Решение по дело №2353/2019 на Районен съд - Разград

Р Е Ш Е Н И Е

Номер 114                                                  27.05.2020 г.                              гр.Разград

 

В   И М Е Т О    Н А   Н А Р О Д А

 

Разградският районен съд

На    деветнадесети май                                                            две хиляди и двадесета година

В публично заседание в състав:

 

Председател: СВЕТЛАНА ЧОЛАКОВА

 

секретар    Снежина Радева

прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№2353 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по чл.415 вр. с чл.422 от ГПК.

Депозирана е искова молба от“Енерго-ПРО Продажби”АД против Е.М.К., с която при условията на субективно съединяване на исковете са предявени такива за установяване дължимостта на сумите 573,82 лв. за консумирана ел. енергия по фактури издадени в периода 13.02.2019г. – 14.05.2019г., сумата 15,23лв. мораторна лихва  на всяка фактура от  падеж до 21.06.2019г., както и законната лихва от датата на подаване на заявлението в заповедното производство. Претендира и за заплащане на направените разноски в това производство. Сочи, че ответникът е клиент на ищеца с клиентски  номер ********** във връзка с продажба на ел. енергия за обект с абонатен номер ********** находящ се в гр.Р*. Съгласно чл.17 т.2 от ОУ на договорите за продажба на ел. енергия/ОУДПЕЕ/, потребителят се задължава да заплаща стойността на използвана в имота ел. енергия в сроковете и по начина определени в тях. А сроковете са регламентирани в чл.26 от ОУДПЕЕ. Съгласно чл.38 от същите дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден. Както и че за тези суми е издадена заповед по реда на чл.410 от ГПК, по гр.д. №1272/19г. на РРС. Уточнява, че заповедта е издадена за сумите 592,82лв. главница и 15,23лв. мораторна лихва, като разликата в размера на иска за главницата се явява 19лв., представляваща такса възстановяване по фактура №**********/22.04.19г., която не претендират. До настоящия момент фактурите не са платени.

Ответникът чрез особен представител депозира отговор. Намира иска за допустим, но неоснователен.

Въз основа на така установените фактически обстоятелства, съдът направи следните правни изводи: Предявеният установителен иск е допустим, тъй като разпоредбата на чл.415 от ГПК предвижда, след като е издадена заповед за изпълнение и има подадено възражение от длъжника, заявителят може да предяви установителен иск за сумата, която му е присъдена със заповедта за изпълнение. По делото следва да се установи, че ответникът е клиент на ищеца, във връзка с продажба на ел. енергия с абонатен №********** находящ се в гр.Р*. Съгласно чл.98а ал.2 от ЗЕ снабдяването с ел. енергия е услуга в обществен интерес и се предоставя въз основа на договор при общи условия, като в разпоредбата на чл.98а от ЗЕ се сочат реквизитите на тези общи условия по отношение на продажбата на ел. енергията на крайните клиенти-потребители на енергийни услуги. Според §1 т.41б от ДР на ЗЕ потребител на енергийна услуга е краен клиент, който купува енергия от доставчик, предоставящ услуги от обществен интерес и/или ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия. Съгласно чл.4 от Общите условия на договорите за продажба на ел.енергия на ЕНЕРГО ПРО ПРОДАЖБИ АД,    потребители на ел.енергия за битови нужди, са собствениците или ползвателите на имоти, присъединени към ЕРМ на ЕНЕРГО ПРО МРЕЖИ АД.  При всички случаи, качеството на потребител е свързано с реалното потребяване на ел.енергия. 

В тежест на ищеца по предявения положителен установителен иск е да установи, при условията на пълно и главно доказване наличието на паричното задължение, както и неговия размер, наличието на облигационна връзка между страните и основанието на което правото е възникнало, също така и количеството на реално доставена, потребена и надлежно отчетена от ответника електроенергия. Страните не спорят,  че сумите, присъдени с издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК,  са  за реален отчет на обекта. 

Не е спорен фактът, че посоченият имот е включен към електроразпределителната мрежа.

Ищецът е представил справка за потреблението през периода 13.02.2019г. – 14.05.2019г., за клиент за обект с адрес: гр.Р** и клиентски № **. В депозираното извлечение от сметка към 21.06.19г., са посочени процесните четири фактури на стойност 592,82лв., за потребена на ел.енергия в имот, находящ се на посочения адрес клиентски № **********, като клиент с този номер е посочена ответницата.

Съгласно чл.17 от ОУ, потребителят има задължение да съобщава на ЕНЕРГО ПРО ПРОДАЖБИ АД в 30-дневен срок в писмена форма за всяка промяна в данните по чл.12, ал.1 от същите ОУ, включващи идентифицираща информация за потребителите на ел.енергия, както и за промени, свързани със собствеността относно обекта, в който се доставя ел.енергия. По делото не е представено уведомление ответницата да е отправила подобно съобщение за промяната в ползването или в собствеността на процесния недвижим имот, в който се доставя ел.енергия, поради което съдът приема, че тя е продължила да се води титуляр на сметката с клиентски №**. Въз основа на горното, съдът намира доказано наличието на облигационно правоотношение между ищцовото дружество и ответницата, в качеството на потребител. Приложени са и искане от 07.02.19г. и 08.03.19г. от ответницата за разсрочено плащане на сумите. Няма данни за заплащането им. Поради което намира че предявеният иск се явява основателен и като такъв следва да бъде уважен в претендирания размер на 573,82лв. главница за консумирана ел. енергия както и 15,23лв. лихва за забава от падежа 01.03.19г. до 21.06.19г.

На ищеца следва да бъдат присъдени направените по настоящото производство разноски на основание чл.78 ал.1 от ГПК, в общ размер на 375лв. Съгласно т.12 от ТР №4/2013г. на ОСГТК, съдът в това производство се произнася по дължимостта на разноските в заповедното производство. Поради което ответникът следва да заплати на ищеца и сумата 75лв. за разноските по ч.гр.д. №1272/2019г. на РРС

Воден от гореизложеното, Разградският районен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

            ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Е.М.К., ЕГН**********, адрес *** дължи на Енерго-Про Продажби”АД, ЕИК *********, гр.Варна, Варна Тауърс-Г, бул. Владислав Варненчик 258, сумата 573,82лв./петстотин седемдесет и три лева и осемдесет и две стотинки/ главница за консумирана ел.енергия по фактури издадени за периода 13.02.2019г.-14.05.2019г. за обект на потребление аб. №********** на адрес гр.Р*, ведно със законната лихва считано от 02.07.2019г. до окончателното и изплащане, както сумата 15,23лв./петнадесет лева и двадесет и три стотинки/ представляващ сбора от мораторната лихва на всяка фактура от падежа 01.03.2019г. до 21.06.2019г.

            ОСЪЖДА Е.М.К., ЕГН**********, адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на Енерго-Про Продажби”АД, ЕИК *********, гр.Варна, Варна Тауърс-Г, бул. Владислав Варненчик 258 сумата 375лв./триста седемдесет и пет лева/ за разноски в настоящото производство, както и 75лв./седемдесет и пет лева за разноски по ч.гр.д.№1272/2019г.  на РРС

            Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

           

                                                           

                                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: