Решение по дело №212/2023 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 171
Дата: 26 октомври 2023 г.
Съдия: Радка Димова Чолакова
Дело: 20235000500212
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 19 април 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 171
гр. Пловдив, 26.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Емилия Ат. Брусева

Радка Д. Чолакова
при участието на секретаря Катя Н. Митева
като разгледа докладваното от Радка Д. Чолакова Въззивно гражданско дело
№ 20235000500212 по описа за 2023 година
намери следното:
Производство по чл. 258 и следв. от ГПК, образувано по подадена
въззивна жалба от Я. Р. К., чрез пълномощника адвокат Р. М., срещу
постановеното решение №32 от 15.02.2023 г. по гр.дело №451/2022 г. по
описа на Окръжен съд Х. в отхвърлителната му част, с която е отхвърлена
претенцията за заплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени
вреди за сумата над 35 000 лв. до 50 000 лв., съответно разноски.
С постановеното решение съдът е осъдил Б.И. АД, ЕИК *********, да
заплати на Я. Р. К., ЕГН **********, сумата от 35 000 лв., представляваща
застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
причинени от ПТП, настъпило на 25.08.2020 г. на път 8007, 3 – ти км. между
гр.Х. и с.У. по вина на И. К. И., като водач на лек автомобил марка П., модел
***, рег.№* **** **, застрахован по договор Гражданска отговорност,
обективиран в полица №**/**/************ със срок за покритие от
15.07.2020 г. до 14.07.2021 г., ведно със законната лихва, считано от
08.09.2021 г. до окончателното изплащане, като искът в останалата част – за
разликата до предявения размер от 50 000 лв. отхвърля. С решението е
1
присъдено и обезщетение за имуществени вреди в размер на 6 091 лв., ведно
със законната лихва от 27.07.2022 г. до окончателното изплащане, както и са
определени разноските на страните – ищецът да заплати на ответника
1 034,93 лв. Определена е ДТ в полза на бюджета на съдебната власт.
Видно от подадената въззивна жалба, жалбоподателят Я. Р. К. е останал
недоволен от решението в отхвърлителната му част за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди, като счита, че е неправилно, тъй като
не е съобразено в достатъчна степен с конкретно съществуващи факти и
обстоятелства и не е отчетена съдебната практика по сходни случаи.
Позовава се и на процесуални нарушения от страна на първоинстанционния
съд, свързани с недопускане на доказателства – назначаване на съдебно
психологическа експертиза за установяване на относими обстоятелства във
връзка със състоянието му, имащи значение при преценката по чл.52 от ЗЗД.
Моли да се отмени решението в обжалваната му част и се уважи
претенцията за обезщетение за неимуществени вреди в пълния и размер от 50
000 лв. Претендира разноските, вкл. е направено искане за присъждане
разноски за адвокатско възнаграждение. Направено е доказателствено искане
за събиране на доказателства пред въззивната инстанция– назначаване на
съдебно психологическа експертиза, което е уважено с определението по
чл.267 от ГПК при подготовката на делото за разглеждането му понастоящем.
Срещу въззивната жалба е постъпил отговор от застрахователното
дружество Б.И. АД, чрез пълномощника му адвокат С. М., с който се счита
същата за неоснователна. Моли да се потвърди решението в обжалваната му
част и претендира направените разноски за въззивната инстанция по
подробно изложени съображения.
Съдът, след като се запозна с акта, предмет на обжалване, наведените
оплаквания, както и след преценка на събраните по делото доказателства,
намери за установено следното:
Първоинстанционното решение е връчено на жалбоподателя на
27.02.2023 г., а въззивната жалба е подадена по пощата на 13.03.2023 г., което
е в двуседмичен срок от връчване на решението. Ето защо, тя е депозирана в
срок, както и от надлежна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване
валиден съдебен акт.
