъждането
на вноските с настъпил падеж, когато се претендира цялата главница по договор
за кредит поради предсрочна изискуемост, не съставлява недопустима подмяна на
основанието на иска, съответно произнасяне по непредявен иск. С оглед на това,
в посоченото по-горе тълкувателно решение № 8/2019 г. е прието, че е допустимо
предявеният по реда на чл.422, ал.1 от ГПК иск за установяване дължимост на
вземане по договор за банков кредит, поради предсрочна изискуемост да бъде
уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е
била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение въз основа на документ. Също така, с ТР е прието, че предявеният
по реда на чл.422, ал.1 от ГПК иск за установяване дължимост на вземане по
договор за банков кредит, поради предсрочна изискуемост може да бъде уважен за
вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо,
въпреки че предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК.
Въпреки,
че посоченото в посоченото ТР се разглежда хипотезата на предявяване на иск за
установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна
изискуемост, която предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК, какъвто не е настоящия случай, тъй като ищец е
цесионер и съответно заявлението му по заповедното производство е на основание чл.410
от ГПК, следва да се приеме, че цитираното тълкувателно решение намира приложение
и спрямо договорите за стоков кредит, тъй като се разглеждат принципни въпроси
по изискуемостта на задължението по договор за кредит.
Правното
основание, на което се претендира изпълнение и на вноските с настъпил падеж, и
на предсрочно изискуемата главница, е сключеният договор за кредит.
Предсрочната изискуемост е подвид на изискуемостта, която имплицитно се
предпоставя от всяка претенция за съществуване на определено вземане, а
изискуемостта е възможността на кредитора да иска изпълнение на задължението.
Ако кредиторът поддържа, че за него се е породила възможност да претендира
изпълнение на цялото задължение, но се установи, че такава възможност се е
породила само за част от това задължение, искът няма да бъде отхвърлен изцяло,
а ще бъде уважен до размера, чиято изискуемост е настъпила.
В
случая към датата на формиране на силата на пресъдено нещо - приключването на
съдебното дирене – 08.04.2019 г., е настъпил падежа и на последната вноска по
договора за стоков кредит, предвид приетия и неоспорен от ответника погасителен
план /на 02.01.2019 г./, въпреки, че предсрочната изискуемост не е била обявена
на длъжника преди подаването на заявлението пред заповедния съд на 02.10.2018
г. Съответно, предявеният иск за главницата в размер на 591.84 лева, представляваща 17
броя неплатени погасителни месечни вноски за периода от 28.08.2017 г. до
02.01.2019 г. следва да бъде уважен изцяло.
Като
законна последица от уважаване на иска за главницата в размер на 591.84 лева, представляваща 17
броя неплатени погасителни месечни вноски за периода от 28.08.2017 г. до
02.01.2019 г., следва да бъде признато за установено, че ответникът
дължи и законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
заявлението с искане за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК – 02.10.2018
г., до окончателното й изплащане.
По отношение
на иска за лихвата:
За
уважаване на иск с правно основание чл. 240, ал. 2 ЗЗД следва да се установят
следните материалноправни предпоставки, а именно: 1. валидно сключен договор за
заем; 2. наличие на уговорка за заплащане на възнаградителна лихва; 3. настъпил
падеж за заплащане на задължението за възнаградителна лихва; 4. липса на
плащане от страна на заемодателя.
Както
вече бе посочено, не се спори между страните, а и от събраните по делото
доказателства се установява, че на 02.01.2017 г. между ответника и "Банка
ДСК" ЕАД е сключен договор за стоков кредит.
Съгласно
чл.6 от договора се дължи възнаградителна лихва при фиксиран годишен лихвен
процент в размер на 39,59 %. Следователно е налице писмена уговорка за
заплащане на възнаградителна лихва. Ищецът претендира, че за усвоения кредит
длъжникът дължи възнаградителна /договорна/ лихва в размер на 157.43 лева за периода от
28.07.2017 г. до 24.04.2018 г., датата на която е извършено прехвърляне на
вземането. Към тази дата безспорно е настъпил падежа за заплащане на
задължението за възнаградителна лихва, съгласно погасителния план, като няма
доказателства ответникът да е заплатил, както дължимата главница, така и
договорената лихва, поради което предявеният иск за лихва следва да бъде уважен
изцяло.
Тъй
като вземането по процесния договор за стоков кредит е прехвърлено изцяло на
ищеца, ведно с всички привилегии и обезпечения, по основателен се явява и искът
за присъждане на обезщетение за забава в размер на законната лихва в размер на 32.34 лева – за периода
от 28.08.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда – 02.10.2018 г., в
който смисъл е и приетата по делото съдебно-икономическа експертиза, поради
което и следва да бъде признато за установено по отношение на ответника, че
дължи на ищеца и сумата в размер на 32.34 лева, представляваща обезщетение за
забава за периода от 28.08.2017 г. до 02.10.2018 г. – датата на подаване на
заявлението в съда.
Що се
отнася до релевираните от ответника възражения за погасяване по давност на
процесното вземане, съдът намира същите за неоснователни по следните
съображения:
По
отношение на процесното вземане за главница, представляващо неизпълнение на
задължения по Договор за стоков кредит, е приложима нормата на чл.110 от ЗЗД. За
да се приеме, че едно плащане е периодично, следва да се установи, че се касае
до изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими
вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително
определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално
определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и
плащанията да са еднакви. В този смисъл е Тълкувателно решение № 3/2011 г. от
18.05.2012 г. на ОСГКТК на ВКС).