Видно от исковата молба, ищецът Я. Р. К. твърди наличието на
2
настъпило ПТП на 25.08.2020 г. на път 8007, 3 – ти км. между гр.Х. и с.У. по
вина на И. К. И., като водач на лек автомобил марка П., модел ***, рег.№*
**** **, застрахован по договор Гражданска отговорност, обективиран в
полица №**/**/************ със срок за покритие от 15.07.2020 г. до
14.07.2021 г. За ПТП е съставен констативен протокол, както и е образувано
досъдебно производство. Описва механизма на произшествието – водачът на
автомобила, поради движение с несъобразена скорост с релефа на пътя след
десен завой на стръмен наклон при спускане, губи контрол над автомобила,
излиза вдясно по посока на движението извън пътя и се удря в крайпътно
дърво. Посочва, че в резултат на ПТП е пострадал тежко, като пътник на
предна дясна седалка в лекия автомобил. Транспортиран е до Спешен център
Х., където е установено счупване на лумбален прешлен. Това наложило
транспортирането му по спешност в УМБАЛ С.Г. ЕАД П., Клиника по
неврохирургия, където са установени: вертебрален поясен синдром,
хипералергичен, ограничаващ движенията в областта, комперионна фрактура
на тялото на Л3, с няколко фрактурни линии, фрактура на лявата задна дъга
на Л3 и фрактура на левия долен артикулиращ израстък, с дислокация на
костни фрагменти към спиналния канал, водещи до силно изразено
стесняване до 3,5 мм и притискане на миелона, линеарна фрактура на десния
трансверзален израстък на Л3. Проведено е оперативно лечение – средна
транспедикуларна стабилизация, която операция с много голям обем и
сложност. След изписването му на 08.09.2020 г. са му дадени препоръки и
назначения за щадящ лумбалната област режим.
Твърди, че ПТП му причинило внезапно и неочаквано увреждане,
множество болки и страдания. Силно ограничил социалните си контакти. При
заемане на определено положение на тялото му изпитвал болезненост и бързо
умаляване. Задъхвал се при физическа активност. Изпитвал затруднения и
болки при обличане, движение, вдишване и издишване, навеждане и
изправяне. Срамувал се от белезите по тялото, станал срамежлив и затворен.
Изпитвал неудобство, че други хора са ангажирани да му помагат в битовите
нужди. Станал напрегнат, тревожен и раздразнителен. Изпитвал чувство на
безпокойство и притеснение, страх от шофиране, стрес. Страданията му
продължавали и към настоящия момент. Тревожността и депресивното
състояние, отключени от ПТП, все още не са преминали.
3
Посочва, че е предявил застрахователна претенция пред
застрахователя на 08.09.2021 г., като не му е изплатено застрахователно
обезщетение в резултат от злополуката.
Въз основа на тези твърдения счита, че справедлив размер за
обезщетение за неимуществени вреди се явява сумата от 50 000 лв.
Ответното застрахователно дружество е подало отговор срещу
исковата молба, с който я оспорва изцяло и прави възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия ищец, като
пътник без поставен обезопасителен колан.
По делото са представени писмени доказателства, назначени са
съдебни експертизи, разпитани са свидетели.
В настоящото въззивно производство не се спори относно
обективните и субективните признаци на деликтния състав на чл.45 от ЗЗД,
отговорността на застрахователя по застраховка Гражданска отговорност на
автомобилистите на основание чл.432,ал.1 от КЗ и недоказаността на
възражението за съпричиняване. Спорен е въпросът за размера на
претендираното обезщетение за неимуществени вреди. От значение за
отговора на този въпрос са събраните доказателства, а именно медицинска
документация, съдебните експертизи и свидетелски показания, както и
допуснатите във въззивното производство доказателства – съдебно-
психологически експертизи, които всички следва да бъдат преценени
поотделно и в тяхната съвкупност.
Представени са писмени доказателства, а именно лист за преглед на
пациент в спешно отделение с данни от направените изследвания, епикриза
на Клиника по неврохирургия, медицинска документация от УМБАЛ С.Г.П.,
включваща история на заболяването №48501/2020, както и история на
заболяването №43077/2021, ведно с епикризи, данни за проведените прегледи
и изследвания, оперативни протоколи. Приложена е книга за регистрация на
спешните повиквания на МБАЛ Х..
По делото е изготвена съдебно медицинска експертиза от вещото
лице д-р В. П.. Видно от констатациите на база медицинската документация и
преглед на ищеца, причинена му е фрактура на трети поясен прешлен, което
заболяване изисква оперативно лечение в адекватни срокове, поради риск от
парализа, ако не бъде проведено. В деня на травмата ищецът е приет в
4
клиниката по неврохирургия в П. и на следващия ден е опериран. Първият
болничен престой е от 25.08.2020 г. до 08.09.2020 г., а впоследствие след
амбулаторно проследяване има повторен престой за оперативно лечение от
12.07.2021 г. до 21.07.2021 г. Осъществена е стабилизация на прешлените
около фрактурирания с импланти. Към момента на прегледа ищецът е без
неврологичен дефицит, но съобщава за болки при натоварване на мястото на
оперативната интервенция.
От устните обяснения на вещото лице в съдебното заседание на
14.11.2022 г. се установява, че фрактурата на третия поясен прешлен е
многофрагментна, което я прави нестабилна, костните фрагменти са
разместени, част от тях са проникнали в спиналния канал, където се намират
гръбначния мозък и нервите, които е трябвало да бъдат освободени. Описва
се операцията, която е необходимо да бъде извършена. Първият етап от
операцията се състои в поставяне на винтове и плаки под счупения прешлен и
над него, за да се създаде мост и той да прехвърли тежестта от здрав на здрав
прешлен. Вторият етап от операцията е да освободи счупените фрагменти,
които притискат миелома, за да може да се освободи гръбначният мозък, да
бъде достатъчно съхранен. В случая от първия етап на операцията са
обхванати общо пет прешлена. Описва се и втората извършена
операция през 2021 г., която е за скъсяване на плаката и винтовете, които са
поставени, без да се нарушава стабилността, когато се усеща неудобство от
тях. Няма дефицит на движение. Може да извършва физически труд, тъй като
гръбначният стълб е здрав. При лечението се включват болкоуспокояващи
средства.
Съдът намира, че следва да кредитира констатациите на вещото лице,
като компетентни и основаващи се на преглед на ищеца и медицинската
документация, както и допълващите обяснения в съдебното заседание, поради
присъствието на страните, възможността им да задават въпроси и
неоспорването им.
Събрани са гласни доказателства. От показанията на свидетеля Р. М.
С., майка на ищеца, се установява, че има впечатления за състоянието на сина
си от деня на ПТП, тъй като непосредствено след катастрофата го докарали
вкъщи, но припаднал още на асфалта. Извикали веднага Бърза помощ, която
го откарала в болницата в Х., а след това по необходимост го транспортирали
в П. за операция. Там тя била придружител. Помагала му да се обръща, да
става, да се раздвижва, да ходи до тоалетна и баня. Оплаквал се от болки в
5
кръста и вземал хапчета. Като го изписали от болницата синът и се движил
свободно, но по-бавно и по-малко, тъй като не му давали по предписание.
Преди инцидента работил на частно полска работа, бране, товарене на бали.
Сега не можел да върши тези дейности. Не работил. Продължавал да чувства
болки и да се оплаква. Пиел течен аналгин. Бил променен, нервен и избухлив,
от това че стои вкъщи и не може да работи. Налагало му се да кара кола,
защото след катастрофата се оженил и имал малко бебе.
От показанията на свидетеля Р. А. К., баща на ищеца, се установява
как са го транспортирали до П., продължителността на операцията - около 9
часа, необходимостта от грижи от първа необходимост, оплакванията от
болки в гърба и ръцете. След като се прибрал вкъщи ходил трудно, не можел
да си вдига ръката, като това състояние продължило около година. Сега
чувствал неудобство, че не може да работи хамалска работа на полето и, че го
издържали родителите му.
От показанията на свидетелката З. А.а К.а, леля на ищеца, се
установява също обстановката непосредствено след ПТП, операцията, както
и силните болки, които е изпитвал. След операцията Я. пак имал много и
нетърпими болки. След като го изписали имал нужда от помощ, като майка
му се грижила за него, а той се чувствал неудобно от това. През цялото време
майка му му помагала, тъй като не бил женен, но след това се оженил. При
всяко ставане и раздвижване имал болки. Променил се. Пак имал болки и
оплаквания в гърба. Останал му белег от катастрофата, който го притеснявал.