Плащанията
на погасителни вноски по договор за кредит не се характеризират с посочените
белези. В случая е налице предварително разсрочване на изпълнението на едно
задължение - задължение за връщане на предоставените на ответника суми, ведно с
уговорените лихви. В този смисъл е решение № 28 от 05.04.2012 г., по гр. д. №
523/2011 г. на ВКС, III ГО., постановено по реда на чл. 290 от ГПК и съставляващо според
разясненията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС
задължителна практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. Според
задължителните разяснения дадени с цитираното решение, при договора за заем е
налице неделимо плащане и договореното връщане на заема на погасителни вноски
не превръща договора в такъв за периодични платежи, а представлява частични
плащания по договора, поради което и приложим е общият петгодишен давностен
срок по чл.110 от ГПК. В решение № 261 от 12.07.2011 г., по гр. д. № 795/2010
г., на ВКС, ІV г.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК, е посочено, че за да
е налице периодично плащане, то същото по естеството си следва да има
периодичен характер, или да е установено като такова със закон. Периодичните
плащания представляват самостоятелно обособени, еднородни престации, независими
една от друга, и произтичащи от общ юридически факт. Поради това всяко от тези
плащания е независимо и самостоятелно от останалите еднородни задължения. В
решението, е прието също така, че при договора за заем е налице неделимо
плащане. В случай, че е уговорено връщането на сумата да стане на погасителни
вноски на определени дати, то това не превръща тези вноски в периодични
плащания. Договореното връщане на заема на погасителни вноски представлява
съгласие на кредитора да приеме изпълнение от страна на длъжника на части -
аргумент за противното основание от чл.66 от ЗЗД. Това обаче не превръща този
договор в такъв за периодични платежи, а представлява частични плащания по
договора. С оглед изложеното приложимата давност за погасяване на процесното
вземане за главница е общата петгодишна давност. Предвид горното непогасената
част от претендираната главница е в размер на 591.84 лева, за периода от 28.08.2017 г. до
02.01.2019 г. и същата е в съответствие с претендираната от ищцовата
страна.
По
отношение на искът за лихви, за сумата в размер на 157.43 лева – договорна лихва за
периода от 28.07.2017 г. до 24.04.2018 г., и сумата в размер на 32.34 лева –
лихва (обезщетение) за забава за периода от 28.08.2017 г. до датата на
депозиране на заявлението в съда, за същите се прилага кратката три годишна
погасителна давност на основание чл.111, б.“в“ от ЗЗД. В конкретния случай
искът за възнаградителната лихва е с начало на периода 28.07.2017 г. и към
датата на постановяване на настоящето решение не е изтекла предвидената в
закона три годишна погасителна давност, поради което и искът не е погасен по
давност. Същото се отнася и до обезщетение за забава за периода от 28.08.2017
г. до датата на депозиране на заявлението в съда, където също не е изтекла
предвидената в закона три годишна погасителна давност. Ето защо възражението на
ответника за погасени по давност суми по процесния договор за стоков кредит от 02.01.2017
г. е неоснователно, като предявеният установителен иск следва да бъде уважен
изцяло.
Тъй като предявеният
установителен иск е уважен изцяло, то съдът не следва да произнася по
предявения в условията на евентуалност осъдителен иск.
По
разноските:
Предвид
Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на ВКС по т. д. № 4/2013 г., на ОСГТК на
ВКС, отговорността на ответника за деловодните разноски на ищеца в заповедното
и в настоящото производство следва да се реши с настоящия съдебен акт, при
съобразяване на разпоредбите на чл.78, ал.1 и ал.8 и чл.80 от ГПК. Съобразно
изхода на делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
деловодни разноски в общ размер на 450.00 лева, от които 25.00 лева държавна
такса по заповедното производство, 125.00 лева – държавна такса по исковото
производство, 150.00 лева – депозит за вещо лице. На основание чл.78, ал.8 от ГПК, следва да бъде присъдено и юрисконсултско възнаграждение в общ размер на
150.00 лева, по заповедното и исковото производство, съобразено с предявения
иск, тъй като в хода на настоящето производство и по заповедното производство,
ищцовата страна е представлявана от юрисконсулт.
Воден
от горното Радомирският районен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Г.К.Н., с ЕГН ********** *** дължи н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД
с ЕИК … със седалище и адрес на управление:***, офис – сграда Л.,ет..,офис ..сумата от 591.84 (петстотин
деветдесет и един лева и осемдесет и четири стотинки) лева, представляваща 17
броя неплатени погасителни месечни вноски за периода от 28.08.2017 г. до
02.01.2019 г. по договор за стоков кредит № ….. от 02.01.2017 г., сключен между
„Банка ДСК“ ЕАД и Г.К.Н., договорна лихва в размер на 157.43 (сто петдесет и
седем лева и четиридесет и три стотинки) лева за периода от 28.07.2017 г. до
24.04.2018 г., сумата в размер на 32.34 (тридесет и два лева и тридесет и
четири стотинки) лева – лихва (обезщетение) за забава за периода от 28.08.2017
г. до датата на подаване на заявлението в съда – 02.10.2018 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
в съда – 02.10.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, което
вземане е прехвърлено с Рамков договор за покупко – продажба на вземания
(цесия) от 11.04.2018 г. и допълнително споразумение за цедиране на вземания
към рамков договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от 11.04.2018 г. от
24.04.2018 г. и Приложение № 1 към тях, и са предмет на Заповед № 829 от 02.10.2018
г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 963/2018
г. по описа на РС-Радомир.
ОСЪЖДА Г.К.Н., с ЕГН ********** *** да заплати н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД
с ЕИК …. със седалище и адрес на управление:***, офис – сграда Л.,ет..,офис ..сумата
в размер на 450.00 (четиристотин и
петдесет) лева, представляваща разноски по заповедното и исковото
производство.
Решението
подлежи на обжалване пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П/
вярно с оригинала,
секретар:/И.С./