Съдът намира, че следва да възприеме така събраните свидетелски
показания, като непротиворечиви, дадени от очевидци за състоянието на
ищеца.
Пред въззивната инстанция са приети първоначална и повторна
съдебно-психологически експертизи за състоянието на ищеца. От
първоначалната експертиза, изготвена от вещото лице Б. се установява, че
ПТП се е отразило негативно на общото психологическо състояние на ищеца.
Първоначално той е изпитвал интензивен страх за живота и здравето си, а
през периода на лечение - освен висока степен на физически дискомфорт и
преживявания на тревожност, страх, срам, за загуба на собствената стойност,
притеснения, че не може да води същия начин на живот, да полага същия
труд и да се занимава със същите дейности. Към настоящия момент не се
установява депресивно състояние. Отчита се леко повишена интроверсия с
повишено ниво на невротизъм. Все още не е преодолял напълно психическата
травма от случилото се. При получаване на ефективна подкрепа се очаква
процес на стабилизиране.
От повторната експертиза, изготвена от вещото лице, изготвена от
вещото лице Д., се установява, че ищецът е изпитал остра стресова реакция в
резултат на произшествието на 25.08.2020 г., съпроводена с проява на силен
стрес и страх, неудовлетворено преживяване и обстоятелства, повлияващи
значимо обичайния житейски ритъм. Последвали са негативни изживявания,
свързани със самото събитие и необходимостта от последващо наложително
оперативно значение и възстановителния период. Продължителността на тази
6
симптоматика е била интензивна около две-три месеца, след което е
започнала стабилизация, благодарение на силната емоционална връзка със
семейството, подкрепата, създаването на семейство и дете. Към момента
липсват депресивна симптоматика, усещане за пълно отчаяние, суицидни
мисли. Нивото на стрес е средно, ситуативната тревожност е на умерено ниво,
но личностната тревожност е с високо ниво, което се дължи на безпокойство,
чувство за непълноценност, невъзможност да реализира доходи, несигурност,
финансова нестабилност, неудовлетвореност от живота, песимистично
отношение към възможността да осъществява физическа работа, вследствие
на претърпяната катастрофа и последиците за физическото му здраве. По
отношение на бъдещето си е с променливи нагласи – редуват се позитивни с
негативни мисли., занижена самооценка и непълноценност, свързани с
невъзможността да извършва трудовата си дейност , от която да получава
доходи и да се издържа, срам и неудобство от това да е финансово зависим от
родителите си.
Съдът намира, че следва да възприеме констатациите на двете
експертизи, които не си противоречат и са взаимно допълващи се. Те следва
да се преценят с останалите събрани доказателства по делото, поотделно и в
тяхната съвкупност, спрямо материално правната разпоредба, уреждаща
възмездяването на неимуществените вреди..
Съгласно чл.52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се
определя по справедливост, като разпоредбата изисква при определянето на
неговия размер преценката на конкретни обективно съществуващи
обстоятелства - вида на увреждането, интензитета му, влиянието му върху
личността на пострадалия, времето за възстановяване, изпитаните болки, вкл.
и към настоящия момент, работоспособността на пострадалия, нормативно
определените лимити на застрахователните компании, социално
икономическите и обществени условия в страната, както и се обсъждат
всички обстоятелства, имащи значение в конкретния случай.
В случая се установява настъпилото увреждане в резултат на ПТП
многофрагментно счупване на трети поясен прешлен, което е създало риск от
парализа за ищеца, ако не се предприемат навременни адекватни медицински
мерки, а именно операция, която да стабилизира прешлените и да освободи
фрагментите така, че да се запази гръбначният мозък и да не се достигне до
прекъсването му, както и състоянието на ищеца към настоящия момент –
физически здрав. Проведени са две операции. Наложило се е прием на
болкоуспокояващи средства, като продължава употребата им понастоящем.
Установява се и психическото състояние на ищеца в резултат от
произшествието – интензивни по степен негативни изживявания през първите
два-три месеца, както от събитието, така и от създадения риск от парализа и
наложителната оперативна интервенция. Тези обстоятелства, съчетани с
младата възраст на пострадалия /20 години към момента на ПТП/, стресът,
7
който е изживял при създадения риск, изпитаните болки и страдания през
възстановителния период, високото ниво на личностна тревожност към
настоящия момент, преценени с икономическите условия в страната и
установените застрахователни лимити, водят до извод, че справедлив размер
за обезщетение за неимуществени вреди в съответствие с чл.52 от ЗЗД се
явява сумата от 40 000 лв. Тази сума следва да се заплати от
застрахователното дружество за изпитаните болки и страдания от страна на
ищцата в резултат на ПТП. Не до този извод е достигнал
първоинстанционният съд при определяне размера на застрахователното
обезщетение, поради което неговото решение следва да се отмени частично в
обжалваната част – за сумата над 35 000 лв. до 40 000 лв. В останалата част –
за сумата над 40 000 лв. до 50 000 лв. следва да се потвърди.
По отношение на разноските - жалбоподателят не е представил
доказателства за безплатна адвокатска помощ, поради което не следва да
присъжда адвокатско възнаграждение по реда на чл.38,ал.2 от ЗАдв.
Ответникът е представил списъци по чл.80 от ГПК, както пред първата, така и
пред въззивната инстанция. Съразмерно отхвърлената част на него му се
дължат 1 597,50 лв.
Застрахователното дружество следва да заплати и ДТ за въззивното
производство в размер на 200 лв., както разноски за вещо лице в размер на
362,10 лв., платени от бюджета на съдебната власт.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ постановеното решение №32 от 15.02.2023 г. по гр.дело
№451/2022 г. по описа на Окръжен съд Х. в отхвърлителната му част, с която
е отхвърлена претенцията за заплащане на застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди за сумата в размер над 35 000 лв. до 40 000 лв., както и
в частта му за разноските за сумата 1 034,93 лв., като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Б.И. АД, ЕИК *********, да заплати на Я. Р. К., ЕГН
**********, сумата в размер над 35 000 лв. до 40 000 лв. /5 000 лв./,
представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, причинени от ПТП, настъпило на 25.08.2020 г. на път 8007, 3 – ти км.
между гр.Х. и с.У. по вина на И. К. И., като водач на лек автомобил марка П.,
модел ***, рег.№* **** **, застрахован по договор Гражданска отговорност,
8
обективиран в полица №**/**/************ със срок за покритие от
15.07.2020 г. до 14.07.2021 г., ведно със законната лихва, считано от
08.09.2021 г. до окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА постановеното решение №32 от 15.02.2023 г. по
гр.дело №451/2022 г. по описа на Окръжен съд Х. в отхвърлителната му част,
с която е отхвърлена претенцията за заплащане на застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди за сумата в размер над 40 000 лв. до
пълния предявен размер 50 000 лв.
Решението в останалата му част, с която Б.И. АД е осъдено да заплати
на Я. Р. К. сумата 35 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение
за претърпени неимуществени вреди, причинени от ПТП, настъпило на
25.08.2020 г. на път 8007, 3 – ти км. между гр.Х. и с.У. по вина на И. К. И.,
като водач на лек автомобил марка П., модел ***, рег.№* **** **,
застрахован по договор Гражданска отговорност, обективиран в полица
№**/**/************ със срок за покритие от 15.07.2020 г. до 14.07.2021 г.,
ведно със законната лихва, считано от 08.09.2021 г. до окончателното
изплащане, както и сумата от 6 091 лв., представляваща обезщетение за
имуществени вреди, причинени от същото ПТП, ведно със законната лихва,
считано от 27.07.2022 г. до окончателното изплащане, е влязло в сила, като
необжалвано.
Осъжда Я. Р. К. да заплати на Б.И. АД направените разноски за две
инстанции в размер на 1 597,50 лв. по съразмерност.
Осъжда Б.И. АД да заплати в полза на държавата, по бюджета на
съдебната власт, по сметка на ПАС ДТ в размер на 200 лв. за въззивното
производство и разноски за възнаграждение на вещо лице в размер на 362,10
лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9
10